РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на дванадесети
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5002 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците Й.Т.Д. и А.И.Д. твърдят, че съпругът на първата и баща на
втория ищец – И. К. Д., е починал вследствие на ПТП, настъпило на 22.06.2013
г., причинено виновно от водача Х.Х.Х., застрахован
при ответника З. „Б.И.“ АД. Излагат също, че с Присъда № 1181 от 01.03.2017 г.
по н.о.х.д. №26.2017 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, водачът Х. бил признат за виновен за смъртта на
техния наследодател. Поддържат, че са претърпели в пряка причинна връзка със
смъртта на И.Д. неимуществени вреди и претендират тяхната обезвреда
в настоящото производство. Молят съда да
постанови решение, с което да осъди З. „Б.И.“ Ад да заплати на всеки ищец сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на И. К. Д. – съпруг на първата
ищца и баща на втория ищец, резултат от ПТП, настъпило на 22.06.2013 г., ведно със
законната лихва върху всяка сума, считано от датата на ПТП – 22.06.2013 г. до
окончателното изплащане. Претендират присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът З. “Б.И.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия Д. за когото твърди, както да е
бил без поставен предпазен колан, така и да е нарушил правилата за движение,
като не е контролирал непрекъснато, управлявания от него автомобил и не е
реагирал адекватно на създалата се ситуация и не е спрял своевременно. Оспорва
исковете по размер като несъответстващи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, вредите и икономическата обстановка в страната. Заявява възражение за
погасяване по давност на претенцията за законна лихва. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
С Присъда № 1181
от 01.03.2017 г. по н.о.х.д. № 26/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимият Х.Х.Х. е признат за
виновен за това, че на 22.06.2013 г.
около 14.00 часа на главен път Е-79 в района на 374+200 км., в
участъка между с. Железница и пътен
възел при гр. Симитли , като водач на
МПС, притежаващ категория A, B, C, D, E, М и T, при управление на лек автомобил „Нисан“, модел „Серена“, с рег. № *******собственост
на Х.Х.А., движейки се в посока от гр. Благоевград
към гр. Симитли, е нарушил установените в Закона за движение по пътищата
правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като не е
изпълнил задължението си да намали и да спре превозното средство при
възникналата опасност за движението, а именно: при навлизането в неговата лента
за движение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“, с рег. *******,
управляван от И. К. Д., в резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие
и по непредпазливост е причинил смърт на
едно лице И. К. Д. и средна телесна повреда на Й.Т.Д., изразяваща се в счупване
на дясната лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение на
движението на десен горен крайник,
деяние съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 4 вр.
с ал.3, б.“б“ НК/ в редакция преди изменението от 2015 г./ вр.
с чл. 342, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
Присъдата, видно от поставения правоъгълен печат в долния десен ъгъл на
страница 2, е влязла в законна сила на 17.03.2017 г. В тази връзка на основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Същата има доказателствено
значение за вината, противоправността и деянието / и
неговата правна квалификация/ на
извършителя, за което му е било наложено наказание. Ето защо в процесния
случай между страните по делото не подлежат на самостоятелно установяване в
процеса сочените елементи от фактическия състав на деликта
– деяние, противоправност и вина, тъй като същите са
установени с влязлата в сила присъда, а предмет на изследване в
наказателното производство е било поведението
на увредителя /делинквента/ Х.Х.Х.. Безспорно е
установено и че смъртта на наследодателя на Й.Д. и А.Д. е настъпила в пряка
причинна връзка с ПТП от 22.06.2013 г.
При това положение спорни
между ищците и ответното застрахователно дружество са останали въпросите
относно търпените неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща, налице
ли е съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия И. К. Д. и в каква степен, както
и размерът на следващото се за
понесените болки и страдания обезщетение.
Не е спорно между страните също така, че ищцата
Й. Д. и ищецът А.И. Д.са наследници по закон на починалия при ПТП от 22.06.2013
г. И. К. Д., който факт се установява и от приетото по делото Удостоверение за
наследници / л. 35/, и попадат в кръга на
лицата имащи право да претендират обезвреда за
търпените морални болки и страдания от смъртта на техния наследодател.
Пасивната легитимация на
ответника по преките искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/
отм./ З. „Б.И.“ се установява от Справка
от Информационен масив към Гаранционен фонд, а не се и оспорва от
застрахователното дружество, че същото е застраховател на гражданската
отговорност по застрахователна полица № 02113000189396, валидна от 20.01.2013
г. до 19.01.2014 г., сключена за лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Серена“, с рег. №*******.
По делото е изслушана комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, чието заключение не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, компетентно и
изчерпателно. Вещото лице, специалист по съдебна медицина, установява, че
причина за смъртта на И.Д. е резултат от причинената му вследствие на ПТП от
22.06.2013 г., съчетана тежка черепно – мозъчна
и гръдно – коремна травма. Смъртта е настъпила бързо, но не веднага и е била неизбежна. Починалият
е бил с поставен предпазен колан предвид оставените специфични увреждания,
установяващи директно травматично въздействие на колана – т.нар. „синдром на
предпазния колан“ – широки лентовидни
охлузвания и кръвонасядания в областта на
гръдния кош и корема. Предпазният колан
предвид механизма на ПТП – страничен и кос челен удар, не би могъл според
КСМАТЕ да предпази починалия Д. от настъпване на тежките черепно – мозъчна
травма и на гръдно – коремната травма, тъй като същите са резултат на
притискане от деформирали се навътре части от купето на лекия автомобил, като
травмата на главата било възможно и да се е получила вследствие на удар в
интериора на автомобила в ляво. Последното било възможно независимо от това, че
тялото бива фиксирано с колан, тъй като главата оставала свободно подвижна в
шията и има амплитуда на движение. При този категоричен извод на КСМАТЕ, възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат, наведено от ответника е неоснователно в тази му част. Експертизата в техническата й част установява,
че ударът между двата автомобила - „Фолксваген“, управляван от И.Д., и „Нисан“,
управляван от Халид Х., е настъпил на осевата линия. Преди това има данни, че
„Фолксваген“ – а е навлязъл рязко в лентата за насрещно движение, ударил се е в
лявата еластична лента /мантинела/ и се е плъзнал по
нея, а в следващия момент е отклонил автомобила надясно, насочвайки се обратно към
полагащата му се дясната пътна лента за посоката му на движение. Когато навлязъл
частично в дясната пътна лента е настъпил удара с лекият автомобил с марка „Нисан“. Водачът на последния преди момента на удара се е
отклонил наляво под малък ъгъл с цел да избегне челен удар с лекият автомобил
„Фолксваген“, който преди това се е движил в неговата пътна лента. КСМАТЕ дава заключение, че водачът Д. е имал
възможност да предотврати настъпването на удара с другия автомобил и
настъпването на ПТП, ако не е навлизал в пътната лента за насрещно движение. Процесното ПТП било настъпило на прав пътен участък и
двамата водачи са имали възможност да се забележат от разстояние по – голямо от
100 метра преди да настъпи ПТП. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК
вещото лице автоексперт разясни, че ако водачът Х. от момента в който
е видял, че в неговата лента за движение има автомобил – т. е. от момента на
възникване на опасността, е започнал да намалява
скоростта си и да спира без да се отклонява в ляво, е било възможно
да се разминат двата автомобила и всеки
да си навлезе в неговата лента без да настъпи удар. Следователно ако е спрял
водачът Х. е щял да предотврати ПТП. Изложеното в заключението на приетата КСМАТЕ и уточненото по реда на чл. 200 ГПК са опора на извод, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия И.Д., който ако не е навлизал в пътната лента за насрещно
движение и ПТП не е щяло да настъпи. Или с поведението си – като не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, починалият Д. обективно е допринесъл за реализиране на тежките последици – настъпилата смърт. Тъй
като се установява, че в момента на удара починалият наследодател на ищците се е прибирал обратно в полагащата му се за
посоката на движение лента – т.е. предприел е необходимите мерки за да напусне
насрещната лента за движение и да овладее МПС, което управлявал, съдът определя този обективен принос на
¼ , като намира, че значителна вина за настъпване на процесното
ПТП все пак има водачът Х., който не е положил грижата, която и най небрежният
водач би положил, а именно – възприемайки навлезлият в неговата лента автомобил
да предприеме намаляване на скоростта и да спре, по който начин да предотврати удара. Ето
защо възражението на ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД за съпричиняване от страна на И.Д. в тази си част е
основателно, но не и до претендирания изключителен
принос от 90%, тъй като такъв не е доказан пълно и главно.
Търпените от ищците болки и страдания, които между впрочем по силата на
човешка презумпция се предполага, че обичайно всеки търпи от внезапна и нелепа
смърт на свой близък, по делото се установяват и пряко от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката В. А.
Д. – съпруга на ищеца А.Д.. Същата излага, че всички заедно са живели в едно
домакинство – ищцата Й., съпругът й И., свидетелката В. и ищецът А., с когото
били в брак от 2001 г. и имали и
малолетен син. Починалият И. помагал много на цялото семейство - финансово и морално.
Гледал и внука си, който към момента на смъртта на дядо си бил 2,5 годишен.
Смъртта на своя съпруг и баща ищците преживели много тежко и трудно, тъй като
били едно сплотено семейство. Отношенията били прекрасни и нямало кавги – И.
бил изключително тактичен човек и решавал всичко с разговори. Съдът дава вяра
на тези показания, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като същите са лични, не противоречат на останалия събран доказателствен
материал и са вътрешно непротиворечиви.
При тази фактическа установеност, съдът намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ във вр.
с чл. 45 ЗЗД и следва да определи обезщетението за
търпените неимуществени вреди от ищците
по справедливост – чл. 52 ЗЗД. В случаите на смърт на пострадалия от деликт, от значение са конкретните обстоятелства, при които е настъпила
смъртта; съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице,
тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром,
те в каква степен са били
възприети от ищеца, как са
се отразили върху неговата психика и емоции; възрастта на пострадалия
и тази на ищеца към датата
на деликта; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца
към момента на деликта и след
това; отражението върху психиката и начина му на
живот. В процесния случай безспорно е налице
безвъзвратна загуба, като ищцата е загубила своя спътник в живота, а ищецът
своя баща. Починалият е помагал в семейството,
с оглед на което съпругата и синът на И.Д. са останали без морална и
финансова опора, която загуба е непреодолима за тях. Отношенията на ищците с И.Д.
са били близки, а смъртта му преживявали
тежко и трудно. От значение при определяне размера на
обезщетението са и стандартът на живот в страната, като нивата на
застрахователно покритие, респ.
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция
за икономическата конюнктура. Съобразно с
тези мотиви съдът намира, че справедливо обезщетение за репариране на претендираните неимуществени вреди за всеки от ищците се явява сумата от 90 000 лева,
която следва да бъде редуцирана с приетият процент на съпричиняване
/ ¼ от 90 000 = 22 500
лева/, или всеки иск е основателен и
доказан до размера на сумата от 67 500 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от по 200 000 лева за всеки ищец
следва да бъдат отхвърлени претенциите.
Частичното уважаване на исковете
предполага уважаване и на акцесорните претенции за
законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъдените главници, като
възражението на З. „Б.И.“ АД за погасяване на обезщетението за забава по
давност е частично основателно за периода от 22.06.2013 г. до 19.04.2014
г. Законната лихва следва да бъде
присъдена, считано от 20.04.2014 г. до окончателното изплащане, тъй като за
периода от три години назад от датата на исковата молба / 21.04.2017 г./ вземането за законна лихва
не се е изсрочило
с кратката, установена с чл. 111, б.“б“ ЗЗД давност.
По разноските:
Ищците са освободени от задължението за държавна такса
и разноски по делото на основание чл.83, ал. 1, т. 4 ГПК, такива следва да бъдат присъдени единствено за процесуално
представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на л. 65 от делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, серия № 772638, в който е вписано, че защитата се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.). При това
положение съдът определя възнаграждението в полза на адвоката, в случая -
в полза на адвокат В.Н., по реда
на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ( чл. 7, ал. 2, т. 5 ).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 4230
лева.
Ответникът З. „Б.И.“ АД също има право на репариране на сторените от него в процеса
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които съобразно с отхвърлената част от
иска ( 66% ) възлизат на сумата от 165,63
лева – депозит за вещи лица по КСМАТЕ. Съдът намира, че възнаграждение за
адвокатски хонорар, претендиран в размер на
30 000 лева без ДДС не следва да бъде присъждан поради незавършеност на фактическия състав на
безкасовото плащане по смисъла на чл. 305 ТЗ, което се извършва чрез
задължаване и заверяване на банковите сметки на платеца и получателя на
превода. Не са представени доказателства, че е заверена сметката на адвокат
Мариян Г. с уговорената сума в размер на 30 000 лева без ДДС, а още по –
малко със сумата в размер на 33 750 лева, отразена в платежно нареждане на
л. 63 от делото. Съгласно задължителното за съобразяване Тълкувателно Решение №
6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, когато плащането на адвокатския хонорара се извършва по банков път
доказването му се извършва със съответните банкови документи. Допълнително
следва да се обоснове и това, че в договора за правна защита и съдействие, банковата
сметка на адвокат М.И.Г., по която следва да се преведе договореното
възнаграждение, не е посочена с
индивидуализиращите я белези, и в частност липсва т.нар. IBAN. ***и
титуляр на посочената в платежното нареждане сметка с описания там IBAN *** З. „Б.И.“ АД, адвокат Г.. Отделно допълнителен довод на
съда е и обстоятелството, че процесуалното представителство по делото, т.е.
усилията по защита на ответника, е
осъществявано от преупълномощен адвокат, а не от
адвокат Г..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът З.
„Б.И.“ АД следва да бъде осъден да внесе по
сметка на СГС следните суми: сумата от 5400 лв. – държавна такса върху
уважената част от исковете, и сума в
размер на 85 лева - депозит за вещи лица
по КСМАТЕ.
Съдът
констатира, че със списъка по чл. 80 ГПК е посочена от пълномощника на ищците
банкова сметка, ***ива на настоящото решение, като е отразено,
че титуляр на сметката с посочения IBAN ***
В.Н.. Не са представени надлежни писмени доказателства, установяващи валидно
заявена воля на Й.Д. и А.Д. присъденото им в съдебното производство обезщетение
да бъде преведено по посочената от довереника – адвокат Н., банкова сметка, ***о
и след тълкуване на волята, изявена в пълномощните
на л. 37 и л. 37 от делото по реда на чл. 20 ЗЗД. В чл. 1 от Пълномощните е
отбелязано, че адвокат Н. има представителна власт пред всички застрахователни
компании в Република България, включително и пред Гаранционенн
фонд във връзка с процесното ПТП и има право да
посочи сметка, включително и да сключва споразумения и да получи
застрахователното обезщетение. Налага се извода, че съгласието касае единствено
получаване на суми в резултат на директни преговори със застрахователна
компания и подписване на споразумение, която хипотеза не се отнася настоящото
съдебно производство. Ето защо съдът не постановява по
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, присъдените главници от по 67 500 лева, ведно със
законната лихва, да бъдат заплатени по тази сметка.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на Й.Т.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й – И. К. Д., в резултат на
ПТП, настъпило на 22.06.2013 г., ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.04.2014 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над сумата от 67 500 лева до пълния
заявен размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху
отхвърлената разлика и за периода 22.06.2013 г. – 19.04.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на А.И.Д., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща му – И.
К. Д., в резултат на ПТП, настъпило на 22.06.2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.04.2014 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 67 500 лева до пълния заявен размер от 200 000 лева, ведно със
законната лихва върху отхвърлената разлика и за периода 22.06.2013 г. –
19.04.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Т.Д., ЕГН **********
и А.И.Д., ЕГН **********, да
заплатят на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
всеки ищец сума от 82,82 лева /общо 165,63 / - разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „З.Б.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 5400 лева / пет хиляди и
четиристотин/ – държавна такса за уважената част от исковете, и сумата от 85 лева /осемдесет и пет/ - депозити за вещи лица
по КСМАТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
З. Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат В.Й.Н. ***, ЕГН **********, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищците Й. Д. и А.Д., по
чл. 38 ЗАдв., в
размер на 4230 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: