Решение по дело №57020/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7618
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20211110157020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7618
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110157020 по описа за 2021 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.200 КТ за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от трудова злополука.
В исковата молба пълномощникът на ищцата В. С. И. твърди, че по силата на
трудово правоотношение с ответното дружество тя изпълнявала длъжността "хигиенист”.
Посочва се, че на 10.09.2020г. тя постарадала при трудова злополука – по време на
почистване на подова настилка се подхлъзнала и паднала на пода, вследствие от което
получила „счупване на долния край на хумеруса , закрито на лява ръка”. Злополуката била
призната за трудова от СУСО към НОИ с Разпореждане № 29876/18.09.2020г. Лечението на
ищцата включвало поставяне на гипсова имобилизация в Окръжна болница – София , където
ищцата била отведена веднага след злополуката , и извършване на „оперативна
манипулация с голям обем и сложност – отпрепариране на улнарния нерв, възстановяване на
ставното лице, фиксация с един инфрагментарен винт, възстановяване на медиалната и
латерална колона на дисталния хумерус, фиксация с две реконструктивни плаки , поставени
ортогонално и зашиване”, извършена в 1111, където е била хоспитализирана през периода от
23.09.2020г. до 02.10.2020г. и домашно лечение. Временната нетрудоспособност на ищцата
продължила от 23.09.2020г. до 01.03.2021г. Твърди се , че ищцата извършила разходи във
връзка с лечението– за закупуване на реконструктивна права плака с 16 дупки , комплект с
винтове , титан кат. № 5.313.16 на стойност 1 572 лв, удостоверени с издадената фактура №
**********/ 30.09.2020г. В резултат от травматичните увреждания ищцата претърпяла
силни болки, стрес, физически и присхически дискомфорт.
1
Окончателното искане на ищцата към съда е да бъде осъдено ответното дружество
да й заплати :
- обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи претъпените
от нея болки и страдания от увреждането й - „счупване на долния край на хумеруса ,
закрито на лява ръка” , получено при осъществената на 10.09.2020г. трудова злополука , в
размер на 25 000 лв , и
- обезщетение за имуществените вреди, причинени й в резултат от същата трудова
злополука , с общ размер от 1 572 лв , представляващи претърпени загуби, изразяващи се
в осъществените от ищцата разходи за лечението й - за закупуване на реконструктивна
права плака с 16 дупки , комплект с винтове , титан кат. № 5.313.16 на стойност 1 572 лв,
удостоверени с издадената фактура № **********/ 30.09.2020г.
Увеличението на размера на иска за обезщетение на неимуществените вреди е
допуснато на основание чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение, постановено в
съдебното заседание на 21.04.2023г. по искане на пълномощника на ищцата.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 21.04.2023г. адвокат на
ищцата е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът ”ЦЕ ЕС ГЕ БЪЛГАРИЯ”ООД оспорва предявените искове с видно от
изявленията на пълномощника му в представения на 02.12.2021г. отговор на исковата
молба. Предявено е възражение за съпричинителство от страна на ищцата на трудовата
злополука и на уврежданията от нея поради нарушение на трудовите й задълъжения ,
посочени в т.3.1 и т.3.2 от длъжностната й характеристика и в списъка на работните места и
видовете работи по структурни звена на ”Ц.Е.Г.Б. при които се изисква специално работно
облекло и лични предпазни средства , и неспазване на изискванията за безопасни и условия
на труд , за които е била надлежно инструктирана от работодателя, изразяващи се в носене
по време на злополуката на неподходящи обувки тип джапанки , които не са
препоръчителни за ситуации на работа с хлъзгава повърхност , което е основната причина
за злополуката и което е констатирано и в подадената декларация за трудовата злополука.
Оспорват се : настъпването на твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди ;
пряката причинна връзка между злополуката и твърдените от ищцата вреди , както и
размерите на претендираните обезщетения, като се твърди , че те са силно завишени и
недоказани. Обосновава се становище, според което процесната злополука и уврежданията
на ищцата са в пряка причинна връзка не с извършваната от нея работа , а с „цялостното
слабо задровословно състояние на ищцата” и по-конкретно със заболяването й
„остоопороза” , както и с нейното поведение по време не инцидента – „ползването на
джапанки по хлъзгава повърхност в пълно противоречие с нейните задължения като
работник”
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответното дружество
поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 21.04.2023г.
2
адвокат на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Съдържащите се в отговора на
исковата молба доводи за неоснователността на исковете са обосновани и в представената
на 02.05.2023г. писмена защита от адвокат на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, осъдителните искове по чл.200
КТ подлежат на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК в част ІІ от ГПК , а
не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така ,
тъй като исковете за обезщетения по трудово правотношение (освен тези по чл.225,ал.1 КТ
и по чл.222,ал.1 КТ ) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред
е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага
само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не
е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от
общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително ,
нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава, че нито по искане на страните,
нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не
може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или
в друг закон.
Относно основателността на исковете :
Относно иска по чл.200 КТ за НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "хигиенист” в
ответното дружество.
От декларация,вх. № 156/17.09.2020г. за трудова злополука и разпореждане №
29876/18.09.2020г. на ТП София-град на НОИ (приложени към исковата молба), се
установява, че на 10.09.2020г. около 08,15 ч. през работно време на обичайното
стационарно работно място в град София, ул. „Александър Жендов” № 2 , сградата на
МВнР, ет.2, западно крило, при извършване на ежедневно поддържащо почистване на
сградата при пренасяне на малка кофа с вода ищцата се подхлъзнала и паднала , вследствие
на което получила счупване на долния край на хумеруса , закрито на лява ръка.
Увреждането е квалифицирано от СУСО като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1
КСО.
От представените по делото медицинска епикриза, издадена от
МБАЛСМ”Н.И.ПИРОГОВ”, Първа клиника по ортопедия и травматология, епикриза , №
26840 от 02.10.2020г. общо девет болнични листове за временна нетрудоспособност общо за
периода от 23.09.2020г. до 01.03.2021г. и амбулаторен лист № 000680/09.12.2020г., както и
3
от приетото в съдебното заседание на 21.04.2023г. заключение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, неоспорено от страните, се установява, че при злополуката на
10.09.2020г. на ищцата са причинени следните увреждания : „счупване на лявата раменна
кост в горната й част – голямата върга на лявата раменна кост ; счупване на лявата
раменна кост в долната й част с предно разместване на костните парчета; счупване на
олекранона на лявата лакътна кост”. Според вещото лице всяко от едно от тези счупвания
поотделно и в съвкупност са причинили „трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник в срок по-дълъг от 30 дни” . Вещото лице М. Г. е установила по проверените от нея
медицински документи , че на ищцата е било проведено „успешно ортопедично,
инвазивно/оперативно , кръвно , открито/лечение с постяване на метална остеосинтеза в
областта на лакетната става”. Според експерта след проведената операция с метално
фиксиране на счупените кости не са настъпили усложнения , като изипсаното след това
домашно лечение е било правилно и съответно за травмата. Вещото лице посочва , че
непосредствено след операцията до възстановяване на движенията ищцата е изпитвала
„интензивни болки и страдания”, като е възможно да продължава да изпитва такива болки
и към настоящия момент при смяна на метеорогичните условия. Според вещото лице
движенията в лявата лакътна става са възстановени за физическо натоварване, но с
„невъзможност за пълно свиване на лявата ръка в лакъта” , което е резултат на самото
счупване на лакътния израстък – олекранона, а не на неправилно лечение или неправилна
рехабилитация, нито на заболяването на ищцата „остеопороза”, тъй като лакътната става е
най-сложната става в човешкото тяло и не може да се постигне пълно възстановяване на
движенията на тази става. Според вещото лице счупванията на ищцата от трудовата
злополука на 10.09.2020г. нямат връзка с предходно счупване на лявата раменна кост в
средната й част /тялото на костта/. Изводът на вещото лице е , че по продължителното
взъстановяване на ищцата – около 160 дни според издадените болнични листове , се дъжи
не на наличната остеопороза , а поради счупването на лявата раменна кост в двата й края
и счепването на олекранона на лакетната кост на същата ръка.
При приемането на заключението по съдебно-медицинската експертиза в заседанието
на 21.04.2023г. вещото лице М. Г. е обобщила , че при ищцата е имало три счупвания в
резултат от процесната злополука , а и е проведено оперативно лечение и това е
удължило срок за възстановяването й. Вещото лице е посочила , че остопорозата не е
причина за счупванията , а падането, защото е счупена само лакетната кост , но не и други
кости , което би се получило, ако причината е остеопорозата. Според вещото лице поради
сложността на лакетната става ограничението в разгъването й остава до края на живота,
въпреки че проведеното оперативно лечение е било правилно. Уточнила е , че предходното
счупване на кост на ищцата е било в друга анатомична област – израстъка на раменната кост
и то не е резултат от процесната злополука.
В заседанието на 21.04.2023г. по искане на ищцовата страна като свидетел е разпитана
Теодора И. И. , дъщеря на ищцата. Според свидетелката след инцидента майка й била в
много лошо състояние и тя я придружила до Окръжна болница в София , където обаче ги
4
уведомили , че следва да бъде извършеа операция на стойност 4 000 лв , които те не могли
да платят , и затова била поставена гипсова шина на ръката. След това отишли в „Пирогов” ,
където им поискали по-ниска цена за необходимата операция – около 1 500 лв , която те
платили , и операцията била извършена , като били поставени платки на лакътя. След
излизането от болницата ищцата имала нужда от помощ , тъй като не можела да прави нищо
, поради което свидителката й помагала за всичко – в готвене , чистене , пране , капане. Към
настоящия момент ръката на ищцата продължава да стои свита в лакътя и не е възстановена
От установените горепосочени факти е видно , че по настоящото дело са доказани по
безспорен начин травматичните увреждания на ищцата - счупвания на лявата раменна
кост и на лявата лакътна кост , осъществени в резултат от злополука през работното й
време и при изпълнение на възложени й задачи при изпълнение на трудовите функции на
10.09.2020г. Установена е и причинната връзка между уврежданията и
неблагоприятните последици от тях- временната нетрудоспособност на ищцата. От
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и от показанията на
свидетелката Теодора И. И. е видно , че ищцата е претърпяла неимуществени вреди-
интензивни болки и страдания от травмата, продължили около шест месеца след
уврежданията, а и след това.
Представеното по делото от ответника писмено ръкописно обяснение на Живка
Декова Тенева – очевидец на процесната злопуката не може да бъде кредитирано като
доказателство , тъй като представлява писмени свидетелски показания, каквито са
НЕДОПУСТИМИ по ГПК.
От гореизложеното е видно, че в конкретния случай са налице комулативно
изискуемите предпоставки на чл.200,ал.1 КТ за ангажиране отговорността на ответника в
качеството му на работодател за неимуществените вреди, причинени на ищцата от
травмите на лявата й ръка , които следва да бъдат квалифицирани като увреждания ,
осъществени при трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО.
Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ
не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на работодателя за
причиненото на съответния работник непозволено увреждане (чл.200,ал.1,in fine ГПК),
поради което такава не се търси. Поради тази причина не е предмет на разглеждане по
настоящото дело иск по чл.200 КТ въпросът дали служители на ответното дружество
като работодател са допуснали неизпълнение на задължения по осигуряването на
безопасни условия за работа по принцип и конкретно в деня на злополуката –
10.09.2020г. Неизпълнението на задълженията на служители на ответното дружество е
правнорелевантно по настоящото дело само с оглед изследване на въпроса за наличие на
съпричинителство по смисъла на чл.201 КТ от страна на пострадалата за осъществяването
на процесната трудова злополука.
Съгласно изричната разпоредба на чл.200,ал.3 КТ в посочения случай работодателят
дължи обезщетение за всички претърпени вреди,намиращи се в пряка причинна връзка с
увреждането, включително и за неимуществените. Размерът на неимуществените вреди по
5
чл.200 КТ (доколкото се касае за вземане, породено от непозволено увреждане) се определя
съобразно правилото на чл.52 ЗЗД ,т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по
делото. В съответствие с критерия , посочен в чл.52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от
ППВС № 4/23.12.1968г. съдът преценява , че тежестта на травмите (общо три
едновременни счупвания на раменната кост и на лакътната кост на лявата ръка, временно
намалената трудоспособност на ищцата в следствие на уврежданията й , продължила
около шест месеца, физическите болки и страдания , които са й причинили физически и
психически дискомфорт, както и невъзможността за пълно възстановяване на
движенията на лакътната става, което ще остане ограничено до живот, представляват
неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно обезщетени от работодателя. Съдът
отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди:
възстановяването на опороспособността на лявата ръка , което обаче не компенсира
невъзможността за пълно възстановяване движенията на лакътната става на лявата
ръка.
В конкретния случай не е налице съпричиняване по смисъла на чл.201,ал.2 КТ от
страна на ищцата. Възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. По
настоящото дело не е доказано , че единствената причина за подхлъзването и падането на
ищцата е било носенето на неподходящи обувки– чехли , тип „джапанки”. Това вписване в
т. 26 от Декларацията, вх. № 156/17.09.2020г. за трудова злополука по правното си естество
представлява твърдение на управителя на ответното дружество като работодател и
осигурител , което е подателят на тази докларация , и поради тази причина е частен
документ, удостоверяващ т.нар. благоприятни факти , от които произтичат твърдените от
него правни последици, породи което тази декларация в частта й относно това твърдение не
може да бъде кредитирана като писмено доказателство. В разпореждането №
29876/18.09.2020г. на НОИ , което е официалнен удостоверителен документ, не е посочена
такава причина за трудовата злополука , нито наличие на каквото и да е
съпричинителство от страна на ищцата. По настоящото дело е доказано чрез
представените от ответника документи- Длъжностна характерстика за длъжността
„чистач/хигиенист” , връчена на ищцата на 28.02.2020г., Служебна бележка №
109/28.02.2020г. за проведен начален инструктаж на ишцата по безопасност и здраве при
работа на 28.02.2020г. и Списък на работните места и видове работи по структурни звена ,
пи които е изисква специално работно облеклло и личните предпазни средства от
05.08.2019г. , че ищцата е следвало да използва „лични предпазни средства – защитни
гумени ръкавици , елек и обувки за промишлени предприятия и търговски вериги”. Според
показанията на свидетелката Живка Декова Тенева , разпитана по искане на ответника в
заседанието на 21.04.2023г., която е била колежка на ищцата и в деня на злополуката –
10.09.2020г. е работила с нея на същия етаж в сградата на МВнР , тогава ищцата е била
обута с „хлъзгави джапанки” , които не са отговаряли на изискванията , защото не са
били затворени. В конкретния случай обаче не е доказано изпълнението от страна на
ответника като работодател на задължението му за предоставяне на ищцата като
работник на необходимите работни обувки за осъществяване на трудовите й
6
задължения. По делото няма представени никакви писмени доказателства за предаване от
ответника на ищцата на работни обувки, подходящи за изпълняваната от нея работа.
Според показанията на свидетелката Живка Декова Тенева работодателят им давал претилки
и ръкавици , но не и обувки. Според тази свидетелка обувки са били раздавани от ответника
на работниците един път и това е било през 2000г. , когато тя започнала работа в
дружеството. Според свидетелката Теодора И. И. ищцата си носела дрехи за работа от
вкъщи , включително чехли и престилка. Следователно дори и да беше доказано , че
процесната трудова злополука е причинена от носенето от ищцата на неподходящи
обувки, то отговорността за това е на ответника като работодател , който не е
изпълнил задължението си да предостави подходящи обувки като част от спазването на
изискванията за безопасни и и здровословни условия на труд.
Възражението на ответната страна за причиняване на уврежданията на ищцата от
общото й заболяване остеопороза (доказано с представеното по настоящото дело експертно
решение № 3976 206/12.12.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания при V МБАЛ София), е
неоснователно. Както бе посочено , според констататциите на вещото лице по съдебно-
медецинската експертиза по настоящото дело , счупванията на раменната кост и на
лакътната кост на лявата ръка на ищцата не са причинени от остеопороза , тъй като в
такъв случай щеше да има счупени и други кости , доколкото остоепорозата засяга тъканта
на всички кости в тялото.
По настоящото дело е доказано чрез представените от ответника общо шест болнични
листове за временна нетрудоспособност на ищцата през периода от 24.03.2020г. до
03.09.2020г. , че тя е претърпяла предходно счупване на раменната кост , което се
потвърждава и от приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза по
настоящото дело , както и от показанията на свидетелките Теодора И. И. и Живка Декова
Тенева. Но според вещото лице по съдебно-медицинската експертиза това предходно
счупване на раменната кост е различно от счупванията , причинени в резултат от
трудовата злополука и няма връзка между двете травми. Според показанията на
свидетелката Теодора И. И. това предходно увреждане на ищцата също е резултат от
трудова злополука , която обаче не е била декларирана като такава от ответника като
работодател, а ищцата не настояла за това поради страх от уволнение. Не е доказано
процесната злополука да е свързана с предходната травма на ръката на ищцата.
Поради посочените причини по настоящото дело не е доказано съпричиняване по
смисъла на чл.201,ал.2 КТ от страна на ищцата на процесната трудова злополука.
С оглед на установените обстоятелства , съдът счита че дължимото от ответника на
ищцата обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 25 000 лв. Тази
сума следва да бъде присъдена на ищцата. По делото не е доказано плащане от ответника на
ищцата на обезщетение за вредите от злополуката. Предвид изложеното предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
Относно иска по чл.200 КТ за ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ:
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
7
По делото е доказано, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в резултат от
уврежданията , причинени й от процесната трудова злополука, представляващи
претърпени загуби– осъществени разходи в хода на лечението.
Според чл.200,ал.3 КТ работникът следва да бъде обезщетен за всички претърпени от
него вреди , представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането ,
включително и за претърпените загуби и пропуснатите ползи, т.е. и за имуществените
вреди.
По делото са доказани осъществени от ищцата разходи във връзка с травмата от
трудовата злополука : за реконструктивна права плака с 16 дупки коплект с винтове , титан
кат № 5.313.16 при лечението й в 111”, удостоверени с издадената фактура №
**********/30.09.2020г. от УМБАЛСМ”ПИРОГОВ” на стойност 1 572 лв с включен ДДС.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза , прието в заседанието на
21.04.2023г., неоспорено от страните , тази фактура е осчетоводена от 111”като приход на
каса с платец В. С. И. , което според изявлението на вещото лице в заседанието на
21.04.2023г. е доказателство за извършено плащане в брой. Поради тази причина въпреки
липсата на приложен касов бон по делото е доказано плащането от ищцата на сумата по
фактура № **********/30.09.2020г. Възражението на ответната страна е неоснователно.
Тези разходи представляват имуществени вреди– претърпени загуби , които следва да
бъдат обезщетени от ответника.
На ищцата следва да бъде присъдена сумата от 1 572 лв , колкото е сборът от
доказаните разходи, извършени от нея във връзка с уврежданията от трудовата злополука.
Предявеният осъдителен ис за обезщетение за имуществените вреди следва да бъде уважен
изцяло.
На основание чл.242,ал.1, in fine ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му , с която са присъдени
обезщетения по чл.200 КТ на ищеца.
Относно дължимата лихва върху обезщетенията по чл.200 КТ:
Според съдебната практика тъй като претенциите по чл.200 КТ имат за основание
непозволено увреждане , ищците по тези искове не следва да доказват размера на лихвите
върху дължимото им обезщетение. Вместо това на тях им се присъжда законната лихва не от
датата на предявяването на исковата молба , а от датата на увреждането, а при
професионалните заболявания - от датата на установяване в цялост на болестта (р.
№5/02.02.1995г. по гр.д. № 565/1994г. на ВС,ІV г.о.; р.605/06.06.1995г. по гр.д. №
2462/1994г. на ВС ,ІV г.о.и др.) , т.е. от изпадането на ответника (длъжника) в забава според
чл.84,ал.3 ЗЗД. Тези лихви не са мораторни, а компесаторни и те се дължат като
допълнение на обезщетението от деня на увреждането (2345-58-І).
Относно разноските по делото:
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.
8
По настоящото дело ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл.38, ал.1 ЗА ,
поради което следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на този адвокат възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен според
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба№ /2004г. на ВАС и според претендиранато от него със списъка за
разноските (1 350 лв). На първия пълномощник на ищцата – адвокат В. В. Марков , с когото
е сключен приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие от
23.09.2021г., следва да бъде присъден така определения размер на възнаграждението по
чл.38,ал.2 ЗА.
Искането за присъждане на пълномощника на ищцата – адвокат В. М. на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ГПК в размер на 690 лв по обезпечението на предявените
искове съгласно втория договор за правна защита и съдействие от 23.09.2021г. , приложен
към исковата молба , следва да бъде отхъврлено , тъй като предявеното с исковата молба
искане по чл.389 ГПК за допускане на обепечение на исковете е отхвърлено с определение
№ 6027/ 06.10.2021г. по настоящото дело , което не е обжалвано от ищцовата страна и е
влязло в сила на 21.10.2021г.
На основание чл.78,ал.6 ГПКответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС дължимата държавна такса за уважените искове , както и платените от държавния
бюджет възнаграждение на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза (200 лв) и
по съдебно-медицинска експертиза (200 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Ц.Е.Г.Б. ЕИК: 111 гр .София, район „Слатина”, ул.”111, със съдебен адрес
: гр. София, ул. „1111 чрез адв. А.П ДА ЗАПЛАТИ на В. С. И. , ЕГН: **********,
гр.София, ул. „Княгиня Тамара” № 8, ет.1,със съдебен адрес: гр. София, ул. 111 чрез адв. В.
М., на основание чл.200, ал. КТ следните суми: 25 000 лв (двадесет и пет хиляди лева),
представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените от
ищцата болки и страдания от уврежданията й - „счупване на лявата раменна кост в горната
й част – голямата върга на лявата раменна кост ; счупване на лявата раменна кост в долната
й част с предно разместване на костните парчета ; счупване на олекранона на лявата лакътна
кост”, причинени й при осъществената на 10.09.2020г. трудова злополука, и 1 572 лв
(хиляда петстотин седемдесет и два лева), представляващи обезщетение за имуществени
вреди - претърпени загуби, изразяваща се в сбора от осъществените от ищцата разходи във
връзка с лечението на уврежданията й от трудовата злополука за закупуване на
реконструктивна права плака с 16 дупки коплект с винтове , титан кат № 5.313.16 при
лечението й в 111”, удостоверени с издадената фактура № **********/30.09.2020г. от
УМБАЛСМ”ПИРОГОВ”, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на увреждането- 10.09.2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ”Ц.Е.Г.Б. ЕИК: 111 гр.София, район „Слатина”, ул.”111, със съдебен адрес
9
: гр. София, ул. „1111 чрез адв. А.П ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. Владенов, ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. 111 сумата от 1 350 лв ( хиляда триста и
петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2 от Наредба № 1
/2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник на ищцата В. С. И. по настоящото гр.д. №
57020/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА ”Ц.Е.Г.Б. ЕИК: 111 гр.София, район „Слатина”, ул.”111, със съдебен адрес
: гр. София, ул. „1111 чрез адв. А.П ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 ГПК по
сметка на Софийския районен съд сумата от 1 062,88 лв (хиляда шестдесет и два лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща дължимата държавна такса за уважените
искове , както и сумата от 400 лв (четиристотин лева), представляваща сбора от платените
от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и
по съдебно-счетоводната експертиза по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от пълномощника на ищцата – адвокат В. В. М. искане за
присъжъдане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК в размер на 690 лв
(шестстотин и деветдесет лева) по обезпечението на предявените искове съгласно втория
договор за правна защита и съдействие от 23.09.2021г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му , с която на ищцата
са присъдени обезщетения по чл.200 КТ в размер на 25 000 лв и 1 572 лв.
Определението за предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в 7-дневен срок от съобщението (чл.244 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10