Решение по дело №4231/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260264
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20203110204231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260264/24.2.2021г.

гр.Варна, 24.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

 

при секретаря Валентина Батешкова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4231  по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.М.К. *** срещу Наказателно постановление № 538315-F566389/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за постановено в нарушение на материалните норми и процесуалните правила. Намира констатациите на наказващия орган за необосновани и неправилни. Счита за недоказани фактическите констатации в акта. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като обстоятелствената част на наказателното постановление не съдържа надлежно описание на нарушението. При условията на евентуалност привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена от легитимирана странанаказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съдпо местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.   Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 10.08.2015г. в регистър БУЛСТАТ било вписано „Ива 2015“ ДЗЗД, ЕИК:*********, със съдружници К.К. и Ж.Ж., с представляващ и управляващ К.К.. Дружеството осъществявало дейност, свързана с предоставяне на СМР услуги, изработка  и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък, от обект-Цех за паметници с адрес: гр.Варна, ул.“Андрей Сахаров“ №1. В обекта било регистрирано  ФУ с № ZK068281 и ФП50126357 (регистрирано на 12.08.2015 г.). С Резолюция за извършване на проверка от 19.06.20г. на началник сектор при ТД на НАП-Варна било определено извършването на проверка на дружеството за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. Било изискано представянето на определени документи, между които и отчет от ФУ за месец 03.2020 г., сторно касова бележка № 5/06.03.2020 г. и разходен касов ордер  от 06.03.2020 г. На 27.07.20г. от св.С.П.В.-ст. инспектор от приходите в ТД на НАП-Варна била извършена проверка на представените документи, при която било установено, че на 06.03.2020 г. дружеството, в качеството на задължено лице, е сторнирало сумата по издаден фискален касов бон на стойност 1890,00 лева с основание „върнат аванс поради отказ на клиента“, като е издало сторно бележка от кочан с № 5/06.03.2020 г. Свидетелката преценила, че за сумата е следвало да бъде издаден документ от фискалното устройство, съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.4 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ /Наредбата/. За извършената проверка бил съставен протокол № 31832002421309/27.07.2020 г., връчен на 30.07.2020 г. по електронен път на декларирания електронен адрес пред НАП на дружеството. Въз основа тези констатации на 24.08.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че задълженото лице е сторнирало посочената сума по издаден ФКБ, като е издало сторно бележка от кочан, а е следвало да издаде документ от фискалното устройство, в срок до 07.04.20г., съгласно разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредбата. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.  Въз основа на съставения акт на 23.09.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К.К. била наложена глоба в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 31 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля С.П.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са сторно касова бележка № 5/06.03.2020 г. и разходен касов ордер  от 06.03.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Съгласно нормата на чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Срокът за изпълнение на това задължение е регламентиран в четвъртата алинея на цитираната норма, според която сторно операцията при операторска грешка следва да се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че дружеството е сторнирало сумата от 1890,00 лв., като не е издало  документ от фискалното устройство за извършената сторно операция, а вместо това е отразило осъществяването й в сторно бележка от кочан. При това положение правилно е констатирано наличието на нарушение на чл. 31 ал. 1 от Наредбата. Законосъобразно също така административнонаказателната отговорност е насочена към жалбоподателя. Действително, икономическата дейност в случая е осъществявана от „Ива -2015“ ДЗЗД. Гражданското дружество обаче не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов правен субект. То не е юридическо лице, не е обособено като корпоративна структура с отделно имуществено единство и органи, а носител на правата и задълженията са самите съдружници. В тази насока е и практиката на ВАС. В решение №3055/07г. на ІV о., Решение 01193/2011г. на ІVо., Решение №832/97г., Решение 028/97г. и др. изрично се приема, че във взаимоотношенията си с третите лица участват отделните съдружници, а не самото дружество. Доколкото правата и задълженията при осъществяване на дейността не възникват за дружеството, а за съдружниците и след като жалбоподателят е съдружник в дружеството по чл.357 ЗЗДкато такъв е носител на всички права и задължения), същият е бил натоварен със задължението по чл.31, ал.1 от Наредбата, за неизпълнението на което подлежи на административнонаказателна отговорност.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на оспореното наказателно постановление. Наказващият орган не е изпълнил надлежно задължението си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН  да опише нарушението и да посочи датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. В наказателното постановление не е посочено коя от хипотезите на чл.31, ал.1 от Наредбата се твърди, че е налице- рекламация или връщане на стока, операторска грешка или намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента. Допуснатата непрецизност е особено съществена, тъй като отделните хипотези са свързани с различен срок за изпълнение на задължението за документиране на операцията чрез издаване на документ от ФУ: до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката, когато се касае за операторска грешка, а във всички останали случаи- в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. В наказателното постановление също така се приема, че срокът за изпълнение на процесното задължение е бил до 07.04.20г., т.е. до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е била издадена сторно бележката от кочан. Този срок съответства на хипотезата на сторно операция при операторска грешка. От обстоятелствената част на НП обаче е видно, че в случая не се касае за операторска грешка, а за връщане на аванс поради отказ на клиента. Липсата на конкретизация коя от хипотезите на чл.31, ал.1 от Наредбата се твърди, че е осъществена от една страна и несъответствието между описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП (свързано с отказ на клиент) и възприетия срок за изпълнение, съответен на друг вид нарушение (операторска грешка, каквато в случая не е налице) от друга, са довели до съществено накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Същият е бил поставен в невъзможност да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и да организира съответно защитата си -обстоятелство, водещо до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и обуславящо неговата отмяна. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че описаното несъответствие е довело и до неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. При положение, че в случая нарушението не е свързано с допускане на операторска грешка, не би могло да се счете, че срокът за изпълнение на процесното задължение е бил до 07.04.20г., на която дата следва да се приеме за извършено нарушението, осъществявано чрез бездействие. В действителност са налице данни за нарушение, извършено на 06.03.20г., когато авансово получената сума е била върната на клиента. Правилното посочване на датата на извършване на нарушението е от особено съществено значение не само с оглед необходимостта санкционираното лице да разбере осъществяването на какво нарушение му е вменено, но и най-вече с оглед преценката дали не са изтекли съответните давностни срокове.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 538315-F566389/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което на К.М.К. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: