РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20242100500675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 497/08.03.2024г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20232120106711. С това
решение, съдът:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Р.К.К., ЕГН: **********, родена на ***** в гр. Бургас на майката В. П.
В., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р.К.К., ЕГН: **********, родена
на ***** в гр. Бургас при майката В. П. В., ЕГН: ********** на адрес *****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. П. К., ЕГН:
********** от ***** с малолетното дете Р.К.К., ЕГН: **********, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца, начиная от 18:00 часа в петък
до 18:00 часа в неделя с преспиване при бащата и без присъствието на
майката като бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на
режима ще го връща обратно там; един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, като ще взема детето от дома на майката и
след изтичане на режима ще го връща там; на рождения ден на детето – всяка
четна година ще бъде при майка си, а през нечетните години при баща си; на
официалните празници – през четни години на Великденските празници от
10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на следващия се неделен ден от
1
седмицата и на Коледните празници – 24-ти, 25-ти, 26-ти и 27-ми декември
детето ще бъде при майка си, а на Новогодишните празници – 29-ти, 30-ти и
31-ви декември и 1-ви януари детето ще бъде при баща и обратно – през
нечетни години на Великденските празници и на Коледните празници детето
ще бъде при баща си, а на Новогодишните празници при майка си. През
останалото време бащата може да се вижда с детето и да поддържа контакти д
него, но при съответните договорки между родителите и при съгласие на
майката.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН: ********** от ***** да заплаща на
малолетното дете Р.К.К., ЕГН: **********, родена на ***** в гр.Бургас чрез
нейната майка В. П. В., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 300
лева, считано от влизане в сила на решението до настъпването на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата и
отхвърля иска за разликата над присъдените 300 лева до претендираните 400
лева месечна издръжка като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН: ********** от ***** да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 432 лева.
Подадена е въззивна жалба от К. П. К. против решение №
497/08.03.2024г.
Жалбоподателят твърди, че районният съд не е изпълнил задължението
си да извърши комплексна преценка на доказателствата по делото с оглед
защитата интересите на детето. Според К., съдът не е положил дори
минимална усилия да обсъди адекватното и всестранно обстоятелствата,
които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, а именно:
че условията при бащата са по-добри и че принудителното преместване на
детето в гр. Ловеч ще навреди на интересите му. Жалбоподателят споделя
извода на районния съд, че двамата родители имат нужния капацитет да
отгледат детето, но подчертава, че той може да разчита на своите родители,
докато единствените роднини на майката са нейните баба и дядо, които
живеят извън Ловеч. К. заявява, че майката В. В. не е трудово ангажирана, а
представените по делото доказателства са създадени за целите на процеса и
акцентира върху факта, че преместването на детето в гр. Ловеч ще го откъсне
от обичайната му среда и обкръжение. Жалбоподателят описва поведението
на майката при раздялата им и твърди, че същото сочи на родителско
отчуждение.
К. П. К. иска от въззивната инстанция да отмени решението на
районния съд и да постанови друго, с което да предостави упражняването на
родителските права върху детето Р.К.К. на него, да постанови местоживеенето
на детето да бъде при него, да определи разшИ. режим на лични отношения
на детето Р.К.К. с майката В. П. В.: всяка нечетна седмица от годината,
начиная от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване при майката
и без присъствието на бащата; един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск, като майката ще взема детето от дома на
бащата и след изтичане на режима ще го връща там; на рождения ден на
2
детето – всяка нечетна година; на Новогодишните празници – 29-ти, 30-ти и
31-ви декември и 1-ви януари през всяка нечетна година, на Коледните
празници – 24-ти, 25-ти, 26-ти и 27-ми декември през всяка четна година и
Великденските празници на всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък
до 18:00 часа на следващия се неделен ден от седмицата и да осъди В. П. В. да
заплаща на детето Р.К.К. чрез нейния баща К. П. К. месечна издръжка в
размер на 300 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпването
на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане
на сумата. К. иска от съда да постанови разноските да бъдат поети така, както
са сторени от всяка от страните.
Жалбоподателят К. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат
Найденов от БАК, който пледира за отмяна на решението и за уважаване на
жалбата. Адвокат Найденов претендира разноски и представя писмена
защита.
Ответната страна В. П. В. подава писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. В. оспорва всяко от твърденията в
жалбата и изразява аргументирано становище за несъстоятелност на тези
твърдения. Ответната страна иска от въззивната инстанция да отхвърли
жалбата и да потвърди първоинстанционното решение.
В. В. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Шангова, която
пледира за отхвърляне на жалбата. Адвокат Шангова претендира разноски и
представя писмени бележки.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
В. П. В. и К. П. К. имат общо дете Р.К.К., родена на ***** До
17.05.2023г. родителите живеят заедно и отглеждат детето си съвместно. След
тази дата, родителите се разделят и Р. продължава да живее с майка си в гр.
Ловеч. На 03.06.2023г. детето е преместено в гр. Бургас, където е отглеждано
от бащата до 12.04.2024г. – датата, на която са изменени привременните
мерки.
На 22.05.2023г. В. В. подава искова молба против К. К., в която твърди,
че отношенията помежду им са обтегнати и не могат да съжителстват заедно.
Поради това, В. иска от съда:
да предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето Р.К.К., ЕГН: **********, роден на ***** на нея;
да определи местоживеенето на детето Р.К.К., ЕГН: ********** при нея
в *****;
да определи режим на лични отношения на бащата К. К. с детето Р.К.К.,
както следва: до навършване на 7 години - два пъти месечно, всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, начиная от 10:00 часа в събота до 14:00 в
неделя без да напуска територията на гр. Ловеч; след навършване на 7 години
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, начиная от 10:00 часа в
3
събота до 16:00 в неделя с преспиване; 15 дни през лятото, когато това време
не съвпада с платения годишен отпуск на майката; два дни, посочени
предварително по време на религиозните и национални празници и
училищните ваканции; почивните дни по Коледа, Нова година и Великден да
се поделят поравно като първата половина на четната година след Коледа,
Нова година и Великден детето ще бъде с баща си, а втората половина – с
майка си и обратно при нечетна година.
да осъди К. П. К. да заплаща за Р.К.К. чрез нейната майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 17.05.2023г.
до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумата;
В отговор на исковата молба, К. К. оспорва исковете и твърди, че
изнесените от В. факти не кореспондират на действителността. Той заявява, че
условията за отглеждане на детето в Бургас са по-благоприятни и неговите
родители помагат за това. К. иска от съда:
да предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето Р.К.К., ЕГН: **********, родена на ***** на него;
да определи местоживеенето на детето Р.К.К., ЕГН: ********** в дома
му в гр. Бургас;
да определи режим на лични отношения на майката В. П. В. с детето
Р.К.К., както следва: всяка нечетна от месеца, начиная от 18:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя с преспиване при майката и без присъствието на бащата,
на Новогодишните празници – 29-ти, 30-ти и 31-ви декември и 01-ви януари
през всяка нечетна година, на Коледните празници – 24-ти, 25-ти, 26-ти и 27-
ми декември през четна година; Великденските празници на всяка четна
календарна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа следващия се
неделен ден от седмицата, на рожденния ден на детето през всяка четна
година, както и един месец през лятото, когато бащата, като майката взема
детето от дома на бащата и след изтичане на режима го връща там;
да осъди В. П. В. да заплаща за Р.К.К. чрез нейния баща и законен
представител месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
В хода на първоинстанционното производство са приети писмени
доказателства, от които се установява, че бащата К. К. притежава право на
собственост върху недвижим имот – жилище в гр. Бургас и че детето Р.
посещава ДГ „Радост“ в гр. Ловеч.
По делото е извършен и приет социален доклад изх.№ ПР/Д-А/229-
002/26.06.2023г. от ДСП – Ловеч, от който е видно, че към датата на
съставянето му, бащата полага основните грижи за детето в жилището на
родителите му в гр. Бургас, кв. Ветрен, в.з. „Минерални бани, ул. „Осма“ № 17
(23). Според доклада, бащата осигурява на детето подслон, храна, облекло,
4
личен лекар и много добри хигиенно-битови условия за живот. Бащата
разчита на подкрепяща среда от родителите си и между него и детето
съществува сигурна емоционална привързаност. Към доказателствата по
делото е приобщен социален доклад изх.№ ПР/Д-ОВ/68-001/29.06.2023г.,
съставен от ДСП – Ловеч, от който се установява, че майката живее в
апартамент в гр. Ловеч, който се състои от три стаи и кухня. Жилището е в
добро техническо и хигиенно състояние, водоснабдено и електрифицирано.
Детето има своя стая с детско легло и място за игра. Жилището е собственост
на бабата и дядото на В. В.. Според доклада, между майката и детето
съществува емоционална връзка.
По делото е приет социален доклад изх.№ ПР/Д-ОВ/140-
004/12.12.2023г., съставен от ДСП – Бургас и индивидуална психологическа
характеристика, извършена от социален работник и психолог в Център за
обществена подкрепа – Ловеч, от които се установява, че В. В. е спокойна, с
овладян изказ, усмихната и с чувство за хумор, без да повишава тон. Към
делото е приложен социален доклад изх.№ ПР/Д-А/478-003/11.12.2023г.,
съставен от ДСП – Бургас, от който се установява, че родителите на Р. са в
сериозен конфликт относно родителските права и местоживеенето на детето.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че майката се
грижи за облеклото на детето и характеристика № 216/07.12.2023г., на детето
Р. К.а, съставена от управител на Център за работа с деца „Пашетон“, в която
Р. е описана като спокойно, усмихнато, чисто и спретнато дете.
По делото са събрани показанията на свидетеля В. Атанасова, баба на
ищцата, която твърди, че бащата е проявявал агресия към майката чрез побой
и обиди и се отличавал с променливо настроение, а майката е перфектна –
тиха и спокойна. Атанасова заявява, че тя и съпругът могат да помагат на
внучката си за отглеждане на Р..
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Р.К., майка на
ответника, която твърди, че В. е напуснала сина й без предупреждение и че
детето се чувства отлични при тях. То посещава частна детска градина и
уроци по танци и английски. К.а заявява, че тя и съпругът й помагат на К. при
отглеждането на детето.
По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, от
което се установява, че Р. е изградила психоафективни връзки на свързаност с
двамата родители, преживява контакта с всеки от тях като удовлетворяващ и с
положителен афективен заряд. Р. се отличава със способности за добра
адаптация в социалната си среда и разполага със субективно благоприятни
индивидуални психологически диспозиции да се справи с преместването си в
гр. Ловеч. Според заключението, за детето е подходящ широк режим на лични
отношения с двамата родители.
По делото са представени социални доклади, от които се установява, че
и бащата, и майката имат капацитет за родители и медицинско изследване, от
което е видно, че бащата не употребява наркотични вещества.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас
постановява решение, с което предоставя упражняването на родителските
5
права по отношение на детето Р.К.К. на майката В. П. В., определя
местоживеенето на детето при нея, определя режим на лични отношения на
бащата с малолетното дете, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца, начиная от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване при
бащата и без присъствието на майката като бащата ще взема детето от дома
на майката и след изтичане на режима ще го връща обратно там; един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като ще взема
детето от дома на майката и след изтичане на режима ще го връща там; на
рождения ден на детето – всяка четна година ще бъде при майка си, а през
нечетните години при баща си; на официалните празници – през четни години
на Великденските празници от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на
следващия се неделен ден от седмицата и на Коледните празници – 24-ти, 25-
ти, 26-ти и 27-ми декември детето ще бъде при майка си, а на Новогодишните
празници – 29-ти, 30-ти и 31-ви декември и 1-ви януари детето ще бъде при
баща и обратно – през нечетни години на Великденските празници и на
Коледните празници детето ще бъде при баща си, а на Новогодишните
празници при майка си. През останалото време бащата може да се вижда с
детето и да поддържа контакти д него, но при съответните договорки между
родителите и при съгласие на майката и осъжда бащата да заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 300 лева. За да постанови това решение, съдът
приема, че майката има добри възпитателски качества и ресурс да полага
пълноценни грижи за детето. Тя е създала отлични условия за отглеждането и
възпитанието на детето и сигурна и спокойна среда за неговото развитие.
Бащата също има изградена емоционална връзка с детето, внимателен,
отговорен и откликващ на нуждите му. Основният критерий, според който
съдът решава да предостави упражняването на родителските права на
майката, е интересът на детето. Съдът отчита възрастта и пола на детето, и
необходимостта на детето от майчини грижи.
В хода на въззивното производство е приет социален доклад изх.№
ПР/Д-ОВ/82-001/30.05.2024г., съставен от Агенция „Социално подпомагане“,
от който се установява, че майката е осигурила благоприятна среда за
отглеждане и развитие на детето и възможност за регулярни контакти с
бащата. Към материалите по делото е приета индивидуална оценка на
потребностите на детето Р. К.а, извършена от „Център за обществена
подкрепа“ – Бургас на 10.06.2024г., от която се установява, че детето има
изградена много близка емоционална връзка с майка си и с нейните баба и
дядо. Р. живее във фамилното жилище на майка си в гр. Ловеч, което е добре
обзаведено и в което има собствена стая. Р. е добре облечена и чиста. Тя има
приятели и посещава детската градина редовно и с желание. Нуждите на Р.
К.а от любов, сигурност и подкрепа са задоволени от майката в достатъчна
степен. По делото е представен договор за предоставяне на социални услуги
рег.№ ДД-Н/208/13.10.2023г., от който е видно, че К. е приел да участва в
социални дейности по информиране и консултиране, застъпничество и
посредничество, терапия и обучение за придобиване на умения.
По делото са събрани показанията на свидетелите П.Г. К., баща на
молителя и Ц.С. В., директор в Детска градина „Радост“ в гр.Ловеч, която
6
детето Р. посещава. Според свидетеля К., Р. е живяла с него и съпругата му, от
раждането си до преди три години, когато родителите й са започнали да
живеят на квартира. След този период, Р. се премества в Ловеч и баща й ходи
да я вижда всяка седмица. Според свидетеля, обзавеждането в дома на Р. в
Ловеч е от 70-те години, тя живее в една стая, а майка й и нейния приятел в
друга. П. К. уточнява, че за битовите условия в дома на Р. няма преки
впечатления, а информация от сина си.
Свидетелката В. твърди, че Р. е записана в детската градина на 4 години
и първоначално я посещава за срок от 7 дни, след което преустановява
посещенията, тъй като бащата я взема. В момента Р. посещава детската
градина редовно в безупречен вид, чиста и спокойна. Р. е спокойно и
усмихнато дете и казва, че й харесва в детската градина. Според свидетелката,
Р. се е адаптирала към новата ситуация.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до
следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално
допустима.
Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Ако родителите не постигнат това споразумение, спорът се
решава от районния съд. В конкретния случай районният съд правилно е
преценил, че родителските права трябва да бъдат предоставени на майката.
Правилно е и решението му в частта, в която е определено местоживеенето на
детето при майката. Този извод следва от цялостния анализ на събраните по
делото доказателства. В хода на първоинстанционното производство са приети
няколко социални доклада и заключение на съдебно-психологическа
експертиза, според което и двамата родители имат потенциал да отглеждат
детето и то е емоционално превързано към двамата. Безспорно, К. също има
потенциала и възможността да отглежда детето си - сам и/или чрез своите
родители, но в хипотеза, в която страните не допускат „споделено
упражняване на родителските права“, последните трябва да бъдат
предоставени на майката. Аргумент в подкрепа на извод съставлява факта, че
детето е момиче и има нужда от майчина подкрепа, а майката е спокойна и му
осигурява пълноценни грижи и сигурна среда.
Режимът на лични отношения между децата и родителите е разписан в
чл.59, ал.2 и ал.3 от Семейния кодекс. Според правилата на цитираните норми,
когато липсва съгласие между родителите, този режим се определя служебно
от съда и включва: период от време или дни, в които родителят може да вижда
и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
7
празници и личните празници на детето, както и по друго време. При
решаването на този въпрос съдът преценява всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като възпитателски качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. Според практиката на Върховен
касационен съд, при определяне на обема на лични отношения на родителя с
детето от решаващо значение е да се съобрази както възможността на първия
да общува с детето пълноценно, така и възможността да не се променя
установения личен режим на детето – за обучение, за почивка, за забавления,
включително и с родителя, на когото е възложено упражняването на
родителските права. В настоящия случай от представените по делото
доказателства се установява, че детето Р. е на 6 години, което позволява
личните отношения на бащата с него да се осъществяват в отсъствие на
майката. Възрастта на детето е такава, че не изисква постоянно присъствие на
родителя, който полага непосредствени грижи за него и при срещите му с
другия родител. Поради това, районният съд правилно е преценил, че срещите
на бащата с детето могат да се осъществяват свободно с приспиване при него.
Определеният режим е разшИ. и едновременно с това балансиран, което не
налага промяна от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. с ал.5 от Семейния кодекс, ако
родителите не постигнат споразумение, съдът служебно постановява
издръжка на децата. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на
живот на детето, които е имало преди развода, освен, ако това би създало
особени затруднения на дължащия издръжка родител. Според Постановление
№ 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот,
като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства,
които са от значение за случая. Възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й.
Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите,
имуществото и квалификацията на задълженото лице. В Постановление №
5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на Постановление
№ 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя като се имат
предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят
нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и
хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са
основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. В конкретния
случай определената от съда издръжка е в размер, надхвърлящ минимално
определения за страната, но е съобразен както с нуждите на детето, така и с
възможностите на бащата да заплаща издръжка. Поради това, решението в
тази част е правилно и трябва да се потвърди.
По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и трябва
да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
8
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от
двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с
чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира,
че трябва да присъди в полза на въззивае3мата страна извършените от нея
разходи за процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас в размер
на 800 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 497/08.03.2024г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр. д. № 20232120106711.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН: ********** от ***** да заплати на В. П. В.,
ЕГН: ********** на адрес ***** съдебни разноски в размер на 800 лева.
Решението в частта, относно упражняването на родителските прави и
режима на лични отношения подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9