Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
V състав в открито съдебно заседание на 19 ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм.
дело № 17
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба
от П.Г.А.
/П.Н.А., видно от справка на стр.23 от делото/ от гр. Ветово, против Заповед № 588 от
23.12.2019 г., издадена от Кмета на община Ветово, с която е наредено
премахването на незаконен строеж „Надстройка на съществуващ гараж в УПИ V-1409, кв.124, гр.Ветово“ с административен адрес гр.Ветово, ***. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на административния акт, които касаят
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
административно-производствените правила, несъответствие с целта на закона. и
липса на компетентност на органа. Иска се постановяване на решение, с което да
бъде отменена заповедта като незаконосъобразна и присъждане на сторените
разноски – за вещо лице и държавна такса.
Ответникът
по жалбата – Кмет на община Ветово, не взема становище по жалбата.
След като съобрази
оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства и след
проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:
На 27.11.2019г.
служители на община Ветово извършили проверка и установили, че строеж категория
пета „Надстройка на съществуващ гараж в УПИ V-1409,
кв.124, гр.Ветово“ е извършен без издадени строителни книжа. Съставен е
Констативен акт №5/27.11.2019г., в който е прието, че собственик, възложител,
извършител и строител на строежа е П.Г.А.. Констативният акт е съобщен по реда
на §4 от ДР на ЗУТ. В законоустановения срок не е постъпило възражение, поради
което е издадена оспорената заповед №
588 от 23.12.2019 г., с която е наредено премахването на незаконен строеж. С оспорената заповед кметът е възприел констатациите в констативния акт,
приел е, че собственик и извършител на строителството е П.Г.А., както и че
строителството е извършено без строителни книжа и документи удостоверяващи
законността му. Прието е, че обектът не е търпим, за него е неприложим §127,
ал.1 и ал.2 вр. с §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ; не попада и в хипотезите на §16 от
с.з. Заповедта
е обявена по реда на §4 от ДР на ЗУТ. По
делото на л. 12 от адм. преписка е приложена разписка за датата и часа на
залепяне на посочената заповед – 27.12.2019 г. 13.00 ч., на незаконния обект и
на таблото на Община Ветово, като разписката е подписана от свидетели, които са
длъжностни лица към Община Ветово.
Заповедта е оспорена от П.Г.А., чрез
административния орган и заведена в деловодството на същия с вх. № Ж-2 от
06.01.2020г., поради което жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК.
По делото са
разпитани като свидетели Г.А. - майка на жалбоподателя и В.Ц. – дядо на
жалбоподателя. Двамата установяват, а спор по тези факти не е и формиран, че
имотът – дворно място и построена в него къща и гараж, върху който е изграден
незаконния строеж, първоначално е бил собственост на В.Ц., а впоследствие – на П.Г.А.; това
обстоятелство се установява и от отразяванията в констативния акт. В къщата,
освен семейството на П., живее и семейството на брат му и родителите му. И
двамата свидетели твърдят, че незаконната надстройка е била построена от
предходен собственик на имота, като дядото на П.А., след придобиване на имота,
извършил довършителни работи.
От изискана и постъпила информация от община
Ветово се установява, че процедура по узаконяване на строежа не е провеждана,
нито е издавано удостоверение за търпимост по искане на В.Ц. или П.А..
Представени са две декларации, видно от които процесната надстройка е построена през 1998г.
При така
изложеното съдът намира жалбата за допустима и подлежаща на разглеждане, а по същество - за неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от кмет на община Ветово – компетентен орган по смисъла на чл. 225а
от ЗУТ. Спазено е изискването за форма, изложени са правни и фактически
основания за издаването на акта.
В хода на
административното производство са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила – констативният акт и заповедта не са
връчени на адресата му, съгласно разпоредбата на чл.224а, ал.2 и чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Не е изследвано местонахождението на А.. Пристъпено е направо към
поставяне на копия от КА и заповедта върху строежа и на определеното за това
място в общината, какъвто е редът при неизвестен нарушител. Съдът
намира нарушението за несъществено, тъй като към момента на връчване на акта и
заповедта жалбоподателят е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под
стража“, поради което не би могло да му бъдат връчени лично, но въпреки това е
узнал за издаването им и е организирал защитата си своевременно.
Заповедта е
съобразена с материалния закон. Според посочената в нея разпоредба на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая не се твърди и
по делото не се установява такива да са издавани, поради което правилно е
прието от административния орган, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ.
Неоснователни
са твърденията, че строежът е узаконяем, респективно – търпим.
В жалбата се твърди, че строежът е
изпълнен през 1998 г.; такива са и констатациите в Констативен акт №5/27.11.2019г.,
такива данни се съдържат и в двете представени от община Ветово декларации.
Предвид посочване само на годината, съдът намира, че относими към казуса са
разпоредбите на §16, ал.2 и ал.3 от ПР ЗУТ. Първата от тях касае търпимостта на
незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., а втората -
незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г. За да са търпими, тези строежи
следва да не са били неузаконени до влизането в сила на закона, да са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и да са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
– за ал.2 и в 6-месечен срок от обнародването на закона, т.е. до юли 2001г., за
ал.3. По делото
няма данни за подобно деклариране, поради което е безпредметно обсъждането на
останалите предпоставки, свързани с допустимостта на строежа по действащите
планове, правила и нормативи по време на строителството или съгласно ЗУТ.
Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ също се явява неприложима, защото
визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи,
изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3
на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е
отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), т. е. тя е действаща, с
визираните в нея времеви периоди. От това следва, че новите условия за
търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през
нов четвърти период, т. е. този нов период не "поглъща" периодите по
§ 16, двата параграфа не се конкурират, а се прилагат в зависимост от
установения период на изграждане на строежа, затова хипотезата на § 127, ал. 1 от ЗУТ е неприложима за случаите на незаконни строежи,
извършени преди 02.01.2001 г. Отнесено към настоящия случай, след като строежът
да е бил изпълнен към 1998 г., то нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ се явява неприложима за процесния
строеж.
Строежът не би могъл да бъде
узаконен и по реда на §184 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като заявление за узаконяване по
ал.2 от разпоредбата не е подадено в указания шестмесечен срок от 22 юли 2003г.
Предвид изложеното, правилен е
извода на административния орган за неприложимост на §16, §127и §184 от ЗУТ.
Освен с материалния закон, оспореният
акт е съобразен и с целта на закона, доколкото с него се цели възстановяване на
законосъобразното положение чрез премахване на незаконния и нетърпим строеж.
Неоснователни са и наведените доводи за нарушение на чл.8 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи. Видно от доказателствата по
делото, процесната незаконна надстройка не е единствено жилище на
жалбоподателя, той е собственик на къщата, намираща се в същото дворно място.
Поради това правото му на неприкосновеност на единствено жилище не е нарушено,
а разпореденото премахване на незаконната надстройка не съставлява
непропорционално вмешателство в притежанията му. В този смисъл направеното
позоваване на дело Иванова и Черкезов
срещу България е неотносимо към настоящия казус.
По
изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава
тя следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.А., ЕГН**********,***,
против Заповед № 588 от 23.12.2019 г., издадена от
Кмета на община Ветово, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Надстройка
на съществуващ гараж в УПИ V-1409, кв.124, гр.Ветово“
с административен адрес гр.Ветово, ***.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: