ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
02.05.2018г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 02.05.2018г.
като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 252 по
описа за 2013г., за да се
произнесе взе предвид следното :
С молба вх. N. 1800/03.04.2018г.
от адв. А. като пълномощник на ответниците физически лица е поискано спиране на
производството по настоящото дело до приключване на гр.д. 45/2018г. на ОС Б. с
твърдение за преюдициалност на дело 45/2018 г. на БлОС по отношение на
настоящото дело.
Твърди, че предмет на гр.д. 45/2018г. е иск за
нищожност на договора за учредяване на право на строеж по НА N.***, том ***, рег. N. 4215,
дело 1044/2006г. на Нотариус К. М., чието реално изпълнение се търси с
предявения по настоящото дело иск.
Представено е копие на искова молба с отпечатък от
щемпел на ОС Б. и вписан вх. N. 1101/26.03.2018г.
Видно от това копие на искова молба са били релевирани всички основания за
нищожност по чл. 26 ЗЗД.
Представено е заверено от страната копие на съдебно
удостоверение от ОС Б. от което е видно, че гр.д. 45/2018г. на ОС Б. е
образувано по искова молба с вх. N. 914/09.03.2018г.
Това се потвърждава и от служебно изискано от ПОС писмо от ОС Б.. В ОСЗ на 05.04.2018г.
се уточнява, че исковата молба представена с молбата за спиране на делото
представлява поправена след указания на ОС Б. искова молба по дело 45/2018,
което е било образувано по вх. N. 914/09.03.2018г.
ПОС намира искането за спиране на делото за
неоснователно.
По настоящото дело е налице влязло в сила решение за присъждане на
неустойка за забавено изпълнение на договора, обективиран в посочения
нотариален акт. Искът за обезщетяване на вредите от неизпълнението на един
договор (какъвто е иска за неустойка) имплицитно включва в себе си въпроса за
съществуване на договора. С уважаването на такъв иск с влязло в сила решение се
преклудират всякакви доводи за нищожност на съответния договор , а именно такъв
е случая по настоящото дело тъй като решението на ПОС от 21.02.2014г. по делото
в частта му за неустойката е потвърдено от САС и ВКС не е допуснал касационно
обжалване като САС е върнал делото само за разглеждане по същество на иска за
реално изпълнение. Съгласно Решение № 134 от 3.08.2017 г. на ВКС по т. д. №
558/2016 г., I т. о.: „….Доводът за преклудиране със сила на пресъдено нещо на
възраженията за нищожност на договора би бил основателен, само, ако предмет на решението по т. д. … на Апелативен съд - Пловдив е иск за реално изпълнение на задължение по договор или за заплащане на обезщетение за вреди от
неизпълнението на договора, съответно за съществуване на облигационното
правоотношение, докато в настоящия случай, предмет на решението е отрицателен
иск за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД“.
Следователно щом като по
настоящото производство има уважен с влязло в сила решение иск за заплащане на
обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, какъвто е искът за неустойка за забава, то са
преклудирани всички доводи за неговата нищожност и предявяването им в отделен
иск не може да е преюдициално на настоящият спор, защото ПОС е обвързан от
влязлото в сила решение по настоящото дело и в съответствие с посоченото
решение на ВКС по реда на чл. 290 не може да спира делото заради висящо друго
дело по искове за нищожност. Ако се стигне до противоречиви решения за страната
е налице извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.
Искането за приемане за разглеждане на нови възражения също е
неоснователно.
Възраженията изложени в молбата от 03.04.2018г. са за сключване на
договора по нотариалния акт в противоречие с императивни норми на закона (ЗОЗЗ
и ЗУТ), а това всъщност е възражение за нищожност поради противоречие със
закона чл. 26 ЗЗД, и важат мотивите по-горе досежно преклузията на възраженията
за нищожност. Отделно няма как противоречието с императивен закон да е
новооткрито или новонастъпило обстоятелство по чл. 147 ГПК защото нищожността
поради противоречие със закона е обективно състояние още към датата на
сключване на договора тъй като се твърди противоречие с действащо към датата на
договора обективно право.
Не е от категорията на възраженията по чл. 147 ГПК и възражението за
погасяване по давност на правото на строеж-то следва да се заяви до изтичане
срока за отговор на исковата молба съгласно ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Друг е
въпроса доколко е допустимо наследник на лице в чиято полза е учредено право на
строеж да се позовава на погасяването му по давност.
Възраженията относно действителността на строителните книжа посочени в
молбата са основани от ответниците на възраженията им за нищожност поради
противоречие със закона (посочените в молбата от 03.04.2018г. нормативни
актове) и поради преклудирането на тези възражения не може да се разглеждат и основаните
на тях допълнителни такива.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците в молба
вх. N.
1800/03.04.2018г., депозирана от адв. А. А..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: