№ 241
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000443 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260009 от 25.01.2021 г., постановено по т.д. № 224 по
описа за 2019 г., Пазарджишкият окръжен съд е:
- Осъдил ЗАД „О** - З.“ АД да заплати на КЛ. СЛ. Ж., ЕГН **********
следните застрахователни обезщетения, във връзка с ПТП, станало на
12.07.2016 г. и на основание договор за застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключен с полица *********: 240 000 лв. - за
неимуществени вреди, претърпяни във връзка със смъртта на баща му С. Й.
Ж., 65 000 лв. – за неимуществени вреди във връзка с телесните повреди,
нанесени му при ПТП, 850 лв. – за имуществени вреди /разходи за
транспортиране на собствения му автомобил/, 11 249 лв. – за имуществени
вреди /загуби поради пълното увреждане на автомобила/ и 3 629,28 лв. – за
имуществени вреди /разходи за лечение и рехабилитация/,заедно със
законната лихва за забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното плащане
на обезщетенията и разноски по делото в размер на 8 123,74 лв.
- Осъдил ЗАД „О** - З.“ – гр. С. да заплати на Л.. ИВ. Ж., ЕГН
********** следните застрахователни обезщетения, във връзка с ПТП,
станало на 12.07.2016 г. и на основание договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с полица *********: 240 000 лв. -
1
за неимуществени вреди, претърпяни във връзка със смъртта на съпруга й С.
Й. Ж. и 5 210,07 лв. за имуществени вреди /разходи за погребението на
съпруга и благоустройство на гробното място/, заедно със законната лихва за
забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетенията
и разноски по делото в размер на 6 944,09 лв.
- Отхвърлил иска на Л.. ИВ. Ж. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 9 000 лв. – разходи за адвокатска защита в
качеството й на частен обвинител по НОХД № 35/2017 г. на ОС-Пазарджик.
- Отхвърлил иска на КЛ. СЛ. Ж. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 9 000 лв. – разходи за адвокатска защита в
качеството и на частен обвинител по НОХД № 35/2017 г. на ОС-Пазарджик и
частично – иска за обезщетение за неимуществени вреди, поради пълното
повреждане на автомобила за разликата от 11 249 лв. до 25 000 лв.
- Осъдил ЗАД „О** - З.“ АД да заплати по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт: 22 637.53 лв. - държавна
такса и 742,63 лв. - възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената
част от исковете.
- Осъдил КЛ. СЛ. Ж., ЕГН ********** да заплати 391, 69 лв. и Л.. ИВ.
Ж., ЕГН ********** - 154,95 лв. на ответника ЗАД „О** - З.“ АД,
представляващи разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете им.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ЗАД „О** - З.“ АД в
следните части:
- В частта, с която са уважени субективно съединените искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците
във връзка със смъртта на С. Й. Ж., за всеки от ищците – за разликата от
150 000 лева над сумата от 90 000 лева до уважения размер от 240 000 лева.
- В частта, с която е уважен иска, предявен от КЛ. СЛ. Ж. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с телесните повреди,
нанесени му при ПТП, за разликата от 35 000 лева над сумата от 30 000 лева
до уважения размер от 65 000 лева.
- В частта, с която са уважени предявените от ищците искове за
заплащане на обезщетения за претърпените във връзка със смъртта на С. Й.
Ж. имуществени вреди.
В подкрепа на жалбата си ответното дружество чрез процесуалния си
представител изразява становище, че в обжалваната от част решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон, и е необосновано.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и вместо това,
да се постанови друго, с което да се отхвърлят както следва: исковете на
всеки от ищците за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
2
претърпени във връзка със смъртта на С. Й. Ж., над сумата 90 000 лева до
претендирания размер от 240 000 лева; иска, предявен от КЛ. СЛ. Ж., за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с телесните
повреди, нанесени му при ПТП, над сумата от 30 000 лева до уважения
размер от 65 000 лева; предявените от всеки от ищците искове за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди – изцяло. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба
от ищците КЛ. СЛ. Ж. и Л.. ИВ. Ж., с която се изразява становище, че в
обжалваната част решението е правилно и следва да се потвърди, както и да
им се присъдят сторените във въззивното производство деловодни разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства
по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по
предявени от КЛ. СЛ. Ж. и Л.. ИВ. Ж. против ЗАД „О** - З.“ АД обективно и
субективно активно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 380, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на следните
суми:
- по 240 000 лв. на всеки от ищците, представляващи застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди, претърпените от тях в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на техния
съпруг и баща – С. Й. Ж., настъпила вследствие на травми от ПТП на
12.07.2016 г. на км. **+*** на АМ „Т.“ в района на гр. П.;
- 65000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца КЛ. СЛ. Ж., вследствие от същото ПТП, изразяващи се в счупване на
проксималния участък на големия пищял на дясната подбедрица, довело до
трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за период повече
от 30 дни, както и лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата
с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване обърканост, сънливост;
- 38 479.28 лева – за претърпени от ищеца КЛ. СЛ. Ж. имуществени
вреди както следва: разходи за транспортиране на собствения му автомобил,
загуби поради пълното увреждане на автомобила, разходи за лечение и
рехабилитация, разходи за адвокатска защита в качеството и на частен
обвинител по НОХД № 35/2017 г.;
- 9000 лева обезщетение за претърпени от ищцата Л.. ИВ. Ж.
имуществени вреди – разходи за адвокатска защита в качеството и на частен
обвинител по НОХД № 35/2017 г. на ОС-Пазарджик,
- 5210.07 лева – обезщетение за претърпени от ищцата Л.. ИВ. Ж.
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за погребението на
починалия вследствие ПТП съпруг и благоустройство на гробното място,
3
ведно със законната лихва върху главните вземания смятано от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумите.
Исковете се основават на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
На 12.07.2016 г., на км. ** + *** на АМ „Т.“, в района на гр. П., посока
от гр. С. за гр. П., вследствие на получените травми от сблъсъка между лек
автомобил марка „М." * ***, с per. № ******** , управляван от ищеца и МПС
- товарна система, състояща се от влекач „ Д** **** ***“ , с per. № ********
и прикачено към него полуремарке „В.“ с per. № ********, управлявано от Д.
В. Т, е починал С. Й. Ж. и са причинени различни по степен телесни повреди
на водача на лекия автомобил КЛ. СЛ. Ж..
С влязла в сила присъда № 47/13.09.2017 г., постановена по НОХД №
35/2017 г. на ОС – Пазарджик, Д. В. Т, е признат за виновен в това, че
12.07.2016 г., на км. ** + *** на АМ „Т.“ в района на гр.П., посока от гр. С. за
гр. П., при управление на моторно превозно средство – МПС - товарна
система, състояща се от влекач „ Д** **** ***“ , с per. № ******** и
прикачено към него полуремарке „В.“ с per. № ********, е нарушила
правилата за движение, а именно – чл. 20, ал. 1 и чл. 23, ал.1, ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила смъртта на С. Й. Ж. и телесна повреда на КЛ.
СЛ. Ж..
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието съгласно разпоредбите на чл. 413 ал. 2 НПК и чл. *** ГПК.
Безспорно установено е също, че ищцата Л.. ИВ. Ж. е съпруга на
починалия от травмите, причинени му при процесното ПТП – С. Й. Ж., а КЛ.
СЛ. Ж. е негов син.
По исковете за присъждане на застрахователни обезщетения на всеки от
ищците вследствие претърпените неимуществени вреди от смъртта на С. Ж.:
От събраните по делото доказателства категорично се установява, както
наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на техния
родственик, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по
вина на водача на автомобила ПТП.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента Д. В. Т
за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по полица № *********, сключена между
собственика на описаната МПС - товарна система и застрахователя, със срок
на действие от 05.05.2016 г. 04.05.2017г.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал.1 и чл.
4
493, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 КЗ т.е. да се приеме, че предявените
искове са доказани по основание.
В настоящото производство се поддържат възражение, свързано с
размера на безспорно дължимите застрахователни обезщетения – за
неотговарящи на критериите за справедливост размери на присъдените
обезщетения.
Отношенията между С. Ж. приживе и неговата съпруга Л.Ж., както и
неговия син – К.Ж., са изследвани подробно от първоинстанционния съд въз
основа на достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, като
изводите на съда в тази връзка са конкретни, прецизни и обосновани, поради
което се споделят напълно от въззивната инстанция.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пазарджишкият
окръжен съд обаче не е изложил мотиви, обуславящи преценката му за
справедливост на определените от него обезщетения в пълните претендирани
размери от по 300000 лева за всеки от ищците, с оглед на установени по
делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от всеки от
тях неимуществени вреди, които са определящи за размера на обезщетението,
с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената
в тази насока съдебна практика.
Според тълкуването относно критериите за определяне на понятието „по
справедливост“, съдържащо се в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дадено с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., на Пленума на ВС, това понятие не е
абстрактно. Според това постановление, което актуално и понастоящем,
понятието „по справедливост“ „е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица
друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.“
Несъмнено, като най-висше благо, естествено присъща и неотменима за
човека ценност, животът поначало е неоценяем в смисъл, че не съществува
съответстващ материален еквивалент, с който да бъде сравнен и съответно
категоризиран като материална величина. Подлежат на остойностяване
неимуществените вреди, които ищците са претърпели в резултат от смъртта
на техния родственик. Тези вреди, представляващи душевни болки и
5
страдания, емоционален срив и други подобни негативни промени в
психичния, емоционален и социален статус на ищците намират конкретен
израз в душевната болка от загубата на близък човек - тяхна емоционална,
морална и житейска опора. В конкретния случай е установено, че семейството
е било много сплотено, отношенията в него са били хармонични, изпълнени с
разбирателство, привързаност и обич. Установено е, че връзката на ищците с
техния съпруг и баща е била особено силна, не само заради грижите, които е
полагал, не само заради осигуряваната издръжка и подкрепа на семейството,
но и заради обичта, вниманието и уважението, които проявявал към всеки
един от тях. С. е бил добър, грижовен, отговорен и любящ съпруг и баща,
който дарявал с обич и внимание близките си, осигурявал им е уют, сигурност
и възможности за развитие, бил е пример за сина си. Независимо, че се е
намирал в пенсионна възраст, според свидетелите, той е бил здрав, енергичен
и жизнен за възрастта си. Затова няма съмнение, че съпругата и сина му
преживяват тежко загубата.
При определяне размера на обезщетението, несъмнено следва да се
отчетат характера, степента и продължителността на свързаните със смъртта
на техния родственик душевни болки и страдания, но също и други фактори -
зрялата възраст на пострадалите, както и обществено-икономическите
отношения в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие през 2016 г.
Отчитайки всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи
характера и тежестта на претърпените персонално от всеки един от ищците
неимуществени вреди – възрастта на починалия, здравния му и социален
статус, както и отношенията му приживе с ищците, икономическата
конюнктура в страната към релевантния момент, настоящият състав
преценява, че обезщетения в общ размер от по 150 000 лева за всеки от
ищците, съставляват справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Доколкото е безспорно установено, че застрахователят е заплатил
доброволно обезщетения от по 60 000 лева на всеки от ищците за
претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със
смъртта на С. Ж., исковете са основателни и следва да се уважат за остатъка
от дължимите обезщетения т.е. за сумите от по 90 000 лева за всеки от тях. В
останалата част до пълните предявени размери от по 240 000 лева,
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, след като се
отмени решението в частта, с която тези искове са уважени над сумата от по
90 000 лева.
По иска за присъждане на застрахователни обезщетения на ищеца КЛ.
СЛ. Ж. за претърпените вследствие получените от процесното ПТП травми
неимуществени вреди:
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищецът К.Ж. е получил
6
следните увреждания: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
остеохондрална фрактура на латерален бедрен и тибиален кондил на дясното
коляно с пристенна лезия в заден рог на латерален мениск. Получените
вследствие процесното ПТП увреждания наложили хоспитализация,
оперативна интервенция и болнично лечение на пострадалия Ж. както следва:
през периода от 12.07.2016 г. до 15.07.2016 г. /за лечение на мозъчното
сътресение/ и през периода от 15.07.2016 г. до 22.07.2016 г./ за операция и
лечение на уврежданията в десния крак/. Лечението е било последвано от
рехабилитационни процедури и възстановяване в домашен режим, като
целият процес е продължил около 5-6 месеца.
Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват, както от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на
разпитаните свидетели, че получените от ищеца травматични увреждания са
му причинили различни по степен и интезитет болки и страдания. Освен, че е
довела до разстройство на здравето с трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник, контузията на коляното е била свързана и със силни
болки, продължителната имобилизация на крайника и произтичащите от това
неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни
дейности, включително и такива, свързани със самообслужването. Според
заключението на СМЕ, предвид характера и степента на контузията на крака,
последиците от подобна травма отшумяват обичайно за около 5-6 месеца.
Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие описаните увреждания.
Поддържаните във въззивната жалба от застрахователя възражения и
доводи относно справедливия размер на дължимото в случая обезщетение, се
споделят от Пловдивският апелативен съд, поради следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
следва да се изхожда от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; възрастта на пострадалия, продължителността на оздравителния
и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца К.Ж.
травматични увреждания за определен период е било свързано с изпитване на
силни болки и страдания, което е влошило начина му на живот и е довело до
неблагоприятни промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения
в самообслужването, ограничаване на социалните контакти.
Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки, физически,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителност и сложност на
7
лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период,
възрастта на пострадалия – млад човек, който се е занимавал с
професионален спорт; пълното му възстановяване, размерът на
обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-
икономически условия и стандарта на живот в страната при настъпване на
застрахователното събитие. Отчитайки описаните общи и специфични
обстоятелства, настоящият състав преценява, че обезщетение в общ размер от
40 000 лева е справедливо и съответства на характера и тежестта на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Като се отчете вече
извършеното от страна на застрахователя плащане на част от
застрахователното обезщетение в размер на 10 000 лева, искът се оказва
основателен за сумата от 30 000 лева и над тази сума до уважения размер от
65 000 лева този иск следва да се отхвърли, след като се отмени обжалваното
решение и в тази част.
По исковете за присъждане на застрахователни обезщетение за
претърпени от всеки от ищците имуществени вреди в резултат от
настъпилото застрахователно събитие:
На ищеца К.Ж. е присъдена само част от претендираното обезщетение
за претърпени имуществени вреди, както следва: 850 лв. – за имуществени
вреди /разходи за транспортиране на собствения му автомобил/, 11 249 лв. –
за имуществени вреди /загуби поради пълното увреждане на автомобила/ и 3
629,28 лв. – за имуществени вреди /разходи за лечение и рехабилитация/.
Извършените разходи са установени по основание и размер с
представени по делото фактури и касови бонове, а наличието на причинна
връзка между сторените разходи и последиците от произшествието –
получените от ищеца травми, тяхното лечение и рехабилитация, както и
щетите по лекия автомобил, са установени от заключенията на съдебно-
медицинската и автотехническата експертиза, както и от показанията на
разпитаните свидетели.
На ищцата Л.Ж. също е присъдена само част от търсеното обезщетение
за претърпени вследствие застрахователното събитие имуществени вреди -
5 210,07 лева, представляващи извършени разходи за погребението на
съпруга й и благоустройство на гробното място.
Тези разходи също са установени в пълния претендиран размер от
представените от ищцата писмени доказателства – договори, фактури и
разписки, както и от свидетелските показания.
Предвид изложеното, съдът приема, че тези искове са основателни в
уважените им размери, съответно въззивната жалба против тази част от
решението е неоснователна. Изводът е, че в тази обжалвана част решението е
правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските.
Предвид изхода от спора във въззивното производство, и двете страни
8
имат право на разноски както следва: за жалбоподателя – ответник по
исковете - съразмерно с отхвърлената част от предявените искове и за
въззиваемите ищци - съразмерно с уважената част от исковете.
ЗАД „О** - З.“ АД е установило действително направени разноски за
това производство в общ размер от 14750 лева, от които 7118.77 лева за ДТ за
въззивната жалба и 7632 лева с включен ДДС – за адвокатско
възнаграждение. Съдът преценява като неоснователно направеното от
въззиваемите възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя. Заплатеното възнаграждение от 7632 лева не
само не е прекомерно, но е значително по-ниско от дължимото
възнаграждение, изчислено по правилата на чл. 7, ал.2 във вр. с чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащо на 12930 лева без ДДС. Изчислени съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, дължимите в полза на ЗАД „О** -
З.“ АД разноски за въззивното производство възлизат на 13883 лева.
Ищецът К.Ж. е установил разноски за въззивното производство в общ
размер от 8700 лева заплатено адвокатско възнаграждение, от които следва да
бъдат присъдени 681.70 лева, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
Ищцата Л.Ж. е направила разноски във въззивното производство в общ
размер от 7200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, от което следва
да бъдат присъдени 241.70 лева съразмерно с уважената част от предявените
искове.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователно и
направеното от представителя на жалбоподателя възражение за прекомерност
на уговорените и заплатени от въззиваемите адвокатски възнаграждения.
Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, предвид броя на
обективно и субективно съединените искове, множеството събрани
доказателства и експертни заключения, съдът счита, че 40% завишение
спрямо минимално дължимото според Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
възнаграждение, заплатено от Л.Ж. и 11% завишение спрямо минимално
дължимото по същата наредба, заплатено от К.Ж., не са прекомерни, поради
което размерът им не следва да се редуцира.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260009 от 25.01.2021 г., постановено по т.д. №
224 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд в частта с която:
- ЗАД „О** - З.“ АД е осъдено да заплати на КЛ. СЛ. Ж., ЕГН
********** застрахователно обезщетение от 150 000 лева за разликата над
сумата от 90 000 лева до сумата 240 000 лева, във връзка с ПТП, станало на
9
12.07.2016 г. и на основание договор за застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключен с полица *********, за неимуществени вреди,
претърпени във връзка със смъртта на баща му С. Й. Ж., заедно със законната
лихва за забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното плащане на
обезщетението.
- ЗАД „О** - З.“ АД е осъдено да заплати на КЛ. СЛ. Ж., ЕГН
********** застрахователно обезщетение от 35 000 за разликата над сумата
от 30 000 лева до 65 000 лв. – за неимуществени вреди във връзка с телесните
повреди, нанесени му при ПТП станало на 12.07.2016 г. и на основание
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен с полица *********, заедно със законната лихва за забава, считано
от 05.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението.
- ЗАД „О** - З.“ е осъдено да заплати на Л.. ИВ. Ж., ЕГН **********
застрахователно обезщетение от 150 000 лева за разликата над сумата от
90 000 лева до сумата 240 000 лева, във връзка с ПТП, станало на 12.07.2016 г.
и на основание договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с полица *********, за неимуществени вреди,
претърпени във връзка със смъртта на съпруга й С. Й. Ж., заедно със
законната лихва за забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното плащане
на обезщетението, като вместо това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КЛ. СЛ. Ж., ЕГН ********** против ЗАД
„О** - З.“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск за заплащане на сумата
150 000 лева за разликата над сумата от 90 000 лева до сумата 240 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, станало на
12.07.2016 г. и на основание договор за застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключен с полица *********, за неимуществени вреди,
претърпени във връзка със смъртта на баща му С. Й. Ж., заедно със законната
лихва за забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното плащане на
обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от КЛ. СЛ. Ж., ЕГН ********** против ЗАД
„О** - З.“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск за заплащане на сумата от
35 000 лева за разликата над сумата от 30 000 лева до 65 000 лв. –
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с телесните повреди, нанесени му при ПТП станало на 12.07.2016 г. и
на основание договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с полица *********, заедно със законната лихва
за забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното плащане на
обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.. ИВ. Ж., ЕГН ********** против ЗАД
„О** - З.“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск за заплащане на сумата
150 000 лева за разликата над сумата от 90 000 лева до сумата 240 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, станало на
12.07.2016 г. и на основание договор за застраховка „гражданска отговорност
10
на автомобилистите“, сключен с полица *********, за неимуществени вреди,
претърпени във връзка със смъртта на съпруга й С. Й. Ж., заедно със
законната лихва за забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното плащане
на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 25.01.2021 г., постановено по
т.д. № 224 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд в частта с
която:
- ЗАД „О** - З.“ АД е осъдено да заплати на КЛ. СЛ. Ж., ЕГН
********** следните застрахователни обезщетения, във връзка с ПТП,
станало на 12.07.2016 г. и на основание договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с полица *********: 850 лв. – за
имуществени вреди /разходи за транспортиране на собствения му автомобил/,
11 249 лв. – за имуществени вреди /загуби поради пълното увреждане на
автомобила/ и 3 629,28 лв. – за имуществени вреди /разходи за лечение и
рехабилитация/, заедно със законната лихва за забава, считано от 05.03.2019 г.
до окончателното плащане на обезщетенията.
- ЗАД „О** - З.“ – гр. С. е осъдено да заплати на Л.. ИВ. Ж., ЕГН
********** следните застрахователни обезщетения, във връзка с ПТП,
станало на 12.07.2016 г. и на основание договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с полица *********: 5 210,07 лв.
за имуществени вреди /разходи за погребението на съпруга и благоустройство
на гробното място/, заедно със законната лихва за забава, считано от
05.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗАД „О** - З.“ АД, ЕИК ********* , да заплати на КЛ. СЛ.
Ж., ЕГН ********** сумата 681.70 лева, деловодни разноски съразмерно с
уважената част от предявените искове, за производството по в.т.д. № 443 по
описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „О** - З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Л.. ИВ.
Ж., ЕГН ********** сумата 241.70 лева, деловодни разноски съразмерно с
уважената част от предявените искове за производството по в.т.д. № 443 по
описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА КЛ. СЛ. Ж., ЕГН ********** и Л.. ИВ. Ж., ЕГН **********
да заплатят на „О** - З.“ АД, ЕИК *********, сумата 13883 лева - деловодни
разноски в производството по т. д. № 443 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
В останалата необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12