РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Перник, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20231700100493 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
чрез пълномощника му адв. Д. М., със съдебен адрес: *** срещу М. Н. М., с адрес:
***, с която е предявен положителен установителен иск за сумата от 88 430,68 и
2 944,91 лева.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2008г. между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД), в качеството на кредитодател
и ЕТ „Н. – Л.Д.“, ЕИК ***, в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № ***, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия
в размер на 76 900 за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при
условията на договора. Сочи се, че крайният срок за ползване на кредита е 240 месеца,
считано от откриване на заемната сметка. Изяснява се, че за първия месец от
действието на договора кредитополучателят дължи на банката фиксирана годишна
лихва в размер на 9,6 %, като за останалия период, дължимата годишна лихва
представлява действащият базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за евро,
обявен от банката, намален с 0.3 пункта, като към датата на подписване на договора,
обявения от банката БЛПМФ за евро е бил в размер на 9,9 %. Ищецът сочи, че
съгласно Приложение от 13.10.2008г. страните по договора удостоверяват, че заемната
сметка е открита на същата дата.
В исковата молба се сочи още, че съгласно Анекс № 1 от 13.12.2012г. към
договора, банката едностранно е намалила размера на кредита с 6 900 евро, като
1
кредитът се счита за предоставен в размер на 70 000 евро. Върху намаления размер на
кредита, кредитополучателя заплаща такса в размер на 1% върху намаления размер на
кредита. Съгласно Анекс № 2 от 05.02.2015 към договора, страните са се съгласили да
намалят размера на кредита до размера на усвоените към същата дата суми, като
кредитополучателят няма право да ползва евентуално съществуващи погасени, но
неусвоени суми от първоначално предоставения кредит. Въведен е и облекчен ред за
погасяване, като срокът за облекчено погасяване е 12 месеца, като кредитополучателят
заплаща по 500 евро месечно. Между страните е бил сключен и Анекс № 3 от
25.03.2016г., с който страните констатират, че задължението по договора е в размер на
61 025,80 евро, като срокът за изплащане на задължението е увеличен на 240 месеца.
Ищецът сочи, че своевременно е било установено, че Л. Г. Д. е починал на ***, като е
оставил за наследник дъщеря си Й. Л. Д., с ЕГН: **********. Последната, обаче, е
направила отказ от наследството на баща си Л. Г. Д., за което е издадено съдебно
удостоверение с изх. № ***, издадено по гр. д. № 71587/2018г. по описа на СРС. От
издадена в полза на ищеца удостоверение за родствени връзки на починалия Л.Д.,
ищецът установил, че роднини на починалия са дъщеря му Й. Л. Д., М. Н. М. с ЕГН:
********** и Р. Г. Д., с ЕГН: **********. До М. М. и Р. Д. са били изпратени покани,
връчени до същите по реда на чл. 47 от ГПК от ЧСИ М.П., с рег. № *** на КЧСИ, с
които ищецът е уведомил длъжниците за формираните просрочия и неизпълнението
на условията по договора за кредит. Длъжниците, обаче, не са предприели каквито и
да било действия, насочени към погасяване на дължимите се суми по договора, поради
което ищецът се е обърнал към съда, с търсената защита срещу М. М..
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата М. Н. М., чрез пълномощника си С. И.
Ц. – САК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените срещу нея
установителни искове. Релевира възражение за нередовност на исковата молба,
доколкото счита, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума
на исковата молба. Ответника твърди, че не се навеждат твърдения, обосноваващи
солидарна отговорност на М. М. и Р. Д., за които в петитума на исковата молба се иска
да се постанови, че са солидарно задължени към ищеца „Юробанк България“ АД. По
същество, ответницата намира предявените искове за неоснователни. Не се оспорва
факта, че Л. Г. Д., с ЕГН: ********** е починал на *** Оспорва се качеството на
наследници на лицата, определени от ищеца като наследници на починалия Л. Г. Д..
Оспорва се иска и по размер. Релевира се възражение за нищожност на клаузи от
процесния договор, предвиждащи право на банката едностранно да изменя лихвения
процент, да изисква заплащане на такси за неусвоен кредит и капитализиране на
лихви, съответно начисляване на лихви върху лихви в резултат на това
капитализиране. Оспорва се твърдението, че процесния кредит е станал предсрочно
изискуем. Ответницата оспорва съществуването на приложените Договор и анекси и
моли ищецът да бъде задължен да ги представи в оригинал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изявленията на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване по делото на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
С молба вх. № 403/21.01.2025г. ответникът М. Н. М. е направила признание на
предявения иск.
2
С молба вх. № 877/07.02.2025г. ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, с оглед
направеното от ответника признание на предявения иск. Направил е и искане за
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, настоящият състав намира предявения иск е основателен и
доказан.
При този изход на спора, на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, като същия претендира такива в размер на общо 11 498,41 лева,
от които: 3 518,01 лева – държавна такса в заповедното производство, 3 802,21 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 3 543,19 лева – държавна
такса в исковото производство, 15,00 лева – държавна такса за частна жалба, 400,00
лева – възнаграждение на вещо лице за ССЕ и 220,00 лева – допълнително заплащане
на вещо лице за ССЕ. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за преклудирано, доколкото
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК не е била своевременно обжалвана в частта за разноските. Колкото до исковото
производство – в него разноски за адвокатско възнаграждение не се претендират,
поради което и този въпрос не следва да бъде разглеждан.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260
срещу М. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че М. Н. М. ДЪЛЖИ в условията на
солидарна отговорност заедно с Р. Г. Д., с ЕГН **********, на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* сумата от 60 940,52 евро (шестдесет хиляди,
деветстотин и четиридесет евро и 52 евроцента), представляваща главница за периода
от 21.10.2016г. до 13.02.2022г., сумата от 20 761,54 евро (двадесет хиляди, седемстотин
шестдесет и един евро и 54 евроцента), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 21.10.2016г. до 28.10.2021г., сумата от 6 125,25 евро (шест хиляди, сто
двадесет и пет евро и 25 евроцента), представляваща наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода 21.10.2016г. до
13.02.2022г., 603,37 евро (шестотин и три евро, 36 евроцента) – такси за периода от
21.11.2016г. до 13.02.2022г., сумата от 2 254,82 лева (две хиляди, двеста петдесет и
четири лева, 82 ст.) – такси за периода от 21.06.2018г. до 13.02.2022г. и сумата от
690,09 лева (шестотин и деветдесет лева, 9 ст.) – нотариални такси за периода от
3
25.09.2018г. до 13.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 60 940,52
евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. дело № 00216/2022г. по
описа на Районен съд – Брезник е издадена Заповед № 99/13.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260 сумата от 11 498,41 лева, представляваща направените по делото и по
частно гражданско дело № 00216/2022г. по описа на РС – Брезник, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 00216/2022г. по описа на РС -
Брезник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4