МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 83/ 30.03.2010 г. ПО НОХД № 959/2009 г. по
описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
---------------------------------------------------------------------------------------
Производството е на основание чл. 308 и следващите от НПК и е във връзка с предявените срещу
подсъдимите Д.Х.Х. и К.С.К. обвинения за престъпления по чл.116, ал.1, т.6,
пр.2-ро, във вр. с чл.115 във. вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На 25.11.2009 г. е внесен обвинителен акт
от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимите Д.Х.Х. и К.С.К.
обвинения за това, че на 10.07.2009г. в землището на гр.М., обл.Ст.Загора, в
съучастие като извършители с подсъдимия К.С.К., умишлено са умъртвили лицето И.Г.И.,***, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убития, престъпление по чл. 116, ал.1 т.6, пр. ІІ, вр. с чл. 115, вр. с чл.
20, ал.2 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора поддържа изцяло така предявените обвинения, счита същите за изцяло
обосновани и доказани, и предлага на съда подсъдимите да бъдат признати за
виновни изцяло по предявените им
обвинения. Намира, че с оглед събраните доказателства е безспорно установено,
че с оглед начина на извършване на
деянието, посоката и силата на ударите, при нанесения на пострадалия побой и от
двамата подсъдими, в резултат на които същият е получил множество тежки травми,
в резултат на които и поради това, че впоследствие са го хвърлили в канала,
същият е починал от удавяне. Предлага съда да признае и двамата подсъдими за виновни
в извършено в условията на съучастие и по квалифицирания начин убийство като им
наложи наказание по втората алтернатива на
предвиденото в разпоредбата на чл.116 от НК именно доживотен затвор. В
случай, че съдът не приеме това предложение и наложи на подсъдимите наказание
по първата алтернатива на този текст счита, че същото следва да бъде
наложено при превес на отегчаващите
вината обстоятелства като наказанието бъде определено над минимума и към
максимума като пледира за ефективно изтърпяване на наказанията. По отношение на
предявените граждански искове взема становище същите да бъдат уважени по
справедливост.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци Г.И.Г. и Й.Д.Г. адв. Г. счита, че фактическата обстановка по делото е доказана по един
несъмнен и категоричен начин, така както е описана в обвинителния акт, както и
че св. К. не е участник в изпълнителното деяние на убийството, а е взел само
незначително участие в началото на побоя. По отношение на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимите намира, че с оглед прекалено младата им възраст
най-подходящото за тях би било едно наказание от 15-20 години „лишаване от свобода”, а не
„доживотен затвор”. Пледира и за уважаване на предявените от доверителите му граждански
искове за причинени имуществени и неимуществени вреди в пълен размер ведно със
законните последици от това.
Защитникът на подсъдимите адв.Ч. поддържа защитната теза, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин като предлага на съда да приложи разпоредбата
на чл. 301 от НПК. Събраните по делото доказателства сочели на недоказаност на
обвинението както от обективна, така и от субективна и страна, абсолютна
предпоставка за постановяване на оправдателна присъда. Безспорно било
установено единствено обстоятелството, че двамата подсъдими са нанесли заедно с
трето лице/ св. И.К./ жесток побой над пострадалия чрез осъществяване на
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт действия, но това не
означавало, че същите са извършени с някакъв умисъл да лишат от живот това
лице. Поради което според него умисълът за лишаване от живот не бил установен и
доказан. Нито от събраните на ДП доказателства, нито от тези, събрани при
проведеното съдебно следствие, се установявало твърдялото от прокурора, че след
нанасянето на побоя, и след като са се разделили със св. К., двамата подсъдими са
се върнали и са хвърлили пострадалия в канала. Във връзка с неправдоподобността
на тази теза се развиват подробни
доводи. Поддържа, че двамата подсъдими следва да отговарят само за причинена телесна
повреда, респ. да бъдат признати за виновни по чл.131, ал.1, т.5, т.9 и т.12 от НК. Намира, че при определяне на наказанията им да бъдат взети предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които конкретно
посочва, а наказанието следвало да се наложи при баланс на смекчаващи и отегчаващите
обстоятелства, което да се изтърпи ефективно.
По това обвинение подсъдимият Д.Х.Х.
и подсъдимият К.С.К. не се признават за виновни, като дават частични обяснения
и признават единствено нанасянето на побоя в съучастие със свидетеля И.К., но
не и изхвърлянето на трупа в канала, довело до удавянето на пострадалия И.. В
последната си дума подсъдимият К.С.К.
заявява, че много съжалява за извършеното, а подсъдимият Д.Х.Х. заявява, че „не
може” да каже нищо.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на
досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и
приемане по реда на чл.283 от НПК, намира за установена следната фактическа и
правна обстановка:
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
На 09.07.2009г. подсъдимите
Д.Х.Х., К.С.К. и свидетелят И.С.К. *** и се разбрали по-късно вечерта да се
съберат да пият в къщата на майката на обв.Х. ***. Закупили алкохол – бира,
както и краставици за салата. Бирата била 2-3 бутилки „ПВЦ” от по 2 литра. Обадили се на св.К.Х.К. и го
поканили да се присъедини към тяхната компания, като му поръчали да донесе
ракия. След това около 22.00ч. подсъдимите Х. и К., и св.К. отишли в къщата на
майката на първия, където заели една от стаите на първия етаж. По-късно към тях
се присъединил и св.К., който донесъл едно шише ракия от 1 литър. Четиримата играли карти и
изпили всичкия алкохол. Вдигали много шум, поради което се наложило майката на подс.Х.
да ги моли да не викат и да ги оставят да спят нея и сестра му Нелина.
Около
01.30ч.-02.00ч. подсъдимите Х. и К., и св.К. решили да отидат за цигари до
денонощно крайпътно заведение до гр.М.. Тримата тръгнали пеша за цигари, а св.К.
си отишъл. По пътя решили да се отбият в „***”, находящ се в западния край на
гр.М., северно от ПП-I-5, близо до отбивката за гр.М.. В ресторанта на
комплекса си поръчали отново алкохол- бира, а св. К. – и кафе. Подсъдимият К.
счупил една стъклена бутилка с бира „Ариана”, а с парче стъкло от бутилката
подс.Х. си порязал ухото. Тъй като имал кръв по ухото и бузата си, подс.Х. си съблякъл
тениската и се забърсал с нея, а също ходил и до тоалетната да се мие. Тримата
останали в ресторанта около един час, като през цялото време подс. Х. и подс.К.
се заяждали помежду си и спорели на висок глас, а св.К. не се намесвал. След
като си платили сметката в ресторанта, тримата напуснали заведението и се
насочили в посока изток към гр.М.. Вървейки, те минали през бензиностанцията на
Комплекса – „***” ЕООД-„***”, където бил нощна смяна на работа св.Ж.И.Б.. В разпита си този свидетел завява, че тримата
са седнали на маса в ресторанта на комплекса около 02.30ч.. Св.Б. бил седнал в
автомобила си, който бил паркирал в района на бензиностанцията, на мястото за
зареждане на камионите с газ. Около 02.45ч. двамата подсъдими и св.К. напуснали
ресторанта и се насочили пеша на изток към асфалтовия път за гр.М., северно от
напоителния канал, като минали през района на бензиностанцията. Св.Б. се снишил
при минаването им, но продължил да следи от автомобила си движението на
тримата, тъй като бил чувал от свои колеги, че подс. Х. и подс. К. се били
опитвали да крадат сладоледи от хладилниците на бензиностанцията. Същият описва
външния вид и поведението им: тримата били във видимо нетрезво състояние,
викали и се смеели. Малко преди източния край на бензиностанцията се появил с
велосипеда си пострадалият И.Г.И. по прякор „П.”, който също изглеждал пийнал.
Той идвал от запад, откъм ресторант „***”.
Подсъдимите Х.
и К. и св.К. спрели „П.” на пътя и започнали да му искат цигари, като това се
случвало на около 10-ина метра от автомобила на св.Б.. Подс. К. викал на
пострадалия: „Дай цигара, дай цигара!”, но той му отвърнал, че няма цигари.
Тогава подс. К. извикал към пострадалия: „Абе ти за една
цигара ли си?” и започнал да го удря с шамари и юмруци в лицето. Св. Б. видял
как от ударите пострадалият паднал на земята. Подс.Х. се намесил и също
започнал да удря с юмруци и шамари И.. След малко пострадалият се изправил от
земята, но отново бил нападнат от
двамата, бил удрян с юмруци и ритници по цялото тяло, и паднал в храсти вдясно
от пътя. Подсъдимият Х. взел велосипеда на пострадалия и започнал да го кара по
пътя, но след това го е захвърлил близо до напоителния канал и заедно с подс. К.
са извадили пострадалия от храстите и отново са започнали да го бият. Нанасяли
му удари с юмруци и ритници по цялото тяло, включително и в главата. Пострадалият
И. ги попитал защо го бият, а подсъдимият Х. му отвърнал, че го бият, „защото е
заслужил”. По- нататък в обвинителния акт се твърди, че след това подс.К. е хванал
пострадалия за краката, а подс.Х. го е хванал за ръцете, и двамата са го
свалили в близост до напоителния канал. Бутнали са го във водата на канала,
където пострадалият започнал да се дави и да вика за помощ. Тогава подс.К.
влязъл в канала и извадил пострадалия от
водата. Оставил го на брега до канала да се съвземе. След като „П.” се посъвзел, двамата подсъдими
отново го хванали и го потопили до кръста във водата на канала. След като за
втори път го извадили от канала, подс.К. заявил, че иска да прави секс с
пострадалия. Двамата подсъдими му събули долнището и гащите, които захвърлили
във водите на канала. Пострадалият останал гол от кръста надолу и подс.К.
започнал да му бърка с пръст в ануса. Пострадалият се молил да го оставят, но
обвиняемите продължавали да го изтезават и да се гаврят с него – удряли го и го
ритали по цялото тяло, скачали с крака върху него. Подс.Х. му взел цигарата и
изгорил с нея на няколко места по тялото пострадалия. Преди да го съблекат, подс.К.
му пребъркал дрехите и извадил от джобовете мобилния му телефон и сумата от 2 лева, които дал на св.К. за да
купи бутилка бира от ресторанта на Комплекса. Св.К. отишъл до заведението и се
върнал след 10-ина минути със стъклена бутилка бира „Ариана”. Междувременно
двамата подсъдими продължили да удрят по цялото тяло лежащия на земята „П.”,
който охкал и пъшкал от болки и се молел да го оставят на мира. Подс.Х. взел
бутилката с бира и я излял върху лицето на пострадалия, който бил в безсъзнание
и не реагирал. Тогава подс.Х. го ритнал на няколко пъти в слабините за да го
свести. Накрая двамата подсъдими уринирали върху лежащия на земята И.. Те били
нанесли жесток побой на пострадалия чрез множество удари с достатъчен по сила
интензитет. Същите действали яростно и свирепо. Пострадалият е бил паднал на
земята и е нямал възможност да извършва каквито и да било действия на активна
защита.
Двамата подсъдими
след като се поизмили с вода от канала заедно със св.К. тръгнали пеша по
асфалтовия път към гр.М.. Същите, /както и св. К./ заемат защитна позиция като
твърдят, че са оставили пострадалия на около 5-10
метра от канала и същият е дишал, хриптял и хъркал. Съдът обаче прие за
установено, че още преди да си тръгнат от мястото на побоя двамата подсъдими са
хвърлили пострадалия в канала, като са се надявали силно течащата вода да
отнесе трупа далеч от местопрестъплението и така да заличи следите от жестокия
побой. Последното е било напълно възможно, ако главата на трупа не се е била
заклещила в голям камък на около 1, 5 км. от местопрестъплението, в
близост до ромския квартал на гр. М., където пострадалия е бил намерен.
Тъй като подс.Х.
бил загубил чехлите си в тревите около напоителния канал, двамата отишли до дома
на майка му на бул.”***” №**, където последният си сменил дрехите и обул
гуменки. Било около 04.30ч.-05.00ч. и майка му се събудила. Попитала го какво
става и той и отговорил, че „се е издънил и я е предал”, и че тръгва към с.В.
заедно с подс.К.. След това подс.Х. взел чанта с багаж и заедно с подс. К. и
св.К. отишли до дома на последния, на ул.”****” №** в гр.М.. Там св.К. дал на подс.Х.
свои маратонки да обуе, след което се прибрал и си легнал, а двамата подсъдими тръгнали
пеша към с.В., където имали намерение да се укриват.
По пътя двамата
подсъдими спрели във фермата на техен далечен братовчед св. С.Я.Х., откъдето взели
20 лева, преспали на една поляна. Междувременно от работник на св. С.Х. и от
самия него разбрали, че трупът е открит, както и че се налага спешно да тръгнат
за с.В.. Там, в изоставена, собственост на бабата на подс.К., вечерта на
същия ден двамата били задържани от полицейски служители от РУ МВР-Казанлък.
При задържането им оказали съпротива и се опитали да избягат от органите на
реда, във връзка с което са им били взети МН „Задържане под стража”. Вечерта на другия ден след
убийството бил арестуван и св. К., за
когото обаче прокуратурата не е внесла обвинение.
При огледа на
местопроизшествието – района на напоителния канал, в частта му до бензиностаанцията
в близост до ромския квартал, са открити и иззети множество веществени
доказателства – дрехи, обувки и предмети на извършителите и на пострадалия.
Веществени доказателства – дрехи и обувки са иззети и от къщата на бул.”***” №**,
обитавана от подс.Х.,***, обитавана от св.И.К., както и от изоставената къща в
с.В., където са се скрили двамата подсъдими и където са били задържани. При
повторния оглед на местопроизшествието – района на напоителния канал, са
намерени и иззети веществени доказателства – дрехи, обувка, 1 бр. стъклена
бутилка от бира „Ариана” 330мл., както и мобилния телефон на пострадалия И. ***,
за които при предявяването на веществените доказателства в с.з. подсъдимите
обясняват на кого са.
Според изготвената
тройна СМЕ на трупа на пострадалия И.Г.И.,
в резултат на нанесения му от подсъдимите побой е получил: черепномозъчна
травма (множество кръвонасядания и травматични отоци на главата, кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки), многофрагментно счупване на носните кости и хрущялите
на носа, разкъсноконтузни рани на двете устни на устата, вдишана в белите
дробове кръв, разкъсноконтузни рани на дясната вежда, десния горен клепач и
брадичката, множество кръвонасядания и отоци по кожата на лицето,
кръвонасядания на шията и счупване на лявото рогче на подезичната кост,
счупвания на ребра в двете гръдни половини, контузия на десния бъбрек,
охлузвания на лявото рамо, поясната област и долните крайници, изгаряния от 1-ва
степен по кожата в лявата хълбочна област. Описаните травматични увреждания с
изключение на овалните кафеникави дефекти с червеникава периферия в лявата
хълбочна област са от действието на твърди тъпи предмети и отговорят да са
получени от нанасяне на побой с юмруци, ритници и скачане с крака върху
гърдите. Всички травматични увреждания са прижизнени, като по давност отговарят
да са получени непосредствено преди смъртта.
Двустранните
счупвания на ребра са от характер да причинят трайно затруднение на движението
на снагата. Черепномозъчната травма в медикобиологичен аспект е осъществявала
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Останалите травматични
увреждания са от характер да причинят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. По време на
нанасяне на травматичните увреждания пострадалият е изпитвал болки и страдания,
въпреки че за определен период от време е загубил съзнание, за което говори
вдишаната в белите дробове кръв. Установява се наличие на алкохол в кръвта 1,24
промила, като към момента на настъпване на смъртта си пострадалият е бил под
влияние на алкохол и се е намирал в лека степен на алкохолно опиване.
Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първата половина на
първо денонощие.
Вещите лица дават
заключение, че непосредствена причина за смъртта на пострадалия е механична
асфикция в резултат на удавяне.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен
начин от събраните по делото доказателства както по настоящото дело по реда на
съдебното следствие, така и от тези на предварителното производство по
приложеното ДП № 950 /2009г. по описа на РУна МВР- гр. Казанлък, приобщени към
доказателствата по делото на основание чл.283 и чл. 107, ал. 2 от НПК след
проверка, прочитане и приемане. В
тази насока са: обясненията
на подсъдимите: на подс. Х. –л.65 -67, пред съдия, на подс.К. –л.68 -70- пред
съдия, показанията на свидетелите, разпитани и на ДП: И.С.К. –л.75-77 – пред
съдия, Ж.И.Б. –л.81-82, С.М.Х. – л.83, Д.Ц.Л. –л.84, Р.В. –л.85, Д.Н. –л.86, К.К.
–л.87, Г.Г. –л.88, Б.Т. –л.89, тези на допълнително допуснатите и разпитани по
реда на съдебното следствие свидетели: С.Я.Х., Ж.Т.Е. и А.И.К., както и от
проведените между тях и подсъдимите очни ставки, а също и от протоколите за
оглед на местопроизшествие –л.11-21, приложения фотоалбум/ л. 167-183/, заключенията
на назначени и извършени по ДП експертизи: СМЕ на труп –л.90-94, 99-104, СМЕ на
живо лице –л.109-117, СППЕ – л. 120-124, 128 -133, протоколите за доброволно предаване-/л.198-200/,
характеристичните справки за подсъдимите –л.162-166, фотоалбум –л.167 -183,
копия от присъди и др. съдебни актове– л.184 -194, удостоверение за наследници
–л.196 от ДП, както и от изисканите и
приложени служебно справки за съдимост и бюлетините към тях за подсъдимите.
На първо място обвинението се
доказва от направените частични самопризнания на самите подсъдими още на ДП/
вкл. и в разпитите им пред съдия/, както и по настоящото дело.
Видно от обясненията на
подсъдимия Д.Х.Х. по ДП, същият не отрича горните обстоятелства, като подробно
разказва за побоя и за поведението им след това като скрива единствено факта на
изхвърляне на тялото на пострадалия в канала. Развива защитна теза, че двамата
не са искали да убиват пострадалия, а само да му причинят телесна повреда. Признава,
че при случайната им среща с пострадалия на посочената в обвинителния акт дата
и място са го спрели и са започнали да
му искат цигари като подс. К. е викал на пострадалия: „Дай цигара, дай
цигара!”, но той му бил отвърнал, че няма цигари. С оглед обясненията и на подс.
К./ на ДП в разпита му пред съдия/ съдът намира за безспорно установено, че той
пръв е започнал побоя над пострадалия като му бил извикал: „Абе ти за една
цигара ли си?” и веднага започнал да го удря с шамари и юмруци по лицето. В
тази насока са и обясненията на подс. Х., който също признава, че и той е удрял
пострадалия„П.в” с шамари и юмруци в лицето. Този
подсъдим твърди, че и св. И.К. му е нанасял удари с юмруци и с крака по лицето
и тялото, като подс. К. го е държал. Съдът намира, че в тази им част
обясненията на подсъдимия Х. са достоверни, тъй като се подкрепят както от
обясненията на другия подсъдим К., така и от показанията на св. Ж.И.Б., разпитан
както на ДП, така и пред съда. Въпреки
че отначало в разпита си пред съда св. К. се опита да скрие участието си в
побоя впоследствие при проведената очна ставка със св. Б., призна частично този
факт.
По- нататък в обясненията си подсъдимите
признават, че след като пострадалият е станал и тръгнал по черния път към
канала, те тримата са тръгнали след
него. Всичко това било видяно и от св. Б., който по това време бил нощна смяна
на работа на бензиностанцията на
Комплекса – „*” ЕООД-„***”, чиито показания съдът напълно възприема като
достоверни поради тяхната последователност и непротиворечивост. Прикрит в
автомобила си, откъдето имал отлична видимост към ресторанта на комплекса, той имал
възможност да наблюдава на моменти/ тъй като влизал и излизал от колата/
поведението на тримата, още повече че бил чувал от свои колеги, че подс. Х. и
подс. К. се били опитвали да крадат сладоледи от хладилниците на
бензиностанцията. Същият свидетел заявява, че е видял и чул как тримата са поискали
от пострадалия цигари, и как подс. К.К.,
тъй като вероятно е получил отказ, е започнал да вика на пострадалия: ” Ти за
една цигара ли си?!”, след което чул и видял как това лице/ което познавало
отпреди/ започнало да удря пострадалия с шамари по лицето. Този свидетел твърди
че познава и тримата нападатели като дори знае прякора на св. И.К./ „П.”/. Като
се има предвид, че преди това е имал възможност да ги наблюдава още докато са
били в ресторанта на комплекса, както и че мястото, където отначало е започнал
побоя е било съвсем близо/на около 10-на метра от лекия автомобил на свидетеля/, както и че
това място е било осветено от близката бензиностанция, съдът прие за
установено, че показанията на този свидетел са достоверни. Действително св. Б.
заявява, че подс. К. и св. К. са ударили само няколко шамара на пострадалия, след което последният го е
прегърнал и всички са тръгнали по черния път надолу към канала. Тъй като според
него лицата били във весело настроение/ подпийнали/ и не забелязал нищо
съмнително не отишъл да провери какво става.
Този свидетел, макар и очевидец само на началото на инцидента, се е
намирал в близост на местопрестъплението и твърди, че и след това докъм 3.00-3
и нещо часа е продължавал да чува „пляскания или шамари”, както и викове, откъм
мястото, накъдето тримата са се запътили заедно с пострадалия. Чувал е и
неговия глас. Съдът дава вяра на неговите показания, още повече, че те се
потвърждават напълно и от обясненията на другия подсъдим- К.С.К., който в
разпита си пред съдия заявява, че в началото на срещата им с пострадалия, още
докато са били на асфалтовия път, / т.е. в полезрението на св. Б./, двамата с подс. Х. и св. К. са удряли
пострадалия само по лицето с шамари. За по-нататъшните им действия обаче са
налице единствено обясненията на подсъдимите Х. и К. и показанията на свидетеля
К., дадени в разпитите им пред съдия и пред съда при проведеното съдебно
следствие. Тези им обяснения и показанията на св. К. са прочетени и приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 279 и чл. 281, както и чл. 283 от НПК.
Подсъдимият Х. също признава в
разпита си пред съдия, че заедно с подс. К. са удряли пострадалия с юмруци и
ритници по цялото тяло, включително и в главата.
Подсъдимият К. в
разпита си пред съдия описва как след като пострадалият бил свален от тримата
на тъмно място на около 20-на метра от бензиностанцията в близост до канала са
започнали да го бият с юмруци и ритници както по лицето и главата, така и по
цялото тяло. След което той и подс. Х.,
хващайки го за ръцете и краката, са го
свалили в близост до напоителния канал, където побоят е продължил.
И двамата подсъдими твърдят,
че в побоя е участвал активно и св. К., който според подс. К. не ги е спирал, а
го е биел” най- много”, удрял му е главата в камъни като му е крещял: ”Какво се
правиш на пиян да ни стряскаш”. Двамата твърдят в разпита си пред съдия, че св.
К. също е нанасял на пострадалия не само шамари, но и ритници по лицето с крака,
а тримата са скачали върху гърдите му. След това според него пострадалият сам паднал
във водата на канала, където започнал да се дави и да вика за помощ. Заявява,
че макар и да не е сигурен в това, предполага, че пострадалият сам се е
подхлъзнал и е паднал във водата, тъй като на това място брегът бил стръмен. Той
го извадил от водата и му направил изкуствено дишане като го оставил на брега
да се съвземе. Съдът обаче не възприема тези обяснения и счита, че се касае до защитна
позиция, тъй като с оглед представения по делото снимков фотоалбум, съвсем очевидно
е, че брегът на това място е полегат и на практика е невъзможно човек сам да се
подхлъзне и падне. С оглед и на последващите действия на подсъдимите, които
признават, че втория път са потопили пострадалия до кръста във водата, „за да
не припадне”, съдът напълно възприема като по- достоверна тезата на
обвинението, че още първия път пострадалия е бил бутнат от подсъдимите във
водата, а след това е бил потапян, за да се съвземе от нанесените яростни удари,
а и за да се уверят, че същият все още е жив. След всяко изваждане от водата
побоят е продължавал с още по- голяма ожесточеност, придружена с гаври и
издевателства над пострадалия. Двамата подсъдими съвсем хладнокръвно признават и
обстоятелството, че след като за втори път са извадили пострадалия от канала,
подс.К. е поискал „да прави секс” с пострадалия. Те описват с подробности/ които
се потвърждават и от намерените веществени доказателства/ за гаврите над
пострадалия, като не крият, че след като са го разсъблекли/събули долнището на
анцунга, и долните му гащи, които впоследствие са намерени във водите на канала/,
подс.К. е започнал да издевателства над него като му бъркал с пръст в ануса. Въпреки
че пострадалият ги молел да го оставят, подсъдимите продължавали да го
изтезават и да се гаврят с него – удряли го и го ритали по цялото тяло, скачали
с крака върху него, удряли му главата в камъните. Подс. К. държал пострадалия,
а св. К. го удрял с крака по цялото тяло и в лицето. Побоят не е бил
преустановен, въпреки че от носа на пострадалия течала кръв, а лицето му било
цялото подуто. Последното се установява от
заключенията на съдебно- медицинските експертизи и свидетелствува за проявената
изключителна жестокост и садизъм на извършителите, както и за това, че
пострадалият е изживял тежки предсмъртни мъки. Страхът,
че пострадалият може да е умрял/ когато той за момент е загубил съзнание,
обстоятелство, установено и от СМЕ на труп/, е предизвикал у тях още по- голяма
ярост. По техните собствени признания: „за да го свестят”, те са му нанасяли
удари с крака в слабините, били са му шамари, заливали са го с бира, която св. К.
донесъл от заведението, горели са го с цигара, уринирали са върху него.
Двамата подсъдими и св.К.
твърдят, че са оставили пострадалия жив на брега северно от напоителния канал,
до едни храсти на 5-10 метра от канала като заявяват, че в
този момент същият е давал признаци на живот- дишал хриптейки, хъркал и говорел
нещо. Тази защитна позиция на двамата подсъдими се опровергава от следните
доказателства:
С оглед заключенията на СМЕ на труп и
СМЕ по писмени данни възможна е както хипотезата същият още тогава да е бил
хвърлен във водата и да е починал от погълнатата вода, както и хипотезата сам
да се е придвижил и да е паднал във
водата/ трета хипотеза за участие на друг човек с оглед обстоятелствата е
недостоверна/. Съдът обаче счете, че с оглед на предходното
и последващото поведение на подсъдимите единствената възможност е първата, а
именно, че пострадалият е бил хвърлен от подсъдимите във водата, за да бъде
умъртвен. В тази връзка съдът обсъди дадените от св. И.С.К. показания както и
на ДП, така и при разглеждане на настоящото дело пред съда. Същият установява мотива за убийството, а именно,
че двамата подсъдими са имали зъб на
пострадалия, тъй като бил шурей на местния полицейски началник, когото наричали
И. „К.”. Установява, че двамата подсъдими са го разпознали още, когато са се
срещнали на асфалтовия път, но за себе си отрича, да го е разпознал и твърди,
че по- късно бил разбрал това.
Този свидетел
твърди, че не се бил обадил в полицията, защото не знаел какво да прави, както
и че двамата подсъдими го били заплашвали, че ще се разправят и с него. Същият
е имал възможност да съобщи на бармана на комплекс „***”, св. Г.Г., когато е
отишъл да купува бира. Този свидетел заявява, че св. К. му бил промърморил нещо
от рода, че там бият някого за една цигара, но съдът намира показанията му за
недостоверни в тази им част, тъй като до разпита си пред съда същият не е
твърдял подобно нещо. Св. К. е имал възможност да съобщи за нанесения побой по
всяко време, тъй като е имал в себе си телефон, могъл е дори да не се върне при
подсъдимите, а вместо това се е върнал в дома си, легнал е и е заспал. На
другия ден е отишъл в местното заведение „***”, откъдето е следял развитието на
ситуацията и е информирал двамата подсъдими, които са предпочели да напуснат
населеното място и да се укрият.
Предвид което не
кредитира с доверие тази част от показанията му, в които се излагат факти
относно неговата собствена вина в
извършване на деянието. Поради което счете, че следва да бъдат кредитирани с
доверие тези показания само в частта им, касаеща участието на двамата подсъдими
в извършване на деянието. Поради което и с оглед на обстоятелството, че в
останалата им част показанията на този свидетел се намират в неразривна връзка
със събраните по делото доказателства, касаещи участието и авторството на
двамата подсъдими в извършване на деянието, както и в изясняването на въпроса
за мотива и субективното отношение на последните към извършването на деянието,
съдът кредитира същите като достоверни.
В тази насока съдът прецени
съвкупно обясненията на подсъдимите и частичните показания на св. Б., с
резултатите от неоспореното от страните заключение на експертизата на веществени доказателства.
Видно от СМЕ по веществени доказателства № 11 /2009г. /л.145 – л.150 от ДП/,
както и
заключенията на СМЕ на живи лица
/№ 109 /2009г.; № 110 /2009г. и № 111/ 2009г. на л.109- л.117 от ДП/.
От съществено значение при преценката за
този факт са и последващите действия на подсъдимите, които веднага след убийството
са се опитали да скрият уликите от престъплението. Те са събрали набързо дрехи
и обувки за дълъг път, опитали са се да се снабдят с пари, отивайки във фермата
на св. С.Я.Х., с когото са имали преди това „бизнес отношения”, и който е бил техен далечен роднина, подс. Х.
е провел разговор с майка си, от който и е дал да разбере, че се разделя с нея
за неопределено време, а след това са се опитали да се укрият в изоставената
къща на бабата на подс. К. ***. Действително св. К. не е тръгнал с тях, а е останал
в дома си, но на следващия ден активно е следял за информация във връзка с това
дали убийството ще бъде разкрито и кои ще са заподозрените. Видно от
обясненията на подсъдимите и отговорите на тримата при проведените очни ставки,
той е стоял в центъра на града на заведение „Караваната”, където подсъдимите са
му се обадили, за да разберат какво става, и са му казали да изчезва веднага от
там. Именно там същият е бил арестуван от органите на полицията, а подсъдимите
са били заловени в къщата в с. В., където са оказали съпротива на органите на
властта.
От друга страна съдът обсъди
резултатите от СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни и стигна до извода, че
обективно с оглед травматичните увреждания и изпитваните големи и изключителни
болки, пострадалият не е могъл да стане и да се придвижи до канала, където
случайно да падне при подхлъзване. В тази насока съдът взе предвид обективно
установеното състояние на трупа и установените увреждания, за което по ДП са
били назначени и изготвени две експертизи: СМЕ на труп както и от СМЕ по
писмени данни. Видно от първата експертиза, в резултат на побоя пострадалият е
получил тежки травми, които са били прижизнени, и които според отговорите на в.
лице в съдебно заседание са могли да доведат и до летален изход. Особено тежки
са двете средни телесни повреди, както и множеството леки такива, а именно:
черепно-мозъчна травма (множество кръвонасядания и травматични отоци на
главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки), многофрагментно счупване на
носните кости и хрущялите на носа, разкъсноконтузни рани на двете устни на
устата, вдишана в белите дробове кръв, разкъсноконтузни рани на дясната вежда,
десния горен клепач и брадичката, множество кръвонасядания и отоци по кожата на
лицето, кръвонасядания на шията и счупване на лявото рогче на подезичната кост,
счупвания на ребра в двете гръдни половини, контузия на десния бъбрек,
охлузвания на лявото рамо, поясната област и долните крайници, изгаряния от
1-ва степен по кожата в лявата хълбочна област. Вещите лица не изключват
възможността описаните травматични увреждания с изключение на овалните
кафеникави дефекти с червеникава периферия в лявата хълбочна област да са от
действието на твърди тъпи предмети и да са получени от нанасяне на побой с
юмруци, ритници и скачане с крака върху гърдите. Всички травматични увреждания
са прижизнени, като по давност отговарят да са получени непосредствено преди
смъртта. Двустранните счупвания на ребра, които са причинили трайно затруднение
на движението на снагата, и черепно-мозъчната травма в медикобиологичен аспект представляват
разстройство на здравето, временно опасно за живота. /средна телесна повреда по
смисъла на НК/. Останалите травматични
увреждания са могли да причинят само временно разстройство на здравето,
неопасно за живота/ леки телесни повреди/.
В съдебно заседание вещите лица
заявяват, че в случая освен черепномозъчната има и гръдна травма, а при една
такава съчетана травма физическото състояние на човек е затруднено повече
отколкото при обикновена такава, както и че изживените болки и страдания са
значителни. Не без значение е и установеното счупване на ребра и кости, които
са довели до изпитван на изключителни болки, определени от в. лица като такива
от четвърта степен по петостепенната скала. Освен това при наличния алкохол в
кръвта му от 1,24 промила и състоянието на лека степен на алкохолно опиване
това е твърде неправдоподобно.
Предвид
гореизложеното обаче, макар вещите лица да са категорични, че въпреки
състоянието, в което се е намирал, не може да бъде изключена възможността
пострадалият да е извършвал някакви активни движения след получаване на
травматичните увреждания/, включително и да се е придвижил на разстояние около
10 метра/, съдът счете, че с оглед
обясненията на подсъдимите, които сами признават, че накрая пострадалият е
хриптял, хъркал и говорел нещо, но не е извършвал активни движения, това е само
една хипотетична възможност, която обаче в случая не се е осъществила. С
оглед направените частични самопризнания от подсъдимите, че са потапяли
пострадалия до кръста във водата, и след това са му правили изкуствено дишане,
и са го горели с цигара, за да проверят дали е жив, съдът намира, че същите са
съзнавали, че е напълно възможно смъртта
да настъпи /или да е настъпила/ още в този момент вследствие на удавяне. Това
съзнаване на възможните неблагоприятни последици обаче не ги е спряло да
довършат започнатото, тъй като целта
им е била лишаването от живот на пострадалия. Поради което съдът приема за
установено, че още докато са нанасяли побоя и са потапяли пострадалия в канала
подсъдимите са имали формиран умисъл за убийство. Хвърлянето във водата е било по- ефикасното средство от побоя, чрез което са могли да постигнат
целения резултат- смъртта на пострадалия. Освен това то им е давало сигурност,
че могат да избегнат неблагоприятните за тях последици от разкриването на
убийството. Показателни в тази насока са обясненията на подсъдимия К., който в
разпита си пред съдия заявява, че бил казал на другите, когато пострадалият е
изпаднал в безсъзнание, че ако се разбере, че те са били „П.”, или човека умре, „повече от 30 години
няма да излязат от затвора”. Макар и тримата да прикриват този факт/ за св. К.
бе посочено по- горе защо съдът не дава вяра на показанията му в тази им част/,
съдът счете, че именно в този момент те са взели решение да хвърлят пострадалия във водата, тъй като оставянето му,
макар и сам /нощем, в безлюдна местност, след жесток побой, в тежко
състояние-със счупени кости и ребра/, не им е гарантирало абсолютна сигурност за
това. С оглед показанията на св.И.К. в хода на съдебното следствие безспорно е установен мотива за извършване на деянието –
както бе посочено по-горе това е обстоятелството, че пострадалият е шурей на местния полицейски началник И. „К.”, от когото
подсъдимите са били недоволни, тъй като той е контролирал изпълнението на
наказанието им пробация. Този свидетел в разпита си твърди, че двамата
подсъдими още при срещата им са разпознали пострадалия „П.” и са му казали, че
тъй като е шурей на И. „К.”„сега ще го оправят”. Предвид което съдът прие, че
подсъдимите са имали мотив за извършване на убийството, и той е бил- за отмъщение. Според теорията мотивът, целта и решението, свързани с
умисъла на дееца, са основните признаци от субективния процес на умишленото
престъпление, които определят неговото вътрешно съдържание. /Д.
Михайлов-„Проблеми на наказателното право”,стр.367/. Обстоятелството, че
пострадалият в случая е починал не от причинените при побоя телесни увреждания,
а от удавяне, вследствие действията на подсъдимите не означава, че са налице
две престъпления/ опит за убийство и убийство по непредпазливост на едно и също
лице. Общото в случая е взетото предварително решение, въз основа на
което е осъществено престъпното поведение, обусловено от определения мотив за постигането на същата цел, при същите
условия на време, място и обстановка. Затова и в съдебната практика и в
теорията се приема, че е достатъчно
деецът само в най- общи линии да
предвижда, че вследствие на престъпните му действия ще настъпи смъртта на
пострадалия,а по какъв начин точно ще направи това/ с какви средства/ е без
значение./ В този см. вж.Р№ 481-57 г., І н.о, ВСР/.
Поради което съдът
не възприе изложените от защитника на подсъдимите доводи в тази насока, които
не почиват на събрания по делото
доказателствен материал, както и на приетото в съдебната практика. Последната е
категорична, че с оглед интензитета, силата и посоката на ударите, нанесени от
двамата подсъдими и от св.И.К. на пострадалия, умисълът за извършване на
деянието/убийство/ е безспорно установен. В съдебната практика се приема,
че с оглед силата на ударите, местата
където са нанасяни, продължителността на нанасянето им, тяхната многобройност,
начина на нанасянето им, умисълът не е за нанасяне на телесна повреда, а за
причиняване на смърт, и то е пряк умисъл,
а не евентуален / решение № 159
/13.03.1995г., по н.д. № 21 /95г., ІІ-ро н.о., докладчик Н. Грозданова/. Във
всички случаи, когато деецът напълно
съзнава, че наред с пряко целения резултат от деянието ще настъпи с
положителност и смъртта на пострадалия, убийството е извършено с пряк умисъл
/решение № 118 /22.07.1996г. по н.д. № 125 /96г., ВК, докладчик Петър Раймундов/.
Поради
гореизложеното във връзка с предходните и последващите действия на подсъдимите
съдът намира, че е налице и безспорно доказана
пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и смъртта
на пострадалия.
С оглед
гореизложеното съдът прие, че е безспорно установено, както авторството, така и
извършването на деянието по описания в обстоятелствената част на обвинителния
акт начин, а също и причинно- следствената връзка между действията на
подсъдимите и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. Поради
което деянието е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от
субективна страна. Наред с това са установени и подбудите, подтикнали
подсъдимите за извършването му.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите Д.Х.Х. и К.С.К. с горепосоченото си поведение, затова че на
10.07.2009г. в землището на гр.М., обл.Ст.Загора, в съучастие като
съизвършители, умишлено са умъртвили лицето И.Г.И.,***, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убития, с което са осъществили състава на
престъплението по чл.116, ал.1, т.6,
пр.2-ро, във вр. с чл.115 във. вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК както от
обективна така и от субективна страна.
От обективна страна деянието
представлява убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития съгласно
обвинителния акт. На пострадалия са нанасяни множество силни удари в областта
на главата и тялото в продължителен период от време, което е довело до
изпитване от негова страна на силни болки и страдания и това обстоятелство е
било осъзнавано от подсъдимите. Налице е настъпил в причинна връзка с
поведението им смъртен резултат, тъй като след нанесените множество удари по
тялото на пострадалия, и гаврата с все още живото му тяло, те са го захвърлили
във водите на канала, съзнавайки, че същият може да се удави, и няма възможност
сам да се спаси, но пренебрегвайки изцяло отговорността си за това, тъй като са
целели да заличат уликите от нанесения побой. С оглед на което същите правилно
са предадени на съд за убийство, а не за нанасяне на телесна повреда.
Що се отнася до
квалифициращото обстоятелство по т.6 на чл.116 от НК, а именно, че деянието е
извършено „по особено мъчителен начин”, съдът намира, че предвид гореизложеното
същото е безспорно установено от начина на извършване на деянието. Нанасянето
на множество удари в сравнително продължителен период от време /св.Б. твърди,
че ги е чувал ударите в интервал от около час – час и половина/, причинили
бавно и мъчително смъртта на пострадалия, сочи на убийство, извършено по
особено мъчителен начин.
В съдебната практика
се приема, че е налице „особено мъчителен начин”, когато пострадалият е
преживял извънредни мъки по обем и качество, които са особени и обективно
констатирани, и когато се изживяват тежки предсмъртни мъки, които са прижизнени.
От заключението на СМЕ се установява наличието на множеството удари, които също
характеризират убийството като такова, извършено по особено мъчителен начин за
убития. Вследствие на извършените от подсъдимите действия/ нанесения жесток
побой на пострадалия чрез множество удари с достатъчен по сила интензитет и
хвърлянето му във водата, където е бил оставен, за да бъде умъртвен чрез
удавяне/ съдът намира за безспорно установено, че преди смъртта си последният е изживял тежки предсмъртни мъки,
изпитвайки значителни и изключителни болки и страдания, или деянието е
извършено по особено мъчителен начин. В случая допълнително са налице и гаври с
пострадалия/ бъркането с пръст в ануса, горенето с цигара, уринирането върху
него/, които характеризират деянието като такова извършено и с особена
жестокост. Последното обстоятелство освен че представлява характеристична данна за дееца,
сочи и на по- висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършване
на деянието.
Съдът прие, че намеренията на двамата
подсъдими са били не за нанасяне на телесна повреда, а за умъртвяване, именно
поради което, макар и да не са били сигурни дали пострадалият е умрял от
ударите при побоя, подсъдимите са продължили да му нанасят допълнително
множество удари в жизнено важни органи с цел със сигурност да лишат пострадалия
от живот. За общия умисъл говори и факта, че макар и да са разпознали пострадалия
като шурей на местния полицейски началник И. К., пред когото са изпълнявали
наказанието си пробация, те са заявили пред св. К., че „сега ще се разправят с
него”. Фактът, че са разпознали в лицето на пострадалия близък на властта не
само не ги е спрял, но и допълнително ги е мотивирал да извършат това престъпление.
Именно за това са нанасяли силни удари с ръце и крака, скачали са с цяло тяло
върху гръдния кош на пострадалия, удряли
са му главата в камъни, т.е. всичките им удари са били насочени в областта на
жизненоважни органи и са били с голям интензитет, вследствие на което
пострадалият е преживял големи болки и страдания. С оглед на което съдът не възприема
довода на защитника им, че са искали само да набият пострадалия, за да се покажат
като мъже. Касае се до множество удари в жизнено важни органи, поради което тези
доводи не могат да бъдат възприети по друг начин освен като защитна позиция.
Всички описани по- горе действия говорят за общото намерение и общност на
умисъла на двамата подсъдими още от самото начало да извършат деянието, като
лишат от живот пострадалия.
Деянието е извършено при условията на
съизвършителство и правилно е квалифицирано във връзка с чл. 20, ал.2 от НК.
Макар и да няма безспорни доказателства кой точно от съизвършителите, или дали
всички заедно са причинили смъртта на пострадалия чрез хвърлянето му във водата
след нанесения заедно жесток побой, налице е общност на умисъла, тъй като и двамата
подсъдими са били на местопрестъплението, липсват каквито и да е доказателства
някой от тях да се е отказал от довършване на деянието, нанесли са побоя
заедно/ едновременно и/или/ поотделно/ с последващо продължение на съвместните
им действия. Многобройната съдебна практика е категорична, че при
съизвършителство всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия
престъпен резултат. Кой от подсъдимите с какви удари и с какво ги е нанесъл е
без значение. Важно е тази дейност да е част от изпълнителното деяние за
осъществяване на общия престъпен резултат- смъртта на пострадалия.
С оглед на всичко гореизложено съдът
приема, че от обективна страна подсъдимите Х. и К. са осъществили изпълнителното деяние на чл. 116, ал.1 т.,
във вр. с чл. 115, вр.чл. 20, ал.2 от НК- умишлено убийство. По време на
извършване на деянието същите са действали умишлено като са били психически
годни да разбират свойството и значението на извършеното както и да ръководят
постъпките си. Предвиждали са настъпването на общественоопасните последици, но
са искали настъпването им. Това се потвърждава и от изготвените на ДП
заключения на СППЕ за двамата подсъдими, както и за св. К.. Според заключенията
на горните експертизи никой от подсъдимите, както и свидетелят К. не страдат от
психично заболяване. Към момента на извършване на деянието са могли да разбират
свойството и значението на действията си и да ръководят постъпките си.
Понастоящем са в състояние правилно да възприемат фактите, имащи значение за
делото и да дават достоверни показания за тях, а психичното им състояние
позволява да участват във фазите на
предварителното и съдебно производство.
Причините за
извършване на деянието се съдържат преди всичко в данните за личността на подсъдимите–
немотивирана агресивност, ниски прагове на задръжка, елементарна ценностна
система, незачитане на личната неприкосновеност. Вида на нанесените удари,
тяхното естество и сила свидетелстват за изблика на ярост и злоба, който
впоследствие са се опитали да прикрият чрез хвърляне на тялото в канала. Предвид
гореизложеното съдът намира, че двамата подсъдими са имали и мотив- „да се
разправят” с пострадалия, така както живеещият на семейни начала със сестра му,
полицейски началник в града И. С. /по прякор „К.”/ се е „разправял” с тях, тъй
като същите са се чувствали несправедливо репресирани от него.
ОТНОСНО
ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При
така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че и двамата
подсъдими- подс. Х. и подс. К. са извършили деянието виновно, при пряк умисъл. Съгласно
чл. 11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, и е искал или допускал настъпването им.
Броят и силата на ударите сочат за умисъла на
подсъдимите– съзнавали са обществено-опасния характер на деянието и са искали
настъпването му. Подсъдимите са имали ясна представа за обществено-опасния
характер на действията си, съзнавали са естеството на нанесените удари, както и
че след нанесения жесток побой жертвата не би могла сама да се измъкне от
водите на канала, т.е. предвиждали са негативните последици от тях и са
искали настъпването на престъпния резултат.
В случая деянията на подсъдимите Х.
и К. правилно са били квалифицирани по чл. 116, ал.1 т. 6, във вр. с чл.115, вр.
с чл. 20, ал.2 от НК, и са такива, извършени при пряк умисъл, макар че това
деяние може да бъде извършено и при евентуален умисъл. В случая е налице пряк
умисъл и у двамата съизвършители, тъй като и двамата са искали/ а не допускали/
настъпването на смъртта на пострадалия.
Деянието и за двамата е извършено с такова
съзнание за причиняване на смърт, както и в съучастие под формата на
съизвършителство. При съизвършителство всеки един от съучастниците отговаря за
причинения с общи усилия престъпен резултат като се вземат в предвид характера
и степента на тяхното участие./ чл. 21, ал.1 от НК/.
Съдът прие, че не е налице
евентуален умисъл за убийство, предвид установеното по безспорен начин, че дейците
са искали и допускали, че в резултат на нанасяните от тях удари и издевателства
над пострадалия, както и хвърлянето му във водата в такова състояние може да
последва и неговата смърт. В съдебната практика се приема, че за съдържанието
на умисъла не може да се съди само по изявленията на дееца преди или след
деянието, а са от значение и предшестващото и последващото поведение на
виновния и на пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на
престъплението, засегнатите органи на
човешкото тяло и др., които именно обективират умисъла на дееца да причини
смърт или само да нанесе телесна повреда.
С оглед на което съдът намира, че подсъдимите
са осъществили състава на престъплението, за което съдът ги призна за виновни, както от обективна така и
от субективна страна при наличието на вина под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 във връзка с чл.
116, ал.1 т. 6, във вр. с чл.115, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на подсъдимите
съдът изходи от общите разпоредби на закона/ чл. 54 от НК/, принципите за определяне на наказанието, както и от и предвиденото в
специалната разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
Разпоредбата на чл. 116, ал.1 т. 6, във
вр. с чл.115, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, предвижда налагането на
наказание„Лишаване от свобода” в размер от 15 до 20 години, „доживотен затвор”
или „доживотен затвор без замяна”.
Предвид младата възраст на подсъдимите/ много близка до прага на
пълнолетието/ съдът счете, че същите все още имат възможност след едно по-
дълго изолиране от обществото да се поправят и превъзпитат, както и че следва
да им бъде дадена тази възможност. Поради което счете, че следва да наложи и на
двамата наказание по първата алтернатива на чл. 116, ал.1, вр. с чл. 115 от НК,
а именно лишаване от свобода от 15-20 години.
При определяне размера на наказанието съдът изходи от степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед направените от подсъдимите Х. и К. частични самопризнания и дадени макар и непълни обяснения още на ДП,
както и младата им възраст, съдът
отчете горните като смекчаващи вината им обстоятелства. Като отегчаващи вината
на подсъдимите обстоятелства съдът отчете: обремененото
съдебно минало/ предишните осъждания, включително още като непълнолетни за
друго престъпление от общ характер- кражба/; лошите характеристични данни и обстоятелството, че и двамата не се
ползват с добро име в обществото/ криминално проявени са, движат се с
криминално проявени лица, не работят никъде, системно употребяват алкохол, при
употребата на който стават агресивни, известни в града като „белалии момчета” и
побойници/; гаврите с пострадалия.
С оглед на тези обстоятелства и
като взе предвид голямата обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, както и подбудите за извършване на деянието, съдът определи наказанията
на двамата подсъдими при условията на чл.
54 от НК при превес на отегчаващите
вината обстоятелства- в размер на 18 години лишаване от свобода. Съдът
постанови тези наказания да бъдат изтърпени от подсъдимите ефективно при първоначален “строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит тип” съгласно чл.61 т. 2, вр. с чл. 60, ал.1
от ЗИНЗС .
На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното
задържане на подсъдимия Д.Х.Х., считано от 14.07.2009 г. до влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното
задържане на подсъдимия К.С.К., считано от 14.07.2009 г. до влизане в сила на
присъдата.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ
ИСКОВЕ:
Исковете на двамата пострадали граждански
ищци /и частни обвинители в процеса/ намират своето правно основание в
института на непозволеното увреждане, основаващ се на принципа, че никой не
може да вреди другиму. В случая с оглед на гореизложеното безспорно е налице
доказана вина на двамата подсъдими в причиняването на вредоносния резултат-
смъртта на пострадалия и безспорно
установена пряка причинно-следствена връзка между действията и на двамата подсъдими и смъртта на пострадалия.
С оглед характера и степента на
причиненото увреждане- причинена смърт, изключително близките родствени и
духовни връзки и отношения между починалия и неговите родители- гражданските
ищци, безспорните и непротиворечиви доказателства в тази насока с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, изложените по- горе мотиви
относно формата на вината на подсъдимите- пряк умисъл за убийство, предявените
искове са основателни и доказани. С оглед на което следва да бъдат уважени.
Съдът счете, че с оглед критерия за справедливост, очертан в разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г. за справедливото обезщетяване
на родителите на пострадалия Й.Д.Г., и Г.И.Г., подсъдимите Д.Х.Х. и К.С.К., бяха осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци и частни обвинители, обезщетение за претърпените от последните имуществени вреди в резултат на деянието в размер на сумата от 1000 лв./ хиляда лева/, представляващи
направените от тях разходи за погребение,
ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 10.07.2009г. до окончателното изплащане
на сумата, както и обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди
вследствие на престъпното деяние, в размер на сумите от по 50 000 лева / петдесет хиляди лева / за всеки от тях
поотделно, ведно със законната лихва върху горните суми, начиная от датата на
увреждането – 10.07.2009г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърли
предявените от тях искове за неимуществени вреди в останалата им част до размера на сумите от по 150 000 лева
/ или общо до размера на сумата от 300 000 лв./ като неоснователни и недоказани.
При определяне размера на
присъденото обезщетение съдът взе предвид събраните по делото гласни
доказателства, включително показанията на допълнително разпитаните свидетели Д.И.
Г. и Т. Г.И., които свидетелствуват в колко близки отношения са били
пострадалия и неговите родители, в каква немалка степен същите са разчитали на
сина си, който е живеел с тях в едно домакинство, грижел се е за тях, помагайки
им в тяхната ежедневна селскостопанска дейност както и чрез допълнително
привнасяне на пари в домакинството, тъй като е работел по строителни обекти и е
бил ерген. В същото време, последните не са могли да разчитат особено на дъщеря
си, която макар и да е живеела в същото населено място, е имала отделно
домакинство, деца и съжител, за които е трябвало също да полага дължимите по
закон грижи и да дава издръжка. Същият е бил работлив и добър човек,
употребявал е алкохол в рамките на нормалното, ползвал се е с добро име сред
жителите на града, и е бил сравнително млад/ на 37 години/, поради което са изживели и изживяват тежко физически и
психически загубата му. Видно от събраните по делото гласни доказателства след убийството майката на пострадалия е с тежки здравословни проблеми, а
баща му също не е в добро здравословно
състояние, като с оглед показанията на свидетелите съдът прие, че и към момента
последствията от деянието на подсъдимите у тях все още не са заличени/ което е
и обективно невъзможно предвид обстоятелството, че от извършване на деянието не
е изминал дълъг период от време/. От друга страна именно с оглед на горните обстоятелства
тези искове не могат да бъдат уважени спрямо подсъдимите в пълния им размер от
по 150 000 лв. за всеки един от граждански ищци поотделно/ или общо за
сумата от 300 000 лева/. С оглед на което съдът прие, че за справедливото
обезщетяване на наследниците на пострадалите в съответствие с принципа на
справедливост, очертан в чл. 51, ал.2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г., както и с критериите за това в съдебната практика, предявените
граждански искове за неимуществени вреди следва да бъдат уважени до размера на сумите от по 50 000 лв.за
всеки един от гражданските ищци. В останалата им част до размера на
претендираните обезщетения в размер от по `150 000 лв. съдът отхвърли като
неоснователни и недоказани предвид критериите в съдебната практика. Предявеният
граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1 000
лв./ разноски за погребение/ съдът уважи в пълния му размер предвид съдебната
практика и обичая, както и гласните доказателства по делото.
ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ТАКСА ВЪРХУ
УВАЖЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОНЕ И РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На основание чл. 53 и чл. 48 от ЗЗД съдът
осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданските ищци присъдените обезщетения
за претърпени от същите имуществени и неимуществени вреди ведно със законните
последици от това/ заплащане на ДТ върху размера на присъдените обезщетения и
законна лихва от датата на увреждането/ с оглед наличието на солидарност между
извършителите. Съдът
осъди подсъдимите
Д.Х.Х. и К.С.К. да заплатят солидарно в
полза на Държавата държавна такса върху размера на уважените
граждански искове общо в размер
на сумата от 4 040 лева.
Тъй като подсъдимите са признати за виновни и са
им наложени съответните наказания по НК, на
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите
Д.Х.Х. и К.С.К. направените при
разглеждане на делото разноски от
държавата в размер на сумата от 1970 лв, от които: сумата от
1480.00лв.- на досъдебното производство и 490
лева- в съдебната му фаза, както и да заплатят солидарно на гражданските ищци
и частни обвинители Й.Д.Г. и Г.И.Г. направените от тях общо по делото разноски по делото за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от
600 лева.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.53,
ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на ДЪРЖАВАТА веществените
доказателства по делото: 1бр. мъжки бели панталони, три-четвърти,
с червен колан; чифт черни спортни обувки м.”Diamond”; 1бр. черно горнище на
анцуг м.”Kappa”; 1бр. лилава фанелка с надпис „Iveco” на лицевата част; 1бр.
черни дънки м.”R.marks”; 1бр. горнище на анцуг м.”S.Oliver”; чифт спортни
обувки м.”Adidas”, черен цвят, без връзки; 1бр. къси дънкови гащи,
три-четвърти; 1бр. бяла блузка с къс ръкав, с надписи „Big R Jeans” и „Trend”
на лицевата част; чифт черни спортни обувки м.”Caidai”; 2бр. черни чорапи; 1бр.
син чехъл; 1бр. черно долнище на анцуг, с червени кантове отстрани на двата
крачола; 1бр. мъжки слип-боксери, раирани; 1бр. стъклена бутилка бира
м.”Ариана” 0,5 л.;
мобилен телефон м.”Нокия 1650”,
запечатан в найлонов плик; червен цвят; 1бр. тениска сив цвят, с надпис в син
цвят отпред и на гърба „ГЕРБ”; 1бр. потник на черни и бели райета с надпис в
жълто и червено отпред „C-star CS 4423 CBN”; 1бр. горнище на анцуг в сиво и
синьо, с надпис на гърба „BROVST BANK”,
предадени с протоколи за доброволно предаване от 10. 07. 2009 г. и от 12.07.2009 г., като постанови същите след влизане на присъдата в сила да
бъдат унищожени, поради тяхната малозначителност и негодност за употреба.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът върна на наследниците на пострадалия
Й.Д.Г. и Г.И. вещественото доказателство по делото - 1бр. велосипед марка
”Alexander”, принадлежащо на пострадалия, и намиращо се на съхранение при
домакина на РУ на МВР – Казанлък.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимите, характеровите особености на подсъдимите Х. и К.,
настъпилата широка социална дезадаптация вследствие неоказвания достатъчен контрол
върху тях от страна на родители, училището и обществото, системната употреба на
алкохол с последващи прояви на агресивност жестокост, липса на морално- волеви
задръжки.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ СП.
ДРАГОТИНОВА/
ЧЛЕН:
/ ДАРИНА С./