№ 17657
гр. *****, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110159918 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от ***** срещу ***** осъдителен иск с
правно основание чл. 410 КЗ за заплащане на сумата от 81,15 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Каско+” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 19.08.2019 г. при преминаване на МПС
*****, с рег. ***** през несигнализирана и необозначена дупка на ул. *****, с
посока от гр. ***** към гр. *****, в района на с. *****, ведно със законната
лихва от 01.11.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на договор за имуществено застраховане на
19.08.2019 г. на ул. *****, с посока от гр. ***** към гр. *****, в района на с.
***** - е настъпило застрахователно събитие – произшествие, при което
застраховано при ищеца МПС марка и модел „*****”, с рег. ***** е попаднало
в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че в
причинна връзка със застрахователното събитие били причинени щети на
застрахованото имущество на стойност 81,15 лв. с включени ликвидационни
разходи в размер на 15 лв. Твърди още, че била заведена щета, по която е
изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, представляващо
действителните вреди. Аргументира, че пътят се стопанисва от ответника,
спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение.
1
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП
и причинната връзка между настъпилата щета и дупката на пътя. Твърди, че
причина за настъпване на процесното ПТП е виновно поведение на водача на
лекия автомобил. Прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца-застраховател; 2) за увредения да е вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или
при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна
полица се установява, че между ищеца и собственика на МПС марка и модел
„*****”, с рег. ***** е възникнало валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Каско”, със срок на покритие 26.05.2019 г. –
25.05.2020 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира като последователни, житейски логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се
установява, че на 19.08.2019 г. на пътя между гр. ***** и гр. ***** е
настъпило застрахователно събитие – произшествие, при което застраховано
при ищеца МПС марка и модел „*****”, с рег. ***** е попаднало в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което е
причинена щета на застрахования автомобил.
2
По делото е прието заключение по съдебно автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От
заключението на вещото лице се установява, че щетите по лек автомобил
„*****”, с рег. ***** се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 19.08.2019 г. на републикански път между гр. ***** и гр.
***** пътно-транспортно произшествие. От експертизата се установява, че
сумата за възстановяване на щетите по средни пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на 81,64 лв.
От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения
автомобил в размер на 66,15 лв.
С плащането на застрахователното обезщетение, съгласно КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Фактът на настъпване на застрахователното събитие, покрито от
имуществената застраховка, е източник на вземане в полза на увреденото лице
срещу делинквента съгласно чл. 45 ЗЗД или срещу неговия застраховател.
Когато вредата е причинена от действия или бездействия при или по повод на
възложена работа, регресното право на застрахователя може да бъде
упражнено и срещу възложителя на работата (т.15 от ППВС № 7/77 г.).
В случая ***** е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа. В този
смисъл са и дадените разяснения с т.3 на Тълкувателно постановление №
2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквентът да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за имуществени вреди по МПС, което се е движило по
необезопасената пътна мрежа.
Съгласно чл. 167, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Службите за
контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на
3
пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и
маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на
пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на ***** с
оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване.
Съгласно законовата уредба „препятствие на пътя” е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай
установената дупка представлява препятствие по смисъла на закона, която е
създавала опасност за движението.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорна *****, която е проявила
бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да
отстраняват повреди, и не са сигнализирали препятствието и организирали
движението по начин, осигуряващ безопасността му.
Съдът не възприема възраженията на ответника, че вредите се явяват в
резултат на неправилно поведение на водача. От свидетелските показания се
установява, че не е било възможно да се избегне дупката в платното на
движение, че същата не е била обозначена, както и че водачът се е движил с
разрешената скорост.
В хода на производството ответникът не твърди и не представя
доказателства да е сигнализирал препятствието /дупката/.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел,
а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне
препятствието. Следователно, от негова страна не е налице нарушение на
правилата за движение и възражението за съпричиняване е неоснователно.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено дефектът на пътното платно. Следователно, установените по
делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на
*****, поради след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от
ищеца, за него възниква и регресно вземане срещу ответника. Ето защо, искът
се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
4
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 468 лв. за съдебното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410 КЗ и чл. 86 ЗЗД *****, ЕИК ***** да
заплати на от *****, ЕИК ***** сумата в размер на 81,15 лв., представляваща
изплатено по застраховка „Каско+” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 19.08.2019 г. при преминаване на МПС *****, с рег. ***** през
несигнализирана и необозначена дупка на ул. *****, с посока от гр. ***** към
гр. *****, в района на с. *****, ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *****, ЕИК ***** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 468 лв., представляваща
разноски за съдебното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5