№ 279
гр. Шумен, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630201036 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2200068/11.05.2022г. на ИД Директор
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ на ”МБН 2021” ЕООД с ЕИК206639430, гр.Варна е наложена
имуществена санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. В жалбата си
жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано,
незаконосъобразно и несъответстващо с целите на закона, а наложената санкция намира за
несправедлива. Оспорват се констатациите по акта. Алтернативно моли да бъде намален
размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание за жалбоподателят,
редовно призован, не се явява представител.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
22.03.2022 год. свидетелите ПЛ. В. С. и В. В. Р. - служители на Дирекция “Инспекция по
труда”-Шумен, извършили проверка на строеж „Пристройка и надстройка на едноетажна
еднофамилна масивна жилищна сграда“, находящ се в кв.434а, гр.Шумен, ул. „Поп Андрей“
№1а, където СМР се изпълнявали от екип на ”МБН 2021” ЕООД с ЕИК206639430, гр.Варна.
На 30.03.2022г. била извършена и проверка по документи, представени в Дирекция „ИТ“ –
Шумен. В хода на проверката на обекта било установено, че дружеството в качеството си на
работодател, е допуснало до работа на обекта като “общ работник, строителство на сгради“
лицето Н. Й. И., ЕГН **********, без да му е предоставил екземпляр от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката Н. И. работел в
обекта. В 10.10 часа на 22.03.2022г., на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ , И. писмено
декларирал, че работи на обекта от два дни от 08.00 часа до 17.00 часа. На 11.04.2022г. на
основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ били снети и писмени обяснения от А. П. А. –
упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, в които същият посочва, че на
22.03.2022г. към 08.00 часа бил сключен трудов договор с Н. Й. И.. Били представени и
документи, между които и сключен трудов договор с лицето Н. Й. И., заверени копия на
1
книги за инструктаж, справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления от
22.03.2022г.,15:57:08 часа.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните
писмено от лицата факти и обстоятелства, направените констатации на база представените
документи, контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на работодател, е
допуснало до работа на обекта като “общ работник, строителство на сгради“ Н. Й. И., без да
му е предоставило екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Резултатите от проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР
2209256 от 22.03.2022г.
На 11.04.2022г. св. В.Р. съставила срещу дружеството АУАН № 27-2200068, в
присъствието на упълномощеното лице А. П. А., за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ,
извършено на 22.03.2022г. в гр.Шумен. При предявяване на акта не са отразени възражения.
Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган
е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.3 от КТ на ”МБН 2021” ЕООД с
ЕИК206639430, гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, за
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свид. В. В. Р. - актосъставител и участник в
проверката, свид. ПЛ. В. С. - свидетел по акта и участник в проверката, както и от приетите
и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на тези
свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като
показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени
доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат
неговата отмяна Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Работодателят не може съобразно чл.63 ал.2 от КТ да
допусне до работа работник, преди да му предостави документите по ал.1. За нарушение на
тези норми се прилага административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ. Въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че
на 22.03.2022г., когато е била извършена проверката, работникът Н. Й. И. е бил на работа в
обекта и осъществявал трудовите си задължения, без да е получил копие от уведомлението
по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От приложената Справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления се установява, че дружеството подало уведомление за лицето в
НАП на 22.03.2022г. в 15:57 часа, т.е. след извършване на проверката и констатиране на
нарушението. При това положение, съдът намира, че е бил осъществен от обективна страна
състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
2
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е
обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на дружеството, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на
конкретно ФЛ.
Жалбоподателят в жалбата оспорва констатациите по акта, без да излага конкретни
доводи и без да представя доказателства. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган.
Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ,
тъй като извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са били установени
по безспорен начин. Липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в ал.1 от
КТ. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на
едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а извършеното
нарушение рефлектира пряко и накърнява правата на работника, което в никакъв случай не
може да се преценява като маловажен случай Цитираната норма на чл.415в ал.1 от КТ е
специална и е озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение”. Предвижда по – леки
санкции за нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването
им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Към момента
на извършване на нарушението е била в сила ал.2 на чл.415в от КТ, която изрично
регламентира, че нарушението на чл.63 ал.2 от КТ не е маловажно.
Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.63 ал.2 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв. В конкретният случай е наложена имуществена санкция в размер над минималния, а
именно 1800 лева. Във връзка с определеният размер на наказанието, наказващият орган е
приел наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно че нарушението било
констатирано по отношение на повече от едно лице. Това обстоятелство по принцип е
основание за ангажиране отговорността на дружество за извършване на повече от едно
нарушение на същата разпоредба по отношение на всяко от останалите лица, за което
следва да му бъде наложена и отделна санкцция. От друга страна в това производство не е
установяван и доказван факта на извършване на същото нарушение по отношение и на друг
работник, поради което настоящият съдебен състав намира, че този факт сам по себе си не
би следвало да обоснове по – тежка отговорност. По делото не се ангажираха доказателства
дружеството да е извършвало други идентични нарушения по КТ, за които да е било
санкционирано, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Съдът
намира, че минималния размер на наказанието, би бил достатъчен, с оглед превенцията
срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение. Ето защо съдът счете за справедливо
наказателното постановление да бъде изменено като наложената на дружеството
имуществена санкция в размер на 1800 лева бъде намалена на 1500 лева.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от Д. В. - И.а – юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-2200068/11.05.2022г. на ИД Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ на ”МБН 2021” ЕООД с ЕИК206639430, гр.Варна е наложена
имуществена санкция в размер на 1800 лева като намалява размера на имуществената
санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ”МБН 2021” ЕООД с ЕИК206639430, гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4