РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Петрич, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андроника Ризова Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ризова Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200622 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „РСЛ/А." ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.М.
№, ЕИК ****, представлявано от Г.К.Р., против Наказателно постановление № 01 -
002053/14.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Благоевград, с което
в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ му е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 от КТ. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли НП да бъде
отменено изцяло, алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или да
бъде намалено наложеното наказание до установения от закона минимум.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител –юриск.
Портокалска, излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
При извършена на 24.03.2021г., около 14:00ч. проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Шивашки цех, находящ се в гр.П., ул.
"М." № *, експлоатиран от „РСЛ/А." ООД, със седалище и. адрес на управление: гр.П.,
ул."М." № * - Бивша консервна фабрика, управлявано и представлявано от Г.К.Р. и
извършени на 14 и 22.04.2021г. проверки по документи на дружеството, проверяващите
1
инспектори от ДИТ Благоевград констатирали, че „РСЛ/А." ООД - гр.П., в качеството му на
"работодател" по смисъла на & I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на 24.03.2021 г.
лицето В. АЛ. Б. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на
длъжност „Контрола", без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от Кодекса на
труда, заверено от ТД на НАП.
В хода на проверката по работни места била попълнена писмена декларация от В.Б., в която
същата удостоверила извършване на трудова дейност от нея към този момент при
определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни, почивки в работния ден
и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация е извършено отбелязване, че Б.
не е сключила писмен трудов договор с „РСЛ/А." ООД - гр.Петрич и не са й предоставени
екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразила началната дата, от която е
започнала да предоставя работната си сила на дружеството „24.03.2021 г."
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано за извършване на
проверка по документи в Д"ИТ" - гр.Благоевград с Призовка — от 24.03.2021г. При
проверката по документи в Д"ИТ" - гр.Благоевград се е явил упълномощен представител на
търговеца, който е представил част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-
фирмена документация на предприятието. Представен е Трудов договор № 6/24.03.2021г.
сключен с В. АЛ. Б., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от ТД на НАП е регистриран на
24.03.2021г., 15:17 ч.
По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН „РСЛ/АТЛАНТИС" ООД - гр.Петрич е поканен за съставяне
на АУАН с Покана с Изх. № 21027271/22.04.2021г. Поради неявяване на законен или
надлежно упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час -
29.04.2021г., 10:00ч., АУАН е съставен в Д"ИТ" - гр.Благоевград в отсъствие на нарушителя.
АУАН е връчен на нарушителя по реда на чл.41б, ал.З от Кодекса на труда.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства,
Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград издал Наказателно
постановление № 01 - 002053 от 14.07.2021 г., с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ
наложил дружество „РСЛ/А." ООД в качеството му на работодател наказание "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3
от КТ.
Препис от НП е връчен на 21.07.2021 г. на управителя на дружеството, видно от датата на
разписката, а жалбата е подадена на 30.07.2021 г. видно от входящия регистрационен номер
на АНО.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото
доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК, както и от показанията на свидетелите С.С. и С.А., които съдът
кредитира изцяло, и показанията на свидетелката В.Б., които съдът кредитира частично,
съобразявайки тяхната заинтересованост от изхода на делото.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени
разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от
компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и
са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност,
изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата
на ал. 2 работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал. 1.
От приложените по делото писмени доказателства, касаещи трудовото правоотношение с
работника В.Б., безспорно се установява, че същата е допусната на дата 24.03.2021 г. около
14.00 часа да полага труд в стопанисвания от търговеца обект - тази дата и час се установява
по категоричен начин от протокола за извършена проверка на място в обекта,
собственоръчно попълнената от лицето декларация по чл. 402 от КТ. Видно от
представените по делото Трудов договор от 24.03.2021 г. и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ дружеството жалбоподател сключило трудово
правоотношение с лицето В. А. Б. и е подало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на дата
24.03.2021 г. в 15:17:08 часа в ТД на НАП – т. е. след като е била извършена проверката от
контролните органи, при която е установено лицето В.Б. да престира труд, без да й е
предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверен от ТД на НАП, с което
търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал нарушението,
допуснато от жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ гласи: "Работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение".
От описанието, съдържащо се в НП, а и от посочената като нарушена правна норма в него
следва, че в обжалваното НП е обективирано административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от
КТ, поради което съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал установеното нарушение
и правилно е ангажирал администравинонаказателната отговорност на дружеството в
качеството му на работодател.
Съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ - контролните органи в рамките на своята компетентност
3
имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във
връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено
факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на
дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на
труда. Такава декларация била изготвена от В.Б., в която посочила, че работи в обекта като
„контрола“, със съответно работно време и уговорена възнаграждение. Предвид това, че
декларацията е изготвена по изискуемия от закона ред и рамките на компетентността на
контролните органи, съдът кредитира същата. Отделно по делото не се установява в хода на
проверката, спрямо Б. да е прилагана принуда или някакво такова поведение от страна на
проверяващите.
Обстоятелството, че Б. е отишла на процесната дата, за да провери дали се справя в
кроялната, след което по съвет на крояч е била посъветвана да разговаря с отговорника за
работата в цеха, където се извършва контрол, по никакъв начин не може да повлияе на
отговорността на дружеството. Отговорността е обективна и безвиновна като няма никакво
значение кое конкретно лице фактически е допуснало работника да престира труд.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал.
1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ "не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2" от Кодекса на труда. Ето
защо съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, АНО не би
могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са
обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на работниците
води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва извода за
маловажност на случая.
За цитираното административно нарушение, административно наказващият орган на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на работодателя наказание – имуществена санкция
в размер на 2 000 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500
до 15 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент
от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е
отмерил имуществена санкция в размер на 2 000 лева, която надвишава предвидения от
закона минимум. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият орган не е
посочил как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито
кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така
дейността по индивидуализация на наложената санкция остава изцяло скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Следва да се има предвид, че съдът може да упражнява
контрол върху размера на наложеното наказание, но не може да замести липсата на мотиви
на наказващия орган, тъй като се касае за чуждо волеизявление.
4
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по ред
нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на
правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден
размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В противен случай наказаният е
поставен в положение, при което не може да се защитава адекватно срещу определения
размер на наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на
наказание с такъв размер. Отделно от това в случая съдът намира, че не се установяват
отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над
предвидения от закона минимум. Няма данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство.
Ето защо и размерът на имуществената санкция следва да бъде намален до 1 500 лева. В
този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите, визирани в
чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, а в останалата
част, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
По въпроса за разноските.
Неизправната страна трябва да понесе и направените разноски по делото. Разноски трябва да
се присъдят единствено в ползва на въззиваемата страна, доколкото наказателното
постановление е изменено само в частта на санкцията, която беше представлявана от
юрисконсулт и което възнаграждение варира в граници между 80 лева и 120 лева.
Съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лева.
Поради горните мотиви, Петричкият районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01 - 002053/14.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда" - Благоевград, издадено срещу „РСЛ/А." ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.М. №*, ЕИК ******, представлявано от Г.К.Р., в
санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2 000 /две
хиляди / лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „РСЛ/А." ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.М. №*,
ЕИК *****, представлявано от Г. К. Р. да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна
инспекция по труда‘‘ гр. София сумата в размер от 100 /сто/ лева, представляващи
5
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд –Благоевград по реда на глава ХII от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6