РЕШЕНИЕ
№ 23100
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110140660 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от Н. Г. Н.
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55
състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 1072.99 лева, представляваща получена
на отпаднало основание сума в производство по принудително изпълнение по изп. д.
№ 3724/2023г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № ... на КЧСИ, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до окончателното
изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 155.37 лева, представляваща имуществени вреди, от които: сума
в размер на 31.82 лева- обикновени такси по Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и сумата от 123.55 лева -
пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, преведени в полза на ЧСИ М. Б. с рег. №
... на КЧСИ, претърпени вследствие материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес по изп. д. № 3724/2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по заповедно производство по ч.гр.д. № 57493/2017 г. по
описа на СРС, 56 състав, и образуваното във връзка с него исково производство по гр.д. №
5884/2018 г. по описа на СРС, 56 състав. Посочва, че по гр.д. № 5884/2018 г. по описа на
СРС, 56 състав, е постановено съдебно решение, което е обжалвано и към сезиране на съда с
настоящата искова молба е висящо в.гр.д. № 4030/2024 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен
състав. Ищецът твърди, че в резултат на недобросъвестно поведение от страна на
1
служителите на „Топлофикация София“ ЕАД, дружеството се е снабдило с изпълнителен
лист от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 57493/2017 г., въпреки че заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, не е била влязла, като това обстоятелство било
известно на ответника, който по този начин е допуснал злоупотреба с процесуални права. По
молба на ответника и въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело
№ 3724/2023 г. по описа на ЧСИ М. Б. на КЧСИ, като от страна на взискателя са възложени
извършването на изпълнителни действия по делото по реда на чл.18 от Закона за частните
съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ на съдебния изпълнител. В хода на изпълнителното
производство била принудително събрана сумата в общ размер от 1228.36 лева, която
включвала освен сумите по изпълнителния лист, която била разпределена в полза на
ответното дружество, така и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер на 155.37 лева, от
които: сумата от 31.82 лева - преведени на ЧСИ за обикновени такси по ТТРЗЧСИ и 123.55
лева - пропорционална такса пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С определение,
постановено по частна жалба на ищеца, Софийски градски съд отменил разпореждането за
издаване на изпълнителния лист, както и е обезсилил издадения въз основа на отмененото
разпореждане изпълнителен лист. Ищецът поддържа, че изпълнителното производство е
образувано при липса на правно основание, а събраната в хода на принудителното
изпълнение сума е недължима към датата на образуване на изпълнителното производство
поради липса на изпълнително основание. Ищецът е отправил искане до ответника за
доброволно разрешаване на спора и дал срок за възстановяване на удържаните суми, в
отговор на което с писмо с рег.№ Г-4736/22.04.2024 г. по описа на „Топлофикация София“
ЕАД ответникът извънсъдебно е признал, че неправилно е събрана сумата от ищеца, както и
че дружеството ще поиска и ще предприеме действия за нейното възстановяване, но към
сезиране на съда ответникът не изплатил претендираните суми. Ищецът обосновава правния
си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г., срещу която
длъжникът възразил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника дължимостта на търсените
вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответника, с който оспорва исковете. Поддържа, че изп.д. № 3724/2023 г. по
описа на ЧСИ М. Б. е образувано на 23.08.2023г. въз основа на валидно издаден
изпълнителен лист от 19.05.2023г. по гр.д. № 57493/2017г. по описа на СРС, 56 състав.
Твърди, че с получаване на поканата за плащане от 18.03.2024 г. е уведомен за факта, че
първоинстанционното решение не е било влязло в законна сила и че незаконосъобразно
съдът е издал изпълнителен титул. Посочва, че е депозирал молба по изпълнителното дело
от 08.04.2024 г., с която направил искане за прекратяване на изпълнителното производство,
както и в същата обективирал искане съдебният изпълнител да изпрати изрично съобщение
с указание за размера на сумата, която подлежи на връщане. Твърди, че на 20.09.2024г. е
уведомен за прекратяване на изпълнителното дело и след получено съобщение от
19.09.2024г. е превел на съдебния изпълнител сумата от 1072.99 лева, която сума е била
възстановена на ищеца от ЧСИ. Оспорва да дължи претендираните от ищеца такси по
ТТРЗЧСИ, доколкото в качеството си на взискател в изпълнителното производство не е имал
задължение да внася авансово такси по изпълнението. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Постъпила е молба с вх. № 336546/23.10.2024 г., с която ищецът потвърждава, че на
02.10.2024 г. е получил плащане на сумата от 1072.99 лева, като твърди, че незаплатена е
законната лихва върху това вземане от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на възстановяване на посочената сума по
банкова сметка на ищеца и сумата не е достатъчна да погаси вземането от 155.37 лева.
2
Поддържа, че плащането следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното
решение по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК, като намира, че с извършеното плащане ответникът е
признал липсата на правно основание за образуване на изпълнителното дело. Релевира
съображения, че ответникът е дал повод за завеждане на исковата претенция, доколкото
плащането е извършено в хода на настоящия процес. Претендира разноски в
производството.
При проверка на представените по делото на материали съдът намира от фактическа
страна за установено следното:
Обявени за безспорни между страните са обстоятелствата, че на 02.10.2024 г. по
банкова сметка на ищеца е възстановена сумата от 1072.99 лева, която сума е била събрана
чрез принудително изпълнение в производството по изпълнително дело № 3724/2023 г. по
описа на ЧСИ М. Б. на КЧСИ, както и че изпълнителното производство е било образувано
въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 57493/2017 г. по описа на СРС,
56 състав, който след образуване на изпълнително дело е обезсилен с определение по
в.ч.гр.д. № 12993/2023 г. по описа на СГС.
Не е налице спор, че на 19.05.2023 г. е издаден изпълнителен лист в производството по
гр.д.№ 57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, е издаден изпълнителен лист в полза на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД за вземания в общ размер от 1072.99 лева.
От представеното удостоверение изх. № 07428/08.02.2024 г. на ЧСИ М. Б., неоспорено
от ответника, се установява, че въз основа на този изпълнителен лист и по молба на
„Топлофикация София“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 3724/2023 г. по описа на
ЧСИ М. Б. По същото на 08.09.2023 г. е постъпила сумата от 1228.36 лева, от която сума на
08.09.2023 г. е преведена сумата от 1072.99 лева по банкова сметка на „Топлофикация
София“ ЕАД и е преведена сума в размер на 31.82 лева - обикновени такси по Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и сумата от
123.55 лева - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, преведени в полза на ЧСИ М. Б.,
като с извършения превод е налице пълно погасяване на дължимата от ищеца Н. Г. Н. част
от общото задължение по изпълнителното дело към взискателя „Топлофикация София“
ЕАД.
Видно от представеното в заверено от страната копие с молба вх. № 382754/27.11.2024
г., неоспорено от ответника, се установява, че с определение № 14360/28.11.2024 г. по ч. гр.
д. № 12993/2023 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-VI-З състав, е отменено разпореждане от
18.05.2023 г., постановено по ч.гр. д. № 57493/2017 г. на СРС, 56 състав, за издаване на
изпълнителен лист срещу М. Й. Н., Н. Г. Н. и К. Г. Н. - Л. въз основа на издадена по делото
заповед за изпълнение на парично задължение от 15.09.2017 г., както и е обезсилен
изпълнителен лист от 19.05.2023 г., издаден по ч.гр. д. № 57493/2017 г. по описа на СРС, 56
състав относно присъдените с решение от 27.05.2019 г. суми. За да отмени оспореното
разпореждане, въззивният съд е приел, че по заповедното производство, по което същият е
издаден, по образуваното гр. д. № 5884/2018 г., по което на 27.05.2019 г. е постановено
решение, срещу което са подадени въззивни жалби и до произнасяне на въззивната
инстанция по подадените от страните въззивни жалби, срещу постановеното по гр. д. №
5884/2018 г. решение, последното не е влязло в сила, респективно не е влязла в сила
заповедта за изпълнение на претендираните вземания и същата не съставлява изпълнително
основание. Предвид изложеното, разпореждането за издаване на изпълнителен лист е прието
за незаконосъобразно като издадено при липса на изпълнително основание и е отменено, а
изпълнителният лист е обезсилен. Делото е върнато на Софийски районен съд за
администриране на въззивни жалби вх. № 5098928/20.06.2019 г. и вх. № 5105987/19.06.2019
г.
3
Установява се, че ищецът е поканил ответника да плати вземанията, изпращайки му
покана, която е получена от последния на 18.03.2024г. – за сумата от 1737.43 лева, ведно със
законната лихва от 05.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, със срок на плащане
от 7 дни от получаването.
В молба вх. № 382754/27.11.2024 г.ищецът заявява, че вземането в размер на 1072.99
лева, предмет на първия предявен иск, е платено на 02.10.2024 г.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, по предявения установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: че сумата от 1072.99 лева е
постъпила в патримониума на ответника по повод заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, и издаден въз основа на нея изпълнителен лист
(основание), която в последствие е обезсилена с определение на СГС, като отпадането на
основанието е станало с обратна сила след имущественото разместване (изпълнителният
титул въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила), както и
размер на получените от ответника парични средства. При доказване на горното в тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на годно
правно основание (правопораждащ юридически факт) да получи процесната сума, при
евентуалност - погасяване на претендираното вземане.
Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от
ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна на
отпаднало основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД като
отпадането е станало с обратна сила след имущественото разместване.
Установено по делото е, че в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД е бил
издаден изпълнителен лист от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 57493/2017 г. по описа на СРС, 56
състав, срещу длъжника Н. Г. Н.. Въз основа на този изпълнителен лист по искане на
взискателя „Топлофикация София“ ЕАД е било образувано изпълнително дело № 3724/2023
г. по описа на ЧСИ М. Б. В рамките на изпълнителното производство по изпълнително дело
№ 3724/2023 г. по описа на ЧСИ М. Б. от длъжника Н. Г. Н. на 08.09.2023 г. била удържана
сума в общ размер на 1228.36 лева. В полза на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД била
разпределена сума в размер на 1072.99 лева, а в полза на ЧСИ М. Б.– сумата от 155.37 лева
за такси и разноски по изпълнителното дело.
Не е налице спор, че процесната сума от 1072.99 лева е постъпила в патримониума на
ответника във връзка с образуваното и проведено изпълнително производство по издаден в
полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД за вземания, предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав.
Установено е, че с определение № 14360/28.11.2024 г. по ч. гр. д. № 12993/2023 г. на
Софийския градски съд, ЧЖ-VI-З състав, е отменено разпореждане от 18.05.2023 г.,
постановено по ч.гр. д. № 57493/2017 г. на СРС, 56 състав, за издаване на посочения
изпълнителен лист срещу длъжника по изпълнително дело Н. Г. Н., както и е обезсилен
изпълнителен лист от 19.05.2023 г., издаден по ч.гр. д. № 57493/2017 г. по описа на СРС, 56
състав относно присъдените с решение от 27.05.2019 г. суми.
Предвид гореизложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на
търсените вземания, предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата 1072.99 лева, представляваща получена на отпаднало
основание сума в производство по принудително изпълнение по изп. д. № 3724/2023г. по
описа на ЧСИ М. Б., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав, подлежи на отхвърляне.
4
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и неоспорените от
ответника твърденията в молбата му от 27.11.2024 г., че на 02.10.2024 г. е получил
процесната сума в размер на 1072.99 лева, съдът приема за установено, че претендираната
сума 1072.99 лева е погасена чрез плащане в хода на процеса. Съдът съобрази, че с
плащането посредством принудително изпълнение са погасени задължения на ответника
към ищеца за сумата от 1072.99 лева, като плащането е прието от последния. В открито
съдебно заседание и с молба от 27.11.2024г. ищецът е признал и факта на получаване на
сумата от 1072.99 лева чрез плащане на 02.10.2024 г.
От ответника „Топлофикация София“ ЕАД не е заплатена законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до датата на заплащане главното
задължение - 02.10.2024 г., възлизаща на 75.59 лева, поради което съдът следва да осъди
ответника „Топлофикация София“ ЕАД да заплати съответния размер на лихва за забава.
Уважаването на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на
няколко предпоставки: 1. обедняване на ищеца, съизмеримо с размера на заплатените суми
със собствени на ищеца парични средства на задължения на ответника към трети лица (за
задължения на ответника за такси по изп.д. № 3724/2023г. по описа на ЧСИ М. Б.) в
предявения общ размер от 155.37 лева (включваща сумата от 31.82 лева - обикновени такси
по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ) и сумата от 123.55 лева - пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на
ЧСИ Бъзински); 2. обогатяване на ответника, настъпило вследствие на увеличената стойност
на имуществото на ответника за стойността процесните суми; 3. връзка между това
обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ
юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните
сфери на всяка от страните; 4. липса на правно основание, т. е. на годен юридически факт,
който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за това
имуществено разместване; 5. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права. В
тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е да докаже, че е
заплатил претендираните суми, респ. че съществува основание за заплащане на процесните
суми от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 – 58 ЗЗД, всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се търси обезщетение извън хипотезите на чл.
55 ЗЗД възниква именно когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че изпълнителното производство е било образувано въз основа
на изпълнителен лист от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав,
който след образуване на изпълнително дело е обезсилен с определение по в.ч.гр.д. №
12993/2023 г. по описа на СГС.
Съобразно чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда.
Установено по делото е, че в производството по принудително изпълнение от ищеца е
била събрана сумата от 155.37 лева, включваща сумата от 31.82 лева - обикновени такси по
ТТРЗЧСИ и сумата от 123.55 лева - пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на
ЧСИ Б., както и че същата е била събрана принудително от ищеца по време на висящо
исково производство, третиращо нейната дължимост. Установена е материалната
незаконосъобразност на изпълнителното дело с влизане в сила на 28.11.2024 г. на
определение № 14360/28.11.2024 г. по ч. гр. д. № 12993/2023 г. на Софийския градски съд,
ЧЖ-VI-З състав, с което е отменено разпореждане от 18.05.2023 г., постановено по ч.гр. д. №
5
57493/2017 г. на СРС, 56 състав, за издаване на посочения изпълнителен лист срещу
длъжника по изпълнително дело Н. Г. Н., както и е обезсилен изпълнителен лист от
19.05.2023 г., издаден по ч.гр. д. № 57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, относно
присъдените с решение от 27.05.2019 г. суми.
Настоящият съдебен състав намира, че след като към датата на принудителното им
събиране от длъжника заповедта за изпълнение по ч.гр. д. № 57493/2017 г. на СРС, 56
състав, не е била влязла в сила, изпълнителното производство е било образувано от
ответното дружество, а паричното вземане не е било безспорно установено, то процесната
сума неправомерно е излязла от патримониума на длъжника – ищец. В този случай
кредиторът следва да върне на длъжника всички суми, събрани във връзка с проведеното
принудително изпълнение, доколкото и полученото от ищеца плащане е било без правно
основание. С оглед обезсилването на изпълнителния лист и по аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК,
липсва законово основание с посочените суми да бъде натоварен ищецът както за събраните
от съдебния изпълнител, но невнесени от взискателя авансови такси по делото обикновени
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 31.82 лева, така и за събраната пропорционални такси по т.
26 от ТТРЗЧСИ в размер на 123.55 лева. С тези суми ответното дружество се е обогатило за
сметка на длъжника по изпълнителното дело, спестявайки си разходи за тяхното заплащане,
които следва да се понесат от кредитора по аргумент от противното на разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ГПК. В този смисъл е решение № 26 от 19.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 150/2011 г., I
т. о., ТК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.59, ал. 1 от
ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен за сумата 155.37 лева, представляваща
имуществени вреди, от които: сума в размер на 31.82 лева- обикновени такси по Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и сумата от
123.55 лева - пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, преведени в полза на ЧСИ М. Б.,
претърпени вследствие материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп.
д. № 3724/2023г. Посочената сума е дължима ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът е дал повод за предявяването на иска, тъй като вземането е било изискуемо
преди датата на завеждането му и срокът за доброволно плащане, даден му с поканата от
ищеца, е изтекъл. Ето защо, ищецът се явява добросъвестен и му се дължат разноски.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на 447.83
лева по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 25.00 лева държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Ищецът е бил представляван от адвокат по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА),
поради което в полза на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, член на САК, следва да се присъдят
разноски в общ размер на 422.83 лева
При определяне размера на възнаграждението съдът взе предвид, че производството не
е сложно от фактическа и правна страна, предявени са два иска, като делото е протекло в
едно открито съдебно заседание. Ето защо възнаграждението по чл.38 ЗА за производството
следва да бъде в размер на 422.83 лева. При този изход на спора на ответника не се следват
разноски.
Съобразно изложеното, дължимите на ищеца разноски са в общ размер на 50.00лева,
от които: 25.00 лева по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 25.00 лева в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
6
В полза на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, член на САК, следва да се присъдят разноски
в общ размер на 845,66 лева, от които: 422.83 лева по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, и в размер на 422.83 лева в настоящото производство, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
55-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на процеса, предявения от Н. Г. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл...., вх. ..., офис - партер, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., установителен иск от Н. Г. Н., ЕГН **********, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 1072.99 лева,
представляваща получена на отпаднало основание сума в производство по принудително
изпълнение по изп. д. № 3724/2023г. по описа на ЧСИ М. Б., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на
СРС, 55 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Г. Н., ЕГН **********, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., положителен установителен иск на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., дължи на ищеца Н. Г. Н.,
ЕГН ********** сумата от 75.59 лева, представляваща законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до датата на заплащане главното
задължение- 02.10.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Г. Н., ЕГН **********, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., положителен установителен иск на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., дължи на ищеца Н. Г. Н.,
ЕГН ********** сумата 155.37 лева, представляваща имуществени вреди, от които: сума в
размер на 31.82 лева- обикновени такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и сумата от 123.55 лева - пропорционални такси
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, преведени в полза на ЧСИ М. Б., претърпени вследствие материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. № 3724/2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до окончателното
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на Н. Г. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл...., вх. ..., офис - партер, сумата в общ
размер на 50.00 лева, от които: 25.00 лева по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 25.00 лева в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН
**********, член на САК, адвокатско възнаграждение в общ размер на 845.66 лева, от
които: 422.83 лева по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и в размер на
422.83 лева в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8