Решение по дело №9283/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 283 по описа за 2018 г.

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати следните суми:

1. на Т.Т.Г., чрез законния ѝ представител майка ѝ Л.И. Г.-Г. - 15 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 16.10.2017 г., плюс законната лихва от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на К.Т.Г., чрез законния ѝ представител майка ѝ Л.И. Г.-Г. – 30 000,000 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания отПТП от 16.10.2017 г., плюс законната лихва от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане

3. на Т.Т.Г. и К.Т.Г., чрез законния им представител майка им Л.И. Г.-Г., 838,13 разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на адвокат В.О. – 1 648,13 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

5. на СГС – 1 462,50 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищците са със съдебен адрес ***, ж. к. „********. ********, а Г. Ф. е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ на Т.Т.Г. срещу Г. Ф. за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Т.Т.Г., чрез нейния законен представител майка ѝ Л.И. Г.-Г., да заплати на Г. Ф. 122,50 лева разноски по делото и 70,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 900,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. Ако Т.Г. обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула 300/2000Хобжалваем интересХ0,02. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[6] Решението е постановено при участието на М.А.И. трето лице помагач на ответника.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[7] В искова молба от 10.07.2018 г. Т. и К. Г.и заявяват, че на 16.10.2017 г. са участвали в ПТП, предизвикано от М.И., чиято гражданска отговорност не е била застрахована. Вследствие на ПТП те са получили:

1. Т.Г.:

а) сътресение на мозъка и кръвонасядания по челото и лицето;

б) кръвонасядания на двете подбедрици;

2. К.Г.:

а) сътресение на мозъка;

б) втора степен епифизиолиза на големия пищял на лявата подбедрица.

 

[8] Гражданската отговорност на М.И. не е била застрахована. Ищците са поискали от ответника Г. Ф. (Ф.А) да им изплати обезщетение, но ответникът не го е направил. Затова ищците молят съда да осъди Ф.А да им заплати: 50 000,00 лева на Т.Г. обезщетение за неимуществени вреди; 30 000,00 лева на К.Г. обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху търсените обезщетения от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.           На ответника

[9] Ф.ЪТ е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. ищците са допринесли за настъпването на уврежданията, защото са били без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 42-43).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че Т.Г. е била родена на *** г. а К.Г. на *** г. На 16.10.2017 г. около 17:30 часа М.И. е управлявал лек автомобил „БМВ“ с 50 км/ч по ул. „Мими Балканска“ с посока от бул. „Брюксел“ към ул. „Източна тангента“. В същото време бащата на ищците Т.Г. е управлявал лек автомобил „Пежо“ с 40 км/ч в обратната посока за движение. В този автомобил са пътували ищците на задните седалки без поставени обезопасителни колани.

 

[11] В един момент М.И. е предприел изпреварване и е навлязъл частично в лентата за насрещно движение, в която е бил автомобилът „Пежо“. Както спирачният път на автомобила „Пежо“, така и този на автомобила „Форд“, са били по-големи от отстоянието между двата автомобила. Затова между автомобилите е настъпил удар (заключението на вещите лица М. и д-р Ш., л. 159-165; констативния протокол, л. 6). Не се спори, че към този момент М.И. не е имал валидна застраховка ГО.

 

[12] От удара Т.Г. е получила: 1. лекостепенна черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка, придружено от зашеметяване; 2. контузия и подкожен хематом в лявата челна област на главата; 3. контузия в дясната скулна област и дясната буза. К.Г. е получила: 1. сътресение на мозъка; 2. контузия в дясната челно-теменна област на главата; 3. контузия на дясната буза; 4. епифизиолиза от втора степен на проксималната тибиална епифиза на лявата голямопищялна кост. Ако те са били с поставени обезопасителни колани, не биха получили тези увреждания (заключението на вещите лица д-р М. и д-р М., л. 166-173; заключението на вещите лица М. и д-р Ш., л. 159-165).

 

[13] И двете ищци са били три дни в болница, след което са били изписани. Възстановяването им от сътресението на мозъка, която всяка е имала, е било за 15-20 дни.

 

[14] Счупването на левия крак на К.Г. в областта на коляното е било неразместено, а периостът не е бил прекъснат. На левия крак на К.Г. е била поставена гипсова имобилизация. Лечението на счупването на крака е изисквало около 90 дни щадене и ограничаване на функционалното му натоварване. Тя е имала затруднения в придвижването и дискомфорт за около 45 дни по време на имобилизацията и непосредствено след свалянето на гипса. Около четири-пет месеца К.Г. е накуцвала със счупения крак. Към настоящия момент и двете ищци са напълно възстановени от травмите си (заключението и показанията на вещите лица д-р М. и д-р М., л. 166-173 и л. 178).

 

[15] В резултат на преживяното Т. и К. Г.и са развили адаптационна реакция с прояви на потиснатост, безпокойство и тревожност. Тя е била по-интензивна през първите седмици след инцидента и постепенно е отзвучала за около два месеца. Към момента на беседата с психолога вещото лице З. ищците не са имали усложнения от ПТП в емоционален план и задръжки на психологичното развитие (заключението на вещото лице З., л. 154-157).

 

[16] Счупването на К.Г. в лявото коляно е много по-леко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 479-2019-4-ти с-в по гр. д. 3 212/2018 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 178-гръб). С цитираното решение САС е определил обезщетение от 45 000,00 лева за увреждане от 31.12.2015 г.

 

[17] На 06.11.2017 г. ищците са поискали от Ф.А да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди (молбата, л. 19). Не се спори, че Ф.ЪТ не е направил това.

 

[18] Ищците са заплатили 600,00 лева държавна такса (л. 28), като съдът ги е освободил от заплащането над тази сума до пълната дължаща се такса. Те са заплатили също 890,00 лева за вещи лица (л. 74) и са били представлявани безплатно от адвокат (л. 174). Ответникът е заплатил 350,00 лева за вещи лица (л. 153).

 

2.     Спорни обстоятелства

 

[19] Основното спорно обстоятелство е било дали ищците са били с поставени обезопасителни колани и, ако не са били, дали отново биха получили процесните увреждания. Съдът приема, че ищците не са били с обезопасителни колани, а, ако са били с такива, те не биха получили процесните увреждания, защото това категорично се установява от заключението на вещите лица М. и д-р Ш..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] Ищците са предявили искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие.

 

1. По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ    

 

[21] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Ф.ЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е причинило телесни увреждания на ищеца; 4. ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди от тези увреждания; 5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. на територията на страната е настъпило ПТП, което е било причинено от автомобил без задължителна застраховка ГО;

2. ищците са получили увреждания от ПТП, от което са претърпели болки страдания и неудоства;

3. Ф.ЪТ не е изплатил обезщетение на ищците за претърпените вреди.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 16.10.2017 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към момента на ПТП Т.Г. е била на шест години, а К.Г. на две години. От ПТП Т.Г. е получила: 1. лекостепенна черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка, придружено от зашеметяване; 2. контузия и подкожен хематом в лявата челна област на главата; 3. контузия в дясната скулна област и дясната буза. К.Г. е получила: 1. сътресение на мозъка; 2. контузия в дясната челно-теменна област на главата; 3. контузия на дясната буза; 4. епифизиолиза от втора степен на проксималната тибиална епифиза на лявата голямопищялна кост.

 

[29] И двете ищци са били три дни в болница, след което са били изписани. Възстановяването им от сътресението на мозъка, която всяка е имала, е било за 15-20 дни.

 

[30] Счупването на левия крак на К.Г. в областта на коляното е било неразместено, а периостът не е бил прекъснат. На левия крак на К.Г. е била поставена гипсова имобилизация. Лечението на счупването на крака е изисквало около 90 дни щадене и ограничаване на функционалното му натоварване. Тя е имала затруднения в придвижването и дискомфорт за около 45 дни по време на имобилизацията и непосредствено след свалянето на гипса. Около четири-пет месеца К.Г. е накуцвала със счупения крак. Към настоящия момент и двете ищци са напълно възстановени от травмите си.

 

[31] В резултат на преживяното Т. и К. Г.и са развили адаптационна реакция с прояви на потиснатост, безпокойство и тревожност. Тя е била по-интензивна през първите седмици след инцидента и постепенно е отзвучала за около два месеца. Към момента на беседата с психолога вещото лице З. ищците не са имали усложнения от ПТП в емоционален план и задръжки на психологичното развитие.

 

[32] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е бил 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[33] Икономическата обстановка в страната от 2015 г. до 16.10.2017 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[3];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[4]. Увеличението от 31.12.2015 г. до 16.10.2017 г. е 21,05 % (460,00-380,00/380,00х100,00), а от 2016 г. до 16.10.2017 г. е 9,52 % (460,00-420,00/420,00х100,00).

 

[34] Предмет на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6 014/2017 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от случай близък, но по-тежък от настоящия по отношение на сътресението на мозъка. По него САС е определил обезщетение от 15 000,00 лева за увреждания от 2016 г.^[5].

 

[35] Съдът установи, че счупването на К.Г. в лявото коляно е много по-леко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 479-2019-4-ти с-в по гр. д. 3 212/2018 г., а с цитираното решение САС е определил обезщетение от 45 000,00 лева за увреждане от 31.12.2015 г.[6].

[36] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че периодът на възстановяване на ищцата Т.Г. е по-кратък от този по цитираното решение на САС, но пък тя е получила увреждането в година, когато МРЗ е била с 9,52 % по-висока. Затова съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществени вреди на Т.Г.. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на Т.Г. 15 000,00 лева, а отхвърля разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[37] Съдът отчита, че увреждането на коляното по цитираното решение на САС е много по-тежко от това у К.Г.. Съдът отчита също обаче, че К.Г. има и сътресение на мозъка, каквото е нямал ищецът по цитираното решение на САС. Съдът също така отчита, че решението на САС е за случай, когато МРЗ е била с 21,05% по-ниска, отколкото към момента на увреждането на К.Г.. Затова съдът приема, че 35 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от К.Г.. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на К.Г. 30 000,00 лева, колкото е поискала.

 

[38] Ф.ЪТ е възразил, че ищците са допринесли за настъпването на уврежданията си, защото са били без поставени обезопасителни колани. Възражението е неоснователно.

 

[39] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[40] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Когато пътникът е малолетен, задължението за поставянето на обезопасителния колан е на водача, а не на малолетния пътник. Затова непоставянето на обезопасителен колан не води до съпричиняване на увреждането от малолетния пострадал пътник (решение на ВКС 19-2017-IV Г. О. по т. д. 50177/2016 г.).

 

[41] В случая и двете ищци са били малолетни. Затова обстоятелството, че те са били без поставени обезопасителни колани не води до съпричиняване. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[42] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 1 490,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 45 000,00 лева при предявен размер от 80 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на ищците 838,13 лева разноски (1 490,00х45 000,00/80 000,00-45 000,00х0,03+830,00х1,2х26 600,00/55 000,00), а на адвокат О. 1 648,13 лева адвокатско възнаграждение (80 000,00-10 000,00х0,03+830х45 000,00/80 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф.А да заплати по сметка на СГС 1 462,50 държавна такса (45 000,00х0,04-(600,00х45 000,00/80 000,00).

 

[44] Ф.ЪТ също търси разноски. Той е направил такива за 350,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на Т.Г. за 35 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева, но уважава изцяло иска на К.Г.. Затова съдът осъжда Т.Г. да заплати на Ф.А 122,50 лева разноски по делото (350,00/2х35 000,00/50 000,00) и 70,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00/2х35 000,00/50 000,00).

Съдия: