Присъда по дело №163/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 2
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Мариета Спасова
Дело: 20204220200163
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Дряново , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на прокурора Борислав Трифонов Борисов (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20204220200163 по описа за 2020 година
, въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Т. С., роден на *** г. в с. ***, общ. ***,
живущ в гр. ***, ул. ***, български гражданин, женен, средно образование,
неосъждан, работи, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че през
периода от 28.01.2020г. до 06.03.2020г. в гр. ***, на ***, в поземлен имот с
идентификатор ***, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил
едно свое оспорвано от Р. Х. С. от гр. Дряново, предполагаемо право на
владение и ползване на гараж с идентификатор ***.2, като поставил пред
входа на гаража различни метални изделия и предмети, чрез които лишил
собственика от достъп и ползване на гаража по предназначение, като случаят
е немаловажен, поради което на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред
Габровския окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.03.2021Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 163/
2020Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
Производството по делото е образувано въз основа на внесен от Районна
прокуратура Габрово обвинителен акт против подсъдимия Г. Т. С. , ЕГН ********** за
това, че през периода от 28.01.2020г. до 06.03.2020г. в гр. ***, на у***, в поземлен имот
с идентификатор ***, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно
свое оспорвано от Р. Х. С. от гр. Дряново действително или предполагаемо право на
владение и ползване на гараж с идентификатор ***.2, като поставил пред входа на
гаража различни метални изделия и предмети, чрез които лишил собственика от достъп
и ползването на гаража по предназначение, като случая е немаловажен – престъпление
по чл. 323, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание на 14.12.2020г. представителят на Районна
прокуратура Габрово уточни обвинението, като посочи, че се касае за предполагаемо
право.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Габрово
моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването да
бъде отложено за срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 500 лв. Алтернативно ако съдът приеме, че подсъдимият е отстранил
всички пречки и достъпът до гаража се осъществява нормално, да признае подсъдимия
за виновен, но да не му налага наказание, като приложи привилигерования състав на
чл. 323, ал. 3 от НК. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените
разноски на ОД на МВР Габрово в размер на 7,35 лв.
Подсъдимият С., редовно призован, се явява. Дава обяснения. Не се признава за
виновен и моли за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. от АК – Габрово моли съдът да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Посочва, че
субект на това престъпление може да бъде лице, което е страна по конкретно
правоотношение, възникнало по повод на имуществено право. Твърди, че подсъдимият
по никакъв начин, никога не бил пречил на упражняването правото на собственост, т.
е. някой да влиза и да ползва гаража. Алтернативно заявява, че дори да се приеме, че
подсъдимият слагайки за определен период от време палети, то това деяние не било
престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на *** в с. ***, общ. ***, с постоянен адрес в гр. ***,
български гражданин, със средно образование, женен . Видно от справката за
съдимост същият не е осъждан.
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява,
че св. Р.С. през 2008г. закупила от Агенцията за държавни вземания недвижим имот –
гараж със застроена площ от 58,74 кв. м. и застроен обем от 208,53 куб. м., находящ се
в гр. Дряново, у***, ***, кв. ***, отреден за *** по плана на гр. Дряново с площ по
кадастрален план 8640,20 кв. м. По кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Дряново имотът представлява сграда с идентификатор ***.2, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, застроена плащ от 55 кв. м., с предназначение
хангар, депо, гараж. Гаражът бил построен през 1991г. от общинска фирма «Заря»,
която не съществувала. Гаражът бил възложен без земята и без отстъпено право на
строеж. За да има достъп до имота си съпругът на св. С. – св. С.С.придобил по дарение
от Г.М.Ш. 9/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, местен път,
който е съседен на поземлен имот с идентификатор ***, видно от приложения
нотариален акт ***. на нотариус М.М., рег. № *** на НК (л. 83 от ДП).
На 16.01.2013г. подсъдимия С. закупил поземлен имот с идентификатор ***,
новообразуван от парцел I, от кв. *** по плана на гр. *** с административен адрес гр.
***, у*** с площ от *** На 16.12.2013г. закупил построената в този имот сграда –
складова база, склад с идентификатор ***.1, със застроена площ от 255 кв. м.
Подсъдимият е собственик на 15/ 100 идеални части от поземлен имот с
идентификатор *** – местен път. Поземлен имот с идентификатор *** ведно с
построените в него сгради е собственост на ***, чийто едноличен собственик на
капитала е подсъдимият, като и двата имота са съседни на поземлен имот с
идентификатор ***. Подсъдимият е собственик и на 14,33/100 идеални части от
поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 639 кв. м., с начин на трайно
ползване – местен път, който е съседен на поземлен имот с идентификатор *** и до
него има достъп и до сградата с идентификатор ***.2, собственост на св. С..
Не е спорно и от приложените копия на документи, съдържащи се по гр. дело
№ 56/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново се установява, че на 18.02.2019г.
подсъдимият депозирал искова молба против св. С. с правно основание чл. 109 от
Закона за собствеността (ЗС). Същият поискал съда да осъди свидетелката да
преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост, като
възпрепятства достъпа на МПС до имота му, като премахне сградата „гараж“ –
незаконно построената в собствения му ПИ с идентификатор ***. С решение № 73/
12.11.2019г. състав на Районен съд Дряново отхвърлил предявения от подсъдимия иск
2
с правно основание чл. 109 от ЗС, като неоснователен. Решението не е влязло в сила,
тъй като е обжалвано. Видно от направената служебна справка производството е
висящо пред ВКС, където е образувано гр. дело 3733/ 2020г. по описа на I гр.
отделение.
По повод подадена жалба от св. А. – син на св. С. за ограничаване правото му
на достъп и ползване на гаража, полицейски служители на РУ Дряново на 23.01.2020г.
извършили проверка на място и установили, че пред вратите на гаража на св. С. имало
поставени метални изделия, които пречели да се отворят и ограничават достъпа до
него. На място бил съставен констативен протокол с фотоснимка. С протокол на
основание чл. 65, ал. 1 от ЗМВР подсъдимият бил предупреден в срок до 27.01.2020г.
да осигури достъп до сградата, като премахне поставените метални предмети и
материали пред входа на същата. Същият категорично заявил пред полицаите, че няма
да премахне металните предмети и няма да осигури достъп до гаража на св. С..
На 28.01.2020г. около 15,05 ч. полицейски служители при РУ Дряново отново
посетили мястото, като установили, че гаражът на св. С. е в същото състояние с
блокирани врати от метални предмети и ограничен достъп. Съставили констативен
протокол за установеното с 2 бр. фотоснимки. Разпитан в съдебно заседание св. К.
заяви, че проверката е била извършена в работно време, като това, което било сложено
пред гаража било върху палети.
На 06.03.2020г. отново служители на РУ Дряново посетили гаража, като
изготвили протокол за оглед, в който е посочено, че пред вратите на гаража върху
дървен палет били поставени различни метални предмети. Също така към подхода за
гаража били поставени различни по вид заготовки за котли за твърди гориво.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и
съобразно събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че деянието, за което е
обвинен подсъдимият С. не съставлява престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.
При преценката на съставомерността на инкриминираното деяние настоящият
състав на съда взе предвид, че престъплението по чл.323, ал.1 НК може да бъде
осъществено от обективна страна единствено, когато от страна на подсъдимия е
извършено действие, което е насочено към упражняване на спорно действително или
предполагаемо право с имуществен еквивалент. Изискването правоотношението, което
е било засегнато с осъщественото престъпление, задължително трябва да е било обект
на оспорване. При липсата на такъв правен спор, предхождащ осъществяването на
инкриминираното деяние не може да се носи наказателна отговорност, тъй като
подобно действие не би нарушило непосредствения предмет на престъплението –
3
засягането на обществените отношения, свързани с решаването на имуществен спор.
Нито св. С., нито св. А. твърдят, че преди инкриминирания период 28.01.2020г. –
06.03.2020г. са имали фактически спор с подсъдимия относно ползването на гаража,
като св. С. признава, че същият не се ползва от 2016 или 2017г. Св. А. заяви, че
последно провеждал разговор с подсъдимия през 2018г.
Действително от констативен протокол от 28.01.2020г. и протокол за оглед на
местопроизшествие, съставени от служители на РУ Дряново се установи, че на
началната и крайната дата на инкриминирания период, а именно на 28.01.2020г. и на
06.03.2020г. пред входната врата на гаража на св. С. са били поставени метални
предмети, които са пречели на отварянето. От диспозитива на внесения обвинителен
акт (очертаващ рамката на поддържаното обвинение) следва извод, че упражняването
на предполагаемо право от страна на подсъдимия С. да владее или ползва гараж с
идентификатор ***.2, осъществявано чрез поставянето на различни метални изделия и
предмети е довело до възпрепятстване на достъпа до имота на св. С.. За да е
съставомерно деянието, в хода на производство е трябвало да бъде установено, че
подсъдимият е осуетил достъпа до ползвания от свидетелката гараж и това е станало
посредством упражняването на негово предполагаемо право.
С предявения иск по чл. 109 от ЗС именно подсъдимият по съответния законов
ред е оспорил законността на построената в собствения му поземлен имот постройка –
гараж с идентификатор ***.2. Съдът счита, че след възникването на правния спор
между страните по имущественото правоотношение самоуправството може да бъде
извършено не от оспорващия правото, а само от насрещната страна в случая св. С. –
само тя би могла самоволно да осъществи оспореното от другиго (в случая подсъдимия
С.) нейно действително или предполагаемо право, като внесе промяна в
съществуващото фактическо положение. При наличието на исково производство,
заведено повече от една година преди инкриминирания период действието, възприето
от държавното обвинение като престъпно, дори да е осъществено, не може да бъде
основание за носене на наказателна отговорност по чл. 323, ал. 1 от НК. По
изложените съображения съдът оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение да е
извършил престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
При този изход на делото разноските остават за сметка на държавата на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата си.
4
Съобщи за изтекли лични данни