№ 260301 / 8.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
08.07.2021 година, гр.МОНТАНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ІV – ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание на 03.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора....................................................., като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело № 1065 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, във връзка с чл.73 от ЗС.
Ищецът, О.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат М.М.,xxx е предявила иск срещу А.Б.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и цена на иска 7 232.26 лв.
В исковата си молба твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по кадастралната карта на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД- 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, целият с площ от 1494 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: 3901, квартал 12, парцел ІІІ, при граници: поземлен имот с идентификатор 48489.29.215, поземлен имот с идентификатор 48489.29.209, поземлен имот с идентификатор 48489.29.208, поземлен имот с идентификатор 48489.29.2123, от който притежава 1195/1494 идеални части, както изключителен собственик на находящия се в него Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.29.214.1.1 по кадастралната карта на гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, ет. 2, с площ по документ от 80 кв. м., както и прилежащ таван от 80.00 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: 48489.29.214.1.2, както и всички трайни подобрения в южната част на имота, представляващи стопански постройки № 4 и № 5 по скицата на имота.
Правото на собственост върху описаните недвижими имоти, ищцата придобива чрез договор за покупко-продажба от 11.06.2012г. с дядо си Борис И. Ангелов, обективиран в нотариален акт № 139, том ІV, рег. № 6191, дело № 361 от 2012 г. на нотариус № 601 Росен Петров, с район на действие - РС Монтана.
Ответникът е собственик на находящия се в същия поземлен имот Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.29.214.1.2 по кадастралната карта на гр. Монтана одобрена със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, ет. 3, с площ от 80.00 кв. м., който е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 16.11.2012г с Офелия Първанова Найденова, обективиран в нотариален акт № 75, том V, рег.№ 4026, дело № 349 от 2012г. на нотариус № 579 Яна Яворова, с район на действие РС-Монтана.
Останалите 299/1494 идеални части от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214, са собственост на наследниците на А.И. Ангелов.
На 29.07.2013г. ответникьт предявява иск по чл. 76 от ЗС срещу И.Б.И., Велизар И.Б., В.И.Б. и О.И.Б., с искане посочените лица да бъдат осъдени да му предадат владението върху части от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214, а именно - участък с площ от около 150 кв. м., с размери 10/15 м, намиращ се в ляво от сграда с идентификатор 48489.29.214.2, гледано от към улицата и граничещ с улицата, също така и участък с площ от 50 кв. м. с размери 6/8 м., намиращ се зад сграда с идентификатор 48489.29.214.4 в посока към улицата, а също и част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4 и помещението, заключено в ъгловата част на същата сграда. С решение от 1З.02.2014г. на РС-Монтана по гр. д. № 386/2013г. претенциите на А.И. са уважени изцяло, след като съда е приел от фактическа страна, че владението му върху описаните части от процесния поземлен имот и намиращите се в него сгради е било отнето по скрит начин. Въз основа на решението, ответникът се снабдява с изпълнителен лист и пристъпва към принудително отнемане на владените части от имота, извършено с протокол от 17.04.2014г. за принудително отнемане и предаване на недвижим имот и сгради на ДСИ при РС-Монтана, по изп. дело № 1-37/2014г. по описа на ДСИ при РС- Монтана.
Като собственик на поземления имот и стопанските сгради в него, ищцата решава да потърси защита на правото си на собственост пред съда, като предявява ревандикационен иск срещу ответника за възстановяване на отнетото й владение. Производството по предявения иск приключва с окончателното решение № 201 от 23.03.2018г. по гр. дело № 900/2017г. по описа на ВКС, с което е отменено решение от 10.11.2016 г., постановено по в. Гр. дело № 260/2016 г. по описа на ОС Монтана в обжалваната му от О.И.Б. част и вместо него е постановено друго, с което предявеният ревандикационен иск е уважен, като ответника е осъден да и предаде владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по КК и КР на гр. Монтана, а одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК с административен адрес: гр. Монтана, ул. Иглика № 8, която реална част е с площ от около 150 кв. м с размери 10/15 м както и част с площ от 50 кв. м с размери 6/8 м част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща Помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4, както и сграда 48489.29.214.4 предадени му с протокол за принудително отнемане на недвижим имот и сгради от 17.04.2014г. по изп. д. № 1-37/2014г .на ДСИ при РС-Монтана. Със същото решение на ВКС е потвърдено въззивното решение на ОС-Монтана по в. Гр. дело № 260/2015 г. по описа на същия съд в обжалваната му от А.Б.И. част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че О.И.Б. е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по кадастралната карта на гр. Монтана одобрена със Заповед № РД- 18-29/05 04 2006 г на Изп. директор на АК с административен адрес на имота гр.Монтана, ул. Иглика № 8, както и изключителен собственик на находящите се в същия поземлен имот сграда с идентификатор 48489.29. 214.4 и сграда с идентификатор 48489.29. 214.5. С окончателното решение № 127/28. 01.2019 г. по гр. дело № 900/2017 г. на ВКС І ГО е допълнено решение № 201 от 23.03. 2018 г. по гр. дело № 900/2017 г. на ВКС І ГО, като А.Б.И. е осъден да предаде на основание чл. 108 ЗС на О.И.Б. владението и върху реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 по КККР на гр. Монтана, която реална част представлява помещението заключено в ъгловата част на тази сграда.
Въз основа на посочените по-горе решения ищцата се снабдява с изпълнителен лист на 05.04.2018 г., издаден от РС Монтана по гр.д.№ 2302/2016 година на МРС, въз основа на който пристъпва към принудително отнемане, като за целта образува изп. дело № 2-127/2018г. по описа на ДСИ при РС-Монтана. С протокол от 17.05.2018 г. по посоченото изпълнително дело, е извършено доброволно предаване на владението в срока за доброволно изпълнение на следните недвижими имоти: реална част от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по КК и КР на гр. Монтана, одобрени с със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, която реална част е с площ от около 150 кв. м., с размери 10/15 м, както и реална част с площ от 50 кв. м. с размери 6/8 м.; част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4, сграда 48489.29.214.4, предадени му с протокол за принудително отнемане на недвижим имот и сгради от 17.04.2014г. по изп. д. № 1-З7/2014г. на ДСИ при РС-Монтана. На същата дата е предадено владението и на реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 по КККР на гр. Монтана, която реална част представлява помещението, заключено в ъгловата част на тази сграда, както и на площадка до мрежата от към ул. "Иглика" с площ 12 кв. м.
Тъй като ответникът е владял без основание собствените на ищцата реални части от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по КК и КР на гр. Монтана, одобрени с със Заповед № РД-18-29/05.04.2006п на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8 и реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4, сграда 48489.29.214.4, реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 по КККР на гр. Монтана, която реална част представлява помещението, заключено в ъгловата част на тази сграда, както и на площадка до мрежата от към ул. "Иглика" с площ 12 кв. м. до предаване на владението същият и дължи обезщетение за лишаване от ползване, което ищцата претендира за периода от 12.06.2015 г. до 17.05. 2018 г. Според константната съдебна практика включително на ВКС в тази хипотеза отговорността на владеещия без основание спрямо собственика е за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и се изразява в спестен от него наем които би плащал за ползването на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя са една и съща сума измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които собственикът би получил за спорния период (в този смисъл Решение № 55 от 28.02 2012г. по гр. дело № 652/2011г. ГК ІІІ ГО на ВКС). Ответникът е бил недобросъвестен
владелец, тъй като е знаел че владее имотите без правно основание годно да го направи собственик.
Според ищцата месечният пазарен наем за процесният период за всички описани по горе недвижими имоти и реални обособени части тях е бил в размер на 200 лева, от където е формиран и общия размер на претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди А.Б.И. ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx да заплати на О.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx сумата от 7 232.26 лв., представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника от ползването на собствените и недвижими имоти и части от тях, която реална част е с площ от около 150 кв. м., с размери 10/15 м, както и част с площ от 50 кв. м. с размери 6/8 м.; част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4, както и сграда 48489.29.214.4, а също и реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 по КККР на гр. Монтана, която реална част представлява помещението, заключено в ъгловата част на тази сграда, както и на площадка до мрежата от към ул. "Иглика" с площ 12 кв. м. за периода 12.06.2015 година до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното и погасяване.
Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответникът, А.Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ж.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Предявеният иск по чл.59 от 33Д, във връзка с чл.73 от ЗС в претендирания размер е неоснователен.
Не оспорва, че с оглед константната съдебна практика отговорността на ползващия имота без правно основание или след отпаднало такова да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер - пазарния наем за процесния имот, който последният би получил за спорния период.
Оспорва необоснованото твърдение на ищцата, че месечният пазарен наем за описаните в молбата имоти е в размер на 200 /двеста/ лева, въз основа на което е предявен и осъдителния иск общо за сумата от 7 232.26 лв.
В конкретния случай претенцията за обезщетение касае помещения, които са част от паянтови сгради, чието конкретно състояние, местоположение, функционална характеристика, естество и предназначение ги прави негодни за отдаване под наем.
Помещението описано в исковата молба като „част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5, представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4 в действителност попада 48489.29.214.4 и винаги е ползвано за дърварник, а преди това за свинарник.
Частта от имота с ид. 48489.29.214.5 се използва за държане на ненужни вещи.
Помещението с ид. 48489.29.214.4 е ползвано съвместно от него и ищцата.
Намира, че ползването на тези имоти от негова страна за посочения в исковата молба период, не е довело до обедняване на ищцата, тьй като по никакъв начин не би могла да събере претендираните от нея наемоподобни доходи.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, със законните последици, като се присъдят и направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице М.Д., оспорена от процесуалните представители на страните.
Допусната е и назначена повторна еднолична съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице инж.С.Р., оспорена от процесуалния представител на ответника.
Изискани са и приложени гражданско дело № 70386/2013 г. и 2302/2015 година, двете по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, по свое вътрешно убеждение, намира следното:
Няма спор между страните, че са съсобственици в поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по кадастралната карта на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД- 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, целият с площ от 1494 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: 3901, квартал 12, парцел ІІІ, при граници: поземлен имот с идентификатор 48489.29.215, поземлен имот с идентификатор 48489.29.209, поземлен имот с идентификатор 48489.29.208, поземлен имот с идентификатор 48489.29.2123, от който ищцата притежава 1195/1494 идеални части, както е и изключителен собственик на находящия се в него Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.29.214.1.1 по кадастралната карта на гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, ет. 2, с площ по документ от 80 кв. м., както и прилежащ таван от 80.00 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: 48489.29.214.1.2, както и всички трайни подобрения в южната част на имота, представляващи стопански постройки № 4 и № 5.
Ищцата притежава правото на собственост върху описаните недвижими имоти чрез договор за покупко-продажба от 11.06.2012г. с дядо си Борис И. Ангелов, обективиран в нотариален акт № 139, том ІV, рег. № 6191, дело № 361 от 2012 г. на нотариус № 601 Росен Петров, с район на действие - РС Монтана.
Ответникът пък е собственик на находящия се в същия поземлен имот Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.29.214.1.2 по кадастралната карта на гр. Монтана одобрена със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, ет. 3, с площ от 80.00 кв. м., който е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 16.11.2012г с Офелия Първанова Найденова, обективиран в нотариален акт № 75, том V, рег.№ 4026, дело № 349 от 2012г. на нотариус № 579 Яна Яворова, с район на действие РС-Монтана.
Останалите 299/1494 идеални части от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214, са собственост на наследниците на А.И. Ангелов.
Няма спор относно обстоятелството, че по гражданско дело № 70386/2013 година на Районен съд Монтана, по предявен иск с правно основание чл.76 ЗС от А.Б.И. срещу И.Б.И., Велизар И.Б., В.И.Б. и О.И.Б., искът е уважен и посочените лица са осъдени да му предадат владението върху части от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214, а именно - участък с площ от около 150 кв. м., с размери 10/15 м, намиращ се в ляво от сграда с идентификатор 48489.29.214.2, гледано от към улицата и граничещ с улицата, също така и участък с площ от 50 кв. м. с размери 6/8 м., намиращ се зад сграда с идентификатор 48489.29.214.4 в посока към улицата, а също и част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4 и помещението, заключено в ъгловата част на същата сграда. Въз основа на решението, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е пристъпил към принудително отнемане на владените части от имота, което е извършено с протокол от 17.04.2014г. за принудително отнемане и предаване на недвижим имот и сгради на ДСИ при РС-Монтана, по образуваното изп. дело № 1-37/2014г. по описа на ДСИ при РС- Монтана. С постановление за прекратяване от 31.11.2015 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, тъй като взискателят по делото – А.Б.И. е направил това писмено.
На 09.12.2015 година О.И.Б. е предявила иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността срещу А.Б.И., за което е образувано гражданско дело № 2302 по описа за 2015 година на Районен съд Монтана за възстановяване на отнетото й владение. Производството по предявения иск е приключило с окончателното решение № 201 от 23.03.2018г. по гр. дело № 900/2017г. по описа на ВКС и Решение № 127/18, постановено на 28.01.2019 година, с което е допълнено решението на ВКС, с което е отменено решение от 10.11.2016 г., постановено по в. Гр. дело № 260/2016 г. по описа на ОС Монтана в обжалваната му от О.И.Б. част и вместо него е постановено друго, с което предявеният ревандикационен иск е уважен, като ответника е осъден да и предаде владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по КК и КР на гр. Монтана, а одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК с административен адрес: гр. Монтана, ул. Иглика № 8, която реална част е с площ от около 150 кв. м с размери 10/15 м както и част с площ от 50 кв. м с размери 6/8 м част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща Помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4, както и сграда 48489.29.214.4 предадени му с протокол за принудително отнемане на недвижим имот и сгради от 17.04.2014г. по изп. д. № 1-37/2014г. на ДСИ при РС-Монтана. Със същото решение на ВКС е потвърдено въззивното решение на ОС-Монтана по в. Гр. дело № 260/2015 г. по описа на същия съд в обжалваната му от А.Б.И. част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че О.И.Б. е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по кадастралната карта на гр. Монтана одобрена със Заповед № РД- 18-29/05 04 2006 г на Изп. директор на АК с административен адрес на имота гр.Монтана, ул. Иглика № 8, както и изключителен собственик на находящите се в същия поземлен имот сграда с идентификатор 48489.29. 214.4 и сграда с идентификатор 48489.29. 214.5. С окончателното решение № 127/28. 01.2019 г. по гр. дело № 900/2017 г. на ВКС І ГО е допълнено решение № 201 от 23.03. 2018 г. по гр. дело № 900/2017 г. на ВКС І ГО, като А.Б.И. е осъден да предаде на основание чл. 108 ЗС на О.И.Б. владението и върху реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 по КККР на гр. Монтана, която реална част представлява помещението заключено в ъгловата част на тази сграда. Окончателното решение относно признаване собствеността на ищцата е влязло в сила на 28.01.2019 г.
Въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 2302/2015 г. на МРС, ищцата се е снабдила с изпълнителен лист на 05.04.2018 г., със който е образувано изпълнително дело № 2-127/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд Монтана.
С протокол от 17.05.2018 г. по посоченото изпълнително дело, е извършено доброволно предаване на владението от страна на А.Б.И., в срока за доброволно изпълнение на следните недвижими имоти: реална част от поземлен имот с идентификатор 48489.29.214 по КК и КР на гр. Монтана, одобрени с със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "Иглика" № 8, която реална част е с площ от около 150 кв. м., с размери 10/15 м, както и реална част с площ от 50 кв. м. с размери 6/8 м.; част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4, сграда 48489.29.214.4, предадени му с протокол за принудително отнемане на недвижим имот и сгради от 17.04.2014г. по изп. д. № 1-З7/2014г. на ДСИ при РС-Монтана. На същата дата е предадено владението и на реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 по КККР на гр. Монтана, която реална част представлява помещението, заключено в ъгловата част на тази сграда, както и на площадка до мрежата от към ул. "Иглика" с площ 12 кв. м.
В настоящото производство се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника от ползването на собствените и недвижими имоти и части от тях, описани по-горе, за периода 12.06.2015 г. до 17.05.2018 г., датата на доброволното предаване.
При тази фактическа обстановка, следва да се разреши спор относно основателността на искането за изплащане на обезщетение за неползване на помещения и части от недвижимия имот, за което съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа елементите - 1. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването, 3. липса на правно основание за имущественото разместване, 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Ищецът, претендира обезщетение за ползване на частите от процесния недвижим имот от ответника, като е въвел придобивен способ за правото на собственост върху имота чрез извършена сделка за покупко-продажба на имота и на основание влязло в сила решение за ревандикация на имота, водено между страните. По реда на чл. 290 ГПК, решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 567 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, IV г. о., с които е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице. Такъв е случаят когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения. Правото на собственост се определя като абсолютно вещно право, по силата на което едно лице може да иска от всички останали да се въздържат от каквито и да е действия върху вещта. Независимо от това как точно ще се дефинира правото на собственост, то винаги се свързва с конкретна вещ. Затова предмет на иска за собственост може да бъде само вещ, която съществува към момента на предявяване на исковата молба. Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем в горната хипотеза произтичат от индивидуалните особености на конкретния имот и са: предназначението на имота /за търговска дейност, за обществени нужди или др./; местоположението му; регулационния му статут; установения начин на ползване както досежно вида на ползването за съответна дейност, така и досежно обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него. Когато ответникът ползва без правно основание част от собствения на ищеца недвижим имот по начин, непрепятстващ ползването на останалата част от имота от собственика, обезщетението по чл. 59 ЗЗД обхваща средния пазарен наем само за частта от имота, ползвана без основание, изчислен с помощта на съдебна експертиза. В конкретният случай, освен от събраните в хода на производството гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели и от двете страни, а така също и от констатациите на вещите лица се установи, че тези части от имота и части от сгради са използвани съвместно от двете страни през годините, не могат реално да се използват за каквато и да било дейност, представляват стари сгради, в които са се отглеждали животни и птици, изхвърляни са ненужни вещи от всички, живеещи в имота, намират се в края на улица, с която завършва квартал Мала Кутловица, град Монтана, представляват помещения, които са част от паянтови сгради, чието конкретно състояние, местоположение, функционална характеристика, естество и предназначение ги прави негодни за отдаване под наем.
На база на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че иска е изцяло неоснователен.
Предпоставките за уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД са: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да я е ползвал през периода на претенцията при липса на правно основание за осъществяването на подобни действия и настъпили в резултат на общия факт /ползването/ обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. В тежест на ищеца е пълното и главно доказване на наличието на всички тези предпоставки, с изключение на отрицателния факт за липса на основание, като обратното, следва да се установи от ответника. Обедняването в случаите на ползване на чужд имот без основание се съизмерява с пазарния наем за имота, с който собственикът е пропуснал да увеличи имуществото си, а обогатяването на ползващия – с размера на същите средства, които си е спестил като разход при ползването. С исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е ползвал имота му през периода 12.06.2015 г. до 17.05.2018г. без основание, вследствие на което тя е пропуснала да увеличи патримониума си с размера на пазарния наем, който би получила, в случай, че би се отдавала възмездно под наем помещенията за ползване и частите от имота. От посочените предпоставки за уважаването на претенцията за обезщетение по делото ищецът е доказал единствено правото си на собственост върху помещенията и частите от имота, което е установено със сила на пресъдено нещо с окончателното решение, постановено на 28.01.2019 г. по гр. д. № 900/2017 г. на ВКС, отнасящо се до предявения иск по чл.108 ЗС по образуваното гр.д.№ 2302/2015 г. на МРС. На 17.05.2018 година имотът е предаден доброволно от ответника на ищцата. Поради това, за да се приеме за осъществена предпоставката "ползване от ответника", от което биха настъпили последиците "обедняване" и "обогатяване" ищецът следва да е доказал, че ответника е осъществявал действия по неговата експлоатация за свои нужди, при това с оглед твърдяното му в исковата молба предназначение, от което той е пропуснал дължимия за това ползване наем за периода. Такова пълно и главно доказване не е проведено. Назначените по делото експертизи са дали заключение за пазарната цена на наем за помещенията и частите от имота, без обосновка с установен аналог. Поради това ответникът е оспорил и двете заключения и те не могат да бъдат кредитирани. Освен по размер, искът не е доказан и по основанието си, доколкото обективно ищецът не би могъл да реализира доход от имота чрез отдаването му под наем като складово и помощно помещение, така и на части от процесния имот, тъй като през исковия период ответникът е владял не като недобросъвестен владелец, а съобразно влязлото в сила решение по гр.д.№ 70386 по описа за 2013 година на Районен съд Монтана по предявения иск с правно основание чл.76 ЗС. По този начин, съдът намира, че не е установена една от предпоставките за уважаването на предявения иск, а именно: липса на правно основание за имущественото разместване. В тази връзка не би могло да се заключи, че той се е обогатил с наем в размер, какъвто би дължал при такова ползване, като недобросъвестен владелец. Той е владял имота, съобразно решението на съда, постановено по гр.д.№ 70386/2013 година и след влизане в сила решението за ревандикация по гр.д.№ 2302/2015 година доброволно е предал владението на частите от имота на ищцата, което е безспорно установено по делото. Съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, в тежест на ищеца са и разноските, направени в хода на производството от ответника, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от О.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл.59 ЗЗД, във връзка с чл.73 ЗС, срещу А.Б.И. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на О.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, сумата от 7 232.26 лв., представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника от ползването на собствените и недвижими имоти и части от тях, която реална част е с площ от около 150 кв. м., с размери 10/15 м, както и част с площ от 50 кв. м. с размери 6/8 м.; част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 представляваща помещението, граничещо със сграда 48489.29.214.4, както и сграда 48489.29.214.4, а също и реална част от сграда с идентификатор 48489.29.214.5 по КККР на гр. Монтана, която реална част представлява помещението, заключено в ъгловата част на тази сграда, както и на площадка до мрежата от към ул. "Иглика" с площ 12 кв. м. за периода 12.06.2015 година до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2020 година – датата на подаване на исковата молба до окончателното и погасяване, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на А.Б.И. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 700.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана сумата от 250.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: