Р Е Ш Е Н И Е № 260005
05.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка М.,
като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 709 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от
изп.директор Л. Д., чрез
юрисконсулт Т. К. против М.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че на 30.03.2015г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* и М.М.А. бил сключен Договор
за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между страните
възникнала облигационна връзка, като по силата на този договор кредитодателят
отпуснал сумата в размер на 750 лева, а кредитополучателят се задължил да я
върне, ведно с добавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 60 броя
седмични вноски. Излага, че с положения от ответника подпис, същият
удостоверявал получаването на сумата предмет на договора, а кредитодателят бил
изпълнил изцяло задълженията си по договора за кредит. Кредитополоучателят не
бил изпълнил всички свои задължения по договора и преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска настъпил на 08.07.2015г., а считано от
следващия ден той изпадал в забава и дължал договорно обезщетение за забава.
Релевира, че крайният срок за изпълнение на договора настъпвал на 23.05.2016г.,
с което ставал изискуем целия неизплатен остатък от главницата, ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетението за забава.
Твърди се, че на 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като титуляр на вземането по договора за кредит станало именно дружеството
ищец. „Провидент Файненшъл България“ ООД упълномощило цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжника М.М.А. за прехвърляне на вземането спрямо
него, като в тази връзка ищецът бил изпратил уведомителни писма до ответника на
адреса, заявен в договора за кредит в гр.Средец, ул.“***“ № *,
както и на адреса в гр.Бургас, ж.к.“***“, № *, вх.*, ет.*, ап.*, но същите не били получени от адресата, тъй
като същият не бил открит, било оставено писмено служебно известие с покана
получателят да се яви в пощенската служба, но не се е явил в срок. Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения,
ищцовото дружество в качеството на цесионер по договора за кредит, предявило
претенцията си по съдебен ред и подало заявление по чл.410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 597/2019г. имало издадена заповед за изпълнение, препис
от която бил връчен при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал
указания на заявителя за предявяване на установителен иск. Това обуславяло
правния интерес да подаде иск за установяване на вземанията си, като претендира
част от сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
597/2019г. по описа на Районен съд – Средец, а именно: 698,23 лева – главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 209,29 лева
– лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г. Отправя се искане
да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че в полза на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по отношение на
М.М.А. съществуват следните вземания, обективирани в заповед за
изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д.№ 597/2019г. по описа на Районен
съд – Средец, а именно: 698,23 лева – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението и 209,29 лева – лихва за забава за
периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника М.М.А., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 10.09.2020г., не е направила
искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявени са искове са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД,
във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото
решение е обусловено и от това ответникът да уведомен за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 21.07.2020г. и от 09.09.2020г., подадена от
ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, се отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение, като искът да бъде уважен за сумата от 598,91 лева,
представляваща претендираната главница по договора за кредит и 179,52 лева –
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 22.07.2016г. до
05.07.2019г., както и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът е редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание на адреса на работодателя и чрез работодателя, като
съобщението е получено от Зоя Георгиева със задължение да предаде съобщението
на управителя Н. Г., а той съответно на ответницата.
Същата е предупредена за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение при връчване на препис от исковата молба в процедурата по
чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК, като
съобщението за това е връчено отново на адреса на работодателя и чрез него,
като то е получено от В. П. – счетоводител на дружеството
работодател, със задължение да го предаде на адресата. С определението, с което
съдът се е произнесъл по доказателствените искания, съставил е доклад по делото
и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, отново е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като това определение е редовно връчено на ответника. В открито съдебно
заседание ответникът не се явява, като съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 597/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1248/30.08.2020г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.М.А.
за сумата от 698,23 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, 103,82 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 08.07.2015г. до 23.05.2016г., 278,53 лева – лихва за забава
за периода от 09.07.2015г. до 05.07.2019г., 365,61 лева – такси за периода от
08.07.2015г. до 23.05.2016г. Тъй като заповедта е счетена за редовно връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на претендираните в заповедното
производство суми в едномесечен срок от съобщаването. Предвид това, че за следните
суми: 103,82 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 08.07.2015г. до 23.05.2016г. и 365,61 лева
– такси за периода от 08.07.2015г. до 23.05.2016г. не предявен установителен
иск в месечния срок, в тази част с Определение № 1713/12.11.2019г., постановено
по ч.гр.д.№ 597/2019г., е обезсилена заповедта в тази част и производството в
тази част също е прекратено. Съответно за следните суми: 698,23 лева –
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането и 278,53 лева – лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до
05.07.2019г. по Заповед за изпълнение на парично задължение № 1248/30.08.2020г.
по чл.410 от ГПК, като това е предметът на настоящия иск. Искът е предявен в
рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което е налице
правен интерес от предявените в настоящото производство искове по чл.422 от ГПК за
претендираните в заповедното производство суми, което от своя страна обуславя
неговата допустимост.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно уведомен е за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 10.09.2020г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Договор за
потребителски кредит № ********* от 30.03.2015г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и М.М.А. се
установява, че дружеството е предоставило на А. сумата от 750 лева в заем, като
е уговорена такса за оценка на досие в размер на 37,50 лева, общ размер на
фиксираната лихва в размер на 147,93 лева и представляваща 31,82% годишно, като
ГПР е в размер на 48,00 %, такса за услуга кредит у дома в размер на 587,23
лева. Кредитополучателката се е задължила да върне заема на 60 седмични вноски,
всяка от които в размер на 25,38 лева, като последната вноска е в размер на
25,24 лева. Първата вноска била дължима на дата 06.04.2015г., а последната на
дата – 23.05.2016г. В представеният договор за заем от 30.03.2015г. е положен
подпис от ответника, предвид което е налице волеизявление от негова страна за
получаване на заемната сума. Видно от Общите условия по договора за заем,
обективирани в самия Договор № *********, всяка страница от който е подписан от
кредитополучателя, същият се е запознал с тяхното съдържание, както и със
съдържанието на Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит, подписан от А.. От приобщените в доказателствената
съвкупност Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и
Удостоверение, издадено от „Провидент Файненшъл България“ ООД от 08.11.2019г. се
установява, че „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлило на дружеството
ищец процесното вземане. По делото е представено и пълномощно от цедента, с
което упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Към исковата молба са приложени и уведомителни писма за извършената
цесия, които са връчени на ответника в процедурата по чл.131 от ГПК, в която е
връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея. От приобщеното в
доказателствена съвкупност заключение на Съдебно – счетоводната експертиза,
което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, като същото не е и
оспорено от страните по делото, се установява, че размера на непогасената
главница по процесния договор е в размер на 598,91 лева, а лихвата за забава
върху главницата за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г. е в размер на
179,52 лева.
Така изложените обстоятелства и представените
доказателства формират извод за вероятната основателност на исковата претенция
за сумата от 598,91 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, представляваща дължимата и непогасена главница по
договора за потребителски кредит от 30.03.2015г. и за сумата от 179,52 лева, представляваща
лихвата за забава върху главницата за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 598,91 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
********* от 30.03.2015г., 179,52 лева – лихвата за забава върху главницата за
периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г., както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 18.07.2019г., до окончателното изплащане
на задължението, като за разликата от 598,91 лева до пълния предявен размер на
главницата от 698,23 лева и за разликата над 179,52 лева до пълния предявен
размер на лихвата за забава в размер на 209,29 лева за периода от 22.07.2016г.
до 05.07.2019г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В настоящото производство са направени
следните разноски от страна на ищеца: 71,80 лева за държавна такса, 150 лева за
депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ определя в размер на 100 лева или общо 321,80 лева, като по съразмерност
съобразно уважената част от иска му се дължат разноски в размер на 311,24 лева.
В рамките на заповедното производство са направени разноски за държавна такса в
размер на 28,92 лева и е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева, като общо са в размер на 78,92 лева, като по съразмерност са
дължими разноски в размер на 47,90 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Фронтекс
Интеренешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от изп.директор Л. Д., чрез
юрисконсулт Т. К., следните суми:
598,91 лева /петстотин деветдесет и
осем лева и деветдесет и една стотинки/ – представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********* от 30.03.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.М.А., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 18.07.2019г., до
окончателното изплащане на задължението и 179,52
лева /сто и седемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ – представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1248/30.08.2019г. по ч.гр.д.№ 597/2019г., по описа на Районен съд – Средец,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за разликата от
598,91 лева до пълния предявен размер от 698,23 лева и за лихва за забава върху
главницата за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г. за разликата над 179,52
лева до пълния предявен размер от 209,29 лева.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
на „Фронтекс
Интеренешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от изп.директор Л. Д. чрез
юрисконсулт Т. К., сумата от 311.24 лева /триста и единадесет лева и
двадесет и четири стотинки/, представляваща сторените в настоящото исково
производство разноски по съразмерност и сумата от 47,90 лева /четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща сторите разноски в заповедното производство по съразмерност.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен
съдия:____________