№ 1735
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110217476 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, срещу Наказателно
постановление № К-0056039 от 25.10.2021 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл.79а, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева, на основание чл.193а, ал.1 от ЗТ.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се аргументи, че
нарушението не било описано по ясен и недвусмислен начин, и не ставало ясно кое от
дружествата било нарушител. Иска се отмяна на атакувания акт.
В последното открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което не се
възразява да бъде даден ход на делото, поддържа се жалбата и изложените в нея
аргументи за отмяна на издаденото НП, като се претендират разноски в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на АНО счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
1
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което издаденото НП се
явявало правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските,
поискани от другата страна.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 16.08.2021 г. свидетелката И.К. – главен инспектор в Регионална дирекция –
София при Комисията за защита на потребителите, извършила проверка по повод
постъпила в КЗП жалба от потребители, препратена от Министерството на туризма,
които били закупили туристически пакет за екскурзия в Република Турция за периода
18.06.2021 г. - 27.06.2021 г. В жалбата се твърдяло, че екскурзията била организирана
от „***“ ООД в качеството на туроператор и продадена на потребителите от „***“
ЕООД, което дружество се явявало посредник при продажба на туристическия пакет.
Първоначално била извършена проверка на „***“ ЕООД, като до управителя
била изпратена покана, с която били изискани документи, касаещи изложеното в
жалбата. На 27.07.2021 г. „***“ ЕООД представило: писмено становище по жалбата;
предварителна писмена информация, предоставена преди отпътуването; договор от
20.06.2018 г., сключен между „***“ ООД и „***“ ЕООД; договор за извършване на
туристическа услуга № 21709 от 19.04.2021 г. между „***“ ЕООД и г-жа К. и г-н Г. с
Общи условия; стандартен формуляр; ваучер № SS000027-21709/17.06.2021 г. от „***“
ЕООД; ваучер № 21709/4/17/2021 г. от 17.06.2021 г., издаден от „***“ ООД; документ
доказващ категорията на хотела; застраховка „отговорност на туроператора“ и
Удостоверение за регистрация № РК-01-7628/07.11.2016 г. за извършване на
туроператорска дейност. На 20.08.2021 г. „***“ ЕООД представило Удостоверение за
регистрация № РК-01-8187/10.05.2021 г. за извършване на туристическа агентска
дейност. На 23.08.2021 г. били представени платежни документи: 2 броя платежни от
г-жа К. - платежно нареждане от 21.04.2021 г. - 100 лв. за туристическия пакет и 66,02
лв. - застраховка „отмяна пътуване“ и плащане чрез „**“ на 28.05.2021 г. - 1698,02 лв.
за туристическия пакет; 2 бр. платежни от „***“ ЕООД към „***“ ООД - платежно
нареждане от 22.04.2021 г. за 2412,00 лв. (4 резервации, в т.ч. по договор № 21709 - 100
лв. капаро) и платежно нареждане от 08.06.2021 г. - 1598,00 лв. окончателно плащане
по Договор № 21709. Въз основа на представените документи се установило, че
туристическият пакет, закупен от потребителите, бил изготвен от „***“ ООД, което се
2
потвърждавало от становището на „***“ ЕООД и бил продаден от „***“ ЕООД като
посредник при продажбата, което се потвърждавало от договора от 20.06.2018 г. и
представените платежни документи.
На 29.07.2021 г. от „***“ ООД били изискани документи, касаещи жалбата и
необходими за извършване на проверка по спазване изискванията на Закона за туризма.
На 16.08.2021 г. „***“ ООД представило: писмено становище по жалбата, съгласно
което фирмата нямала сключен договор за туристически пакет с г-жа К. и г-н Г.;
договор за превоз на пътници от 01.03.2021 г., сключен между „**“ ЕООД и „***“
ООД; ваучер № 21709/4/17/2021г. за настаняване на г-жа К. и г-н Г. в хотел
„SALMAKIS RESORT & SPA“ за периода 19.06.2021 г. - 26.06.2021 г.; Удостоверение
за регистрация № РК-01-6600 от 04.08.2010 г. за туристическа дейност – туроператор и
застраховка „отговорност на туроператора“.
Въз основа на представените документи проверяващите приели, че „***“ ООД в
качеството си на регистриран туроператор е изготвил и продал на потребители
туристически пакет чрез посредник „***“ ЕООД без да сключи пряко или чрез
туристическия агент договор с потребителите, преди започване изпълнението на
туристическия пакет. Нарушението било извършено на 19.04.2021 г., когато бил
изготвен Договор за извършване на туристическа услуга № 21709 от „***“ ЕООД, в гр.
София. За констатациите от проверката бил съставен протокол № К-2722979 от
16.08.2021 г.
Срещу „***“ ООД бил съставен АУАН № К-0056039 от 29.09.2021 г. за
извършено нарушение на чл.79а, ал.1 от Закона за туризма. Актът бил подписан от
актосъставителя и двама свидетели, а препис от него бил връчен на представител на
дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем Наказателно постановление № К-0056039 от 25.10.2021 г., с
което за нарушение на чл.79а, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева, на основание чл.193а, ал.1 от ЗТ.
По делото беше разпитана в качеството й на свидетел актосъставителката И.К.,
като казаното от нея кореспондира изцяло с констатациите обективирани в
констативния протокол, в съставения АУАН и в обстоятелствената част на
наказателното постановление, поради което съдът напълно кредитира показанията й.
Свидетелката подробно разказа за извършената проверка и констатираното нарушение.
Настоящият състав се довери на заявеното от свидетелката и поради това, че същата
депозира показания за факти и обстоятелства, които лично е възприела или в
осъществяването на които непосредствено е участвала. Показанията й са в достатъчна
степен подробни, логични, последователни, без вътрешни противоречия и несигурност.
3
Именно свидетелката И.К., в качеството й на главен инспектор в КЗП, е извършила
проверка на 16.08.2021 г. и е констатирала, че дружеството не е сключило пряко или
чрез туристически агент договор за туристически пакет с потребителите преди
започването на изпълнението на туристическия пакет.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката К., както и
от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл.232, ал.1 от ЗТ, а именно от
длъжностно лице определено от председателя на Комисията за защита на
потребителите, каквото се явява актосъставителят И.К., заемаща длъжността главен
инспектор в Регионална дирекция – София при Комисията за защита на потребителите.
Това се установява от приложената по делото Заповед № 318 ЛС от 22.04.2015 г. на
председателя на КЗП. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата,
мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е
подписан от двама свидетели и е бил връчен на представляващ дружеството-
жалбоподател. НП е издадено от компетентен за това орган съгласно чл.232, ал.2 от ЗТ,
а именно от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, който се явява оправомощено длъжностно
лице от председателя на Комисията за защита на потребителите съгласно Заповед №
673 от 21.08.2019 г. на председателя на КЗП. В съдържанието му нарушението отново е
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената
законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл
съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, като актът е съставен в тримесечен срок от
деня, в който нарушителят е открит (при проверката на 16.08.2021 г.) и в едногодишен
срок от извършване на нарушението (извършено на 19.04.2021 г.). Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не било ясно описано нарушението
и не ставало ясно кое от дружествата било нарушител, както и коя е датата на
нарушението. Изрично и ясно е описано, че проверката е била извършена на 16.08.2021
г., а нарушението е било извършено на 19.04.2021 г., когато бил изготвен Договор за
извършване на туристическа услуга № 21709 от „***“ ЕООД, в гр. София. Също така
4
ясно е описано, че първо е била предприета проверка на „***“ ЕООД, което дружество
се явявало посредник при продажбата на туристическия пакет, а впоследствие и след
запознаване с предоставената документация било установено, че екскурзията е била
организирана от „***“ ООД в качеството на туроператор и продадена на потребителите
от „***“ ЕООД, тоест „***“ ООД в качеството си на регистриран туроператор е
изготвил и продал на потребители туристически пакет чрез посредник „***“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.79а, ал.1 от Закона за туризма, туроператорът пряко
или чрез туристическия агент сключва договор за туристически пакет преди
започването на изпълнението на туристическия пакет. По делото категорично се
установи от обективна страна, че дружеството-жалбоподател „***“ ООД в качеството
си на регистриран туроператор е изготвил и продал на потребители туристически
пакет чрез посредник „***“ ЕООД, без да сключи пряко или чрез туристическия агент
договор с потребителите, преди започване изпълнението на туристическия пакет.
Деянието е било извършено на 19.04.2021 г., когато е бил изготвен Договор за
извършване на туристическа услуга № 21709 от „***“ ЕООД, в гр. София. Предвид на
това от обективна страна е налице нарушение на чл.79а, ал.1 от Закона за туризма.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. Без значение са също причините и мотивите, довели до извършване
на нарушението, тъй като те също спадат към субективната страна. В случая е
достатъчно единствено да е осъществен съставът на нарушената разпоредба от
обективна страна, което е налице.
Правилно на дружеството е била наложена имуществена санкция на основание
чл.193а, ал.1 от Закона за туризма в размер на 2000 лева. Посочената санкционна
разпоредба гласи, че на туроператор, който не сключи договор по чл.79а, ал.1, се
налага имуществена санкция в размер 2000 лева. Наложеното наказание е във
фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като търговската дейност на фирмата предполага жалбоподателят да е запознат с
изискванията на закона. Нарушението е формално, поради което липсата на вреди не
може да доведе до неговата маловажност, а само да бъде взета предвид при определяне
размера на санкцията, която обаче е фиксирана и няма как да бъде намалена. Целта на
въведените законови изисквания е да има прозрачност при осъществяването на
туристическа дейност и да се гарантират правата на потребителите. Законодателят е
преценил необходимостта от сключването на такъв договор и липсата му не може да се
приема за маловажен случай. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайната за такъв вид деяния, поради което и разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима.
5
Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание с даден ход, беше
разпитан един единствен свидетел, а юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като
единствено е изготвил и депозирал писмено становище по делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0056039 от 25.10.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.79а, ал.1 от Закона
за туризма (ЗТ), на „***“ ООД, ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.193а, ал.1
от ЗТ.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ООД, ЕИК *** да заплати на
Комисията за защита на потребителите (КЗП) сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6