Решение по дело №1093/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

20.11.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1093

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1300- 000793/ 23.08.2019, издадено от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300лв. на А.Т.В. *** с ЕГН ********** за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.В., който го счита за незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не представлява.

 Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 27.07.2018г. свидетелите Р.Д. и И.Г. били на работа като служители в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, когато около 01,30ч. получили сигнал за възникнало ПТП на главен път I- 5, км.330, малко преди с.Железник. Поради това те се насочили към мястото, където установили лек автомобил марка „Опел Фронтера“ с рег.№ К7197ВС, който бил излезнал вдясно от пътното платно в посока към с.Черноочене. Водач на това превозно средство била жалбоподателката А.В., която седяла зад волана на автомобила и в него била сама. Двамата свидетели извършили справка, при която установили, че собственик на това МПС е В.Л.Т.. След това проверката продължила като жалбопадателката В. отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство, както и не представила свидетелство за управление на МПС. Поради това свидетелите Р.Д. и И.Г. извършили справка чрез работната станция за отдалечен достъп, при която установили, че водачът А.В. била лишена от право да управлява МПС по административен ред. Поради това тя била отведена в Районно управление- Кърджали за обработване на местопроизшествието, където още същият ден свидетелят Р.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, който нарушителят А.В. подписала без възражения. На база на този акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

От Справка за нарушител/ водач издадено по отношение на жалбоподателя А.Т.В. се установява, че тя има издадено валидно до 05.06.2027г. Свидетелство за управление на МПС, както и че същото й е отнето на 07.11.2018г. с ЗППАМ № 18-1300-000857/ 07.11.2018г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. След това с влязло в сила определение по НОХД № 888/ 2018г. на КжРС по съдебен ред е лишена от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, което се установява и от изпратените писма от наказващия орган.   

Тази фактология бе установена на база свидетелските показания на Р.Д. и И.Г., от акт за установяване на административно нарушение серия GA № 17870/ 27.07.2019г. и от писма рег.№ 130000- 10385/ 31.10.2019г. и № 13000-10591/ 07.11.2019г. издадени от началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7 дневен срок- на датата 11.10.2019г. чрез куриер, а наказателното постановление е било връчено лично на 07.10.2019г.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Посоченият за нарушен текст на разпоредбата на 150а, ал.1 от ЗДвП казва, че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”. Безспорно се установи, че жалбоподателят А.В. е правоспособен водач, но към датата на проверката 27.07.2019г. тя не е представила свидетелство за управление на МПС, тъй като на 07.11.2018г. то й е било отнето временно до решаване на въпроса за отговорността, а това е станало със съдебен акт влязъл в сила на 22.02.2018г. по НОХД № 888/ 2018г. на КжРС.

При така установена фактическа обстановка и доказано нарушение актосъставителят не е описал правилно фактите по делото, тъй като не е посочил кое от всичките предложения на чл.150а от ЗДвП е нарушил жалбоподателя, тъй като този текст има няколко алинеи и всяка от тях с по няколко точки и предложения. Това нарушение е пренесено и от наказващия орган, който при изписването на фактите е описал, че водачът е бил лишен по административен реда, а след това при нарушената норма е добавил, че е „…лишен от това право по съдебен или административен ред“. Освен това административнонаказващият орган при изписването на административнонаказателна норма също не е уточнил кое предложение е относимо в случая. Прочее объркването е пълно, тъй като не става ясно дали фактите са правилно подведено под нормата на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като от част от доказателствата по делото се установява, че СУМПС на жалбоподателката е било отнето временно със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а това пък е нарушение на чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Всички тези неясноти не може да бъдат изправена по реда на тълкуването, тъй като чл.53 ал.2 от ЗАНН допуска нередовност в акта, но такава е недопустима да бъде сторена в наказателното постановление. В него задължително следва на основание чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН да има описание на нарушението и посочване на нарушените законните разпоредби, което обаче в случая не е направено. По този начин нарушителят не знае за какво точно нарушение и при какви факти му е ангажирана отговорността. Този пропуск на наказващият орган се явява съществен, защото ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво деяние е санкциониран. От тук следва и отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като законът не допуска поправянето му от настоящия състав. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1300- 000793/ 23.08.2019, издадено от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300лв. на А.Т.В. *** с ЕГН ********** за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

       

                                                  Районен съдия: