РЕШЕНИЕ
№ 1082
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110128968 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от
ЗЗД от А. Р. В. срещу С.о. за заплащане на сумата 3000,00 лева - главница,
представляваща част от парично вземане в общ размер от 10 хил. лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени физически
и психически болки и страдания от увреждане на здравето на 14.12.2023 г. в гр.
София при преминаване през необозначена и необезопасена неравност на
тротоара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2023 г. до
окончателно й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че на посочените
време и място ищецът вървял по тротоара на ул. „*******“, с посока на
движение от бул. „*********“ към бул. „*******“, в района на №58. Там
настилката на тротоара била с разбити, липсващи и неукрепени плочки, от което
се спъва, губи равновесие и пада на своята лява ръка. Изпитал остра болка в
областта на лявата ръка, а движенията с нея били силно ограничени с оток в
областта на показалеца. Наложило се да посети по спешност болнично
заведение, където е констатирана травма – контузия на показалеца на лявата
ръка с увреждане на нокътя. Поставена му е ортеза за 14 дни, с предписания за
ненатоварване на ръката и хранително-диетичен режим. От претърпяната
злополука ищецът имал силни физически болки, психически дискомфорт и
неудобства в ежедневието. Посочва, че ответникът носи отговорност за
поддъжането на територията на С.о., включително дейностите по изграждане и
ремонт и на общиските пътища и улици, включително прилежащата им
инфраструктура. Намира, че в резултат на действия и бездействия на ответника е
претърпяла вредите, чиито паричен еквивалент претендира.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Възразява за наличието
1
на неравност на тротоара и твърди, че е положил дължимата грижа за
стопанисване на тротоарната настилка. Оспорва всички предпоставки за
възникване на правото на парично вземане, в т.ч. начина на настъпване на
увреждането и наличието на пряка причинна връзка между деяние и вреда.
Оспорва настъпването на вредоносен резултат, евентуално оспорва размера на
иска за неимуществени вреди като завишен, а изложените за битови неудобства
като неотносими за твърдения инцидент. Навежда възражение за съпричиняване,
което по реда на чл. 101 от ГПК отново заявява принос с правни съображения.
Третото лице-помагач „Д.Л.В.“ ЕООД на страната на ответника оспорва
като недоказан и неоснователен. Прави възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД –
ищецът е допринесъл на настъпване на резултата, тъй като не е положил
дължимата грижа и съобрази с пътната обстановка, зимният сезон, тъмната част
на деня. Поддържа, че пътният участък не му е възложен от ответника.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правният спор е по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-
гаранционна функция, произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица и поради липса на положена дължима грижа при избора на
служителите. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по
чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени с т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2
от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС/. Следователно, за да възникне
претендираната от ищеца обезпечително-гаранционната отговорност на С.о. за
причинените вреди трябва да установи следните правнорелевантни факти: 1)
деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди; 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно чл. 154 от ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи
наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, а именно, че е положил дължимата
грижа и тротоарната настилка е била изправна и възражението за
съпричиняване.
На основание чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че тротоарната площ, респ. участъкът от пътя, на
който се твърди настъпване на инцидента, е общински път, стопанисван от
ответника.
От Амбулаторен лист №276385 от 15.12.2023 г., издаден от д-р Кр. Й. от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД се установява, че ищецът е посетил лекаря с
оплакване от болка в показалеца на лява ръка, след като е падна вчера по време
на работа. Констарирани са обективни находки – болка, оток, ограничени
движения на ръката; предписано е ортеза за 14 дни, образно изследване на 2-ри
пръст – лява ръка. Издаден е Болничен лист Е20232144966 от 15.12.2023 г. от д-р
И.Р. –АИППМП ЕООД за временна неработоспособност на ищеца с диагноза:
контузия на пръст на ръката с увреждане на нокти, като в този смисъл е втори
2
Болничен лист №Е20233545390 от 03.01.2024 г., издаден от МЦ „Н. И. Пирогов“
ЕООД, ЛКК-СЛКК Ортопедия, за временна неработоспособност за 20 дни.
От съдебна медицинска експертиза, неоспорена от страните и преценена
от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че травматичното увреждане
води до временно затруднение на движенията на пръста, като освен периода на
имобилизация от 14 дни за пълно функционално възстановява на движението на
пръста е необходим и период на възстановяване след обездвижването му от поне
7-10 дни до постигане на пълен обем и сила на движение на пръста. Възможно е
възстановителния процес да трае повече от 30 дни. При липса на данни за
размера, точното местонахождение на травмата, поради липса проследяваща
медицинска документация, доколкото не е приложена предписаната
рентгенография, то периодът е до 3-4 седмици след инцидента. Травмата касае
ръката и хватателната й функция- втори пръст на лява ръка, който не е
единствения опониращ пръст за захват. Тя е причинена от механично действие
на твърд тъп предмет, без да може да се прецизира самия предмет и контактната
му повърхност. Може да се причини при падане с упорна лява ръка от удар и
приплъзване спрямо терен, по време и начин по твърдения на ищеца.
От гласните доказателства – показанията на свидетел В.С. и С.С. се
установява, че на посоченото време и място ищецът, вечерта излязъл от работа и
при вървене по ул. „*******“ се спънал в тротоарна плочка, която била
разместена и надигната, паднал напред като на лявата ръка се подпрял. Неговият
спътник св. С. му помогнал да се изправи, засмели се на случилото, ищецът
казал, че леко го наболява, и продължили до магазин да си вземат нещо за пиене.
На следващия ден нокътят и показалецът на лявата ръка били посинели и
посетил болница.
Съдът, при условията на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на
свидетелите, като добросъвестни и житейски логични, като тези на св. С. са
преки и непосредствени за настъпилото събитие, доколкото е негов пряк
очевидец, в т.ч. тротоарната площ била неравна от разместени плочки, от които
една част надигнати, очевидно оформящи прагове върху тротоара. От
медицинската документация не се установява по преценка на лекаря да е
предписан обезболяващ медикамент, което не изключва предвид естеството на
травмата действително ищецът да е приемал такива, както сочи другия свидетел.
Все пак усещането за болка е строго субективно за всеки човек, поради което е
необходимо да се изяснят обективните находки относно засягането на
анатомичната цялост на ръката. Показанията, преценени заедно и поотделно са
достоверни, тъй като кореспондират със събраните писмени доказателства. Те се
подкрепят и от съдебно медицинската експертиза, която се цени от съда с
предпочитание, тъй като е доказателствен източник от обективен характер и е
много по-сигурна и надеждна опора за фактическите изводи на съда, отколкото
свидетелските показания, които имат поначало субективен характер и се
определят от конкретните възприятия на свидетеля според ситуацията, в която се
е оказал, и техните впечатления и възприятия са на хора, които нямат
медицинско образование.
Изложеното налага извод, че установените медико-биологични признаци
на увреждането покриват хипотезата на временно разстройство на здравето
неопасно за живота по см. на чл. 130, ал. 1 от НК, като при липса на образна
диагностика, данни за размера и точното местонахождение на травмата,в т.ч.
колко от нокътя и фаланга/и са засегнати, съдът възприема изводите на вещото
лице по СМЕ, че възстановителния период е до 3-4 седмици след инцидента.
Ответникът, съобразно дадените му указания по реда на чл.146, ал.2 от
ГПК, не установи, че тротоарната площ е била в изправно състояние на
посочените време и място; че е достатъчна и дава избор на пешеходците да се
3
движат свободно в рамките на тротоара, както и наличие на противоправно
поведение на ищеца, което да е допринесло за инцидента; не установи и че
тротоарът е обезопасен. Следва да се отбележи, че в амбулаторния и болнични
листове коректно е вписано трудова злополука, доколкото по делото се изясни, че
инцидентът е настъпил непосредствено след като ищецът е напуснал работното
място.
Съгласно пар. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/, тротоарите и зелените
площи за част от повърхността в обхвата на пътя, който в настоящия случай няма
спор, че е публична общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗП.
Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи -
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.
31 от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно С.о. като собственик на пътя, има нормативно
определеното задължение да организира дейностите по поддържане тротоарната
настилка, незабавно да сигнализира в случай на възникнало препятствие в
неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и да липсваха
конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на
общинските улици общината следва да осъществява дейности по тяхната
поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на
пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите
задължения чрез възлагане на определена работа на определени физически лица,
те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища, общинска
собственост.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, чрез
своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на гражданите в
обхвата на пътя. Безспорно по делото е обстоятелството, че на ищеца е било
причинено травматичното увреждане, настъпило поради спъване в плочка, част
от необезопасената тротоарна настилка, стопанисвана от ответника, който не е
отстранил или поне сигнализирал това препятствие на пътя. При това
положение, съдът намира, че е установен фактическият състав, обуславящ
възникването на обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната община
за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 отЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост, което изисква преценка на конкретно доказаните
обстоятелства. Съобразно указанията дадени в ППВС № 4/1968 г. на ВС, такива
при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът и
обстоятелствата, при които е извършено, има ли допълнително влошавне на
здравето, причинените морални страдания и тяхната продължителност,
загрозявания, възраст на увредения, както и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните
икономически условия към момента на деликта. Съдът приема, че в резултат от
увреждането е засегната възможността ищецът да извършва обичайните
физически движения, в т.ч. трудова дейност, но доколкото е лява ръка това не се
е отразило в такава висока степен спрямо травма на водещата дясна ръка.
Ежедневието на ищеца, който е бил в активна възраст е било съпроводено с
физическо страдание и неудобство, но без да се установи в каква точно степен
травмата е засегнала показалеца на лявата ръка, а тя не изключва в пълен обем
хватателната функция на ръката, освен това се установява само хематом, а не и
разкъсно-контузна рана. Ето защо ангажираните доказателства по същество
4
дават клинична картина на едно навяхване. Всички тези обстоятелства
кореспондират с понятието за неимуществени вреди-страдания и неудобства -
емоционални и физически сътресения, които съдът намира, че се съизмеряват със
справедливото парично обезщетение от 300,00 лева, до който размер
предявеният иск се явява основателен, а в останалата част – отхвърли. Търсеното
парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това
се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на
увреждането, на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - 14.12.2023 г., поради което следва да
бъде присъдена.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски.
Ищецът е претендира платена държавна такса (120 лв.) и възнаграждение на
вещо лице (350 лв.), като съразмерно на уважената част от иска му се следва
сумата 47,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Заявява се адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което при защитавания материален
интерес, фактическа и правна сложност на делото, и очакваните процесуални
действия, които е необходимо адвокатът да извърши, съдът определя 600 лв., а
съобразно уважената част от иска – сумата 60,00 лв., която следва да се присъди
в полза на процесуалния представител адв. В.. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът трябва да заплати на ответника
сумата 90,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
предвидения минимален размер по чл. 25 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с Булстат********, седалище и адрес на управление:
********, да заплати на А. Р. В., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 300,00
лева – главница, представляваща част от парично вземане в общ размер от
10000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето на 14.12.2023 г. в
гр. София, ул. „*******“, в района на №58, при преминаване през необозначена
и необезопасена неравност на тротоарната площ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.12.2023 г. до окончателно й изплащане; като иска
над уважения размер от 300,00 лева до пълния предявен размер от 3000,00 лева,
представляваща част от парично вземане в общ размер от 10000,00 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.о., с Булстат********, седалище и адрес на управление:
********, да заплати на А. Р. В., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 47,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.о., с Булстат********, седалище и адрес на управление:
********, да заплати на адвокат А. С. В. към САК, с личен №**********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Алабин“ №28, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 60,00 лева –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по договор за правна защита
и съдействие от 21.06.2024 г. по гр. дело №28968/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. Р. В., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на
С.о., с Булстат********, седалище и адрес на управление: ********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 90,00 лева – съдебни разноски.
Присъдената сума може да бъде платена от С.о. на А. Р. В. по банкова
сметка № IBAN:*********, BIC:******** – „У. Б.“ АД.
5
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.Л.В.“
ЕООД, с ЕИК:*********, на страната на С.о., Булстат********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6