№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Й. М. Й. с ЕГН ********** от гр.Ш, ул.“С“ № 9, ет.2,
ап.7, чрез адв. П Н от АК-В със съдебен адрес гр.В, бул.“*** № ** ет.4, офис 6 срещу „С
***“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С“ № ** ет.7,
представлявано от Н П.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните на **/**/****г.
Договор за паричен заем „*******“ с № ********, на ответника бил отпуснат паричен заем
на стойност 1600 лв., който следвало да върне в срок до **/**/****г. на 8 месечни вноски,
при фиксиран лихвен процент от 40.05% и годишен процент на разходите – 47.06 %, като
общата сума по кредита възлизала на 1923 лв. Първите три вноски били в размер на 53.40
лв., а останалите пет – 352.74 лв. В чл.6.1 от договора било предвидено заемателя в срок от
три дни от усвояването на кредита да предостави обезпечение – поръчител физическо лице
или банкова гаранция. Предвидената неустойка при неизпълнение на това била в размер на
1396.10 лв., начислявана автоматично, която се заплащала разсрочено съгласно
погасителния план към договора. Било уговорено поръчителя/ите да са физически лица, с
осигурителен доход над 7 пъти минималната работна заплата за страната (ако са двама с
доход над 4 пъти МРЗ), да не са поръчители по други кредити, да не са кредитополучатели
по непогасени кредити с ответника, да нямат нередовни кредити към други финансови
институции и непогасени кредити съгласно данни на ЦКР към БНБ и да представят
служебни бележки от работодател. Банковата гаранция следвало да е издадена от търговска
банка за период от датата на кредита до 6 месеца от падежа на последната погасителна
1
вноска и обезпечаваща задължение на два пъти от общата сума по кредита. Заемодателят
можел да откаже сключването на договора при неизпълнение на задължението по чл.3, т.1 от
договора. В случая задължението нараствало до 3 308.80 лв. Посочва се, че доколкото
договора бил потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит, то клаузата на
чл.3 била нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като се нарушавал принципа на
добросъвестността и справедливостта. Така също договорът не бил сключен при
индивидуални условия, тъй като препращал към Общите условия и е изготвен бланкетно.
Ищеца счита, че ответникът е следвало да извърши предварително проучване за
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна преценка да откаже сключването на
договора. Твърди се, че така уговорена неустойката излизала извън присъщите й
обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции и като такава противоречи на
добрите нрави и това я прави нищожна. С неустойката се заобикалял и закона, тъй като
чл.33 от ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната
лихва. Неустойката също така следвало да се включи в ГПР. Излагат се допълнителни
правни доводи в подкрепа на тезата на ищеца, цитирайки се съдебна практика и Директиви
на ЕС. Посочва се, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби на ЗПК,
то съгласно чл.22 от ЗПК договорът е недействителен и потребителя дължи само чистата
стойност на кредита. В случая главницата е изцяло изплатена от ищеца, за което се
представяли и доказателства. В заключение се иска да бъде признато в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1396.10 лв., представляваща
неустойка по договора, както и да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е депозиран писмен
отговор. В него се прави признание на иска, като се сочи, че нищожността на отделните
клаузи на договора не влечали нищожност на целия договор. Моли се на основание чл.78,
ал.2 от ГПК разноските да не бъдат възлагани на ответника, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото, а именно, че неустойката не е била претендирана от него досега.
Наличието на нищожна клауза не обуславяло извода, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищеца не се явява лично и не
изпраща представител, депозирано е становище делото да се гледа в тяхно отсъствие и съдът
се произнесе с решение съобразно признанието на иска. Моли се неговото уважаване изцяло
и присъждане на направените разноски в настоящото производство.
За ответника не се явява представител, не подават и молба, за отлагане на делото,
поради наличие на уважителни причини.
Съдът намира, че предпоставките за приложение на чл.237 от ГПК са налице. В
депозираното от ответника становище се прави ясно и недвусмислено признание на
претенцията на ищеца. Поради горното съдът не следва да излага мотиви по
основателността на иска, като решението се основава изцяло на направеното признание,
като ответникът е предупреден и за последиците при направеното от него признание, а
именно, че решението се основава изцяло на него и че същото не може да бъде оттеглено.
2
Спорен в производството въпрос остава този по отношение на направените в
настоящото производство разноски от страна на ищеца и тяхното присъждане в негова
полза. Ответникът възразява, че с поведението си не е давал повод за завеждане на иска.
По отношение на разноските, съдът намира следното: Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК,
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат на ищеца. По делото ответникът действително е признал иска, но
извънпроцесуалното му поведение е довело до необходимост от предявяването на
претенцията. В тази връзка съдът кредитира представените по делото доказателства, а
именно кореспонденция между страните, от която е видно, че в имейл, изхождащ от
ответника до ищеца фигурира сума за плащане в размер на 3 732.20 лв., включваща и
неустойката в размер на 1396.10лв.
По отношение на възражението, че ищецът не е заплатил досега сумата, от което
следва, че разноски не се дължат от насрещната страна, съдът намира, че е неоснователно.
От значение за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК е поведението на ответника, а не това
на ищеца. В този смисъл е Решение № 185 от 29.05.2014г. по гр.д. № 5196/2013г. IV г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), съдът определя адвокатското
възнаграждение за оказвана по делото безплатна помощ и съдействие на ищецът в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждението в размер на 439.61 лв.
Поради гореизложеното ответникът следва да заплати направените разноски от
ищеца в настоящото производство в общ размер на 495.45 лв., включващи сума от 55.84 лв.,
представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото, както и сумата от 439.61
лв.
Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК в отношенията
между страните, че Й. М. Й. с ЕГН ********** от гр.Ш, ул.“С“ № 9, ет.2, ап.7, чрез адв. П Н
от АК-В със съдебен адрес гр.В, бул.“*** № ** ет.4, офис 6 не дължи на “С ***“ ООД с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С“ № ** ет.7, представлявано
от Н П, сумата от 1 396.10 лв. (хиляда триста деветдесет и шест лева и десет стотинки),
представляваща неустойка за непредставено обезпечение по заем, предвидено в чл.6 от
Договор за паричен заем ******* № ******** от **/**/****г., сключен между ищеца и „С
***“ ООД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С ***“ ООД с ЕИК ******** да
заплати на Й. М. Й. с ЕГН ********** сума в общ размер на 495.45 лв. (четиристотин
3
деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Шски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
4