Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено
на и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №20459
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Д.З." АД, Вписано в TP с ****, Със седалище и
адрес на управление:***, против П.К.П., ЕГН ********** *** искове по реда на
чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от
7782.35 лева, представляваща изплатеното от Дружеството застрахователно
обезщетение, с включени обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (19.07.2019г.) до окончателното изплащане на сумата,
както и иск за сумата от 890.76 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 4252.96 лева за периода от26.06.2017г. до 19.07.2019г за
която сума е издадена заповед за изпълнение №5793/25.07.2019г. по ч.гр.д.
11436/2019г., по описа на 41 с-в, ГО, ВРС, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението в съда - 22.07.2019г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба
ищецът излага, че на 08.03.2009г. в гр. Варна, на ****, е реализирано ПТП между
л.а. „****" с per. № ****, собственост на ****,
управляван от П.К.П. и спрял л.а. „****" с per.
№ ****, собственост на ****. Твърди се, че за описаното по-горе ПТП е съставен
Протокол за ПТП с № **** от 08.03.2009г. от длъжностно лице от ОД на МВР гр.
Варна, в който са отразени констатациите на компетентния орган относно
настъпилото ПТП. От Протокола за ПТП е видно, че вината за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е на П.К.П., както и че по време на настъпване
на произшествието същият е управлявал л.а. „****" без да притежава валидно
свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че на основание сключената в „****"
АД застраховка „****" за л.а. „****" с per.
№ ****, полица № ****, за уврежданията по същия автомобил в„****" АД е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и е образувана
Ликвидационна преписка № 0020-900-0036-2009. За възстановяване на уврежданията
по автомобила от „****" АД е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на 8691.01 лева. Твърди се, че във връзка с
ликвидацията на преписката „****" АД е реализирало обичайни разноски в
размер на 7.00 лева. Твърди се, че на основание на чл.213 от Кодекса за
застраховането (отм.) и сключената в „Д.З." АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 085080108144,
покриваща отговорността на водача на л.а. „****" с per.
№ ****, в Дружеството ни постъпи искане от страна на „****" АД за
възстановяване на сумата в общ размер на 8698.01 лева, представляваща
изплатеното от „****" АД застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за определянето му. Твърди се, че по повод на предявената в
„Д.З." АД претенция е образувана ликвидационна преписка №
900848/02.06.2009г. Документите по преписката са разгледани от Дружеството и „Д.З."
АД одобрява и възстановява на „****" АД част от претендираната
сума, а именно 4258.00 лева. Твърди се, че тази сума е възстановена и от П.П. в полза на „Д.З." АД на основание чл.274, ал.2 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Твърди се, че за
разликата между изплатеното от „****" АД обезщетение по застраховка „****“
и възстановената от „Д.З.“ АД сума „****“ АД предяви съдебен иск срещу „Д.З."
АД, като с Решение от 06.08.2014г. по гр. дело № 1122/2014г. по описа на СРС
Съдът уважил частично иска на ищеца и осъди „Д.З." АД да заплати на „****"
АД следните суми: 4252.96 лева - главница; законна лихва върху главницата за
периода от 10.01.2014г. до окончателното погасяване на задължението; 1484.32
лева - съдебни разноски, реализирани по делото. Твърди се, че срещу първоинстанционното решение е подадена въззвивна
жалба от „****“ АД, като с влязло в законна сила Решение от 14.06.2016г. по въззивно гр. дело № 5265/2015г. Софийски градски съд осъжда
„Д.З.“ АД да заплати на „****" АД допълнително следните суми: 1312.07 лева
- мораторна лихва за периода от 10.01.2011г. до
10.01.2014г. и сумата от 446.46 лева - съдебни разноски, реализирани по делото
във въззивната инстанция.
Твърди се, че с
преводни нареждания от 05.09.2014г. и 24.06.2016г. ищцовото
дружество е заплатило на „****" АД всички дължими по посочените дела суми,
включително и законна лихва за периода от 10.01.2014г. до 05.09.2014г. (датата
на окончателното погасяване на задължението за главницата) в размер на 286.54
лева.
Твърди се, че с
изплащане на застрахователното обезщетение по ликвидационна преписка с № 900848
и другите дължими суми, присъдени с Решенията по посочените по-горе граждански
дела, „Д.З.“ АД придобива право да получи сумата в размер на 7782.35 лева,
представляваща изплатеното от Дружеството застрахователно обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, на основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.) от
застрахования водач П.К.П., тъй като при реализиране на ПТП последният е
управлявал автомобила без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Твърди се, че на П.К.П. е изпратена Регресна покана с
Изх. № *********/29.05.2017г., с която длъжникът е поканен да възстанови
доброволно в петнадесетдневен срок от датата на получаване на писмото дължимата
сума в размер на 7782.35 лева на „Д.З." АД, като поканата е получена на
09.06.2017г. Твърди се, че П.К.П. не е погасил задължението си по доброволен
ред, поради което му е изпратена повторна Регресна
покана с Изх. ****., но ответникът отново не е погасил задължението си.
Твърди се, че
със Заявление за издаване на заповед за изпълнение, получено в Районен съд
Варна на 19.07.2019г., „Д.З.“ АД е поискало издаване на Заповед за изпълнение
на паричното вземане в размер на 7782.35 лева главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението до окончателното
изплащане на сумата, 890.76 лева мораторна лихва
върху сумата от 4252.96 лева за периода от 26.06.2017г. (датата, на която
изтече даденият с Регресна покана с Изх. №
*********/29.05.2017г. петнадесетдневен срок за доброволно погасяване на
задължението) до 19.07.2019г. (датата на завеждане на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение), както и реализираните в заповедното производство
разноски в общ размер на 273.46 лева, като във връзка с подаденото Заявление е
образувано ЧГД № 11436/2019 по описа на Районен съд Варна и е издадена Заповед
за изпълнение. Твърди се, че с Разпореждане от 20.08.2019г. на Районен съд
Варна, получено в „Д.З." АД със съобщение на 30.08.2019г., е указана
възможността на Дружеството да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът П.К.П. оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Оспорва исковите претенции като погасени по давност. Заявява, че той доброволно
е заплатил на ищцовото дружество сумата от 4258 лв. В
същото време потвърждава, че други средства не е заплащал на ищцовото дружество. Приема, че вина за претендираното
обезщетение за забава носи самото ищцово дружество,
което не заплатило претендираната от **** сума в
пълния размер от 8691,01 лв. и 7 лв. ликвидационни разноски. Не оспорва, че
ответникът е бил привлачен във воденото между ищеца и
**** като трето лице – помагач на ответника „Дженерали",
но заявява, че срещу него не е бил насочен обратен иск, поради което приема, че
не е била прекъсвана погасителната давност за негови задължения към ищеца по
настоящото дело. Приема, че началния момент, от който започва да тече
погасителната давност е датата на ПТП - 08.03.2009 г., но най-късно - датата,
на която пострадалото лице е получило обезщетение за нанесените му вреди.
Твърди, че не е канен от ищцовото дружество да
заплати доброволно претендираните суми. Оспорва като
погасени по давност и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед
изложеното се настоява за отхвърляне на предявения по чл. 422 ГПК установителен иск.
В съдебно
заседание ищецът депозира писмено становище, в което поддържа предявените
искове.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В издадени от служители при ОДМВР-Варна протокол за
ПТП №****/08.03.2009г. и Акта за установяване на административно нарушение №031639
е отразено, че на 08.03.2009г. в гр. Варна, на ****,
поради движение с несъобразена с условията скорост и навлизане в участък в
завой, лицето П.К.П., управлявайки л.а. „****" с per. № ****,
собственост на ****, губи управлението над автомобила и блъска последователно
спрял л.а. „****" с per. № ****,
собственост на ****, който от своя страна блъска още двама участници в пътното
движение.
От
Протокола за ПТП е видно, че вината за настъпване на пътнотранспортното
произшествие е на П.К.П., както и че по време на настъпване на произшествието
същият е управлявал л.а. „****" без да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС.
Видно от застрахователна полица №****/29.01.2009г., в
„****" АД е застрахован лек автомобил „****" с per.
№ **** застраховка „****", като във връзка
с предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана
Ликвидационна преписка № 0020-900-0036-2009 и за възстановяване на уврежданията
по автомобила от „****" АД е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на 8691.01 лева.
Съдът приема за безспорно установено, че ищцовото дружество е страна по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №085080108144,
покриваща отговорността на водача на л.а. „****" с per.
№ ****, както и че от страна на „****" АД е постъпило искане, за възстановяване
на сумата в общ размер на 8698.01 лева, представляваща изплатеното от „****“ АД
застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето
му.
Безспорно е установено, че по повод на предявената в „Д.З."
АД претенция е образувана ликвидационна преписка №900848/02.06.2009г., въз
основа на която на „****" АД е
възстановена част от претендираната сума, а именно
4258.00 лева. Безспорно е установено, че сумата от 4258.00 лева е възстановена на
ищцовото дружество от ответника П.П.
на основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането (отм.).
Безспорно е установено, че въз основа на предявен от „****“
АД, против ищцовото дружество иск е образувано гр.
дело № 1122/2014г. по описа на СРС, по което в качеството на трето лице помагач
на настоящия ищец е привлечен и участва настоящия ответник П.К.П.. С Решение от
06.08.2014г. по гр. дело № 1122/2014г. по описа на СРС Съдът уважи частично
иска на ищеца и осъди „Д.З." АД да заплати на „****" АД сумите от
4252.96 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 10.01.2014г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от
1484.32 лева - съдебни разноски, реализирани по делото. Предвид обжалване на
съдебното решение е образувано въззивно гр. дело №
5265/2015г. по описа на СГС, като с Решение от 14.06.2016г. е отменено частично
в отхвърлителната част Решението на Софийски районен
съд и ищцовото дружество „Д.З.“ АД е осъдено да
заплати на „****" АД допълнително сумата от 1312.07 лева - мораторна лихва за периода от 10.01.2011г. до 10.01.2014г.,
както и сумата от 446.46 лева - съдебни разноски, реализирани по делото във въззивната инстанция.
Безспорно е установено, че с преводни нареждания от
05.09.2014г. и 24.06.2016г. ищцовото дружество е заплатило на „****" АД всички
дължими по посочените дела суми, включително и законна лихва за периода от
10.01.2014г. до 05.09.2014г. (датата на окончателното погасяване на
задължението за главницата) в размер на 286.54 лева.
Предвид извършеното плащане ищцовото
дружество се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор-„****" АД и на ответника П.К.П. е изпратена Регресна
покана с Изх. № *********/29.05.2017г., с която е поканен да възстанови
доброволно в петнадесетдневен срок от датата на получаване на писмото дължимата
сума в размер на 7782.35 лева на „Д.З." АД. Поканата е получена на
09.06.2017г. от упълномощено от ответника лице – Михова /вероятно негова
майка/. Предвид липсата на плащане, на отв. П. е
изпратена повторна Регресна покана с Изх. ****.,
която му е връчена лично на 02.10.2017г.
Предвид липсата на плащане, ищцовото
дружество е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа
на което е образувано ЧГД № 11436/2019 по описа на
Районен съд Варна и
е издадена Заповед за изпълнение.
От приложено по делото писмо Рег****от
Областна дирекция на МВР-Варна, Сектор "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" се установява,
че отв.П. е придобил правоспособност за управление на
МПС на 01.12.2008г. за категория „В 1 "-придобита с протокол
№2847/01.12.2008г. Към 08.03.2009г. на отв.П. има
издадено СУМПС № ********* на 17.12.2008г. и валидно до 15.12.2018г. за
категория „В1" придобита с протокол № 2847/01.12.2008г. Няма данни за
отнемане на СУМПС и наказание „лишаване от право да управлява МПС" към
08.03.2009г. във връзка с наложени административни мерки по реда на ЗДвП.
Установява се, че към настоящият момент на П. има издадено СУМПС № ********* на
30.07.2012г. и валидно до 30.07.2022г. за кат."В1" придобита с
протокол № 2847/01.12.2008г, за кат."В" придобита с протокол №
960/19.07.2010г. и кат."А" придобита с протокол № 1277/10.07.2012г.
От текста на същото писмо се установява, че л.а.„****"
с per. номер ****, рама ****е МПС от категория M1,
като за управление на МПС от категория Ml е необходимо водача да притежава правоспособност
за категория „В"- чл.150а,ал.2,т.6 от ЗДвП. Изричното становище на
ОДМВР-Сектор ПП е, че към 08.03.2009г. отв. П.П. не е притежавал правоспособност (категория В) да
управлява лек автомобил „****“с рег.№В4858РВ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление на МПС
и/или с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите по закон норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.2 от Кодекса за застраховането, застрахователят по застраховка "Граждански
отговорност", заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, има
право на регресен иск срещу причинителя на вредата, в
случай, че последният е управлявал моторно – превозно средство без свидетелство
за управление. Настоящият съдебен състав приема, че основания за регресната отговорност по чл. 274, ал.2 от КЗ са налице в случаите, когато водачът няма придобита правоспособност за
управление на МПС за съответната категория, или управлява МПС след лишаване от
това право по съдебен ред, или свидетелството на управление на МПС е отнето по
реда на чл. 171, т.1
и т.4 от ЗДвП.
В тези случаи водачът на МПС няма качеството на застрахован по смисъла на чл. 257, ал.2 от КЗ, тъй като не би могъл да ползва МПС на законно основание и именно
поради това разпоредбите на чл. 267, ал.2, т.2 от КЗ, изрично предвиждат изплащане на застрахователно
обезщетение за вреди, причинени от тези лица, със съответната регресна отговорност. Нормата на чл. 274, ал. 2 КЗ не
визира понятието "неправоспособен водач", а водач "без
свидетелство за управление", като наличността на свидетелството е
комплексно изискване, което обхваща както срока, за който е издадено, така и
правоспособността на водача за съответната категория МПС. Законът има предвид,
че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от
компетентните органи на МВР свидетелство за управление валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС.
Съдът приема за безспорно доказано, че към датата на
ПТП-08.03.2009г.- отв.П. не е притежавал свидетелство
за управление на МПС, отнасящо се за категория М1, от каквато е управлявания от
него в този момент лек автомобил „****“ с рег.№В4858РВ.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил управляван
от него при настъпване на застрахователното събитие - „****“с рег.№В4858РВ.
Освен това доказателства за наличие на подобен договор са представени и
приложени по делото.
Не оспорва и че именно той е управлявал процесната МПС при възникване на ПТП, както и своята вина
за това. Освен това протоколът за ПТП има характер на официален свидетелстващ
документ в частта отразяващ констатациите на актосъставителя
за наличието на валидна застрахователна полица, поради което съдът приема за
установено, че към датата на ПТП – 08.03.2009г. за управлявания от ответника
автомобил е бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните е налице спор и досежно
размера на регресната отговорност на ответника.
Същата е нормативно определена в чл.213 от КЗ и е в размер на платеното
обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне. В случая по
делото са представени доказателства видно от които ищецът е бил осъден да
заплати на застрахователя по имуществената застраховка „Каско”
на увреденото лице обезщетение в размер на 7782.35 лева. В тази сума са
включени неразплатен остатък от установената от заключението на проведената по делото Съдебно-автотехническа
експертиза главница в размер на 4252,96лв., представляваща обезщетение за
причинени на пострадалото застраховано па застраховка „Каско“
имуществени вреди, както и обезщетение за забава и съдебно-деловодни разноски.
Действително въз основа на произнесените и влезли с законна сила съдебни
решения, ищецът е заплатил на ЗД „ОЗК Застрахожване”
АД сума в размер на 7782,35 лева
включваща както сумата от 4252,96 лева – обезщетение за имуществени вреди, така
и лихва за забава, както и разноски по исковото производство. Съдът намира, че
за разходите, представляващи разлика над 4252,96 лева до пълния размер на
претенцията от 7782,35 лева, отговорен е изцяло ищеца, доколкото същите са
сторени благодарение на собственото му поведение – несвоевременното плащане на
дължимите суми към ЗД „ОЗК Застрахожване” АД, довело
до начисляване на лихва за забава и съдебни разноски. С оглед на това
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана само до размера на
заплатеното обезщетение от 4252,96 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 7782,35 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Сумата на главното задължение следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 22.07.2019г. до окончателното изплащане.
Неоснователно се явява правопогасяващото
възражение на ответника, че е изтекла погасителната давност за вземането на
ищеца, доколкото правото си на регрес застрахователя може да упражни в рамките
на 5 годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, който
започва да тече от момента на встъпване в правата на удовлетворения кредитор,
т.е от момента на плащането, което в случая е станало на 05.09.2014г., т.е
по-малко от 5 години преди предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
22.07.2019г.
Ищецът е предявил и иск за установяване дължимостта на сумата от 890,76 лева претендирана
като лихва за забава върху главното задължение в размер на 4252,96 лв. за
периода от 26.06.2017г. до 19.07.2019г. Правото на застрахователното дружество
да предяви иска си против прекия причинител на вредата възниква от момента на
плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата не е
достатъчно само да е извършено плащане. В чл.86 от ЗЗД е посочено, че при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма
определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият (тъй като вземането на
застрахователя произтича от закона), длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. Такава покана е била изпращана на
ответника, като съдът приема за безспорно установено, че пъвтата
покана е получане от негов представител, а втората е
получена лично от него, поради което е налице забава на длъжника за заплащане
на претендираното регресно
вземане на ищеца, поради което искът за заплащане на мораторна
лихва се явява основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.
Предвид основателността на предявения иск по чл.415 от ГПК за част от сумите по заповедта, на ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските сторени по заповедното производство в съответен на уважената искова
претенция размер от 132,53 лева, съгласно т.12 от Тълкувателно решение 4/2013г.
на ОС на ГК и ТК.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски като съобразно уважената част от иска и
доказателствата за размера им му се следват разноски в размер на 230 лева от
общо сторени такива в размер на 387,83 лева. Същите на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът също е направил искане за присъждане на
разноски, като съобразно отхвърлената част от исковете, му се следват разноски
в размер на 407 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявеният от „Д.З.“
АД, Вписано в TP с ****, със седалище и адрес на управление:***, че ответникът П.К.П.,
ЕГН ********** *** дължи на ищеца на сумата от 4252,96 лв./ четири хиляди двеста петдесет и два лева и 96 стотинки/,
представляваща регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно
причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор за
„Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на управлявания от
ответника автомобил със застрахователна полица № ****. с период на действие от
16.05.2008г. до 15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 890,76 лева /осемстотин и деветдесет лева и
76 стотинки/ върху сумата от 4252,96 лв., за периода от 26.06.2017г. до
19.07.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
разликата над 4252,96 лева до пълния претендиран
размер от 7782,35 лева, по предявените искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.274,
ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.З." АД, Вписано в TP с ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 132,53 лв. /сто тридесет и два лева 53 стотинки/, представляващи сторени
от ищеца по ч.гр.д. № 11463/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 230 /двеста и тридесет/ лева
– сторени от ищеца разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.З." АД, Вписано
в TP с ****, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН **********
*** сумата от 407
/четиристотин и седем/ лева, представляващи сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Варненски
окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: