Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9597 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът И.П.Х. е
предявил срещу ответника „ЗД Е.” АД обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.432 от КЗ за заплащане от ответника на сумата от 35 000.00
лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху претендираната сума от 09.05.2018 г. до пълното й изплащане
и за сумата от 40.35 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди,
че във връзка с реализирано на 21.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) в
гр. Харманли по вина на водача на лек автомобил с марка „Киа Сиид” с рег. № ******, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, болки, страдания и неудобства. Поддържа, че деликтната
отговорност на Д.Т.Д.- водач на лек автомобил „с марка „Киа Сиид”
с рег. № ******е била обезпечена от „ЗД Е.” АД чрез сключване на договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/07/517003040190,
валидна към момента на ПТП-то.
Ответникът „ЗД Е.” АД , в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по
размер, като навежда твърдения за съпричиняване от
ищеца, тъй като върху него не бил упражнен родителски контрол от страна на
родителите му, доколкото към момента на настъпване на ПТП-то детето не било
придружено от родител или друг възрастен, който да упражнява надзор върху него.
Излага твърдения, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат и тъй като
внезапно е излязъл на платното за движение и по този начин не се е съобразил с
разстоянието до приближаващото се към него превозно средство. Навежда твърдения
за прекомерност на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
От представения
по делото Констативен протокол №3/22.12.2017 г., съставен от З.Милев –
мл.инспектор при РУП гр. Харманли, се установява, че на 21.12.2017 г. на
територията на гр. Харманли, около 17.00 ч., по ул. „Алеко Константинов“ на
кръстовището образувано с ул. „Д-р Атанас Чочков“ с
посока ул. „Г.М.Димитров“ лек автомобил с
марка „Киа Сиид” с рег. № ******, управляван от Д.Т.Д.не
е внимателен и предпазлив към уязвимия участник в движението – пешеходеца И.П.Х.,
който внезапно навлиза на платното за движение от ляво на дясно по посока на
движението МПС и го блъска, с която става причина за ПТП с пострадало лице.
Протоколът за
ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните
в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените
вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на
този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в исковата
молба обстоятелства.
От представеното
по делото постановление от 28.02.2018 г. на районен прокурор при Районна
прокуратура гр. Харманли се установява, че наказателното производство по
досъдебно производство №616/2017 г., пр.пр.№1022/2017
г. по описа на Районна прокуратура гр. Харманли, образувано за престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „Б“ във вр. чл. 342, ал.1 НК за процесното ПТП от 21.12.2017 г., е прекратено на основание
чл.24, ал.1, т.9 НК.
От представеното
по делото наказателно постановление №17-0271-001597/23.03.2018 г. издадено от
началник РУП към ОДМВР Хасково, се установява, че във връзка с горепосоченото
ПТП на Д.Т.Д.е наложено административно наказание глоба, с оглед виновно
осъщественото нарушение на чл.5, ал.2, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С
определение от 31.03.2022 г., в което е обективиран
изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК
е приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че водачът, управлявал
лек автомобил с
марка „Киа Сиид” с рег. № ******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на пътно – транспортното произшествие.
От
заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза (КСМАвТЕ), което
заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични
увреждания: счупване на
костите на носа с изкривяване на носната
преграда, охлузна рана по дясната
страна на лицето, бузата и горната устна. Проведено е
оперативно лечение за спиране на кръвотечението
от нова чрез връзване на разкъсаните
артерии. При нормално протичане
на лечебния процес, без
усложнения, възстановителният период при такъв вид увреждания е около месец, а охлузванията са заздравели в рамките на 10 дни. През периода
на лечение ищецът е изпитвал
болки и страдания за срок около месец,
като през първите две седмици болките са били с по-голям интензитет. При пострадалия е налице открито счупване на носните кости и изкривяване на носната преграда, като оперативното лечение за корекция
на дефекти на носната
преграда се извършна след завършване
на растежа – 17-18 годишна възраст. Установява се и, че водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца на голямо разстояние, но пешеходецът е преставлявал опасност за водача от момента на предприемане на пресичане на пътното платно. От техническа гледна точка причина за настъпване
на произшествието са субективните действия на водача с
органите за управление, като
водачът е имал техническата възможност при
своевременна реакция за маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на удара. Няма данни за препятствия по пътното платно, ограничаващи видимостта на водача и пешеходеца, които преди настъпване на произшествието са имали техническа възможност да се възприемат като участници в движението. Ударът е бил
предотвратим за водача на лекия
автомобил при начин на движение на пешеходеца спокоен и бърз ход и
спокойно бягане.
От показанията на свидетелката М.К.Х. (майка
на ищеца),
които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се
от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след когато видяла сина си след претърпяното
ПТП от носа му течала кръв, цялата му страна била охлузена и бил в синини.
От показанията на свидетеля Д.Т.Д.(водач
на лек автомобил „Киа Сиид” с рег. № ******),
се установява, че ищецът е изкочил внезапно с бягане
на пътното платно, а след него тичали и други момчета. Свидетелства, че преди
настъпване на ПТП-то бил заслепен от светлините на друг лек автомобил и
забелязал ищеца при разминаването с него, като въпреки, че натиснал спирачки не
могъл да избегне удара. Свидетелства, че след удара носът на детето бил надут и
имало малко кръв, било уплашено и казало, че го боли носа и не може да диша.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432,
ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
От събраните
по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че на 21.12.2017 г. на територията на гр. Харманли,
около 17.00 ч. е настъпило
ПТП, при което лицето Д.Т.Д.с управлявания
от него лек автомобил с марка „Киа
Сиид” с рег. № ******, виновно е реализирал
ПТП, следствие на което е пострадал ищеца, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Киа Сиид” с рег.
№ ******е
била обезпечена от ответното
застрахователно дружество чрез сключване
на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на 21.12.2017 г. В причинна
връзка с противоправно поведение на Д.Т.Д., ищецът
е претърпял неимуществени вреди.
Неоснователно
е направеното от ответника възражение за съпричиняване
от пострадалия, тъй като върху него
не бил упражнен родителски контрол от страна на родителите му, доколкото към
момента на настъпване на ПТП-то детето не било придружено от родител или друг
възрастен, който да упражнява надзор върху него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на
това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания. От
приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява правнорелевантният
факт, че характерът на получените от пострадалия увреди е травматичен, които в
съвкупност са му причинили болки и страдания, с възстановителен период при нормално протичане
на лечебния процес, без
усложнения, възстановителният период при такъв вид увреждания е около месец, а охлузванията са заздравели в рамките на 10 дни, като през периода на лечение ищецът е изпитвал болки и страдания за
срок около месец, като през първите две седмици болките са били с по-голям интензитет.
При определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на
противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на ЗДвП, а именно – не е внимателен и предпазлив към
уязвимия участник в движението), неудобствата в
нормалната деятелност на ищеца, както и ниската му възраст (11 г. към момента на настъпване на ПТП-то) и вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното
му развитие, в резултат на изпитания страх.
Съдът приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното
поведение на делинквента Д.Т.Д.неимуществени вреди е
в размер на 15 000.00 лв.
Въпреки
претенцията на ищеца за
сумата от 40.35 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за
лечение, тъй като ищецът не е представил доказателства, че реално е
направил разходи за закупуване на изписаните му лекарства, предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения предявеният иск е
основателен и доказан до размера от 15 000.00 лв. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването
на исковата молба – 16.07.2018
г. до окончателното изплащане
на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД
След като
главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е основателен,
следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху
главницата. Лихвата е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на
сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия -
аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя
да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2
от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 07.02.2018
г. (видно
от представената по делото претенция от ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение – л. 9 от делото) е основателна
за претендирания период от 09.05.2018 г. до изплащане
на вземането.
Относно
разноските по производството
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. Щ.Х.Щ., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението
на пълномощника в размер на 676.88 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 491.85 лв. (юрисконсултско възнаграждение и депозити
за вещо лице и свидетели).
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения
иск в размер на 600.00 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 321.06
лв.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА „ЗД
Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.П.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Щ.Х.Щ., на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 15 000.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност” № BG/07/517003040190,
във връзка с реализирано на 21.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие в гр.
Харманли по вина на Д.Т.Д., водач на лек автомобил „„Киа Сиид”
с рег. № ******, ведно със законната лихва върху сумата от 09.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер и за сумата от 40.35 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
направени от ищеца разходи за лечение.
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адвокат Щ.Х.Щ., сумата от 676.88 лв. – възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА И.П.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. Щ.Х.Щ., да заплати на „ЗД Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 491.85 лв. – разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса в размер на 600.00 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 321.06
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: