РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. КавърД.
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. КавърД. Въззивно гражданско дело
№ 20213100500854 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба вх. № 268932/04.02.2021г. от П. П. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу решение №
260148/21.01.2021г. по гр.д. № 8388/2020г. на 8-ми състав на ВРС, с което са отхвърлени
обективно кумулативно съединените му искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3
КТ, насочени срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
извършено със заповед № 00189/19.05.2020 г., издадена от работодателя; да бъде
възстановен на предишната работа, а именно „автомонтьор“ в „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, с
място на работа „офисът на работодателя, находящ се в гр. Варна, България“ и да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставането му без работа по реда на чл.
225, ал. 1 КТ за периода 23.05.2020 г. – 23.11.2020 г., в общ размер от 7261.02 лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и е осъден да заплати на „Силвър Стар
Ритейл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Резбарска“ № 5, сумата 1200 лв., представляваща сторените в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и немотивирано.
Основният спорен момент е законосъобразността на съкращението и дали извършеният от
работодателя подбор е проведен според изискванията на закона. В решението си ВРС е
направил констатация, че приетите от работодателя оценки по законовите критерии,
регламентирани в чл. 329, ал. 1 от КТ се основават на действително притежаваните от
работниците и квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Цитираната
констатация, направена на базата на събрания доказателствен материал е немотивирана.
Съдът е приел за достоверни само доказателствата представени от работодателя, а
1
постъпките му по оспорване на доказателствата на насрещната страна били отхвърлени или
не са били взети под внимание. Не е спазена и разпоредбата на чл. 172 от ГПК по
отношение показанията на разпитания свидетел Ст. П.. Критерият „Оценка на пряк
ръководител“ реално не е поставена от прекия ръководител, а от председателя на комисията
по подбор П. С. . При направените от него оспорвания, не са представени от работодателя
документите, въз основа на които са направени изводи от комисията. Съдът не е приложил
разпоредбата на чл. 161 от ГПК в случая. Оспорвайки истинността на отчета и самите
оценки, това оспорване не е взето предвид от съда, а в постановеното решение този отчет е
послужил като основен мотив за обосноваване на законността на критерия 10. Не са ценени
и показанията на П. С., който е предубеден, въз основа нормата на чл. 172 от ГПК. Дадените
в негова полза показания на св. Ст. П. не са кредитирани от съда. Не са доказани от
работодателя твърденията му, че не спазва работното време, а дори лице с наложена
„забележка“ има по-висок резултат по подкритерия „трудова дисциплина“. Неясни остават
част от критериите, по които се оценяват лицата, предмет на подбора. Поставената оценка
по критерий 10 „Оценка на пряк ръководител“ е немотивирана. Необективни и некоректни
са оценките по критерия „Сложност на труда“, а изводите остават недоказани. Видът и
сложността на труда се определят според председателя на комисията на база опита,
уменията, знанията и квалификацията. Дори колега, който има по-ниски от неговите
резултати по критерий 1, 2 3 и 4, които визират именно тези качества, има по-висока оценка
по критерия „Сложност на труда“. Свидетелят С. е посочил, че системата „Даймлер“
определя кой какъв труд ще полага, а пак той после е навел твърдения, че прекият
ръководител определя кой автомонтьор какъв труд ще полага. По критерият „Ефективност“
начинът на оценяване на всеки подлежащ на подбор е останал недоказан, като не са събрани
поисканите от него доказателства. Незаконосъобразно работодателят е включил критерий,
свързан с наличие на експертно решение на ТЕЛК, което извън императивно установените
от закона такива общи критерии по чл. 329 от КТ. А законосъобразността на подбора по чл.
329, ал. 1 от КТ е изцяло в тежест на работодателя.
Моли се за решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното решение.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Силвър Стар Ритейл“
ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. Цв.С., с който оспорва подадената от П. П. И. въззивната
жалба, като неоснователна.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е кредитирал
свидетелските показания на един свидетел, с оглед събраните по делото други доказателства
и не е дал вяра на показанията на други, останали неподкрепени от други доказателства по
делото. Св. П. С. е имал преки впечатления. Ставал е свидетел на грешки в сервизните
процеси, неправилно чекиране по сервизните поръчки, недокументиране на извършените
дейности, послужило за база за конкретната оценка. Ищецът се мъчи да изопачи фактите,
навежда неверни твърдения, включително невярно е това ,че не са представени на ответната
страна изисканите документи. Правилно ВРС е ценил като валидни и допустими оспорените
частни диспозитивни документи. Несъстоятелни са и възраженията досежно
необективността на поставената от прекия ръководител оценка. Правилно съдът не е ценил
показанията на св. П. за колегиално отношение и вписване в колектива на П.И. ,поради
съществуващите между двамата приятелски отношения. Оспорванията по критерий 10 са
бланкетни и неоснователни. П.И. е имал немарливо отношение към изпълнението на
трудовите задължения, констатирани от тим-майстора Енчев, изразяващи се в неспазване на
вътрешните процеси, неизрядно водене на документацията, липса на внимание и неспазване
на подадените от сервизния консултант инструкции. И. не само не се вписал в колектива, но
не е спазвал трудовата дисциплина ,имал е арогантно поведение към сервизния майстор и
консултант, според свидетелските показания на С., но и приетите писмени доказателства за
констатирани грешки. Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба и относно
обективността и коректността на поставената оценка по критерий „Сложност на труда“.
2
Установено по делото е, че разпределянето на работата става от тим-майстора на базата на
опита, уменията, знанията и квалификацията на механика. Неоснователно ищецът иска да
бъдат кредитирани показанията на св. Ст. П., който е друг механик. Не е на ръководна
позиция, нито е притежава по-висока квалификация. Бланкетни са изложените оплаквания
срещу определените критерии „Ефективност“ и „Наличие на експертно решение на ТЕЛК“.
Преценката по кои критерии да бъде извършен подбора е на работодателя. Освен това
възможността да се правят възражения в този смисъл е преклудирана. Доказано е
обективното съответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявени
професионални качества на сравняваните работници при изпълнение на възложената работа.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. В случай на отмяна, страната
поддържа исканията си за извършване на прихващане със сумата от 1456.63лв. за
обезщетение по чл. 220 от КТ и сумата от 1401.29лв.-обезщетение по чл. 222 от КТ или
2857.92лв. общо. Иска да бъдат присъдени сторените разноски.
В с.з. на 20.04.2021г. страните поддържат становищата си залегнали във въззивната
жалба, съответно писмения отговор. Двете страни претендират присъждане на разноски и
възразяват за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ от П. П. И., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „П.“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу „Силвър Стар Ритейл“
ЕАД, ЕИК *********, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, извършено
със заповед № 00189/19.05.2020 г., да бъде възстановен на заеманата до уволнението работа,
а именно „автомонтьор“, както и ответникът да бъде осъден да му плати обезщетение на
осн. чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер от 7261.02 лв. ,след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК изменение, вместо първоначалния размер на сумата от 4216.56 лв., за оставането му
без работа в периода от 23.05.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на сторените разноски.
В исковата и уточняващата молба от 04.08.2020 г. ищецът П. П. И. излага, че е
встъпил в трудово правоотношение със „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД на основание сключен
между тях трудов договор № 109/31.03.2017г., заемайки длъжността „Автомонтьор“, с
място на работа „офисът на работодателя, находящ се в гр. Варна, България“. С
допълнителни споразумения към трудовия договор е променяно основното му трудово
възнаграждение. През целия срок на работа по трудовото правоотношение не му е налагано
дисциплинарно наказание по смисъла на КТ, изпълнявайки точно, в срок и коректно
трудовите си задължения. Участвал е във всички провеждани от работодателя обучения. На
21.05.2020г. му връчили предизвестие № РД13/20/19.05.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение. Едновременно с предизвестието му връчили и заповед №
00189/19.05.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 22.05.2020г.,
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради съкращаване в щата. Към момента на връчване на
заповедта му връчили за попълване и декларация за наличието или липсата на обстоятелства
по чл. 333 КТ, като в 3-дневен срок е могъл да представи документи, доказващи правото му
на защита по чл. 333 КТ. Сочи, че е следвало да попълни тази декларация преди
прекратяване на трудовия договор, за да може информацията да бъде съобразена от
работодателя. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в
дружеството има изградена синдикална организация на КНСБ и той е неин член, поради
това работодателят е следвало да поиска да попълни тази декларация своевременно.
Поддържа, че не е бил проведен и задължителният подбор по чл. 329 КТ, доколкото на
същата длъжност са работили и други служители на дружеството. Неясно и без отговор
3
оставал въпроса как, кога и на какво основание работодателят е преценил, че следва да бъде
съкратен той, сред всички останали колеги, заемащи същата длъжност.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, представлявано заедно
от Р.-Ю. З.е и С. Уитъкър, чрез адв. Цв.С. е подал писмен отговор. Заявил е, че не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен безсрочен трудов договор №
109/31.03.2017г., с който ищецът е назначен на длъжност „Автомонтьор“, считано от
01.04.2017 г. С допълнително споразумение № 2/20.12.2018г. и № 3/20.12.2019г. трудовото
възнаграждение на И. е било увеличено. Изложил е твърдения, че със заповед от 10.03.2020
г. е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в предприятието, съгласно което на
длъжност „Автомонтьор“, с място на работа гр. Варна има заети общо 14 щатни бройки – в
отдел „Сервиз леки автомобили Мерцедес-Бенц“ – 8 щатни бройки и в отдел „Сервиз
лекотоварни и товарни автомобили, автобуси Мерцедес-Бенц“ – 6 щатни бройки. С
протокол-решение от 23.03.2020 г. Дружествното-работодател е взето решение да се
извърши съкращаване на щата, считано от 01.04.2020 г., като се съкратят 2 щатни бройки на
длъжността „Автомонтьор“ с място на работа гр. Варна – в в отдел „Сервиз леки автомобили
Мерцедес-Бенц“ – 1 щатна бройка и в отдел „Сервиз лекотоварни и товарни автомобили,
автобуси Мерцедес-Бенц“ – 1 щатна бройка. Със същото решени е утвърдено и ново щатно
разписание на длъжностите в предприятието, в сила от 10.04.2020г. Разпоредено е и
провеждането на подбор по реда на чл. 329 от КТ, във връзка с намаляването на щатните
бройки за длъжността от 14 на 12. Със заповед № РО05П/20/10.04.2020 г. е създадена
комисия за извършване на подбор между всички служители, заемащи длъжността
„Автомонтьор“, с място на работа – гр. Варна. Подборът е направен с оглед указанията в
тази заповед, при преценка на квалификацията и начина на изпълнение на задачите,
възложени на работниците и служителите, заемащи горепосочената длъжност и въз основа
на определени от работодателя 10 критерии и методики на оценяване, със срок за
извършване до 27.04.2020 г. С протокол № 5/24.04.2020 г. създадената за целите на подбора
комисия е констатирала, че след извършената преценка и при спазване на указанията за
подбор, следва да бъдат прекратени трудовите правоотношения на двамата служители,
чиито резултати от оценяването по определените критерии са най-ниски– П. П. И. и К.А.А..
Както е посочил и ищецът, трудовият му договор е прекратен, считано от 22.05.2020 г. със
заповед № 00189/19.05.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата.
Заповедта е връчена на П.И. на 21.05.2020г. След проведения подбор и прекратяването на
трудовото правоотношение на двамата служители с най-ниски резултати, със заповед от
22.05.2020 г. е утвърдено ново поименно щатно разписание на длъжностите в „Силвър Стар
Ритейл“ ЕАД, в което има заети 12 щатни бройки на длъжнист Автомонтьор“, с място на
работа гр. Варна, от които 7 щатни бройки в „Сервиз леки автомобили Мерцедес-Бенц“ и 5
щатни бройки в „Сервиз лекотоварни и товарни автомобили, автобуси Мерцедес-Бенц“
Отдел и уволнените служители вече не присъстват. На 04.06.2020г. работодателят е
изплатил на П.И. обезщетение по члр. 220 от КТ в размер на 1456.63лв., и обезщетение на
осн. чл. 224 от КТ в размер на 291.32лв. На 02.07.2020г. е заплатил и обезщетение на осн.
чл. 222 от КТ в размер на 1401.29лв. Работодателят е навел твърдения и за това, че преди
връчването на заповедта за прекратяване, е предоставил на ищеца П.И. Декларация за
наличие или липса на обстоятелства по чл. 333 КТ. Същата е попълнена от него преди
връчване на предизвестието и заповедта за уволнение. След като за П.И. не е било налице
нито едно от обстоятелствата, уредени в чл. 333 КТ, то за работодателя не е имало
задължение да изчаква предвидения в декларацията срок, поради което валидно е пристъпил
към процедурата по уволнение, връчвайки предизвестието и заповедта за прекратяване.
Няма сключен колективен трудов договор, който да изисква предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието, нито пък ищецът е работник или служител,
който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а,
каквото е изискването на чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ. Неоснователни са твърденията за
незаконосъобразност на уволнението по същество. Въпрос на целесъобразност е вземането
на решение от работодателя да извърши съкращавене на щата и това не подлежи на съдебен
4
контрол. Поради това не се изисква заповедта за уволнение да е мотивирана. Нито
решението за съкращаване на щата, нито промените в щатното разписание са формални
актове, като законът не изисква определена форма за валидност, а и за доказване, още по-
малко поставя изискване за съобщаването им на служителите. Няма нужда и от посочва
факта на извършения подбор в заповедта на работадателя за прекратяване на трудово
правоотношение с работник. В случая подбор е проведен и с надлежен акт на работадателя е
определена комисия за това. Подборът е извършен при преценка на квалификацията и
начина на изпълнение на задачите и въз основа на определени от работодателя 10 критерии
и методика на оценяване.
По изложените съображения се твърди, че извършеното уволнение е
законосъобразно, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията
на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане и моли в случай че бъде
уважен искът за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, да бъде
извършено прихващане със сумите на изплатеното обезщетение за неспазен срок на
предизвестието по чл. 220 КТ в размер на 1456.63 лв. и за оставане без работа по чл. 222, ал.
1 КТ в размер на 1401.29 лв.
С молба вх. № 273152/14.10.2020г. с оглед предоставената от съда възможност,преди
първото по делото о.с.з. ищецът П. П. И. е навел твърдения, че едва с отговора на исковата
молба е разбрал, че работодателят е извършил подбор по смисъла на чл. 329 от КТ.
Приложени са заповеди, критирии за подбора, протокол от подбора, но е налице пълна липса
на яснота относно критериите на подбора и прилагането им от страна на комисията, в това
число критерия технически познания и тестът за технически познания, ефективност,
сложност на труд, обема на работа, оценка на пряк ръководител. На това основание заявява,
че оспорва законосъобразността на проведения подбор и начина му на провеждане, без
съобразяване с критериите за подбор, посочени в разпоредбата на чл. 329 от КТ и тяхното
нарушаване.
В проведеното по първоинстанционното дело на 07.01.2021 г. първо съдебно
заседание ищецът, чрез адв. Б.Б., отново оспорва да е извършен от работодателя подбор по
смисъла на чл. 329 от КТ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по
първоинстанционното решение писмени доказателства, че са били в трудово-правни
отношения, по силата на сключения между тях трудов договор № 109/31.03.2017г., като П.
П. И. е заемал длъжността „Автомонтьор“ с код по НКПД 7231 2001, с място на работа – гр.
Варна, като са последвали допълнителни споразумения, по силата нак които основното
възнаграждение на работника е било увеличавано.
Няма спор също така, че считано от 22.05.2020 г. трудовото правоотношение между
страните е било прекратено със заповед № 00189/19.05.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ поради съкращаване в щата, за което на 21.05.2020 г. на ищеца е връчено предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, в което е посочено, че при неспазен срок на
предизвестието ще бъде изплатено обезщетение, на основание чл. 224 от КТ и обезщетение
на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
В първото проведено по първоинстанционното дело о.с.з. на 22.10.2020 г. е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че П. П. И. е получил от работодателя обезщетения по
чл. 220 и чл. 222 КТ в размер съответно на сумата 1456.63 лв. /обезщетение за неспазен срок
на предизвестието/ и сумата 1401.29 лв. /обезщетение за оставане без работа/.
5
Приобщен към доказателствата по първоинстанционното делото е устав на „Силвър
Стар Ритейл“ ЕАД от 23.12.2016г., видно от чл. 28 от който, съветът на директорите може да
взема и приема неприсъствени решения. С неприсъствено решение на съвета на
директорите-С.У.,Й.Ш. и Р.Ю.З. от 16.02.2017г. е взето решение и е вързложено на
изпълнителните директори, действащи заедно или чрез упълномощени от тях лице да
осъществяват оперативното ръководство на дружеството, като приемат и утвърждават
самостоятелно вътрешните правила и норми на управление, в това число да определят
числеността на персонала и щатните бройки на длъжностите в предприятието, да вземат
решения за промени в щатното разписание и да утвърждават щатни разписания и всички
други трудово-правни актове, свързани с дейността на дружеството като работодател, както
и да представляват дружеството за всякакви цели в качеството му на работодател по
трудови договори с негови работници и служители, като за тази цел предприемат всички и
всякакви фактически правни действия във връзка с наемането на работници, сключване,
изменение и/или прекратяване на техните трудови правоотношения с дружеството и много
други. С пълномощно, рег. № 503/23.02.2017г. на нотариус Ж.Д., представляващите „Силвър
Стар Ритейл“ ЕАД-С. У. и Р.-Ю. З.е са упълномощили Р.-Ю. З.е да представлява
дружеството за всякакви цели в качеството му на работодател по трудови договори с негови
работници и служители ,като прпедприеме всички и всякакви правни и фактически действия
във връзка с наематнето на работници, сключване, изменение и/или прекратяване на техните
трудови правоотношения с дружеството и много други.
От представените от ответника доказателства – кратко щатно разписание на „Силвър
Стар Ритейл“ ЕАД към 10.03.2020 г. и поименно щатно разписание на „Силвър Стар
Ритейл“ ЕАД към 10.03.2020 г. се установява, че в сервиз „Леки автомобили Мерцедес-
Бенц“-Варна има заети 8 щатни бройки на длъжността „автомонтьор“, а в сервиз
„Лекотоварни и товарни автомобили“-Варна – 6 щатни бройки на длъжността
„автомонтьор“, като П. П. И. работи като такъв в сервиз Леки автомобили Мерцедес-Бенц“-
Варна.
С Протокол-решение от 23.03.2020 г. на изпълнителните директори на ответното
дружество е взето решение за съкращаване в щата на „Силвър Стар Ритейл“ общо 2 щатни
бройки на длъжността „Автомонтьор“ в гр. Варна – по една в „Сервиз леки автомобили
Мерцедес-Бенц“ и в „Сервиз лекотоварни и товарни автомобили, автобуси Мерцедес-Бенц“,
като се извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ и на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ са
извърши прекратявнането на трудовите правоотношения с двамата работници.
Упълномощени са за това изпълнителния директор Ралф-Ю. З.е и директора „Човешки
ресурси-Боряна Петкова заедно и/или поотделно да представляват дружеството в качеството
му на работодател.
Утвърдени са промените в щатното разписание във връзка с извършеното
съкращаване, в сила от 01.04.2020 г. Видно от представеното по първоинстанционното
решение кратко щатно разписание на длъжностите в „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД към
01.04.2020г., има заети 12 щатни бройки на длъжнист Автомонтьор“, с място на работа гр.
Варна, от които 7 щатни бройки в „Сервиз леки автомобили Мерцедес-Бенц“ и 5 щатни
бройки в „Сервиз лекотоварни и товарни автомобили, автобуси Мерцедес-Бенц“.
Със заповед № Р005П/20/10.04.2020 г. на изпълнителните директори на ответното
дружество е наредено да се създаде комисия, която да извърши подбор между лицата,
заемащи длъжността „Автомонтьор“ в „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД-Варна, по реда на чл.
329 КТ в следния състав: председател – П. С. – Началник на ремонтно звено в транспорта и
членове – П.Б.Н. – мениджър продажби и Б.П.П. – Директор Човешки ресурси. Указано е
подборът да се извърши при преценка на квалификацията и начина на изпълнение на
задачите, възложени на работниците и служителите, заемащи тази длъжност, по реда на чл.
329 КТ, въз основа на следните критерии за оценяване:
6
1. Трудов стаж в предприятието,
2. Предходен опит,
3. Образование,
4. Технически познания,
5. Ефективност,
6. Сложност на труда,
7. Обем работа,
8. Дисциплинарни наказания,
9. Експертно решение на ТЕЛК и
10. Оценка на пряк ръководител.
Определена е следната методика за оценяване:
1. За всеки месец трудов стаж в предприятието – 2 точки, като под внимание се взема
периодът от датата на назначаване до 01.04.2020г.;
2. При наличие на предходен опит на аналогична позиция се дава по една точка за
всяка изпълнена година;
3. Образование, съдържа два подкритерия: Техническо/нетехническо образование,
като за нетехническо образование – 0 точки, а за техническо – 10 точки, а за Образователна
степен: при основно образование – 5 точки, средно образование – 10 точки и висше
образование – 15 точки;
4. По критерия технически познания се дават точки, равни на постигнатия процент от
тест за технически познания, като 1 % = 1 точка;
5. Оценява се ефективността за периода 18.12.2019 г. – 24.03.2020 г., като 1 % = 1
точка;
6. При сложността на труда за база служат реализираните часове труд за периода
25.09.2019 г. – 24.03.2020 г., като се изчислява процентът на всеки тип труд /поддръжка,
системен и диагностичен труд/ спрямо общия обем на труда. Получените стойности се
умножават по коефициент за сложност, както следва – при поддръжка – коефициентът за
сложност е 0.5, за системен труд коефициентът за сложност 1.0, а за диагностичен труд
коефициент за сложност е 2.0. Получената стойност е равна на броя точки;
7. При обем работа за база се взимат реализираните часове труд за периода 25.09.2019
г. – 24.03.2020 г., разделени на 10;
8. При наличие на дисциплинарни наказания, които не са заличени, от оценката на
служителя се отнемат 10 точки;
9. При наличие на експертно решение на ТЕЛК на служителя се дават 50 точки и
10. Оценката на пряк ръководител се осъществява въз основа на следните критерии:
Постигане на качествени показатели и квота на грешки, Спазване на процеси, Способност за
концентрация и самоконтрол, Интензивност на труда, Интерес и ангажимент на работата,
степен на мотивация, Вписване в колектива и колегиално поведение, Трудова дисциплина,
Съдействие/инициатива при изпълнение на общи задачи. Максиманият брой точки по този
7
критерий е 40 т., като за всеки един от подкритериите максималният брой точки са 5 т.
Указано е подборът да се извърши до 27.04.2020 г., като назначената комисия следва
в този срок да представи протокол, който да съдържа резултатите от извършените преценки
и направените съпоставки между служителите.
Видно от представения протокол № 5/24.04.2020 г., комисията по подбора е излязла с
предложение да бъдат прекратени трудовите договори на К.А.А. и ищеца П. П. И..
Мотивите за това са, че същите са показали най-ниски резултати и са получили най-нисък
брой точки при оценяването по определите критерии. В Приложение 1 към този протокол е
представена справка за оценка за квалификацията и начина на изпълнение на възложените
задачи от служителите, заемащи длъжността „Автомонтьор“ в „Силвър стар ритейл“ ЕАД-
Варна, от която е видно, че при извършения подбор са оценени всички лица, заеащи
длъжността по посочените от работодателя критерии, като К. А.е получил 309.80 точки
общо, П.И.-321.19 точки общо, а всички останали оценявани-повече.
За установяване на възраженията на ответното дружество, че са констатирани от
прекия ръководител забележки в работата на П.И. са представени от работодателя крайни
отчети/качествен контрол. Видно на 13.01.2020г. за извършената диагностика на ДВГ
липсва констатация. Не е ясно къде е проблема на автомобила. Арогонтно поведение към
сервизен майстор и сервизен консултант. На 14.01.2020г. е констатирано , че при демонтаж
на горивен инжектор е проявил липса на внимание, старание и умишлено действие от страна
на П.И.. Проявил е арогантно отношение към клиентския автомобил, както спрямо сервизен
консултант и сервизен майстор. Това допълнително е усложнило ремонта и довело до
допълнителни разходи за клиента. На 15.01.2020г. при техническо обслужване е посочено
,че липсва констатация. Не е попълнен и сервизен лист. На 16.01.2020г. при техническо
обслужване и смяна на накладки П.И. е скъсал спирачен водач. Отчетено е немърливо
отношение към сервизния процес. На 10.03.2020г. приемчикът е установил липсата на
попълнен сервизен лист , а на 18.03.2020г. П.И. не е нулирал индикацията за налягане в
гумите. На 07.04.2020г. по време на извършване на основен ремонт на ДВГ, ремонтният
процес е изключително нехаен, бавен, с липсваща яснота кои детайли се нуждаят от подмяна
поради износването им. П.И. не изпълнява инструкциите, зададени от сервизен консултант
за по-експедитивна работа и концентрация. Стига се до многократни спорове и разговори,
които бавятизключително много ремонта. След монтажа на двигателя към купето на
автомобила и стартиранто му се установяват нетипични шумове от двигателя и
неравномерен празен ход. Налага се повторно частично разглобяване на лява цилиндрова
глава и се констатира грешно монтиран и зацепен разпределителен мвал. Ремонтът трлая
допълнително време, извън договоркщата с клиента. На 28.04.2020г. П.И. е допуснал липса
на констатация при светеща индикация на накладки, както и липсващи показания от
измерване с измервателни средства.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: водения от ищеца Ст.
Бориславов П., работник в ответното дружество и призования от ищца свидетел П. С. С.-
служител на ответното дружество и председателстващ комисията по подбора.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и
безпристрастно и неоспорено от старните ,поради което се цени от съда. Вещото лице Д. К.
П. поддържа, че последният пълен отработен месец преди уволнението е м.03.2020г.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1210.17лв. Съобразно размера на
месечното брутно трудово възнаграждение от 1210.17лв., обезщетението по реда на
чл.225,ал.1 от КТ за шест месеца, считано от датата на уволнението възлиза на сумата от
общо 7261.02лв..
С исковата молба П.И. е представил препис от трудовата си книжка, според която
след датата на уволненито липсват сключени последващи утрудови договори. В о.с.з. на
10.12.2020г. е предоставен за справка оригиналът на трудовата книжка. Констатацията на
8
съда е, че последният запис е за прекратения на 22.05.2020г. трудов договор. Същата
информация е получена и от справката от НАП от 09.12.2020г., предвид това, че последният
регистриран трудов договор на П. П. И. е сключен със „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД на
31.03.2013г. и прекратен на 22.052020г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Първият предявен от П. П. И.м иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Твърдението на ищеца, че уволнението е незаконно, се основава на
упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право -
работодателят трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.
Заповедта за уволнение изхожда от работодателя “Силвър Стар Ритейл” ЕАД,
ЕИК204431886, бивайки подписана от надлежно упълномощените съгласно пълномощно
рег. № 503/23.02.2017г. на нотариус Ж.Д. лица, с оглед взетото неприсъствено решение на
съвета на директорите на “Силвър Стар Ритейл” ЕАД от 16.02.2017г. и уговорките в устава
на ЕАД от 23.12.2016г.
В конкретния случай, уволнението е оспорено от формална страна относно
изискванията на чл. 333 от КТ. Уволнението е оспорено и по същество, доколкото И.
твърди, че не е извършен подбор е незаконосъобразен, защото е налице пълна липса на
яснота относно критериите на подбора и прилагането им от комисията, в това число
критерия технически познания и теста за технически познания от 2020г., ефективност,
сложност на труда, обема на работа и оценката на прекия ръководител.
Според разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1,
точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:работничка или
служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст; трудоустроен работник или
служител; работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра
на здравеопазването; работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения
му отпуск; работник или служител, който е избран за представител на работниците и
служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова
качество; работник или служител, който е избран за представител на работещите по
безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците
по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество и работник или служител, който е
член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на
представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето,
докато изпълнява функциите си, както и работодателят може да уволни работник или
служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален,
отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация и когато това е предвидено в
колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради
съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното
съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Във връзка с направеното предложение от комисията, сформирана от работодателя са
предприети действия за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца П. П. И.. На
същия е връчена за попълване на 21.05.2020г. декларация за наличието или липсата на
обстоятелства по чл. 333 КТ, видно от която лицето е отговорило отрицателно на всички
въпроси, декларирайки, че не са налице обстоятелства, обуславящи предварителната закрила
при уволнение. И. е възразил, че тази декларация му е връчена едновременно с всички
останали документи за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка по делото са
9
изслушани показанията на водения от работодателя свидетел П. С. – началник на ремонтно
звено в транспорта в ответното дружество, съгласно които ищецът първо е попълнил и
подписал декларацията за наличие или липса на основания за закрила при уволнение, след
което му е връчил останалите документи – предизвестие, заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, трудова книжка, като му обяснил, че му се полагат и съответни
обезщетения. Било е безпредметно изчакването на допълнителен тридневен срок за
представяне на доказателства от страна на работника, щом същият е декларирал, че по
отношение на него не са налице посочените в процесната декларация обстоятелства. Освен
това, дори и да е бил синдикален член, той не твърди и не установява с представеното
удостоверение, изд. от КНСБ, че към момента на уволнението е бил член на синдикално
ръководство в предприятието, съответно председател или секретар на териториален,
отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, или тази дата е до 6 месеца
след освобождаването му. В дружеството няма подписан с работниците колективен трудов
договор. Не може следователно да намери приложение и изискването по чл. 333, ал. 5 от КТ.
Ето защо съдът приема така наведените от П. П. И. твърдения за неоснователни. Изобщо не
са налице предпоставки за отмяна на уволнението само на това основание, след като И. не е
ползващо се от закрилата по чл. 333 от КТ лице.
Следва произнасяне на съда по съществото на спора.
Другите оплаквания на П. П. И. са били относно провеждането на подбор.
Няма спор, че работодателят е предприел действия по съкращаване на щата и това е
видно от представените по първоинстанционното дело длъжностни щатни разписания в сила
от 10.02.2020г. и от 01.04.2020г. При извършена съпоставка се установява, че в „Силвър
Стар Ритейл“ ЕАД, Сервиз „Леки автомобили Мерцедес-Бенц“-Варна щатните бройки за
длъжността „Автомонтьор“ са намалени от 8 на 7, а в Сервиз „Лекотоварни, тежкотоварни
автомобили и автобуси Мерцедес-Бенц“-Варна щатните бройки за длъжността
„Автомонтьор“ са намалени от 6 на 5. От интерес за настоящия спор е длъжността
„Автомонтьор“, заемана до уволнението от Пламен ЕИ..
След като е налице реално съкращаване на щата от общо 14 бройки за длъжност
„Автомонтьор“ в дружеството във Варна на 12 или от 8 бройки в Сервиз „Леки автомобили
Мерцедес-Бенц“-Варна на 7, вземе ли се предивид и утвърденото щатно разписание от
22.05.2020г., видно работодателят е предприел извършването на подбор, съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ. За целта са утвърдени критериите за подбор и
методиката на извършването му, въз основа на които да се извърши оценка на работниците,
заемащи длъжността. С протокол № 5/24.04.2020г. комисията определена със заповед №
Р005П/20/10.04.2020г. е посочила, че след извършена преценка, съгласно указанията за
подбор при съкращаване на щата по реда на чл. 329 от КТ за квалификация и начина на
изпълнение на възложените задачи от служителите, заемащи длъжността със съкращаваните
щатни бройки, излизат с предложение да бъде прекратен договора на К.А.А. /309.80 точки/ и
П. П. И. /321.19 точки/, които са показали най-ниски резултати и са получили най-нисък
брой точки при оценяване по определените критерии.
Очевидно подбор е бил извършен, противно на наведените от И. в исковата му молба
твърдения, поддържани чрез процесуалния му представител в о.с.з. на 22.10.2020г. С
молбата си от 14.10.2020г. И. е възразил, че извършеният от работодателя подбор е
осъщестнвен при неясни критерии на подбор и прилагане от комисията по подбора, в това
число критерия технически познания и тест за техническипознания, ефективност, сложност
на труда, обем на работата, оценка на пряк ръководител. Позовава се на несъобразяване с
критериите по чл 329, ал. 1 от КТ.
Неоснователни са твърденията на И. в горния смисъл, направени с исковата молба,
уточнителните такива от 04.08.2020г. и 14.10.2020г. и заявеното от него-лично и чрез
пълномощника адм. Б.Б. в първото проведено по първоинстанционното дело съдебно
10
заседание. Няма да бъдат обсъждани отправените по-късно в хода на производството
твърдения, доразвити в писмените бележки и допълнени с нови оплаквания във въззивната
жалба.
При преценка основателността на наведените от ищеца твърдения за
незаконосъобразност на уволненението и поради неспазване нормата на чл. 329 от КТ, съдът
изхожда от задължителните указания по обхвата на съдебния контрол относно извършения
подбор, дадени с Тълкувателно решение № 3/16.01.12г. на ВКС по т.д. № 3/11г. на ОСГК на
ВКС, а именно: точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за
законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по
чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от
работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на
оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено
съобразно установения правен режим. В писмения отговор на исковата молба се твърди, че
като критерии при извършване на подбора работодателят е приел следните: по-висока
квалификация и по-добра работа, както се е ръководил в преценката си от трудовия стаж на
оценявания в предприятието, предходния му опит, неговото образование, техническите му
познания, ефективността на полагания труд, сложност на труда, обем работа, наличието на
дисциплинарни наказания, наличие на експертно решение на ТЕЛК и оценката на прекия
ръководител. Най-напред следва да бъде посочено от съда, че не подлежат на съдебен
контрол зададените от работодателя критерии при подбора и избраната от него методика на
оценяване. Те са израз на работодателската самостоятелност и преценката му по
целесъобразност.
Неоснователно е твърдението на И., че въведените от работадателя критерии са
неясни, както и методиката за оценяване. Ясно са посочени обстоятелствата от значение за
преценката на оценяващата комисия и методиката на точкуване. Настоящият състав според
дадените указания без затруднения направи собствени изчисления.
Видно, по първите три зададени критерии няма възражения от ищеца- трудов стаж в
предприятието, предходен опит и образование, следователно и по поставените му от
комисията точки.
По четвъртия критерий „Технически познания“, работодателят е указал, че оценката
следва да бъде извършена на базата на проведените в сервиза през м.01.2020г. тестове за
технически познания за всички автомонтьори. Без значение е дали дадените обяснения при
тестване на работниците са били в смисъл, че се цели да се установи резултат, с оглед
планирането на предстоящи обучения, както сочи св. П., а се ползват за нуждите на
извършвания подбор. В приложение са представени тестовете на всички автомонтьори и
получения брой точки от всеки един от тях. Тези на П.И. са 36 точки, получени като
съответни на процента на успеваемост на оценявяния, като усреднена стойност на
съотношение на общия възможен брой точки и постигнатите от оценявания точки по
седемте броя проведени теста. Разпитаният пред скъда св. П. е заявил, че въпросите в
тестовете са били неясни поради лошия превод и с грешки, визирайки текста: “Коляновият
вал е от високоякостен алуминий“. Видно, едни от тестваните са се справили по-добре,
например Р. С. И., който е получил 69 точки, а други по-зле, като Б. П. П., получил само 25
точки. Ако предложеният тест е бил с лошо качество и с грешки, то никой не би се справил
добре, противно на посоченото непосредствено по-горе. Освен това въпросът на адв. Б.Б.,
доколкото касае тест № Т1636Е, който е правил и разпитвания свидетел е неотносим по
спора. Работодателят е подготвил и предложил на вниманието на тестваните работници
няколко теста. Този, работен от П.И. е № Т1634Е и не съдържа въпроса с посочения като
грешен отговор: “Коляновият вал е от високоякостен алуминий“.
По следващите три критерия: „Ефективност“, “Сложност на тлруда“ и Обем работа“
общо следва да бъде посочено общо, че и св. П. и св. С. твърдят, че работата се възлага от
11
приемчика Диан Алексиев и тим-майстора В. Е. и следва да бъде прието, че точно така е
ставало разпределението. Вярно, че това дали едно лице работи или е в престой е от
значение за точкуването по тези три показателя, но това са подбраните от работодателя
критерии и спуснатата методика за оценяване. Преценката на работодателя в тази част не
подлежи на съдебен контрол, както беше казано вече по-горе. Св. П. поддържа, че през
2020г. се е случвало П.И. да стои без работа. Св. С. обаче обяснява, че работата се е
разпределяла според опита, уменията, знанията и квалификацията на автомонтьорите и
съдът дава вяра на показанията му, защото косвено се подкрепят и от показаниаята на св. П.,
който попитал тим-майстора защо не даде на Пламен да свърши някоя работа и е получил
отговора му: „Аз искам този автомобил да го напарвиш ти“, което говори, че е смятат от
прекия ръководител за по-добър майстор и това се потвърждава от резултатаите му от
таблицата на л. 84 от първоинстанционното дело по тези критерии при извършения подбор,
в сравнение с тези на П.И.. Значи задачите на автомонтьорите, макар и неравномерно,
действително се възлагат според опита, уменията, знанията и квалификацията на работника,
а не примерно на базата на някакви лични отношения и съображения извън целите на
работата. Посочените критерии, не са избрани самоцелно от работодателя, а спомагат за
разкриване на качествата на работниците по-пълно и при оценяването им, биха били
оценени по-високо тези които работят по-добре.
След това общо изложение, съдът следва да посочи, че оценката на П.И. по критерия
„Ефективност“ е изчислена правилно за зададения период от време от 18.12.2019г. до
24.03.2020г. в размер на 33.32 точки, получена като съотношение на изработените от
работника часове и реалните присъствени часове в проценти, а на всеки процент съответства
една точка. Неоснователни са твърденията, че е невъзможно едно лице да има повече
изработени часове от присъствените. Св. С. е обяснил, че присъствените часове са тези в
продължение на които работникът физически е присъствал на работното си място и е
полагал труд, а изработените часове са часовете, които са фактурирани към крайния клиент
и са заплатени на дадения механик. Разликата е възможно да се получи, кагото даден
автомонтьор е бил в болничин или отпуска, но извършена от него работа преди това, се
фактурира в следващия период, когато ремонтът се е забавил поради липсата на дадена част.
Видно от таблицата на л. 84 от първоинстанционното дело, действително няколко души-3бр.
имат ефективност над 100%. За по-достоверни резултати при подбора работодателят е
определил 3-месечен период от време, в който да се изследват резултатите по този
показател, а не само за месец.
Критерият „Сложност на труда“ се определя по три подкритерия, в зависимост от
полагания от дадения автомонтьор труд-поддръжка, системен труд и диагностичен труд по
системата „Даймлер“, като в изброения ред видовете труд са степенувани по сложност и са с
коефициент на сложност съответно 0.5 за труда при поддръжка, 1 за системния труд и 2-при
диагностичния труд. Всичко казано по-горе за начина на разпределяне на труда от тим-
майстора начинамира приложение и тук. В периода от 15.09.2019г. до 24.03.2020г.
сложността на труда на П.И. е оценена с 86.40 точки. Точките, изчислени от съда, според
изходните данни за полагания от него труд от трите вида би следвало да бъдат определени
на 86.41, но и при този резултат крайните изводи при подбора не се променят.
По критерия „Обем работа“ за база се вземат реализираните часове труд за периода от
25.09.2019г. до 24.03.2020г., разделени на 10. Казано по-горе за начина на разпределяне на
труда от тим-майстора на работниците важи и тук. Точките, определени за П.И. от 46.47 са
правилно определени. Няма и конкретно наведенитвърдения за други нарушения.
Критерий № 10 е „Оценка на пряк ръководител“. Тази оценка е свързана с осем
подкритерия, всеки от които носи максимално по 5 точки или общо 40 точки. П.И. е получил
19. Първият спорен момент е защо в тази част оценките на автомонтьорите е изготвена от П.
С. С., който е „Началник на ремонтно звено в транспорта“, а не от прекия ръководител,
както е следвало. П. С. е разпитан пред ВРС като свидетел и е обяснил, че е дългогодишен
12
служител в дружеството и има преки впечатления от работата на автомонтьорите. Освен
това общува с тим-майстора и добавя: „ това ми е работата, върху всеки служител имам
преки наблюдения“. Има наблюдения и върху работата на П.И.. Освен това редовно се
провеждат вътрешни оперативки и събрания, обсъждат се проблемите-текущи, належащи, за
които са му докладвали и на които е ставал свидетел. Явно той има непосредствени
впечатления от работата на лицата, участващи в подбора, бива запознат с всички проблеми в
сервизите. Не следва да бъде прието, че е налице нарушение, което да доведе до
незаконосъобразност на уволнителната заповед само на това основание.
Първият подкритерий е за постигане на качествени показатели и квота на грешки.
П.И. е получил 2 точки. Св. П. С. е посочил, че за да изготви оценката по този подкритерий е
имал предвид това, че всеки извършен ремонт се документира собственоръчно от
автомонтьора в сервизната поръчка, а след приключване на ремонта предава сервизната
поръчка на тим-майстора, който извършва крайния качествен контрол върху дадената
работа и удостоверява с подписа си, че автомобилът е изряден за предаване на клиента. Ако
има констатирани от тим-майстора неизправности, те се отразяват от него в протокола и му
се предават протоколите. Тим-майсторът Веселин Енчев го е информирал за допускани от
П.И. грешки, най-елементарните от които са свързани с неправилно чекиране по сервизните
поръчки или недокументиране на извършена дейност. Случвало се е да става причина за
забавяне на ремонта и недоволство от страна на клиента ,като е трябвало да се повтори
целия процес. Казаното от този свидетел се потвърждава от приетите и приложоени по
първоинстанционното дело отчети по краен/качествен контрол, видно от които в периода от
01.01.2020г. до 01.05.2020г. П.И. е допуснал и са отразени в отчета 8 негови грешки, за
които началникът П. С. явно е уведомен, като споменава за част от тях. Той има информация
и за близките отношения на П.И. и св. Ст. П.. Последният е заявил пред съда ,че не му е
известно да има критерий „квота на грешки“, но дори и да е така, явно отчети се правят и
грешки се отчитат.
Другите подкритерии са „Спазване на процеси“, „Способност и концентрация и
самоконтрол“, „Интензивност на труда“, „Интерес и ангажимент към работа, степен на
мотивация“, „Вписване в колектив и колегиално поведение“ „Съдействие /инициатива при
изпълнение на общи задачи. За работата на П.И. и съответните оценките по тези
подкритерии съдът има предвид отчетите по краен/качествен контрол и показанията на св.
П. С.? Защо показанията на този свидетел? Защото тежестта на доказване във връзка с
предприетите оспорвания е за работодателя, а този свидетел, макар и призован от ищеца, е
служител на дружеството и пряк участник в подбора. Видно има случаи, в които П.И. не е
спазвал процеса на отчитане на извършената работа по възложените му ремонти, оспорвал е
инструкциите, зададени от сервизен консултант, ставал е причина да се повтарят ремонтни
работи поради негови грешки при монтажа на части от двигателя, скъсал е спирачен водач,
поради немарливо отношение към сервизния процес. Затова има поставени 2 точки по този
подкритерий. Способността за концентрация и самоконтрол у П.И. явно не е на много
високо ниво, щом е установена от Д. А. липса на внимание, старание, бил е нехаен, според
В. Е.. „Интензивността на труда“ според св. П. С. се свързва с ефективността на дадения
служител, в зависимост от опита, квалификацията и от самото изпълнение на задачата. При
допуснати грешки в работата си, водещи до забавяне, повторни ремонтни работи,
осъкпяване, П.И. не би следвало да се надява на 5 точки. Получил е 3 точки. Същите
съображения могат да бъдат взети предвид и по следващия подкритерий. „Интерес и
ангажимент към работа, степен на мотивация“. Може да се вземе предвид и това, че не е
участвал в онлайн обученията по системата „Даймлер“. Че не е участвал е видно от това, че
няма представени сертификати за проведено обучение, приложени към трудовото му досие.
Св. П. сочи, че не е възможно провеждане на такова обучение, но не сочи прична. Това, че
тези обучения са отскоро, не води автоматично до извода, че не може да се провеждат, дори
и да са нови като процедура. Има доказателство за участие в само едно обучение,
организирано от работодателя. По критерия за „Вписване в колектива и колегиално
поведение„ П.И. е получил 2 точки. Св. П. сочи, че колегата му се е вписал в колектива и
13
отношенията са добри, но тези показания остават неподкрепени с други доказателства по
делото, а е в близки приятелски отношения с него. Дори противоречат на данните от
крайните отчети. П.И. е влизал трикратно в пререкания с тим-майстора, сервизния майстор
и сервизен консултант, както и приемчика. И разпитаният П. С. е ставал свидетел на случаи
на разногласия, повишаване на тон. Св. П. поддържа, че П.И. му е помагал, поемайки да
довърши негова работа преди ползването на отпуск, но трябва да бъдат отчетени близките
им отношения. Св. П. С. не споделя това мнение.Дори св. П. е виждал Пл.И. да стои без
работа, в какъвто случай би могъл да помогне на колега. Относно подкритерия „Трудова
дисциплина“ Пл.И. е възразил, че му е поставена оценка 3, а лице с наложено
дисциплинарно наказание има по-висока оценка по това перо. Св. П-С. сочи, че Пл.И. си е
позволявал да не идва навреме на работа, да отсъства от офиса, напускане на работа без
причина. Наложените дисциплинарни наказания не се отразяват в този подкритерий. За тях е
предвиден критерий № 8 и на наказания Ст. Б. П. са отнети 10 точки, както е предвидено в
указанията към комисията по подбора. Освен това св. П.С. сочи, че наказаното лице си е
взело бележка и не допуска повече нарушения на трудовота дисципилина.
Настоящият състав не намира, че при извършване на подбора са допуснати
нарушения на разпоредбата на чл. 329 от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение при този извод се явява
законосъобразно. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, скледва да бъде
отхвървлен и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и И. бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжтност „Автомонтьор”. Първоинстанционното решение следва
да бъде потвъредно и в тази част.
При отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователен се
явява и искът за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част или изцяло.
С оглед изхода на спора следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение и
в частта за разноските, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С оглед изхода на спора П. П. И. следва да бъде осъден да заплати на „Силвър Стар
Ритейл“ ЕАД разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за въззивната инстанция в размер на
1563.66лв. с ДДС, представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правни услуги, преводно нареждане, фактура и списък по чл. 80 от
ГПК, цялото от 1800.00лв. с ДДС, намалено от съда с оглед направеното възражение на
насрещната страна за прекомерност, определено от съда по реда на чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260148/21.01.2021г. по гр.д. № 8388/2020г. на
8-ми състав на ВРС, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от П. П. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 4 и насочени срещу „Силвър Стар Ритейл“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5,
да бъде признато за незаконно и да бъде отменено прекратяването на трудовото му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със заповед №
00189/19.05.2020 г., издадена от работодателя; П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „П.“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 4 да бъде възстановен на предишната работа, а именно
14
„Автомонтьор“ в „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, с място на работа „офисът на работодателя,
находящ се в гр. Варна, България“ и да бъде осъден „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, да заплати
на П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 4
обезщетение за оставането му без работа по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за периода 23.05.2020 г.
– 23.11.2020 г., в общ размер от 7261.02 лв. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № 13, вх. А, ет. 2,
ап. 4 е осъден да заплати на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, сумата 1200 лв., представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № 13, вх. А, ет. 2,
ап. 4 да заплати на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, разноски за въззивната инстанция в размер на
1563.66лв. с ДДС , на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15