РЕШЕНИЕ
№89
гр. Враца, 28 .02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 06.02.2020
г. /шести февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 691 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Г.Б.М. ***, чрез пълномощника му адв. М.Д. против Заповед за прилагане на
ПАМ № 19-0288-000087/26.05.2019 г., издадена от Началник група в РУ - Козлодуй
при ОД на МВР – Враца. С обжалваната заповед е наложена ПАМ по чл.171, т.1
б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването й и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че при издаването й не са
обсъдени всички обстоятелства и факти, имащи отношение към описаното нарушение, не е мотивирана, поради
което не става ясно защо и въз основа на какви доказателства органът е приел,
че жалбоподателят е извършил описаното в нея нарушение на ЗДвП. Сочи, че важна
предпоставка за законосъобразността на оспорваната заповед за налагане на ПАМ е
валидността и редовността на съставения АУАН за извършеното административно
нарушение. Иска се отмяната на заповедта и присъждане на направените разноски съобразно
представен по делото списък.
В съдебно заседание жалбодателят чрез упълномощения процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът, Началник
група в РУ - Козлодуй при ОД на МВР –
Враца, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 27.08.2019 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Козлодуй при ОД на МВР Враца
на 11.09.2019 г., с рег. №288000-5109, с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към административната преписка
доказателства е видно, че на 26.05.2019 г. на жалбодателя е съставен АУАН бл.№АА248187
от * към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй затова, че на същата дата, около 05.30 ч.
в гр. К. по ул. „К. и М.“ до дом № * е управлявал лек автомобил Тойота Авенсис с
рег. № *, като при спиране от полицейски служители е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер
7410 с фабр. номер ARSM 0052 и за употреба на
наркотици и упойващи вещества с техническо средство Дрегер „Drug Check 3000“
и не е изпълнил предписание за мед. изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, както и предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
На същата дата –
26.05.2019 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0288-000087/26.05.2019 г. на
Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която на жалбоподателя на
основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът следва да обяви
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група „ОП“ към ОДМВР – Враца,
РУ – Козлодуй, чиято компетентност е установена от т.1.6 на приложената по
делото Заповед № 369з-1400/02.08.2018 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът
съдържа реквизитите по чл.59, ал.2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на
органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването
му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач
на МПС, изразяваща се в отказ да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества или техни аналози. Изложените мотиви в оспорената
заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение
на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Възраженията
на процесуалния представител на оспорващия, относно съставения АУАН, касаещи
допуснати нарушения по процедурата на неговото съставяне са неотносими към
предмета на делото и не следва да се обсъждат в настоящето производство. Същите са относими в процедурата по оспорване
на НП, но не и в настоящето производство. Това е така, защото законодателят е
предвидил отделен процесуален ред за прилагане на принудителните
административни мерки и за налагане на административните наказания. Предпоставките
за издаване на двата документа, техните издатели и преследваните цели са различни.
С издаването на оспорената заповед не се изследва административнонаказателната
отговорност на адресата или на установения с АУАН нарушител. Принудителните
административни мерки са вид административна принуда, но не са санкция и за тях
не важат правилата по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. ПАМ се прилагат с
индивидуален административен акт, носещ характеристиките по чл.21, ал.1 от АПК
и описанието в заповедта следва да съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК,
което в случая е сторено. Обратно на изложеното в жалбата АУАН не е
задължителен етап от процедурата по издаване на заповед за прилагане на ПАМ,
нито нейна алтернатива. Следователно не е необходимо да съществува пълно
съответствие на фактическите обстоятелства по АУАН, респ. по последващото
наказателно постановление, и тези по заповедта за прилагане на ПАМ. В случая
установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за
издаване на ЗППАМ – отказ да бъде извършена проверка на водач на МПС за
употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 АПК. Една от хипотезите в текста на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед,
предвижда временно отнемане на СУМПС на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая
административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе
предпоставки на чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по
делото, включително от издадените талони с №* и №* за изследване се установява
по безспорен и категоричен начин, че оспорващия е отказал да му бъде извършена
проверка за установяване на употребата на алкохол наркотични вещества или техни
аналози. Цитираната разпоредба е императивна и при наличие на основанията
изчерпателно изброени в нея, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ
или не, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното
производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще
влезе в сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано
или не), органът е длъжен да приложи ПАМ „Временно отнемане на СУМПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В тази
връзка обстоятелството, че издаденото въз основа на съставения АУАН наказателно
постановление е отменено, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че
мярката е незаконосъобразно наложена и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Анализът на
разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение -
същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект,
тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав
административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния
орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност
на водача или след изтичане на нормативноопределения максимален 18-месечен срок
/ако до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ следва да се
счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с
което е обвързано действието й.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата и не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК се явява неоснователна и
такива не му се дължат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Г.Б.М. *** против Заповед за прилагане ПАМ № 19-0288-000087/26.05.2019 г.,
издадена от Началник група в РУ - Козлодуй при ОДМВР – Враца, с която е приложена ПАМ по чл.171,
т.1 б.“б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: