Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1174 17.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и седми август две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря К. Л.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1456 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.Г.И., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. Д.А. срещу решение № 163 от 23.06.2020г., постановено по НАХД № 183/2020
по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0304-002494 от 02.09.2019г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с
което на касационния жалбоподател:
- за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се аргументи, според които
съдът неправилно възприел, че не била оспорена фактическата обстановка. В съдебния
акт не били изложени мотиви. Оспорва се компетентността на актосъставителя и се
твърдят различни съществени нарушения на процесуалния закон. Иска се присъждане
на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – РУ Несебър, при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя
доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Несебър е потвърдил наказателно
постановление № 19-0304-002494 от 02.09.2019г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с
което на касационния жалбоподател:
- за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел за установена фактическата
обстановка. Установил, че в хода на административнонаказателното производство
не били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление било издадено от компетентен орган. Спазени били изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Съдът е обсъдил подробно изложените възражения и след като
намерил същите за неоснователни приел, че жалбоподателят е извършил вменените му
нарушения. Не били налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. По тези
съображения потвърдил НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В
обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че на 17.08.2019г., около 14,00 ч., в к.к.
Слънчев бряг, по главната алея до хотел „Оазис”, с посока на движение към
гр.Несебър, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат” с
рег. № Х 3623 КР. При полицейска проверка било установено, че по време на
движението И. не бил поставил предпазен колан и не представил СУМПС и контролен
талон към него. Срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа на него било
издадено и процесното НП.
Относно нарушението
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е
предвидена в чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Възраженията на касатора за липса
на нарушение са неоснователни. Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не
позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на
лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само
състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните
възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не
предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото
състояние на водача. В случая, жалбоподателят
мотивира възражението си единствено с това, че бил с наднормено тегло, което
дори да е вярно не би могло само по себе си да се приеме за физическо
състояние, при което поставянето на обезопасителен колан би застрашило
здравословното му състояние. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване или състояние свързани с наднорменото тегло, при
което употребата на колан би била причина за смущаване здравето на водача. При
това положение, правилно районният съд е приел, че, ако жалбоподателят е имал
съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл.137а, ал.2
от ЗДвП, е следвало да ги изложи по време
на проверката и да представи нужните доказателства. След като не е предприел
такива действия, то за наказващия орган не е възникнало задължение да извършва
допълнителни проверки.
Относно нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Неизпълнението на това задължение се санкционира на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, съгласно който наказва се с глоба
10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
В конкретния случай
между страните няма спор относно факта, че при полицейската проверка водачът не
представил СУ на МПС и контролния талон. Жалбоподателят възразява, че с НП бил
наказан, че не представя сочените документи, докато чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП вменява задължение за носенето им. Това възражение е
неоснователно. На първо място жалбоподателят не твърди и не доказва, че е носил
СУ на МПС и контролен талон, а на следващо място не сочи причини, поради които,
дори да е носил тези документи не ги е представил при проверката. Въз основа на
събраните доказателства може да бъде направен единствен извод, че към
момента на проверката водачът е бил без СУМПС и контролен
талон към него, поради което правилно била ангажирана отговорността му за това нарушение.
Неоснователни са и
останалите възражения на касационния жалбоподател. По делото е доказана
компетентността на актосъставителя, който в качеството на мл.автоконтрольор е
оправомощен със заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, да осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя АУАН.
В АУАН и НП управляваният от И. автомобил е индивидуализиран в достатъчна
степен, за да бъде направен безпротиворечив извод, че попада в хипотезата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което водачът е бил длъжен да използва
обезопасителния колан. В този смисъл липсата на конкретно посочена категория на
автомобила, не опорочава производството. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Касационният състав не
констатира нито едно от сочените от жалбоподателя нарушения на процесуалните
правила. Съдебният акт е мотивиран. По тези съображения решението на РС Несебър
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163 от 23.06.2020г., постановено по НАХД № 183/2020
по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.