Решение по дело №514/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 401
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20211700500514
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД против
Решение № 36 от 19.03.2021 г. постановено по гр.д. № 4806 по описа на Районен съд
Перник за 2020 г., с което по предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК от Е. В. Н., с
ЕГН: ********** и В. В. Р., с ЕГН: **********, срещу „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, с ЕИК: *********, е прието за установено, че ищците не дължат на ответника
сумата от общо 668.06 лева, представляваща цена на преизчислено количество
електрическа енергия, начислена въз основа на констативен протокол № *** г. и
фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № *** г. за недвижим имот,
находящ се в ***. В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му от
въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове.
Въззиваемата по подробни доводи и съображения възразява на наведените
твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Окръжен съд Перник намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
1
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства,
че ищците са наследници на В. Р. Ч. – потребител на ел. енергия за партида с абонатен
№ *** и адрес на обекта ***, по смисъла на §1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ – краен
клиент, който купува енергия, а „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е оператор на
електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. А от ДР на ЗЕ, като лице,
което осъществява разпределение на електрическа енергия по електро разпределителна
мрежа.
От констативен протокол № *** г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се
установява, че на същата дата служители към ответното дружество са извършили
техническа проверка на средството за търговско измерване с фабричен № ***,
обслужващ обект – апартамент ***, с аб. № ***, като в протокола е отразено: „Липсва
пломба на щита на ел. таблото. При измерен това от 0.86 А с ампер клещи индикаторът
за натоварване на електромера не мига, а на дисплея на същия се визуализират 0.00
волта и 0.00 ампера. След проверката електромерът е демонтиран и заменен с нов,
който е в клас на точност“, като е поставена пломба/щит. Проверката е направена в
отсъствие на потребителя, като протоколът е подписан в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите. Изпратено е уведомление от 28.02.2020 г.,
адресирано до В. Р. Ч. (наследодател на ищците) за извършената проверка и
предстоящата корекция на сметка. От приложените по делото обратни разписки се
установява, че писмото не е било надлежно връчено. С оглед направената проверка е
изготвена справка за преизчисление на количества електрическа енергия от *** г. – в
показанията на дневна тарифа за периода от 27.11.2019 г. до 27.02.2020 г. – със
стойност от 3422 kWh. Изготвена е фактура, приложена по делото, с № *** г., от която
е видно, че на основание чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
на наследодателя на ищците е начислена сумата от 668.06 лева – съгласно констативен
протокол. Фактурата е със срок на плащане до *** г.
От съдебно-техническата експертиза пред първата инстанция, изготвени на база
писмените доказателства по делото и свидетелските показания е установено, че
електромерът не съответства на метрологични и технически характеристики,
представлява случай на неизмерващо СТИ и съответно на неотчитане на потребената
ел.енергия. В съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че външна намеса в СТИ
според констатацията в протокола № *** г. не е установена. Посочил е, че състоянието
на електромера може да е от производствен дефект или друга причина (падане на
мълния повреда в самия електромер и др.), но не и външна намеса, независимо, че като
произведен 2018 г., същият е бил в срок на годност, която е 6 години. Уточнил е, че
повредата е в частта, измерваща тока, напрежението или интегриращата част на уреда,
като в случая ставало въпрос за повреда, при която не работи измерителят на тока и
напрежението. В тази връзка при визуализация на менюто на електромера се
констатирало, че са нулеви показанията на измерващите устройства. Това обуславяло
извод, че електромерът е извън метрологичните и техническите характеристики и не
отчита потребената електрическа енергия правилно.
2
Приетото за установено от първоинстанционния съд и направените
фактическите констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност в обжалваното решение, се възприемат частично от
въззивния съд, като нови доказателства пред настоящата инстанция не са представени.
При горе установеното следва, че според чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ общите
условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в
полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Очевидно е
противоречието между чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ от 2019 г. и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“
ЗЕ, защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, докато
според ПИКЕЕ от 2019 г. сумата се дължи на оператора на електроснабдителната
мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея. Съгласно
чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степан,
а именно чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ. Ответникът не е материално-правно легитимиран
за процесното вземане за корекция, а легитимиран е крайният снабдител. В полза на
това разбиране е и фактът, че практиката на ВКС по чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ от 2013
г. е в насока, че сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, като именно по
тази причина е разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
След измененията на ЗЕ (ДВ бр. 41 от 21.05.2019 г.), с които е изменен чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ липсват други изменения на закона, от които да се заключи, че е налице промяна
на законодателството в полза на оператора на електроразпределителната мрежа и чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ не трябва вече да се прилага. При наличието на чл. 98а, ал. 2, т.
6, б. „а“ ЗЕ не може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на
КЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на
електроразпределителната мрежа „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – жалбоподател
и ответник в настоящото производство, вместо на крайния снабдител „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Само на това основание липсва материално-правна легитимация на
ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да претендира процесната сума.
Освен горното, въззивният съд съобразява, че съгласно чл. 98а ал. 2, т. 6 и чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ от 2019 г. е предвидена възможността за извършване на
корекция за потребена ел. енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Отговорността е договорна и
следва, че когато е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, потребителят дължи доплащане на разликата на
3
реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у
потребителя за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество
действително е потребил, като дължи цена за цялото. Следователно, при предявен от
потребителя отрицателен установителен иск за несъществуване на негово задължение
за заплащане на електроенергия, ответникът следва да установи при пълно главно
доказване, че количеството ел. енергия за минал период е действително доставено и
потребено от ищеца, както следва да докаже и действителния му размер, като това
важи и в случаите когато СТИ е повредено, в резултат на което с него не е измерена
цялата доставена енергия, като последната не е и отчетена правилно, а още и цената на
електроенергията, която не е заплатена от потребителя.
При неизправно измервателно устройство, какъвто е и процесният случай,
служебно се начислява количество изразходвана ел. енергия, определено въз основа на
корекцията извършена по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Съгласно посочената
разпоредба в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не
измерва или измерва с грешка над допустимостта, операторът на мрежата изчислява
количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно или неточното измерване до последната
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно или неточното измерване като при неизмерващо СТИ ел.
енергията се начислява като 1/3 от пропускателната способност на измервателната
система при всекидневно 8-часово ползване на ел. енергия от клиента. В случая
корекцията е извършена за тримесечен период назад от проверката – т.е. от 27.11.2019
г. до 27.02.2020 г. По делото няма данни какви количества ел. енергия реално са
преминавали през измервателния уред през предходната три месеца, при което и въз
основа на горните констатации и данните от СИЕ няма как да се установи,
включително и по реда на чл. 162 ГПК какви са конкретните количества изразходвана
за всекидневно 8-часово ползване на ел. енергия в процесния имот и дали същите
съответстват на осчетоводените количества, респ. дали служебното начисляване за
исковия период кореспондира с чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. В обобщение се налага
извод, че ответното дружество не доказва да е предоставило в процесния имот стоките
и услугите, чието заплащане претендира.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че предявените
отрицателни установителни искове са основателни, предвид което и всички
възражения в жалбата са неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
4
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен
резултат с този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по
чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите претендират и доказват разноски за въззивното производство
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лв., което им се дължи от
жалбоподателя изцяло предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36 от 19.03.2021 г. постановено по гр.д. № 4806
по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Е. В. Н., с ЕГН: ********** и адрес: *** и В.
В. Р., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 300 лв. – адв. възнаграждение за
оказана правна помощ на въззиваемите във въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5