РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 15.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 957
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.В.Т. против З. „А.Б.“ АД, с което е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът И.В.Т. твърди, че на
19.04.2017 г., около 18.40 ч. се е намирал в лек автомобил „Фиат Мареа“, с рег.
№ ********, спрял в своята лента на 50 метра от моста на бул. „Цар Борис ІІІ“,
когато автомобилът му бил ударен от лек автомобил „Ауди“, модел „А7 Спортбек“ с
рег. № ********с посока на движение от бул. „Възкресение“ към бул. „България“,
управляван от М.З., което преди това ударило лек автомобил. „Мерцедес Атего“.
От случилото се получил сътресение на мозъка и контузия на главата. Имал
главоболие, което не отшумявало и до днес. Чувствал стрес и тревога, не можел
да спи спокойно. Поддържа, че отговорността на виновния водач е била предмет на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
09.09.2017 г. до окончателното й плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът З. „А.Б. АД оспорва
исковете по основание и размер. Твърди липса на причинна връзка между описаните
събития. Поддържа, че ударът в автомобила на пострадалия е причинен от „Мерцедес
Атего“. Сочи, че автомобилът на ищеца поради несъобразена скорост е застигнал и
ударил л.а. „Дачия Дъстър“, а едва след като органите на КАТ описали произшествието пострадалият влязъл в
автомобила, когато се осъществил ударът, описан в исковата молба. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не обозначил с предупредителен
триъгълник аварийното си спиране и влязъл в повредения автомобил. Счита, че
било необходимо хоспитализирането на водача като се позовава последователно на
фиша за спешна медицинска помощ и нежеланието му да напусне болничното
заведение въпреки лекарското указание за липса на нужда от престой. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства (чрез разпит на свидетелите М.К.В. и М.Я.З.) и приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 19.04.2017 г.
около 18.40 лек автомобил Ауди А7 с рег. № ********се движел по бул. Академик И.
Гешов с посока за движение от бул. Възкресение към бул. България по лявата
лента. Под моста на „Цар Борис ІІІ“ водачът на лек автомобил Ауди забелязал
върху лентата пред него спрели автомобили (след предходно ПТП, обозначено с
триъгълник –показания на З.) и прави опит да се престрои в дясната лента, но не
успява, тъй като до него се движел товарен автомобил Мерцедес. Лек автомобил
Ауди реализира ПТП с дясната страна върху страничната дясна част на товарен
автомобил Мерцедес и се насочва към лявата лента и на около 50 метра след моста на бул. „Цар
Борис ІІІ“ се удря с предната част върху задната част на лек автомобил Фиат
Мареа с рег. № ********. Вещото лице от съдебно-автотехническа експертиза
установява, че причина за настъпване на ПТП е високата скорост на движение на
лек автомобил Ауди А7, тъй като водачът е имал възможност да забележи спрелите
върху лявата лента за движение леки автомобили и да намали скоростта си или да
спре.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП ищецът И.В.Т.
е получил следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, контузия
на главата. Вещото лице посочва, че мозъчното сътресение е протекло без пълна
загуба на съзнание и реализира медико-биологичен признак „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Установява се, че лечението е проведено във
ВМА – МБАЛ София, Клиника по неврохирургия за три дни. Вещото лице посочва, че на
фона на проведеното медикаментозно лечение оплакванията на пострадалия
постепенно отшумяват, като не се диагностицира огнищна неврологична
симптоматика, а общомозъчната претърпява обратно развитие. Посочва, че периодът
на възстановяване при мозъчно сътресение е от 20 до 30 дни при липса на усложнения,
през които ищецът е търпял болки и страдания.
Във връзка с
установяване на обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля А.В.З.- съпруга на ищеца и е
прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза.
В показанията си
свидетелката Захова установява, че на 19.04.2017 г. съпругът й пътувал с дъщеря им и й се обадил,
че е претърпял ПТП и тя отишла, за да вземе детето и се прибрала. След първото
ПТП съпругът й бил добре и нямал травматични увреждания. Колата била леко
ожулена отпред. Той се чувствал добре, говорел нормално. Свидетелката взела
детето и си тръгнала, но след 15 минути получила обаждане от мъжа си. Питал я
къде е детето. Попитал я също какво се е случило и къде е. Задавал странни
въпроси. Свидетелката го попитала дали има някой около него и тогава говорила с
един полицай, който и казал, че е имало втори удар. Оставила детето при майка
си, но междувременно съпругът й звъннал отново и й задавал същите въпроси.
Отишла към мястото на ПТП, но този път движението било отцепено и тя успяла да
го види чак в болницата. Бил тотално неадекватен. Говорел едно и също. Видимо
нямал физически наранявания. Стоял 3-4 дни в болницата. Трябвало да лежи,
защото го боляла главата. Поне два
месеца след това имал главоболие. Ставало му лошо при навеждане. Случвало се и
да повръща. И до ден днешен не си спомнял всичко от събитието. Към настоящия
момент забравял разни неща. Седял в къщи
около 2 седмици. Сега шофирал, но имал уплах и поради тази причина направил още
едно леко произшествение.
От заключението на
съдебно-психиатричаната експертиза се установява, че при ищеца Т. е настъпило
състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, възникнало в
периода на адаптация към преживяната психотравма. Диагностично състоянието му
можело да се определи като адаптационна реакция (реакция на дезадаптация).
Вещото лице посочва, че към настоящия момент не се установяват клинични данни
за неврологична симптоматика, личностова астенизация или друга промяна на психичните му функции.
Не е спорно, че
между З. „А.Б.“ АД и собственика на лек автомобил Ауди А7 с рег. № ********е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/01/1166001870230, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие. На 08.06.2017 г. ищецът е направил искане до застрахователното дружество да
му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът И.В.Т.
е получил увреждания – мозъчно сътресение, контузия на главата без
постравматични неврологични последици. Установява се, че отговорност за
настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил Ауди А7 с рег. № ********М.Я.З.. Механизмът
на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по
делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и
приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Ауди А7 с рег. № ********е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищецът е получил черепно-мозъчна
травма, мозъчно сътресение, което според заключението на съдебно-медицинската
експертиза е състояние, неопасно за живота. Установява се, че периодът на
възстановяване е от 20-30 дни. Състоянието на ищеца към настоящия момент е
напълно възстановено без усложнения или неблагоприятни прогнози. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 5000 лева, т.е
предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до предявения размер от 30000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя
или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В
конкретния случай, срокът за произнасяне на застрахователя е изтекъл на
08.09.2017 г., като от следващия ден ответникът е изпаднал в забава и това е
датата (09.09.2017 г.), от която дължи и лихва за забава.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 304,55
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1685,73 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В.О. сумата от 580 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати И.В.Т., ЕГН-**********,*** сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – мозъчно
сътресение, контузия на главата, настъпили в резултат
на ПТП, причинено на 19.04.2017 г. от М.Я.З.,
водач на лек автомобил Ауди А7 с рег. № ********, застрахован със полица
№ BG/01/1166001870230, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 09.09.2017 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 5000 лева до
предявения размер от 30000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.В.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 304,55 лева (триста и четири лева и петдесет и пет ст.),
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.В.Т., ЕГН-**********,***
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.Б.“, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 1685,73 лева (хиляда шестстотин осемдесет и
пет лева и седемдесет и три ст.), представляващи направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв.
В.В.О., ЕГН-**********, със служебен адрес ***, сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: