Решение по дело №17/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20207200700017
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                         

 

                 гр. Русе, 21.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Русе, V състав в открито съдебно заседание на 19 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:                                       

                             

                               Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм. дело 17 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от П.Г.А. /П.Н.А., видно от справка на стр.23 от делото/ от гр. Ветово, против Заповед № 588 от 23.12.2019 г., издадена от Кмета на община Ветово, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Надстройка на съществуващ гараж в УПИ V-1409, кв.124, гр.Ветово“ с административен адрес гр.Ветово, ***. Развиват се съображения за незаконосъобразност на административния акт, които касаят неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на административно-производствените правила, несъответствие с целта на закона. и липса на компетентност на органа. Иска се постановяване на решение, с което да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна и присъждане на сторените разноски – за вещо лице и държавна такса.

         Ответникът по жалбата – Кмет на община Ветово, не взема становище по жалбата.

След като съобрази оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:

На 27.11.2019г. служители на община Ветово извършили проверка и установили, че строеж категория пета „Надстройка на съществуващ гараж в УПИ V-1409, кв.124, гр.Ветово“ е извършен без издадени строителни книжа. Съставен е Констативен акт №5/27.11.2019г., в който е прието, че собственик, възложител, извършител и строител на строежа е П.Г.А.. Констативният акт е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ. В законоустановения срок не е постъпило възражение, поради което е издадена оспорената заповед № 588 от 23.12.2019 г., с която е наредено премахването на незаконен строеж. С оспорената заповед кметът е възприел констатациите в констативния акт, приел е, че собственик и извършител на строителството е П.Г.А., както и че строителството е извършено без строителни книжа и документи удостоверяващи законността му. Прието е, че обектът не е търпим, за него е неприложим §127, ал.1 и ал.2 вр. с §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ; не попада и в хипотезите на §16 от с.з. Заповедта е обявена по реда на §4 от ДР на ЗУТ. По делото на л. 12 от адм. преписка е приложена разписка за датата и часа на залепяне на посочената заповед – 27.12.2019 г. 13.00 ч., на незаконния обект и на таблото на Община Ветово, като разписката е подписана от свидетели, които са длъжностни лица към Община Ветово.

Заповедта е оспорена от П.Г.А., чрез административния орган и заведена в деловодството на същия с вх. № Ж-2 от 06.01.2020г., поради което жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК.

По делото са разпитани като свидетели Г.А. - майка на жалбоподателя и В.Ц. – дядо на жалбоподателя. Двамата установяват, а спор по тези факти не е и формиран, че имотът – дворно място и построена в него къща и гараж, върху който е изграден незаконния строеж, първоначално е бил собственост на В.Ц., а впоследствие – на П.Г.А.; това обстоятелство се установява и от отразяванията в констативния акт. В къщата, освен семейството на П., живее и семейството на брат му и родителите му. И двамата свидетели твърдят, че незаконната надстройка е била построена от предходен собственик на имота, като дядото на П.А., след придобиване на имота, извършил довършителни работи.

От изискана и постъпила информация от община Ветово се установява, че процедура по узаконяване на строежа не е провеждана, нито е издавано удостоверение за търпимост по искане на В.Ц. или П.А.. Представени са две декларации, видно от които процесната надстройка е  построена през 1998г.

При така изложеното съдът намира жалбата за допустима и подлежаща на разглеждане, а по същество - за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от кмет на община Ветово – компетентен орган по смисъла на чл. 225а от ЗУТ. Спазено е изискването за форма, изложени са правни и фактически основания за издаването на акта.

В хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила – констативният акт и заповедта не са връчени на адресата му, съгласно разпоредбата на чл.224а, ал.2 и чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Не е изследвано местонахождението на А.. Пристъпено е направо към поставяне на копия от КА и заповедта върху строежа и на определеното за това място в общината, какъвто е редът при неизвестен нарушител.   Съдът намира нарушението за несъществено, тъй като към момента на връчване на акта и заповедта жалбоподателят е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което не би могло да му бъдат връчени лично, но въпреки това е узнал за издаването им и е организирал защитата си своевременно.

Заповедта е съобразена с материалния закон. Според посочената в нея разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая не се твърди и по делото не се установява такива да са издавани, поради което правилно е прието от административния орган, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Неоснователни са твърденията, че строежът е узаконяем, респективно – търпим.

В жалбата се твърди, че строежът е изпълнен през 1998 г.; такива са и констатациите в Констативен акт №5/27.11.2019г., такива данни се съдържат и в двете представени от община Ветово декларации. Предвид посочване само на годината, съдът намира, че относими към казуса са разпоредбите на §16, ал.2 и ал.3 от ПР ЗУТ. Първата от тях касае търпимостта на незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., а втората - незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г. За да са търпими, тези строежи следва да не са били неузаконени до влизането в сила на закона, да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и да са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. – за ал.2 и в 6-месечен срок от обнародването на закона, т.е. до юли 2001г., за ал.3. По делото няма данни за подобно деклариране, поради което е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки, свързани с допустимостта на строежа по действащите планове, правила и нормативи по време на строителството или съгласно ЗУТ.

Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ също се явява неприложима, защото визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), т. е. тя е действаща, с визираните в нея времеви периоди. От това следва, че новите условия за търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период, т. е. този нов период не "поглъща" периодите по § 16, двата параграфа не се конкурират, а се прилагат в зависимост от установения период на изграждане на строежа, затова хипотезата на § 127, ал. 1 от ЗУТ е неприложима за случаите на незаконни строежи, извършени преди 02.01.2001 г. Отнесено към настоящия случай, след като строежът да е бил изпълнен към 1998 г., то нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ се явява неприложима за процесния строеж.

Строежът не би могъл да бъде узаконен и по реда на §184 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като заявление за узаконяване по ал.2 от разпоредбата не е подадено в указания шестмесечен срок от 22 юли 2003г.

Предвид изложеното, правилен е извода на административния орган за неприложимост на §16, §127и §184 от ЗУТ.

         Освен с материалния закон, оспореният акт е съобразен и с целта на закона, доколкото с него се цели възстановяване на законосъобразното положение чрез премахване на незаконния и нетърпим строеж.

Неоснователни са и наведените доводи за нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Видно от доказателствата по делото, процесната незаконна надстройка не е единствено жилище на жалбоподателя, той е собственик на къщата, намираща се в същото дворно място. Поради това правото му на неприкосновеност на единствено жилище не е нарушено, а разпореденото премахване на незаконната надстройка не съставлява непропорционално вмешателство в притежанията му. В този смисъл направеното позоваване на дело Иванова и Черкезов срещу България е неотносимо към настоящия казус.

По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. 

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                               

 Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.А., ЕГН**********,***, против Заповед № 588 от 23.12.2019 г., издадена от Кмета на община Ветово, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Надстройка на съществуващ гараж в УПИ V-1409, кв.124, гр.Ветово“ с административен адрес гр.Ветово, ***.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

    

 

СЪДИЯ: