РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330111334 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И.
Г. П., ЕГН **********, с адрес: *********** против К. Б. П., ЕГН **********, с адрес:
***************************, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2019г., ответникът издал в полза на ищеца
запис на заповед, по силата на който неотменимо и безусловно, се задължил да плати на
падежа **** г., сумата от 5000 лева в полза на ищеца. На посочената дата, ответникът не
изпълнил задължението си по менителничния ефект. Поради липса на изпълнение, било
образувано заповедно производство за събиране на посочената сума по частно гр. дело №
14929/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХVІІ гр. с., в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
№ 8767/07.10.2019 г. и изпълнителен лист за претендираната сума, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 20.09.2019 г. до окончателното
погасяване и разноски в размер на 100 лева за държавна такса и 410 лева за адвокатско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът подал възражение за
недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата
установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното съдът е сезиран с
искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
неплатената сума по менителничния ефект, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендират се
разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва същата по основание и размер.
1
Оспорва процесния запис на заповед да е издаден на 11.06.2019 г. В записа на
заповед било посочено, че същият е предявен на ответника за плащане на **** г., което не
отговаряло на истината. Твърди, че при издаване на документа, ответникът бил принуден да
се подпише едновременно на две места – като издател, както и че документът му бил
предявен за плащане, поради което оспорва обстоятелството, документът да е бил предявен
на ответника за плащане на посочената в него дата.
Твърди, че документа е подписан от ответника в резултат на осъществена от ищеца
принуда /заплашване/, поради което и на основание чл. 27 ЗЗД счита, че записа на заповед е
унищожаем. В този смисъл прави възражение за действителността на ценната книга и счита,
че същата не поражда каквито и да е правни последици към ответника, ищеца или което и да
е трето лице.
Твърди, че през пролетта на 2019 г. ответникът се свързал с ищеца с молба
последният да му даде в заем сума в размер на 3000 лв. за срок от една година. Ищецът го
уверил, че ще му даде парите за посочения срок, но след като подпише някои документи.
Ищецът дал на ответника няколко записа на заповед за суми, в много по-голям размер от
договорената заемна сума. Ответникът отказал да подпише, но ищецът упражнил принуда
спрямо него, като в резултат на отправените му заплахи и закани, ответникът подписал
документите и ищецът ги прибрал. След това ответникът поискал парите, за които се били
уговорили, но ищецът категорично отказал да ги даде. Ответникът, обяснил, че ще се оплаче
в полицията, но ищецът му отговорил, че така или иначе пари няма да види, а ако посмее да
каже на някого, ще си носи и последиците. Ответникът се изплашил, като все пак през 2020
г. пуснал жалба в І-во РУ на МВР – Пловдив. В тази връзка прави възражение за нищожност
на процесния запис на заповед, поради липса на основание за каузалното правоотношение –
договор за заем, което стои зад записа на заповед и поради липса на съгласие – ответникът
не се е съгласявал да се задължи да заплати посочената в записа на заповед сума нито на
посочения в него падеж, нито на каквато и да е друга дата.
Предвид изложеното, счита, че представения документ не съставлява запис на
заповед по смисъла на закона, тъй като не съдържа в себе си валидна дата на издаване,
същият не е предявен за плащане на посочената в него дата, документът е унищожаем –
издаден с принуда и заплашване, и е подписан заради постигнатата договорка ищецът да
предостави на ответника в заем сумата от 3000 лева със срок на връщане от една година,
която сума така и не е дадена от ищеца до настоящия момент – т.е. е нищожен поради липса
на основание в каузалното правоотношение, стоящо зад записа на заповед. Твърди, че
същия обезпечава каузално правоотношение – договор за заем, което не възникнало валидно
поради обстоятелството, че обещаната заемна сума така и не е предадена от ищеца на
ответника. Освен това твърди, че документа е нищожен и на още едно основание – липса на
съгласие у издателя да се задължи да заплаща каквито и да е суми по записа на заповед.
Поради изложените причини, счита, че процесния документ не поражда присъщото на
записа на заповед правно действие за страните.
Счита, че плащане от страна на ответника в полза на ищеца на сумата от 5000 лв.,
ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника – същият ще
получи претендираната сума без да е дал нещо насреща, което, счита да е недопустимо,
съгласно установените морални обществени норми и действащото законодателство.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
2
От приобщените по делото писмени доказателства- запис на заповед от 11.06.2019г.
се установява, че на посочената дата ответникът безусловно се е задължил за заплати на
ищеца сумата от 5000 лева на ****г. в гр. ***********. Записът на заповед е предявен за
плащане на ****г.
Безспорно плащане по ценната книга не е извършено, поради което ищецът е
инициирал образуването на ч.гр.д. № 14929/2019г. по описа на ПРС, 17-ти гр. състав и се е
снабдил със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу която ответника е
възразил. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящия
установителен иск, което обуславя неговата допустимост.
Вземането си ищецът основава на Запис на заповед, който е редовен от външна страна
и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в ТЗ, поради което са налице
основания за ангажиране отговорността на издателя, който не твърди да е платил.
При доказателствена тежест за ответника да установи възраженията си за наличие на
каузална сделка и пороци при формиране на волята му, в това число и упражнена спрямо
него принуда, същия не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията
си.
При тези данни предявеният установителен иск следва изцяло да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. В тях се включва
заплатена държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
650 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 510
лева – заплатена ДТ в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 410
лева, по отношение на които следва да се произнесе исковия съд, съобразно ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС на Р. България.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответника К. Б. П., ЕГН **********, с адрес:
*************************** дължи на ищеца И. Г. П., ЕГН **********, с адрес:
*********** сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/ по Запис на заповед, издаден на
11.06.2019г. в гр. ***********, с падеж на ****г., предявен за плащане на падежа, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-20.09.2019г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
14929/2019г. по описа на ПРС, 17-ти граждански състав.
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *************************** да
заплати на на ищеца И. Г. П., ЕГН **********, с адрес: *********** сумата от 750 лева
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и разноските в заповедното производство в размер на общо 510 лева
/петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/____________________
4