П Р О Т О К О Л

№ 1261/3.7.2019 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                          ТРИДЕСЕТИ И ВТОРИ СЪСТАВ на        трети юли                                                             година две хиляди и деветнадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА

СЕКРЕТАР: НЕЗАЕТ ИСАЕВА

ПРОКУРОР: МАРГАРИТА КАЛОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от председателя

ЧНД № 3004/2019 г. по описа на ВРС.

 

ВРП - редовно уведомени, изпращат представител - прокурор Калоянова.

ОБВ. В.М.П., редовно призован, води се от служителите  на РД „Охрана“.

В залата се явява адв. В.Д. от ВАК, редовно упълномощен  от обвиняемия и приет от съда от днес.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Производството е по реда на чл. 65 от НПК.

 

Съдът пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия:

 

ОБВ. В.М.П. – ЕГН **********,*** 4, български гражданин, женен, с основно образование, осъждан.

 

АДВ. Д.: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

 

СЪДЪТ ПРИОБЩАВА към материалите по делото материалите по ДП № 281/2019 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР – в..

 

На осн. чл. 274 от НПК, съдът разясни правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени.

 

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам молбата за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на обв. П. е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за изменението й.

В настоящото производство съдът проверява законосъобразността на наложената мярка за неотклонение, основанията за налагането й, както и наличие на нови обстоятелства, които да предполагат изменението й. Към настоящия момент считам, че такива нови обстоятелства, вкл. и такива по чл. 63 ал. 4 от НПК няма. Изминали са едва две седмици от влиза в сила на определение № 1073/10.06.2019 г., постановено по ЧНД № 2461/2019 г. по описа на ВРС, потвърдено частично с решение № 513/14.06.2019 г., постановено по ВЧНД № 673/2019 г. по описа на ВОС, с което молбата, подадена от обв. П. чрез адв. Д. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава е била оставена без уважение.

От датата, на която е депозирана от защитника на обв. П. - адв. Д. до ВРС предходна молба по реда на чл. 65 от НПК до настоящия момент са изминали, когато се разглежда новата такава, е изминал срок от не повече от 20 дни. През този период материалите по делото не са постъпвали във РП - в.. Същите са били в различни наказателни състави за произнасяне на ВРС, ВОС по молбите за изменение на мерките по реда на чл. 65 от НПК на тримата обвиняеми. Последното се явява пречка за приключване на делото в РП – в.. Във връзка със същото за изготвени копия на всички материали по ДП № 281/2019 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР – в. и продължават да се извършват действия по разследване, като в хода на разследването са събрани доказателства за извършеното от обвиняемите П., Й. и Д. с условията на съучастие престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.

В хода на разследването в резултат на извършените действия по разследването, процесуално-следствени такива, са събрани доказателства за това, че обв. П. е автор на престъплението, за което му е било предявено обвинение по чл. 210 ал. 1 т. 4, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като такива доказателства са обясненията на другите двама обвиняеми – Й. и М. Д., както и свидетелските показания на свидетелите М.., Т., Х., Я., Йо., които напълно кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и най-вече веществените доказателства средства, които към настоящия момент вече са изготвени и приложени по делото.

Следва да се отбележи, че се касае за обосновано предположение за тежко умишлено престъпление, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години. Същото се явява тежко по смисъла на НК, а именно такова по чл. 210 ал. 1 т. 4, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

При преценка на двете опасности, които законодателят предвижда за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, задължително трябва да се прецени конкретната личност на обв. П.. В случая същият е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество при условията на повторност, т.е. налице са предвидените в чл. 63 ал. 2 т. 1 от НПК предпоставки, които предполагат, че е налице реална опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление. В кориците на делото не са събрани доказателства, които да опровергават горното.

Както вече казах и предходния път същият въпреки, че има постоянен адрес *** О., това не му пречи многократно да напуска пределите на Република България. Видно от приложената по делото справка, същият продължава да се движи в средите на активен криминален контингент, който се занимава преди всичко с телефонни измами, което предполага реална опасност същият да извърши идентично престъпление.

В решение № 513/14.06.2019 г., постановено по ВЧНД № 673/2019 г., ОС – в. е посочил, че от задържането на обв. П. и предявяването му на обвинението по чл. 210 ал. 1 т. 4, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК до настоящия момент е изтекъл срок от три месеца, в който не са извършвани абсолютно никакви действия по разследването и процесуално-следствени такива с участието на същия. Единствената причина за това е липсата и неизготвянето или по-скоро забавяне на изготвянето на веществените доказателствени средства от Държавна агенция по „Технически операции“ – София и именно натовареността на последната доведе до обективна невъзможност ВРП да изготви окончателни, прецизирани обвинения на тримата обвиняеми и респективно да приключи делото по същество.

Към настоящия момент се извършват действия по разследването, а именно: приложени са справките от мобилните оператори, извършен е анализ на същите, с оглед преценка за включване на други обвинения, квалифицирани по чл. 209, извършени в условията на чл. 26 ал. 1 от обвиняемите П. и Й., във връзка с което считам, че мярката за неотклонение „задържане под стража“, не се използва от ВРП като предварително наказване с „лишаване от свобода“ на обв. П., преди съдът да му е наложил такова наказание.

С оглед на изложеното и с оглед постигане целите на чл. 57 от НПК, единствената адекватна мярка за неотклонение е“Задържане под стража“ и моля настоящия съдебен състав да я потвърди.

            АДВ. Д.: Аз не съм съгласен с доводите на държавното обвинение и ще се аргументирам защо. Днес се навършват четири месеца откакто на подзащитния ми е наложена мярка „задържане под стража“. Това е половината от максимално предвидения за това престъпление срок, при който може той да бъде задържан под стража. От първия ден на следствените действия, които се водят с подзащитния ми, той е оказал пълно съдействие на разследващите, направил е пълни самопризнания, дал е всестранни обяснения за цялата престъпна дейност, както на неговата, така и на всички негови съучастници. Нещо повече, дори е дал свидетелски показания за други лица със сходна престъпна дейност на производство в Специализираната прокуратура, бил е разпитван, оказал е съдействие и по това разследване, където показанията му са спомогнали за разкриване на всеобхватна престъпна дейност на група, занимаваща се с този вид престъпление. Считам, че това негово процесуално поведение най-малкото би следвало да бъде поощрено от гледна точка на това, че от първия ден, в който се водят с него следствени действия по разследването, му беше обещано, че ако окаже съдействие, ще има благосклонното отношение на прокуратурата. Това към този момент не е факт. Не казвам, че прокуратурата е длъжна да го направи, но все пак това му поведение е провокирано и от тези действия на прокуратурата към началния етап на разследването. На следващо място считам, че вземането на тази мярка и поддържането от прокуратурата, измества намирането на баланса между интересите на разследването и защитата на обществения интерес, каквато е разпоредбата на чл. 57 от НПК и правата на задържаното лице, към когото е повдигнато обвинение. Какъв е смисъла той да се укрие, след като бъде изменена мярката му в „домашен арест“, „подписка“ или друга по-лека, след като той е направил пълни самопризнания? Губи се логиката на това становище на прокуратурата. На следващо място, той има постоянен адрес. Самата мярка „задържане под стража“ не изследва всяка една предпоставка поотделно. Тя е един комплексен анализ на мярката „задържане под стража“ и ако има превес на фактите и доказателствата, че той не би могъл да извърши друго престъпление и се укрие. Какво друго престъпление да извърши, ако съдът например прецени, че той трябва да търпи мярка „домашен арест“, той също е ограничен от придвижване, в осъществяване на противозаконна дейност. Все пак мярката „домашен арест“ е приравнена на „задържане под стража“ в същността й. Не виждам аргументи и в тази посока, че би могъл да се укрие или извърши престъпление. Той има дете. Живее с жена на семейни начала. Единствения източник на доходи е той. За това казвам, че има вариант е по-лека мярка за неотклонение за да осъществява някаква трудова дейност за да изхранва семейството си. Той е изявил такова желание. В момента има изключително много свободни работни места, където може да осъществява трудова дейност. Единственият аргумент на прокуратурата, който няма как да оборя е, че той е с обременено съдебно минало. Това добре, но до тук. Всички други аргументи са против становището на прокуратурата. Считам, че едно изменение на мярката „задържане под стража“ в по-лека, например „домашен арест“ или „парична гаранция“ в справедлив размер, би могла да постигне целите и задачите на генералната превенция и би могла на първо място да осигури участието му в продължаващите действия по разследването. Всички знаем, че при първото неявяване и при първото осуетяване на действията по разследването, тя винаги може да бъде изменена по обратния ред, но аз не виждам такива индиции към този момент. В тази връзка Ви моля да измените мярката на подзащитния ми в по-лека по Ваша преценка.

На осн. чл. 297, ал. 1 от НПК на обвиняемия се дава

 

ПОСЛЕДНА ДУМА

 

ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам за постъпката си. Признавам се за виновен. Искам да ми се измени мярката в по-лека.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа и правна страна следното:

С постановление за привличане в качеството на обвиняем по отношение на В.М.П. е повдигнато повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 4, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, което е тежко умишлено престъпление. От събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем. Видно от приложената по делото справка за съдимост, обв. П. е многократно осъждан, предимно за престъпления против собствеността на гражданите, като е изтърпявал и ефективно наказание „лишаване от свобода“. Деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем по настоящото дело, е извършено при условията на повторност. С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице презумцията, визирана в чл. 63 ал. 2 от НПК, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, която  не се оборва от другите доказателства по делото.

Същевременно, видно от приложената по делото характеристична справка, лицето пребивава на различни адреси, а не е установено преимуществено на един такъв, От справката, приложена към материалите по ДП, за задграничните пътувания на обвиняемия, е видно, че в период от около една година същият многократно е напускал пределите на страната. Изложените факти обосновават  извод, че съществува реална опасност същият да се укрие,  предвид и обществената опасност на лицето, извлечена от съдебното му минало.

Към настоящия момент мярката за неотклонение е в рамките законоустановените срокове, доколкото разпоредбите на НПК предвиждат, че за тежко умишлено престъпление мярката за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство е допустима в рамките на осем месеца, който срок не е изминал към настоящия момент.

Служебно известен на съда факт, който се установява и от  материалите по делото, е че в рамките на близо четиримесечния период, изминал от образуването на досъдебното производство до настоящия момент,  значителна част от времето материалите по ДП се намират в различните съдебни институции с оглед предявени молби на основание чл. 65 от НПК от всеки от обвиняемите по делото, което възпрепятства хода на разследването, поради което и съдът намира, че не е надхвърлен и разумния срок за приключване на разследването.

Поради изложените съображения, съдът намира, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява и към настоящия момент единствената адекватна такава, както и законосъобразна и не следва да бъде уважена молбата за изменението й в по-лека такава.

Същевременно, с оглед процесуална икономия и с оглед гарантиране своевременното приключване на наказателното производство, съдът намира, че следва на основание чл. 65 ал. 6 от НПК да бъде определен двумесечен срок, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение на основание чл. 65 от НПК да бъде недопустима, освен когато  искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.М.П. с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 281/2019 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР – в., за изменение на постановената спрямо него мярка за неотклонение от ”задържане под стража” в по-лека такава.

 

ОПРЕДЕЛЯ двумесечен срок, считано от влизане в сила на определението, в който нова молба, на основание чл. 65 от НПК, е недопустима,  освен когато  искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - в. в тридневен срок от днес.

 

НАСРОЧВА въззивното производство при евентуално обжалване за 10.07.2019 г. сряда от 13:00 часа, за която дата и час ВРП и защитника на обвиняемия са уведомени от днес.

 

ДА СЕ ПРИЗОВЕ обв. В.М.П. ***.

 

ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, ведно с досъдебно производство № 281/2019 год. по описа на Трето РУП при ОД на МВР - гр. в. да се изпратят на ВРП.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:19 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: