№ 24
гр. П., 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20225200500720 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателя А. И. О. ред.пр. За него се явява адв. А. редовно
упълномощен.
За Прокуратурата на Република България ред.пр. се явява прокурор
Станка Димитрова.
Адв.А. : - Да се даде ход на делото.
Прокурорът : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 251 от 11.10.2022 г. постановено по гр.дело №
20225210100404 по описа за 2022 година на Районен съд – В. е осъдена
Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А.
И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на наказателно
производство[1]досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ
1
В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа
на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвълен
иска за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния претендиран от
5000 лв.. Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2
ДА ЗАПЛАТИ на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл.
П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие
на наказателно производство[1]досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год.
по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018
год. по описа на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлен
е иска за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния претендиран от
1350 лв.. Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2
ДА ЗАПЛАТИ на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл.
П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 304.45 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
09.05.2019 год. до 08.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 304.45 лв. до пълния претендиран размер от 1522,34 лева. Осъдена
е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на
А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160,39 лв., представляваща разноски в
настоящото производството.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от адв. А. пълномощник на А. О.го обжалваме, в частта за присъдените
неимуществени и имуществени вреди, с което:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се осъжда Прокуратурата на
РБългария да заплати на А. О. сумата от 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на образувано
срещу него наказателно производство, което е било прекратено, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 09.05.2022г. до
2
окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля иска за разликата над
уважения размер от 1 000 лева до пълния претендирай от 5 000 лева.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се осъжда Прокуратурата на
РБългария да заплати на А. О. сумата от 800 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на образувано
срещу него наказателно производство, което е било прекратено, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 09.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля иска за разликата над
уважения размер от 800 лева до пълния претендирай от 1 350 лева.
На основание чл. 86 от ЗЗД се осъжда Прокуратурата на РБългария да
заплати на А. О. сумата от 304,45 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, за периода от 09.05.2019г. до 08.05.2022г., като се
отхвърля иска за разликата над сумата от 304,45 лева до пълния претендирай
размер от 1 522,34 лева и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се осъжда
Прокуратурата на РБългария да заплати на А. О. сумата от 160,39 лева,
представляваща разноски по производството, като намираме Решението за
неправилно и незаконосъобразно, поради постановяване на Решение при
едностранчив анализ на събраните по делото доказателства относно исковете
за имуществени и неимуществени вреди.
Считат, че В.ския районен съд неправилно е разгледал случая,
омаловажил е причинените неимуществени вреди на доверителя му като не се
е съобразявал, постановявайки своя съдебен акт с практиката на ВКС по
въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и
задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, които го
обуславят.Развити са подробни съображения.
Моли съда да бъде образувано въззивно производство и да провери
изцяло правилността на Решение № 251 от 11.10.2022 год. на Районен съд В.,
след което да го отмени в обжалваната от нас част, тъй като същото в тази си
част е постановено при неправилно приложение на материалния закон,
незаконосъобразно и е допуснато съществено нарушение на процесуалния
закон и уважи изцяло претендирайите от нас неимуществени и имуществени
вреди.
Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете
3
инстанции, включително и адвокатското възнаграждение в тежест на
ответната страна.
По делото е депозирана и въззивна жаба от прокурор Е.Б., като
представител по право на Прокуратурата на РБългария.
Твърди се, че с решението В.ски районен съд се е произнесъл по иск на
А. И. О. от гр. С. на осн. чл.2, ап.1, т.З ЗОДОВ, с който се претендира сумата
от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законна лихва за забава, считано от датата 3 години назад от
датата на завеждане на исковата молба в размер на 1 522.34 лв., и законна
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, както и имуществени вреди 1350 лв. Считам, че решението в
осъдителната част срещу Прокуратурата на Република България е
неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост.
ВРС е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. И.
О. от гр. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на иска, и 800 лв. за
имуществени вреди. ПРБ е осъдена да заплати и лихва за забава в размер на
340.45 лв. за периода от 09.05.2019г. до 08.05.2022г., като е отхвърлил иска
над тези размери, като неоснователни. Присъдени са и 160.39 лв. разноски по
делото.
Твърди се, че въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в
конкретния случай прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно
правомощията си, вменени й с Конституцията на Република България, Закона
за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс. Вредите, които
претендира ищецът О. са недоказани по основание, по размер, и като пряка
последица от действията на Прокуратурата на Република България.
Относно неимуществените вреди се твърди, че определеният с
решението размер за неимуществени вреди бил завишен и не отговарял на
принципа на справедливостта. Правилно при определяне на обезщетението,
съдът не бил приел показанията на разпитаните свидетелите. Освен
изложеният от съда мотив, че те са приятели на ищеца и като такива
показанията им били пристрастни, тези показания обвързвали неприятните
изживявания на ищеца с неговото задържане от органите на МВР. Това
„задържане“ всъщност било изпълнение на мярката „принудително
4
довеждане“ в рамките на проведеното ОДИ. Самото изпълнение на ОДИ и
мерките във връзка с него се изпълнявали от органите на полицията, а не от
прокуратурата. Още повече, че щетите, твърдени от ищеца и понесени от
него вследствие на задържането, не били пряка и непосредствена последица
от воденото производство, дори и да се приемело, че то е незаконно.
Следователно, по делото не били ангажирани доказателства за претърпени
неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство.
МН по процесното производство била най-леката предвидена в закона, която
мярка не била повлияла върху обичайния начин на живот на ищеца и не е
ограничила правата му. Производството приключило в кратки срокове и
самото обвинение било за леко престъпление. За да присъди размера на
обезщетението в размер на 1000 лв., съдът бил приел, че ищецът е търпял
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, но
тези вреди били обичайните, т.е. такива, каквито всеки, срещу когото е
образувано наказателно производство обичайно понася. Този извод на съда,
предвид доказателствата по делото бил правилен, но определеното
обезщетение е било завишено.Още повече, че съдът е отхвърлил
приложението на чл.5 ЗОДОВ. Мотивирал се е, че самопризнанието на ищеца
в наказателното производство не можело да доведе до съпричиняване на
вредоносния резултат, защото като обвиняем имал право на защитна позиция.
В случая, обаче, освен признаването на вина, имало и укриване на факти,
които са били известни единствено на обвиняемия/ищец в настоящото
производство и на посочения от него свидетел, и които не могли да бъдат
открити и проверени по друг начин. Поради което, считат, че неправилно
съдът е отказал приложението на чл.5 ЗОДОВ и в двете му хипотези.
Съдът е определил размер на имуществените вреди, приемайки че
следва да бъдат в минимален размер, предвид характера и продължителността
на производството. Извод, който напълно отговаря на събраните по делото
доказателства за характера и продължителността на производството.
Същевременно, съдът е приел три пълномощни, а именно:
ДПЗС № 44/14.09.2018г, за представителство по анд № 315/2018г. по
описа на ВРС за сумата от 400 лв.
ДПЗС № 56/15.10.2018г. за представителство за конкретното
процесуално следствено действие по ДП вх. № 660/2018г. по описа на
5
прокуратурата и зм № 307/2018г. по описа на РУМВР - В. за сумата от 150 лв.
/привличане на обвиняем и разпит в това качество от 15.10.2018г./
ДПЗС № 64/29.10.2018г. за представителство по ДП 307/2018г. по описа
на РУ-В. за съдебна фаза за сумата от 800 лв.
На досъдебна фаза преди внасяне на делото в съд ищецът бил участвал
без защитник. Такъв се явявал в съдебна фаза - процесното ДП е внасяно
веднъж в съд с постановление по чл.78А НК, като съдът се е произнесъл с
определение 26.09.2018г. и делото е върнато с прокуратурата на 27.09.2018г.
Тук ищецът е участвал със защитник - ДПЗС № 44/14.09.2018г. На
15.10.2018г. ищецът е привлечен отново в качеството на обвиняем и е
проведен разпит вече със упълномощен защитник - ДПЗС № 56/15.10.2018г.
за конкретното процесуално действие. Последвал е разпит на посочения от
него свидетел и на 01.11.2018г. наказателното производство е прекратено. По
настоящото производство не били представени доказателства за втора
съдебна фаза, проведена след 29.10.2018г., дата на подписване на
пълномощното. Така по делото оставало неясно какво представителство е
осъществено с упълномощаването по ДПЗС № 64/29.10.2018г., по какво
производство и има ли то връзка с воденото ДП вх. № 660/2018г. по описа на
прокуратурата и зм № 307/2018г. по описа на РУМВР - В.. Предвид което,
независимо дали сумата от 800 лв. е платена от ищеца или не, то, следвало да
се приеме, че ДПЗС № 64/29.10.2018г. нямало отношение към процесното
наказателно производство.
Предвид изложеното, считат, че съдът е присъдил обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди в завишен размер, като присъденото
обезщетение не съответствало на описанието на вредите, на съдебната
практика в подобни случаи, на икономическия стандарт на живот в страната
през последните години.
С оглед изложеното, молят съда да решите спора по същество и да
отмените решение № 251/11.10.2020г. по гр.дело № 404/2022г. по описа на
В.ския районен съд в осъдителната му част спрямо Прокуратурата на
Република България, като постанови друго, с което да отхвърли изцяло
исковата молба, или да намалите присъденото обезщетение, като съответно
редуцира и сторените по делото разноски, претендирани от ищеца, доколкото
те са съразмерни на уважената част от исковата претенция.
6
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.
А. пълномощник на А. И. О.. Твърди се, че Въззивната жалба на
прокуратурата е неоснователна, незаконосъобразна и в разрез с установената
от първоинстанционният съд действителна фактическа обстановка. Правилно
и законосъобразно в мотивите си съдът бил посочил, как се е отразило
образуваното и воденото срещу доверителят му наказателно производство и
предпоставките за възникването на отговорността на държавата по деликтния
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като единствено считат, че неправилно е
определен размерът за причинените неимуществени вреди, в каквато насока
била и въззивната им жалба с вх. № 5676 от 31.10.2022 година.
Моли съда да със съдебния акт, който ще постанови да счетете, че
въззивната жалба на прокуратурата е изцяло неоснователна и в тяхна тежест
съдът да възложи и направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Адв.А.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания.
Прокурорът: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната
жалба. Оспорвам въззивната жалба от А. О.. Нямам доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от адв.
А..
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.А.: - Ще Ви моля със съдебния акт, който ще постановите да
уважите въззивната жалба, като счетете, че постановеното решение на РС е
несправедливо относно причинените на доверителят ми неимуществените
вреди. Поддържам жалбата изцяло, тя е обстойна, с посочена съдебна
практика. Ноторно известно е, че винаги за всеки подобен случай е това как
определено наказателно производство се е отразило на психоемоционалната
сфера на едно лице считам. От всички събраните доказателства по делото се
установяват сериозните отношения на психиката му. Той по един
изключително брутален начин е бил задържан на летището и е трябвало да
бъде конвоиран като опасен престъпник през цялата страна и то в момент,
7
когато е трябвало да пътува на работа в чужбина. Това се отразило на
работата му в чужбина. Не е възстановен на длъжността, нито пък е повишен
това което е следвало да стане, поради това, че не се е явил на работа.
Съпругата му точно в този момент е била бременна 4-5 месеца и гр. С. е едно
малко населено място там веднага се е разчуло. От разпитаните свидетели се
събира доста подробна информация в тази насока. Въззивната жалба на
прокуратурата е доста обща и повърхността. Сочи се, че е налице приложение
на чл.5 аз в никакъв случай, не мога да се съглася. Господар на ДП е именно
Прокуратурата и те преценява кога и при какви обстоятелства да
конституират едно лице в процесуалното качество на обвиняем и какви мерки
да се приемат спрямо него. Тук не мога да се съглася, че е приложима тази
разпоредба. Другото, което ме изненада на едни лист са изписани възражения
за адвокатско възнаграждение аз не мога да проумея, това което ми е
заплатил, аз съм депозирал. Не мога да гадая какви са намеренията на един
представител на държавното обвинение как ще процедира. Аз съм длъжен да
представя за заплатеното ми възнаграждение. Не мога да укривам данъци и
считам, че крайно несправедливо. Аз смятам, че винаги от съществено
значение с огледз практиката на ВС, че това каква е била личността този
човек за първи път попада под ударите на закона, с чисто съдебно минало, с
много добри характеристични данни, и в един момент всичко това му се
отразява крайно негативно на психиката му. Почнал е да приема лекарства и
това е продължило в един период от време. Аз считам, че така определеният
размер е изключително занижен. Моля, да уважите жалбата, изложените
доводи и в тежест на прокуратурата да присъдите възнаграждението ми за
адвокатски хонорар.
Прокурорът: - Поддържам въззивната жалбата на прокуратурата по
отношение на изложеното в нея алтернативно искане и без доводите относно
приложение нормата на чл. 5 за закона за отговорността на Държавата и
Общините за вреди. Оспорвам въззивната жалба на О. като считам същата за
неоснователна и моля да не бъде уважавана. Изцяло споделям доводите
изложени в жалбата от представителя на Прокуратурата на РБългария,
досежно това, че със съдебното си решение РС е присъдил завишен размер на
обезщетение както за неимуществени така и за имуществени вреди. По
отношение на обезщетението за неимуществени вреди считам, че
действително е завишено, тъй като в настоящия случай ДП е продължило в
8
рамките на 6 месеца. За този период от време е значителен нисък интензитета
на извършените с участието на О. процесуални следствени действия. ДП е
образувано 2.05.2018г. Приключило е с Постановление за прекратяване на НП
на 1.11.2018г. През този период от време действията, които са извършени с О.
са следните: на 19.06.2018г. е привлечен като обвиняем и разпитан в същото
му качество, като съответно на 15.10.2018г. по отношение на О. са били
извършени същите процесуални следствени действия, които са били в
резултат на указания на съда след връщане на делото на прокурора. О. е бил
привлечен за престъпление по чл. 345 от НК, което не е тежко такова и за
което съответно ДП първоначално след приключване от разследващ орган е
било внесено от наблюдаващ прокурор в РС В. с предложение по чл. 78а от
НК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на дам.
Наказание, като делото е било внесено на 9.07.2018г. Едва в съдена фаза е
налице договор за правна защита и съдействие пълномощно от О. за адв. А.,
за което безспорно се установява, че е заплатено в брой 400лв., договори за
правна защита и съдействие датира от 14.09.2018г. По отношение на О. е била
приложена най-леката мярка за неотклонение - подписка. След връщане на
делото на прокурора от страна на РС по делото е налично пълномощно
отново в полза на адв. А., който е осъществил процесуално представителство
и защита в хода на ДП при повторното привличане на О. в качеството му на
обвиняем и разпита му в това качество на 15.10.2018г., като пълномощното и
договор за правна защита е от същата 15.10.2018г. и е видно, че е за същото
процесуално представителство и защита от О. е заплатена сума на адв. А. в
размер на 150лв. След връщане на делото за допълнително разследване от
съда е приключено от разследващия орган на 16.10.2018г. с надлежно мнение
по чл. 235 от НК . В настоящия случай по делото е наличен договор за правна
защита и съдействие и пълномощно от дата 29.10.2018г. в същото фигурира,
че О. е заплатил сумата от 800лв. на в полза на адв. А. за съдебна фаза. Моля
да имате предвид, че наказателното производство видно от приложеното по
делото ДП е приключено окончателно с Постановление на прокурора за
прекратяване на НП от 1.11.2018 г. и въобще съдебна фаза след тази дата не е
имало. С оглед на това са ми и съображенията, че е завишен размера, който е
присъден като обезщетение за неимуществени вреди в случая становището ни
е, че като пряка последица от незаконното уволнение се явява единствено и
само заплатеното възнаграждение от О. на адв. А. по договор за правна
9
защита и съдействие пълномощните от 14.09.18г., 15.10.2018г., които са общо
в размер на 550лв. Както заявих по-горе сумата от 800лв. не е имало защо да
бъде плащана от О. на адв. А., тъй като делото повторно не е внасяне в РС- В.
за разглеждане и съответно не е реализирана тази адвокатска услуга за
процесуално представителство и защита пред съда. С оглед на така
изложените съображения и изложеното във въззивната жалба моля да решите
спора по същество, като съответно намалите размера на присъдените
обезщетения както за неимуществени вреди, така и за имуществените вреди с
оглед на изложените съображения и присъдите съответно разноски съгласно
присъдената част.
Реплика адв. А.: - Имайки предвид, че безспорно е установено от
документите пълномощното ведно с договора за правна помощ те са
изготвени преди да бъда постановен акта на прокуратурата. Аз не съм гадател
да знам какви са намеренията на прокуратурата. Съгласно Закона на
адвокатурата адвоката договаря със своя клиент възнаграждението си за
представителство в съдебна фаза, за досъдебната фаза, човека ми е заплатил
парите, аз съм издал документа. След като веднъж е внесено делото в съда аз
не мога да предвидя намерението на прокурора, че ще го прекрати. Не мога да
се съглася за това, че е било за леко престъпление по чл. 345 наказуемо,
важното е това как се е отразило на психиката на едно лице. Може да е
продължило много кратък период от време, но да е с тежки последствия. На
едно лице, което за първи път влиза в съдебна зала това му се отразява
изключително тежко, има хора с крехка психика и той е точно такъв. Това не
може да бъде критерии за по-леко наказание, а за това как се отразява на
самия обвиняем.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в срок до 19.02.2023г
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10
11