Решение по дело №13601/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 08.01.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, І ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

 

при участието на секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13601 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени  искове съответно с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищците – Ц.М.С. и Б.Т.С., твърдят, че на 06.12.2008 г., около 21.45 ч. в гр. Т., на ул. „Х.Б.” № 3, Д.Г.Й., при управление на лек автомобил марка „Т.”, модел „С.”, рег. № *********, е допуснал да самокатострофира, като напуснал пътното платно, качил се на тротоара и се ударил последователно в лампа и крайпътен знак, а след това и в основите на сградата на РУ МВР гр. Т.. При това ПТП е причинена смъртта на М.Б. Т. – син на ищците. Твърдят, че са имали изключително близки отношения с него. Смъртта му е причинила на ищците силен шок, постоянна мъка и страдания, които не са преодолели. Наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана посредством одобрено от съда споразумение. С влязло в сила съдебно решение същият е осъден да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2008 г. до окончателното изплащане. Във основа на влязлото в сила съдебно решение е образувано изпълнително производство, в което е събрана сумата от 5 300 лв. С тази сума са погасени следните задължения: 20 лв. – такса за образуване на изп. д. № 98/2010 г. по описа на ДСИ Т.Т., РС – Т., 240 лв. – разноски по гр.д. № 562/2009 г., 5 040 лв. – законната лихва върху главница от 80 000 лв. за периода 06.12.2008г. – 31.05.2009 г. Към датата на ПТП виновният водач е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2009 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.               

Ответникът – Г. Ф., е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че не следва да отговаря по иска, тъй като ищците са предприели принудително изпълнение спрямо прекия причинител на вредите. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия, който сам се е поставил в риск като се е качил в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол. Също така не е използвал предпазен колан. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – да отчете съпричиняването от пострадалия, както и извършеното плащане на сумата от 5 300 лв. от прекия причинител на вредите.

Третото лице – помагач на ответника – Д.Г.Й., не е изразил становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 31.07.2009 г. съдебно заседание по НОХД № 407/2009 г. по описа на Ловешки окръжен съд е одобрено споразумение, с което Д.Г.Й. е признат за виновен в това, че на 06.12.2008 г., около 21.45 ч., в гр. Т., на ул. „Х.Б.” № *, при управление на лек автомобил марка „Т.”, модел С.”, рег. № *********, собственост на М.Б. Т., в пияно състояние – 1, 99 промила, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2, пр.3 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП – при управление на превозното средство е бил длъжен да го контролира непрекъснато и при избиране на скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на пътя и с максимално допустимата скорост на движение в населено място от 50 км/ч, а се е движил със скорост от 122 км/ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б. Т. – престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” вр. с ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК, като е ангажирана наказателната му отговорност.

От представеното удостоверение за наследници № 1233/15.12.2008 г. се установява, че ищците са родители на пострадалия М.Б. Т.. 

С влязло в сила на 10.06.2010 г. съдебно решение № 127 от 19.05.2010 г., постановено по гр. д. № 562/2009 г. по описа на Ловешки окръжен съд Д.Г.Й. е осъден да заплати на Ц.М.С. и Б.Т.С. сумата от по 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2008 г. до окончателното изплащане.

На 11.06.2010 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените на ищците суми.

Видно от представеното удостоверение от 14.09.2012 г. от ДСИ Т.Т. на 06.07.2010 г. е образувано изп. д. № 98/2010 г. с взискатели Б.Т.С. и Ц.М.С. срещу Д.Г.Й. за сумата от 80 290 лв. Към 14.09.20120 г. актуалният размер на задължението е 106 888 лв., като при определяне на общото задължение по делото е извадена внесената от длъжника сума, която е изплатена на взискателите, в размер на 5 300 лв. Задължението по делото възлиза, както следва: 80 000 лв. – за двамата взискатели, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2008 г., законната лихва за изтеклия период в размер на 26 573 лв. за двамата взискатели и внесената и изплатена на последните сума в размер на 5 300 лв.

Представено е удостоверение от 11.11.2004 г. относно обстоятелството, че лейтенант М. Т. е награден със значка многонационалната дивизия „Център – юг”, както и служебна характеристика на същия – помощник началник на отделение S 6 на 3 пехотен батальон за участие в операцията по стабилизиране на Ирак. Пострадалият е бил награден също така с медал на НАТО за служба към НАТО във връзка с операцията на ИСАФ за периода януари 2007 – юли 2007 г. и др.

Видно от представената справка от базата данни на Информационен център към Г. Ф. на базата на дадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП – 06.12.2008 г. за лекия автомобил марка „Т.”, модел „С.”, рег. № ********* не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Съгласно протокол за химическа експертиза съответно № 395/12.12.2008 г. и 1090/16.12.2008 г. концентрацията на алкохол в кръвта на Д.Г.Й. на 06.12.2008 г. е 1, 99 промила, а на М.Б. Т. – 2, 5 промила.

От заключението на вещото лице д-р М.М. - токсиколог по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че при концентрация на алкохол в кръвта от 2, 5 промила, която съставлява гранична стойност между средна и тежка степен на алкохолно опиване, лицето е сигурно повлияно от алкохола, независимо от неговата алкохолна поносимост. Координацията и мускулния тонус са нарушени, а походката е несигурна. Зеничните реакции са отслабени. Възможно е да е налице потискане на централната нервна система в различна степен – лицето може да е сънливо, да се буди за кратко от дразнене или болка и пак да заспива. Клиничните прояви се определят също и от качествата на личността, както и състоянието на организма преди интоксикацията. Съпроводителните сили за самосъхранение зависят от посочените фактори, както и от степента на алкохолно опиване. Вещото лице допуска, че при наличието на висока кръвна алкохолна концентрация вероятно преди момента на ПТП са били налице известни съпротивителни сили за самосъхранение. Но това състояние съзнателно е било в определена степен подтиснато, възприемането на слухови и зрителни дразнения  затруднено, а времето за реагиране – силно удължено. По време на самото произшествие са отсъствали защитни рефлекси.

По делото е изслушана и съдебно – медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Б. –ортопед. От заключението му се установява, че в резултат от настъпилото на 06.12.2008 г. ПТП М.Б. Т. е получил следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на черепа и черепната основа; разкъсване и кръвонасядане на меките мозъчни обвивки; размачкване на двете мозъчни хемисфери и на малкия мозък; кръвоизлив между твърдите и меките мозъчни обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; кръвоизлив под плевралните пространства ; кръвоизлив в сърдечната кухина; счупване на носните кости; охлузване на лявата част на главата; счупване на дясната ключица; кръвоизлив от носа и ушните отвори. Вещото лице приема, че получените увреждания са били крайно тежки и несъвместими с човешкия живот. Тъй като получените увреждания са предимно в главата, може с положителност да се предположи, че към момента на ПТП пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Получените увреждания са от директен удар на главата и горната част на тялото в бордното табло и намиращата се в дясно предна дясна колонка на автомобилното купе. Непосредствено след първия удар на автомобила тялото на пострадалия внезапно е политнало напред  под въздействие на развилите се мощни инерционни сили. Тялото не е било спряно от предпазен колан, което е довело до крайно тежките увреждания в областта на главата.. Към момента на удара на автомобила в крайпътните прегради тялото на пострадалия е било свободно движещо си в автомобилното купе. В случай, че пострадалият е пътувал с правилно поставен предпазен колан, тялото е щяло да бъде здраво фиксирано към седалката и не би могло да се доближи и получи удар в предната част на купето. Макар главата да е подвижна и невлияеща се от предпазния колан, също има ограничени движения при правилно поставен предпазен колан и не е възможно да достигне и понесе силен удар в предната част на купето. Към момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта е била 2, 5 промила, а в урината – 3, 6 промила, които отговарят за състояние на тежка алкохолна итоксикация.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р.У. се установява, че познава семейството на ищците, които са най – близкото приятелско семейство на нейните родители. Свидетелката е израснала заедно с пострадалия. Ищците са живеели в Т.. М. е живеел във В.Т. докато учи, след което е живеел и работил в гр. С.. Всяка събота и неделя е посещавал родителите си. Често е ходил при тях и със свои приятели. Родителите му са правили всичко, за да се чувства добре. Много са се притеснявали за него, докато е бил на служба в Афганистан. Очаквали са скоро да се задоми. Свидетелката е видяла ищците на погребението на сина им. Майката е била в напълно неадекватно състояние , плачела непрекъснато. Всяка седмица ходела на гроба на сина си. Когато се чували по телефона, продължавала да говори за сина си. Свидетелката веднъж месечно се виждала с ищците. Бащата също се чувствал много зле, непрекъснато говорел за сина си. Пострадалият имал много близки отношения с баща си, разчитал на него.

По делото е разпитан и свидетеля Ц.М.У.. От показанията му се установява, че през 2008 – 2009 г. е работил като охрана в хотел „З.”, гр. Т.. В хотела имало дискотека. Работел на рецепцията и в дискотеката. М. бил в дискотеката заедно с Д. и стоял на бара. До тях на бара имало чаши. Говорът на М. бил леко завалян. Направило му впечатление, че М. паднал от стола на пода. Личало му, че е употребил алкохол, тъй като не ходел нормално, заспивал на бара. Разговаряли с Д., че иска да се прибере с кола. Д. го помил да си вземе такси. М. отказал, тъй като е дошъл с кола и щял да си отиде с кола. Свидетелят не знае кога са напуснали заведението и дали са били с кола или не.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц.Ц.Ц. се установява, че познава Д., излизали са в общи компании, а М. го е виждала само веднъж. На 06.12.2008 г. са били заедно и са празнували. Вечерта са били при Д., пили са алкохол. Когато отишла у тях, М. бил там и са били пили алкохол. По – късно са отишли заедно в града, в заведение в хотел „З.”. Прекарала е с тях около 1 час, с което си тръгнала. Д. и М. са консумирали алкохол. На М. много му личало, че е употребил алкохол – не ходел нормално, заспивал на бара. М. разговарял с Д., че иска да се прибере с колата. Д. го помолил да си вземе такси. М. му казал, че е дошъл с кола и ще си отиде с кола.

Съдът възприема показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите имат непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които са разпитвани. Показанията им са логични и последователни, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.             

По иска с правно основание чл.288, ал.1, т.1, б.”а” КЗ:

На 06.12.2008 г. е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил марка „Т.”, модел „С.” рег. № *********, управляван от Д.Г.Й.. В резултат от него е настъпила смъртта на пострадалия М.Б. Т.. Страните не спорят, че към датата на ПТП виновният водач не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. 

Съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ  Г. Ф. изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Отговорността на причинителя на вредата е деликтна и е в размер на виновно причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно нормата на чл.45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД. Същевременно отговорността на ответника замества по силата на закона отговорността на причинителя на вредите.

Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач посредством одобрено от съда споразумение, обсъдено по - горе. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази норма намира приложение и по отношение на одобреното от съда споразумение за решаване на делото, на основание чл.383, ал.1 НПК, тъй като то има последиците на влязла в сила присъда. С посоченото споразумение е установена вината на водача на лекия автомобил „Т.”, модел „С.”, рег. № *********, участието му в настъпилото на 06.12.2008 г. ПТП, както и противоправността на деянието.

Ищците са родители на починалия в резултат от процесното ПТП М.Б. Т. и като такива попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди (ППВС № 4/25.05.1961 г., допълнено с ППВС № 5/24.11.1969 г.). Ето защо същите са надлежно материално - правно легитимирани да предявят иска, предмет на делото.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая от значение е обстоятелството, че ищците са имали близки отношения с пострадалия, взаимно са се подкрепяли, нямали са конфликти в семейството. Пострадалият е поддържал интензивни контакти с родители си, посещавал ги е през почивните дни. Загубата на техния син е преживяна тежко от ищците и още не е превъзмогната. Със смъртта на пострадалия ищците са загубили морална опора и подкрепа. Пострадалият е бил на 31 г., в трудоспособна възраст, в добро здраве. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на по 80 000 лв. за всеки един от ищците, което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от пострадалия болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми. В случая следва да се съобрази, че постановеното влязло в сила съдебно решение спрямо прекия причинител на вредите няма сила на пресъдено нещо спрямо ответника Г. Ф., предвид установените в чл.298 и сл. ГПК обективни и субективни предели и съответно му е непротивопоставимо.

С писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване от пострадалия, който сам се е поставил в риск, като се е качил в автомобил, управляван от лице в нетрезво състояние, както и не е използвал предпазен колан. От ангажираните по делото доказателства се установи, че пострадалият е пътувал без да има поставен предпазен колан, което е довело до тежките черепно – мозъчни травми, несъвместими с живота. Също така се установи, че пострадалият е настоявал да се прибере с автомобила си, управляван от лице, което е употребило алкохол. Тъй като са консумирали алкохол съвместно, то пострадалият е знаел за това обстоятелство. Ето защо съдът приема, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като участието му възлиза на 1/2. Ето защо дължимото от ответника обезщетение следва да се намали с 1/2.

С влязло в сила съдебно решение е ангажирана гражданската отговорност на виновния водач, като на ищците, в качеството им на родители на пострадалия М.Б. Т., е присъдено обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Това обстоятелство не е процесуална пречка за предявяване на пряк иск от увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” (ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК).  Правата на наследниците на пострадалия към ответника се погасяват при реалното обезщетяване на вредите, понесени от тях в пълния им размер. При наличие на частично плащане от делинквента, наследниците на пострадалия имат правото на обезщетение за разликата между пълния размер на дължимото обезщетение и изплатеното от прекия причинител на вредите. В случая виновният водач е изплатил на ищците сумата от 5 300 лв. Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение от ДСИ Т.Т. се установи, че събраната в изпълнителното производство сума не е използвана за погасяване на главниците, чийто размер е по 40 000 лв. При това положение следва да се приеме, че дължимото от ответника обезщетение възлиза на по 40 000 лв. за всеки един от ищците, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.

По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:

Задължението на ответника е парично и за периода на забавата дължи заплащането на мораторна лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.288, ал.7 КЗ Ф.ът изплаща обезщетения по реда, определена с правилника за устройство и дейността на Ф.а и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал.9 от същата норма. В правилника за устройство и дейността на Гаранционния Ф. - чл.31, ал.7, е предвидено, че срокът за произнасяне по претенцията на увредените лица е 15 дни от датата на представяне на необходимите доказателства, но не може да бъде по – дълъг от 3 месеца от дата на завеждане на претенцията. Съгласно ал.9 от посочената норма  Г. Ф. уведомява увреденото лице за взетото решение и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията.

В случая претенцията е заведена от ищците пред ответника с молба вх. № 07-12-7/ 14.07.2009 г. – обстоятелство, удостоверено в писмото на ответника, изх. № 07-12-7/26.09.2009 г. По делото няма данни кога са представени всички необходими доказателства пред ответника във връзка с образуваната пред него щета, поради което следва да се съобрази установеният 3 – месечен срок, който изтича на 14.10.2009 г. С оглед на това и доколкото изплатената от прекия причинител сума обхваща лихва за предходен период, върху дължимото от ответника обезщетение следва да се присъди законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 180 лв., представляваща сторени по делото разноски.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от  3 200 лв., представляваща държавна такса. Доколкото в предмета на делото се включва частно държавно вземане, ответникът – държавно учреждение, не е освободен от внасянето на държавна такса, съгласно нормата на чл.84, т.1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Ц.М.С., ЕГН ********** и Б.Т.С., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Т., ул. „А.С.” № * и двамата със съдебен адрес гр. С., ул. „Б.” № *, ет.*, офис * – адв. И.Й., сумата от по 40 000 (четиридесет хиляди) лв. на всеки един от тях, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 06.12.2008 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2009 г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 180 (сто и осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 3 200 (три хиляди и двеста) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника - Д.Г.Й., ЕГН **********,***.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                         

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: