№ 325
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора Виолета Петрова Танаицова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603571 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда № 20056161 от 01.03.2021 г., постановена по НОХД № 10430
по описа за 2019 г. на СРС, НО, 121-ви състав, подсъдимият М.М. Б. е бил
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 06.09.2018 г., около 19.15 часа, в
с. Владая на спирка „улица Китен“ на автобус № 59, в съучастие като
подбудител с непълнолетния К.С.К. - действал като извършител, умишлено го
склонил да извърши престъпление, като му казал: „Я кажи тоя, какво е
говорил за теб?“ и същевременно гледал Д.А.П., след което непълнолетният
К.С. попитал Д.А.П.: „Ти какво си говорил за мен ?“, бутнал го с двете си
ръце в гърдите и му нанесъл серия от удари с юмруци с двете си ръце в
областта на носа и непосредствено след това изритал три пъти с десния си
крак в лявата част на корема под ребрата Д.А.П., с което му причинил тежка
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката и излив
на кръв в коремната кухина, което травматично увреждане е реализирало
1
медико-биологичния признак „загуба на слезката“. С първоинстанционната
присъда СРС е наложил на подсъдимото лице наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години, изпълнението на което е отложил на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, считано от влизане в сила
на присъдата. С крайния съдебен акт на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият е бил осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на
560,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за експертизи.
Срещу постановената присъда са депозирани въззивна жалба и
допълнение към нея, подадени от служебния защитник на подсъдимия М.М.
Б. – адвокат Н. В.. С жалбата първоинстанционният акт е оспорен като
неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени противоречия с
процесуалните правила и материалния закон. Изложени са оплаквания, че
СРС неправилно е приел, че събраните по делото доказателства по безсъмнен
начин установявали наличието на съставомерно деяние. Посочва се, че в
показанията на свидетеля Д.А.П., дадени в съдебно заседание от 29.01.2020 г.,
не се потвърждавали инкриминираните думи „я кажи тоя, какво е говорил за
тебе“ да са изричани от подсъдимия към свидетеля К.С.К., а напротив –
свидетелят Д.А.П. бил заявил, че на инкриминираната дата, непосредствено
преди К.С.К. да го нападне и да му нанесе поредица от удари, подсъдимият се
е обърнал лично към свидетеля П. с думите „ти какво си говорил за нас”. Тези
думи не се потвърждавали от свидетелите К.С.К. и П.В.Г.. Подчертава се, че
свидетелят Д.А.П. не сочил каквито и да е други думи и/или жестове или
мимики от страна на обвиняемия, отправени към когото и да е от
присъствалите – свидетелите П., Г. и К., непосредствено преди да бъде
нападнат и бит от свидетеля К.С.К.. От това следвало, че подсъдимият не е
казал каквото и да е на свидетеля К.С.К., което обстоятелство се
потвърждавало и от показанията на свидетеля П.В.Г., дадени на досъдебното
производство и приобщени по делото. Свидетелските показания на Д.А.П. не
потвърждавали, а дори били в противоречие със свидетелските показания на
К.С.К., обективирани в протокол от съдебно заседание на 28.09.2020 г., в
които свидетелят К.С.К. заявявал, че подсъдимият се обърнал към Д.А.П. с
думите „ти защо ме напсува” – думи, които не се потвърждават от
свидетелите Д.А.П. и П.В.Г.. Твърди се, че оставало недоказано с кое свое
действие подсъдимият бил оказал психически въздействие върху К.С.К. и
това го мотивирало да предприеме действие да реализира физическо насилие
2
над Д.А.П.. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и
признаване на подсъдимия за невиновен.
Прокуратурата не е депозирала възражение срещу подадената въззивна
жалба.
Пред въззивната съдебна инстанция не е било проведено съдебно
следствие.
В открито съдебно заседание подсъдимият М. М. Б. се е явил лично и
заедно със защитника си – адвокат Н. В.. На етап съдебни прения защитникът
е посочил, че безспорно подсъдимият е присъствал на инкриминирания
инцидент, но е бил само наблюдател, очевидец на престъпната деятелност,
осъществена от К.С.К. спрямо пострадалото лице Д.А.П.. Посочва се, че в
свидетелските показания на Д.А.П. и П.В.Г. не се сочи конкретно действие
или поредица от действия, осъществени от подсъдимия и с които последният
да е създал целеното от него решение да мотивира К.С.К.. Защитникът отново
е посочил се поддържа и доводите подробно маркирани в жалбата и в
допълнението към нея. Прави се отново искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невинен.
Подсъдимият е изразил съгласие с казаното от защитника си и е посочил, че
не е бил и не е правил намеци, че на случката Д.А.П. и приятелят му били на
два метра разстояние от подсъдимия.
Представителят на държавното обвинение е изразил становище, че
присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, постановена въз основа на
събраните по делото доказателства и при установена фактическа обстановка.
Направено е искане за потвърждаване на обжалвания акт.
При дадена последна дума подсъдимият е поискал да бъде признат за
невиновен.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М. М. Б., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.
Перник, българин, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен,
неосъждан и живущ в с. Владая, ул. ****.
На 06.09.2018 г. около обяд свидетелите Д.А.П. и П.В.Г. се намирали в
3
кв. Княжево. Към този момент свидетелите поддържали от няколко години
приятелски отношения. След като се разходили и пили кафе към 19.00 часа
свидетелите се качили в автобус № 59 от спирка в кв. „Княжево” и седнали на
седалката, разположена непосредствено зад водача. Впоследствие в същия
автобус се качили подсъдимият и непълнолетният към този момент К.С.К..
Подсъдимият и свидетелят К.С.К. не говорили с другите двама свидетели по
време на пътуването, но имали видимост към тях. Свидетелите Д.А.П. и
П.В.Г. нямали видимост към другите две момчета. По неустановено време
след качването си в автобуса подсъдимият предложил с думи, неустановени
по делото с конкретика на съдържанието, на свидетеля К.С.К. да набият
свидетеля Д.А.П..
Около 19.15 часа свидетелите Д.А.П. и П.В.Г. слезли на спирка „улица
Китен”, с. Владая. След тях слезли подсъдимият и свидетелят К.С.К..
Подсъдимият се обърнал към свидетеля К.С.К. с думите „Я кажи тоя, какво е
говорил за теб?”, докато в същия момент гледал в свидетеля Д.А.П..
Непосредствено след това К.С.К. попитал Д.А.П. „Ти какво си говорил за
мен?”, като в следващия момент и без да чака отговор се приближил до
Д.А.П. и го бутнал силно с двете си ръце в областта на гърдите. Свидетелят
К.С.К. нанесъл на Д.А.П. няколко удара с юмрук в областта на носа,
вследствие на което свидетелят П. получил кръвотечение, и три ритника с
крак в областта на лявата част на корема, непосредствено под ребрата. Д.А.П.
опитал да покрие с ръце лицето си, за да се предпази от ударите, и не успял
да укаже каквато да е съпротива. Същият извикал за помощ, но свидетелят
П.В.Г. стоял встрани безучастно. Встрани от него безучастно наблюдавал и
подсъдимият. След малко подсъдимият извикал на свидетеля К.С.К. „да не се
занимава повече”, при което свидетелят преустановил боя и си тръгнал от
мястото заедно с подсъдимия.
Свидетелят П.В.Г. видял, че носът на свидетеля Д.А.П. е с деформирана
форма и от него тече кръв, както и че последният се държи за корема от
лявата страна, стои в привита поза и диша тежко. Свидетелят Д.А.П. ходел
трудно, поради което П.В.Г., прикрепяйки го с ръце, му помогнал да върви.
По пътя били видени от свидетелката М.Л.З.а, която впоследствие извикала и
свидетеля М.С.К., намиращ се в двора им. При вида на състоянието на
свидетеля Д.А.П. и следите от кръв свидетелите поканили същия влезе в
техния двор и да измие лицето си. Докато правил това свидетелят К. разбрал
4
от момчетата, че свидетелят Д.А.П. е бил бит на спирката. Заради видимо
лошото състояние на свидетеля Д.А.П., свидетелят М.С.К. пожелал да закара
П. до дома му, като свидетелката З. останала у дома си, а свидетелят П.В.Г. си
отишъл. При пристигането на място, се оказало, че в дома на свидетеля
Д.А.П. нямало никой. Предвид видимото влошаващото се здравословно
състояние на пострадалия и след проведен телефонен разговор с баща му –
свидетелят А.Д. П., свидетелят К., заедно със свидетелката З. (която
междувременно минал да вземе), транспортирали пострадалото лице до
УМБАЛСМ „Пирогов”, където ги чакали родителите му – А.Д. П. и В.И. П.а.
След като оставили момчето на родителите му, свидетелите З. и К. си
тръгнали. Поради наличието на множество хора пред кабинета за спешна
помощ, пострадалият бил откаран от родителите си до Военномедицинска
академия. След направени пълни изследвания било установено наличието на
разкъсване на слезката (далака) на свидетеля Д.А.П., наложило незабавната
му операция. При оперативната интервенция поради констатираното
увредено състояние се наложило отстраняването на слезката.
С процесния обвинителен акт било повдигнато текущото обвинение на
подсъдимия М. М. Б., както и обвинение за извършване на престъпление по
чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на
К.С.К. за това, че на 06.09.2018 г., около 19.15 часа, в с. Владая на спирка
„улица Китен“ на автобус № 59, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с М. М. Б. - действал като подбудител, след като
попитал Д.А.П.: „Ти какво си говорил за мен?” го бутнал с двете си ръце в
гърдите и му нанесъл серия от удари с юмруци с двете си ръце в областта на
носа и непосредствено след това изритал три пъти с десния си крак в лявата
част на корема под ребрата Д.А.П., с което му причинил тежка телесна
повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката и излив на кръв
в коремната кухина, което травматично увреждане е реализирало медико-
биологичния признак „загуба на слезката“. С протоколно определение от
08.11.2019 г. било одобрено споразумение, влязло в сила на същата дата, с
което К.С.К. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, след
което текущото първоинстанционно съдебно производство е продължило
единствено касателно подсъдимия М. М. Б..
5
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото
доказателства, като не е ограничил страните в упражняване на правата им да
правят относими доказателствени искания. След самостоятелния анализ на
доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена
фактическа обстановка, сходна в съществените моменти с тази, приета от
първоинстанционния съд.
За да приеме изложената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав се позовава на събрания по делото доказателствен материал, както
следва: свидетелските показания на Д.А.П., А.Д. П., В.И. П.а, М.С.К. и
приобщените чрез прочитане показания, дадени от свидетелката М.Л.З.а на
досъдебното производство, К.С.К. и П.В.Г., дадени на досъдебната фаза на
процеса, протокол от оглед на местопроизшествие от 07.09.2018 г., епикриза
на Д.А.П., протокол за разпознаване от 10.09.2018 г., свидетелство за
съдимост на подсъдимия, медицинските документи от ВМА. Както
първоинстанционният съд, така и настоящият въззивен съд, кредитира
заключенията от назначените по делото съдебномедицинска, комплексна
психиатрична и психологична и биологична експертизи като пълни, логични
и аргументирани експертни становища.
Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетеля П.В.Г.,
дадени на досъдебното производство. Първостепенният съд логично и
подробно е аргументирал причината да не се довери на разказаното от
свидетеля в съдебна фаза, отчитайки гравитацията му с оглед приятелството
му с пострадалия Д.А.П. и с подсъдимия в различните периоди на процеса.
Аргументирано СРС е стигнал до извода за нелогичност на заявената от
свидетеля причина за влошаване на отношенията му с пострадалия,
доколкото сам той заявява, че както към инкриминирания период, така и към
момента на разпита му в съдебна зала пострадалият използвал наркотици и
това била причината за дистанцирането между двамата свидетели. По делото
няма доказателства в насока, казаното от свидетеля касателно употребата на
наркотици от лицето, но дори и да се приеме за истинско това твърдение не
може да се заключи, че посоченото съставлява повратна точка в отношенията
между двамата свидетели, доколкото се твърди, че пострадалото лице е имало
досег както тогава, така и впоследствие, до наркотични вещества. Правилно
6
СРС е свързал избирателността в спомените на свидетеля П.В.Г. и
противоречията със заявеното от него с обстоятелството, че към момента на
даване на показанията пред съд свидетелят е бил в близки отношения с
подсъдимото лице, за разлика от преди, когато пък е дружал с пострадалия.
Нелогично и неаргументирано звучи заявеното от свидетеля, че мъж и жена в
полицията са го накарали да даде показания на досъдебната фаза с това
съдържание, за да бъде обвинен подсъдимият. Както въззивният съд, така и
СРС, не откри някакви данни за въздействие върху свидетеля на досъдебната
фаза. Правилно е отчетена и липсата на каквато и да е конкретика касателно
това оплакване и обстоятелството, че свидетелят е разпознал саморъчно
положения си подпис върху протокола за разпит. Въззивният съд счита
твърдяно от свидетеля за неотговарящо и на логиката, доколкото показанията
му на досъдебната фаза се открояват с особена последователност и
детайлност, а и следва да се отбележи, че към момента на разпита му
свидетелят е бил пълнолетно лице, което с оглед възрастта и нормалното му
развитие е следвало да има необходимите знания в ситуация на евентуално
осъществен натиск от трето лице да сигнализира компетентните органи, за
което няма данни да е сторено. В заключение правилно СРС е кредитирал
изцяло показанията на свидетеля, дадени на досъдебната фаза, като е
изключил дадените на съдебна фаза. Освен изключително правдоподобни,
същите са в унисон с останалия, събран по делото доказателствен материал,
като следва да се отчете и обстоятелството, че същите са дадени няколко дни
след деянието, докато спомените на свидетеля са били още пресни и са
депозирани от лице, което пряко и непосредствено е възприело целия
инкриминиран инцидент от непосредствена близост.
Що се отнася до показанията на К.С.К., разпитан в съдебното
производство в качеството му на свидетел, следва да се отбележи, че същите
следва да се кредитират като логични и кореспондиращи с останалите
кредитирани по делото гласни доказателства. Свидетелят подробно разказва
за моментите преди инцидента и участието на подсъдимия в него. Макар в
разказа си свидетелят да не посочва детайлна конкретика касателно брой
нанесени удари или местата на нараняванията, това е обяснимо с оглед
изминалия период от време от извършване на инкриминираното деяние.
Въззивният съд не намери основания да се съмнява в правдоподобността на
показанията на свидетеля, доколкото производството касателно обвинението
7
срещу същия към момента на разпита му е било вече приключило, а
разказаното от него кореспондира с останалия доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е извършил детайлна и изчерпателна
преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото, анализирал е противоречащите си доказателства и е изложил
подробно аргументи защо кредитира едни, а други – не. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват (Решение № 372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, НК, ІІІ н.о.).
Извършването на инкриминирания побой по място, дата и начин и
участието на подсъдимия в него ясно и непротиворечиво се доказват от
показанията на свидетелите Д.А.П., К.С.К. и П.В.Г., и протокол за оглед на
местопроизшествие. Тук следва да се отбележи, че макар в част от
показанията да се посочва като място на деянието спирка „Еделвайс”, по
делото е доказано, че местопрестъплението е извършено на спирка „улица
Китен”, намираща се пред ул. ****, с. Владая, където са намерени и
впоследствие установени чрез експертиза следи от кръв. От приложената по
делото медицинска документация и изготвеното експертно заключение се
установяват травматичните увреждания, причинени на пострадалото лице.
Показанията на останалите свидетели, които не са станали очевидци на
процесния инцидент, но са били разпитани по делото, косвено подкрепят
обвинителната теза.
Несъстоятелни са оплакванията в жалбата касателно различието на
инкриминирания израз, изречен от подсъдимия, и заявеното като казано от
него в показанията на свидетеля Д.А.П.. Неправилно се твърди, че казването
на инкриминирания израз не се потвърждавало от свидетелите К.С.К. и
П.В.Г.. В показанията си на досъдебното производство свидетелят П.В.Г.
дословно заявява, че подсъдимият е казал на свидетеля К.С.К. „Я кажи тоя,
какво е говорил за теб ?“, като същевременно гледал Д.А.П., след което
К.С.К. попитал Д.А.П.: „Ти какво си говорил за мен ?“ и се приближил до
него, започвайки да му нанася инкриминираните удари и ритници.
8
Свидетелят П.В.Г. се явява очевидец на случката, развила се между три лица
– подсъдимият, който доказано по делото е подбудил друг към побоя,
свидетелят К.С.К., извършител на побоя, и свидетелят Д.А.П., явяващ се
пострадало лице. Свидетелят П.В.Г. не е имал каквото и да е участие в
инцидента, като същият се е явил непосредствен наблюдател, имащ
възможността да възприеме всички детайли от процесното деяние, поради
което съдът изцяло кредитира разказаното от него в детайли непосредствено
след случката. Що се отнася до заявеното като изрази в показанията на
останалите двама свидетели, следва да се отбележи, че в действителност
лексикално изразите не са същите, но се доближават до инкриминираните,
като различията си минимални. Съдът обяснява това противоречие с
обстоятелството, че е изминал период от време до разпита на свидетелите
пред съдебния състав. Също така всеки от двамата свидетели е имал активно
или пасивно участие в инцидента - свидетелят Д.А.П. се е стремял да се
предпази от ударите, а свидетелят К.С.К. е бил насочен към осъществяване на
преследваната от него цел, поради което малко вероятно е в подобен стресов
момент, който и да е от тях да е обръщал детайлно внимание на използваните
изрази. Тълкувайки обаче показанията им, поотделно и съвместно с
останалите свидетелски показания, доказано може да се изведе изводът, че
подсъдимият е казал именно инкриминирания израз.
Въззивният съд не се съгласява с посоченото в жалбата, че свидетелят
Д.А.П. не сочил каквито и да е други думи и/или жестове или мимики от
страна на подсъдимия, отправени към когото и да е от присъствалите –
свидетелите П., Г. и К., непосредствено преди да бъде нападнат и бит от
свидетеля К.С.К.. Както вече беше посочено свидетелят Д.А.П. посочва да е
чул от страна на подсъдимия реплика, наподобяваща инкриминирания израз.
Свидетелят в показанията си изрично отбелязва, че от незабавно
последвалото поведение на свидетеля К.С.К. е останал с убеждението, че
свидетелят и подсъдимият сякаш предварително са се били наговорили какво
ще стане. В показанията си К.С.К. заявява, че непосредствено преди началото
на побоя подсъдимият му е предложил да бият пострадалия, като след
слизането от автобуса и даването на знак с очи от подсъдимия с насочен
поглед към пострадалия за свидетеля К.С.К. е било ясно кой трябва да бъде
бит. Въззивният съд няма основания да се съмнява в заявеното от свидетеля –
показанията му са подробни и последователни. Както вече беше отбелязано,
9
противоречията в тях са обясними с изминалия период от време и
обстоятелството, че в контекста на развилия се инцидент свидетелят е бил
пострадало лице и надали вниманието му е било насочено към запомняне на
всеки един детайл, а по-скоро към охраняване на телесната му
неприкосновеност.
В заключение въззивният съд не намери пропуски в доказателствения
анализ, направен от първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивният съд счита, че на базата на така събраната по делото
доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е стигнал до
единствения верен извод, а именно - че обвинителната теза е доказана по
безспорен и категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд
са законосъобразни и обосновани.
Налице е годен субект на престъплението – от кредитираното по делото
експертно заключение става ясно, че към процесния момент подсъдимият е
разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи,
като законодателят не е поставил някакви изисквания касателно субекта на
престъпление – подбудител за извършване на престъплението по чл. чл.128,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна е доказано извършителство на действия, свързани с
посегателство срещу личността и телесната неприкосновеност на свидетеля
Д.А.П., а именно: свидетелят К.С.К., макар непълнолетен, разбирайки
свойството и значението на постъпките си и ръководейки ги, бутнал с ръце в
областта на гърдите Д.А.П., нанесъл му юмручни удари в носа и три ритника
в лявата част на корема под ребрата, вследствие на което са му били
причинени травматичните увреждания - травматично разкъсване на слезката и
излив на кръв в коремната кухина, което травматично увреждане е
реализирало медико-биологичния признак „загуба на слезката“ и според
законодателя се квалифицира като тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Доказана е по делото пряката и непосредствена
връзка между инкриминираното физическо въздействие и последвалите
увреждания на далака на пострадалото лице, който поради сериозните
разкъсвания е трябвало да бъде оперативно отстранен.
10
Касателно участието на подсъдимия в инкриминирания инцидент в
качеството му на подбудител следва да се отбележат няколко момента.
Според разпоредбата на чл. 20, ал. от 3 НК подбудител е този, който
умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. В правната теория
е възприето, че от обективна страна подбудителството е склоняване, т.е
въздействие върху психиката на извършителя по начин, че у последния
възниква решение за извършване на престъплението. Тази форма на съучастие
може да се извърши само чрез действие като например: даване на съвет, като
увещание, чрез използване на психическа или физическа принуда, чрез
злоупотреба с власт или използване на зависимост, чрез обещаване или
даване на материална облага и др. От субективна страна умисълът за
подбудителство включва предвиждане, че у извършителя може да възникне
решение за извършване на престъплението, като подбудителят иска или се
съгласява с това. В практиката е прието, че умисълът може да бъде както
пряк, така и евентуален.
За да отговаря като подбудител по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК едно
лице не е необходимо да извършва продължителна или сложна дейност по
склоняване другиго към извършване на деянието. Това как ще се осъществи
тази дейност зависи от конкретиката на обстоятелствата, от личността на
евентуалния извършител и от вида на престъплението (в този смисъл
Решение № 240 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1311/2011 г., III н. о., НК). В
настоящия случай подсъдимият пряко е допринесъл за склоняването на
свидетеля К.С.К. да осъществи побоя на свидетеля Д.А.П., без да вземе
участие в осъществяване на изпълнителното деяние. От обективна страна
подсъдимият е упражнил такова психическо въздействие, мотивирало
свидетелят К.С.К. да извърши престъплението, към което е бил насочен. От
кредитираните по делото показания на свидетеля К.С.К. се установява, че
след качването си в автобуса подсъдимият е казал на свидетеля да бият
пострадалия, а след слизането на спирката е посочил с очи кой да бъде бит.
Свидетелят К.С.К. пред първоинстанционният съд красноречиво е заявил, че
ако не е бил мотивиран от подсъдимия, е нямало да действа по този начин. За
поведение, приличащо на предварителна договореност, разказва и свидетелят
Д.А.П., възприел ясно поведението и на двете момчета към него
непосредствено след слизането им от автобуса. Свидетелят изрично посочва,
че до момента не е имал конфликти със свидетеля К.С.К., от което евентуално
11
може да се извлече някакъв друг преди това съществувал мотив, продиктувал
поведението му.
Въззивният съд не се съгласява с оплакването в жалбата, че по делото
не се установява поведение на подсъдимия, годно да мотивира свидетеля
К.С.К. да извърши побоя. Казването на инкриминирания израз, който
доказано е бил адресиран към свидетеля К.С.К., придружено с гледане именно
в пострадалото лице, следва да се преценя в контекста на цялата фактическа
обстановка и поведението на участниците в нея. От доказателствата по делото
се извлича, че още преди този момент подсъдимият е говорил на свидетеля
К.С.К. за боя, като конкретно инкриминираните в диспозитива на
обвинителния акт активни действия са подействали като повратен момент за
вземане на решение от свидетеля К.С.К. да действа. Тук следва да бъде
отбелязано, че макар предварителният разговор да не е бил формулиран в
дизпозитивната част на обвинителния акт, изложение за същия е налице в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която съставлява неразделна
част от обвинителния акт. Въззивният съд счита, че в случая поведението на
подсъдимия по посочване на пострадалия по инкриминирания начин и
изричане на процесния израз е било достатъчно, с оглед на близостта му с
непълнолетния свидетел К.С.К., последният да започне осъществяването на
изпълнителното деяние. Следва да се има предвид в тази връзка, че
принципно от субективна страна дори е допустимо общността на умисъла
между двамата съучастници да не е резултат от предварително изрично
уговаряне, но и от инцидентно мълчаливо координиране на техните прояви.
Също така свидетелят П.В.Г. разказва, че К.С.К. е преустановил физическото
насилие над пострадалия в момента, в който подсъдимият му е казал да не се
занимава повече с него. Тълкувано в съзвучие с установените по делото данни
за начина на осъществяване на инцидента, посоченото поведение на
свидетеля К.С.К. може да се възприеме като косвено доказателство за това, че
началото, края и характера на физическа саморазправа е била катализирана
именно от подсъдимия.
Първостепенният съд е приел, че от субективна страна подсъдимият е
действал с евентуален умисъл. Въпреки теоретичната възможност за
съставомерност на подбудителство при евентуален умисъл, с оглед събраните
по делото доказателства настоящата контролна инстанция счита, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е, че въздейства върху
12
свидетеля К. по начин да го склони към инкриминираното поведение и че без
неговото поведение у последния не е било формирано решението за
извършването му, като го е целял. Действията на подсъдимия по предлагане
на побоя, посочване на конкретното пострадало лице, гледайки го (при
присъствие на други лица), изричането на инкриминирания израз с определен
провокиращ конфликт заряд в изказа, и отчитайки в известна степен
последващото поведение на подсъдимия след нанасяне на ударите и
ритниците несъмнено могат да бъдат окачествени като подбудителски именно
към посочената дейност. Независимо, че подсъдимият не е проявил голяма
активност в уточняване на детайлите, това не променя положението, защото
безспорно се установява неговата цел, като законът не изисква умисълът да е
обхващал квалификацията на конкретните здравословни увреждания.
Установява се от субективна страна (въз основа на обективно проявените
действия на подсъдимия и свидетеля К.С.К., координацията помежду им)
наличието на общност на умисъла между двамата съучастници, която се
изразява в проектиране в съзнанието на всеки от тях на представите им за
съвместната противоправна дейност и нейното цялостно съдържание.
Посочените различия касателно изводи на двете инстанции от субективна
страна не влияят върху крайния резултат относно съставомерността на
деянието, доколкото подсъдимият е действал умишлено, каквото е и
законодателното изискване за наличие на съставомерност при тази форма на
съучастие.
При определяне вида и размера на наказанието районният съд е обсъдил
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като е съобразил и
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НК. Тъй като отговорността на подбудителя е
акцесорна, тя възниква, само ако е започнало изпълнителното деяние на
престъплението, за което подбудителят е създал умисъл, като оттук следва и
изводът, че наказателната отговорност на подсъдимият е подчинена на това,
което е сторил извършителят. Санкционната част на нормата в разпоредбата
чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” от
три до десет години. Налице е превес на смекчаващите обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимия, интензитетът на съучастническата
му дейност и младата му възраст към момента на деянието, над отегчаващите
– въздействие над непълнолетно лице, извършване на деянието на публично
място и във все още светлата част на денонощието предвид месеца на
13
извършване. Обосновано първоинстанционният съд е определил наказание в
пределите на минимума, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три
години. Настоящият състав, отчитайки гореизложеното, принципа „reformatio
in pejus” и обстоятелството, че срещу присъдата е подадена единствено
въззивна жалба, но не и протест, приема, че наложеното в пределите на
минимума наказание е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което се явява справедливо. Районният съд е приел,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното наказание, и като е съобразил, че
подсъдимият не е осъждан, законосъобразно на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години, считано от
влизането на присъдата в сила. Въззивният съд счита също, че така
определеният изпитателен срок е съобразно ограничението в чл. 66, ал. 2 от
НК и като такъв в максимален размер ще съдейства максимално благоприятно
за приучване на подсъдимия към спазване на законоустановения ред в
страната.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия да заплати сторените в рамките на съдебното производството
разноски в общ размер от 560,00 лева, съставляващи възнаграждения за
явяването на вещите лица в зала с оглед приобщаване на изготвените от
същите на досъдебното производство експертни заключения. Тук следва да се
отбележи, че видно от материалите по делото СРС не е възложил
заплащането на разноските, сторени в досъдебната фаза в размер на 477,73
лева. Досъдебното производство обаче е било водено срещу две лица, като
след приключване на разпоредителното заседание в съдебна фаза
производството срещу свидетеля К.С.К. в качеството му на подсъдим е
приключило с одобрено от съда споразумение, с което лицето е било осъдено
да заплати именно сумата в размер на 477,73 лева, съставляваща сторени в
досъдебното производство разноски. Доколкото разноските в размер на
560,00 лева са били сторени в съдебното производство, продължило само
срещу подсъдимия М. М. Б., и доколкото би се стигнало до неоснователно
обогатяване, ако му се възложат разноски, за заплащането на които е било
осъдено вече друго лице, макар и сторени в досъдебното производство
касаещо и подсъдимия Б., въззивният съд счита, че СРС правилно е присъдил
единствено сторените в съдебното произовдство касателно именно този
14
подсъдим разноски.
Предвид изложеното и при извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменение или отмяна, или за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради което и с оглед
горепосочените съображения първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20056161 от 01.03.2021 г., постановена по
НОХД № 10430 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 121-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15