Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.08.18 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение,
в публичното заседание на
двадесет и пети май през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ Д.
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1702 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 30.11.15 г. СРС,
46 с-в, по гр.д.№ 43814/09 г. е признал за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР
по отношение наН.М.К., Д.Я.К., Д.Х.К., В.Д.К.и З. Я.К./К./, че
в кадастралната карта на м.„Части от
Слатина и Горубляне”, Столична община-р-н „Искър”, одобрена със
заповед № РД-18-27/03.04.12 г. на изп. директор на АГКК, е
допусната непълнота, като не е бил нанесен собственият на С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т.,
Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н. М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т., поземлен имот № 62215
от к. л. № 607, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение №
301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ 1 380 кв. м., находящ се в
строителните граници на кв.Горубляне, м. „Долни завои“, при граници
и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д.№ 2402/06 г. на СГС, който имот към настоящия
момент е с нов проектен № 435 и който се припокрива с имот пл. № 348 за площ от 150 кв. м., повдигната с жълт цвят между цифрите 4-5-6-7-4 на
комбинираната скица към заключението на тройната експертиза от 10.11.14 г. на
вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П.; осъдил е на основание чл.108 ЗСН.М.К. , Д.Я.К.,
Д.Х.К., В.Д.К.и З. Я.К./К./ да предадат на С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т., Ц.Г.Т.,
Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. владението върху площ от
150 кв. м, представляваща част от техен собствен поземлен имот № 62215 от
кадастрален лист № 607, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07
г. на ОСЗГ-П., с площ 1 380 кв. м., находящ се в
строителните граници на кв. Горубляне, местност „Долни завои“, при граници
и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д. № 2402/06 г. на СГС /с нов проектен № 435/, която
площ от 150 кв.м. е повдигната с жълт цвят между цифрите 4-5-6-7-4
на комбинираната скица към заключението на тройната експертиза от 10.11.14 г.
на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П.; признал е за установено на
основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на Н.И.Т., И.Г. и З.Г.Т., че
в кадастралната карта на местност
„Части от Слатина и Горубляне”, Столична община, р-н „Искър“, одобрена
със заповед № РД-18-27/03.04.12 г. на изп.директор на АГКК е
допусната непълнота, като не е бил
нанесен собственият на С.П.Т., С.В.Т.- А., Г.В.Т.,
Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т., поземлен имот № 62215
от к. л. № 607, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение №
301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ 1380 кв.м., находящ се в строителните
граници на кв. Горубляне, местност „Долни завои“, при граници
и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д. № 2402/06 г. на СГС, който имот към настоящия
момент е с нов проектен № 435 и който се припокрива с имот пл. № 347 за площ от
280 кв. м., повдигната с кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3
на комбинираната скица към заключението на тройната експертиза от 10.11.14 г.
на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П.; осъдил е на основание чл.108 ЗС Н.И.Т., И.Г.Т.
и З.Г.Т. да предадат на С.П.Т., С.В.Т.-А.,Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т.
владението върху площ от 280 кв. м., представляваща част от
техен собствен поземлен имот № 62215 от кадастрален лист № 607, възстановен им
по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ- П., с площ 1380 кв. м., находящ се в
строителните граници на кв. Горубляне, местност „Долни завои“, при граници
и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д. № 2402/06 г. на СГС /с нов проектен № 435/, която площ от
280 кв. м. е повдигната с кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3
на комбинираната скица към заключението на тройната експертиза от 10.11.14 г.
на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П., неразделна част от решението.
С решение от 20.09.16 г. СРС,
46 с-в, по гр.д.№ 43814/09 г. на основание чл.247 ГПК е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 30.11.15 г., като четирите
диспозитива, с които съдът се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС да се четат, както следва: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение наН.М.К., Д.Я.К., Д.Х.К., В.Д.К.и
З. Я.К./К./, че в кадастралната карта на м.„Части от
Слатина и Горубляне, р-н „Искър“, Столична община, одобрена със заповед №
РД-18-27/03.04.12 г. на изп.директор на АГКК, е
допусната непълнота, като не е бил нанесен собственият на С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т.,
Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т.,Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. поземлен имот №
62214 от к. л. № 607, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение №
301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ 1 380 кв. м., находящ се в
строителните граници на кв.Горубляне, местност „Долни завои“, при граници
и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д.№ 2402/06 г. на СГС, който имот към настоящия
момент е с нов проектен № 435 и който се припокрива с имот пл. № 348 за площ от 150 кв. м., повдигната с жълт цвят между цифрите 4-5-6-7-4 на
комбинираната скица към заключението на тройната експертиза от 10.11.14 г. на
вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П.; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение наН.М.К., Д.Я.К., Д.Х.К., В.Д.К.и З. Я.К./К./, че С.П.Т., С.В.Т.-А.,
Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. са
собственици на поземлен имот № 62214 от к. л. № 607,
възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ
1 380 кв. м., находящ се в строителните
граници на кв.Горубляне, местност „Долни завои“, при граници
и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д.№ 2402/06 г. на СГС, който имот към настоящия
момент е с нов проектен № 435; ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗСН.М.К., Д.Я.К.,
Д.Х.К., В.Д.К.и З. Я.К./К./ да предадат на С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т., Ц.Г.Т.,
Г.М.Т., Н.М.Т.,Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. владението върху площ от 150
кв.м., представляваща част от собствения на ищците поземлен имот № 62214 от к. л. № 607,
възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ
1 380 кв. м., находящ се в строителните
граници на кв.Горубляне, местност „Долни завои“, при граници
и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д.№ 2402/06 г. на СГС / с нов проектен
№ 435/, която площ от 150 кв. м. е повдигната с
жълт цвят между цифрите 4-5-6-7-4 на комбинираната скица към заключението на
тройната експертиза от 10.11.14 г. на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на Н.И.Т., И.Г.
и З.Г.Т., че
в кадастралната карта на местност
„Части от Слатина и Горубляне, р-н „Искър“, Столична община, одобрена със
заповед № РД-18-27/03.04.12 г. на изп.директор на АГКК е
допусната непълнота, като не е бил
нанесен собственият на С.П.Т., С.В.Т.- А., Г.В.Т.,
Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т., поземлен имот № 62214 от к. л. № 607,
възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ
1380 кв.м., находящ се в строителните граници на кв. Горубляне,
местност „Долни завои“, при граници и съседи: по буквите
Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решението по адм. д. № 2402/06 г.
на СГС, който имот към настоящия момент е с нов проектен № 435 и който се
припокрива с имот пл. № 347 за площ от 280 кв. м., повдигната с
кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3 на комбинираната скица към заключението на
тройната експертиза от 10.11.14 г. на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П.; ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Т., И.Г. и З.Г.Т., че С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. са
собственици на поземлен имот № 62214 от к. л. № 607,
възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ
1380 кв.м., находящ се в строителните граници на кв. Горубляне,
местност „Долни завои“, при граници и съседи: по буквите
Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решението по адм. д. № 2402/06 г.
на СГС, който имот към настоящия момент е с нов проектен № 435;
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Н.И.Т., И.Г. и З.Г.Т. да
предадат на С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т.,
Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. владението върху площ от 280 кв.м., представляваща
част от собствения на ищците поземлен имот № 62214 от кадастрален
лист № 607, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П.,
с площ 1380 кв. м., находящ се в строителните граници на кв. Горубляне,
местност „Долни завои“, при граници и съседи: по буквите
Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решението по адм. д. № 2402/06 г. на
СГС /с нов проектен № 435/, която площ от 280 кв. м. е повдигната с
кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3 на комбинираната скица към заключението на
тройната експертиза от 10.11.14 г. на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П..
Срещу
постановените решения от 30.11.15 г. и от 20.09.16 г. са постъпили въззивни
жалби от ответниците Н.И.Т., З.Г.Т. и И.Г. в частта, с която са уважени
исковете срещу тях.Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд е бил
сезиран само с иск по чл.108 ЗС.Поддържат становище, че първоинстанционният съд
не е обсъдил възражението им, че процесният имот № 62214 не е подлежал на
реституция поради приложение на чл.18з, ал.3, пр.2 и 3 ППЗСПЗЗ.Твърдят, че
праводателят на ответниците е придобил по замяна по реда на ЗТПС нива с площ от
2,5 дка, която впоследствие е продадена с писмени договори на Т. и К., като от
тези площи /по 1 250 кв.м./ са обособени имоти № № 347 и 348, върху които
през 70-те години на миналия век е осъществено строителство на жилищна сграда,
оранжерия и стопански постройки.При това положение замяната, оформена с
нотариален акт № 65/69 г., е запазила
своята сила.Излагат доводи за ирелевантност на обстоятелството дали
строителството е извършено законно и дали претендираната площ от 280 кв.м. е
незастроена, тъй като в случая се разглежда заменения имот-нива от 2,5 дка.Твърдят,
че след като имотът не е подлежал на реституция, по отношение на него е
неприложима забраната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за придобИ.ето му по давност.Въззивниците
излагат оплаквания, че съдът неправилно е приел, че е сезиран и с иск по чл.53,
ал.2 ЗКИР, и че липсват данни ищците да са предприели действия по нанасяне на имота
в кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което не е налице
непълнота или грешка в кадастралната карта на м. „Части на Слатина и
Горубляне“, р-н „Искър“, поради което съдът се е произнесъл свръхпетитум.Твърдят,
че неправилно първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решението от 30.11.15 г., тъй като при очертаване на
спорния предмет е приел, че с решението на ОСЗГ е възстановено правото на
собственост върху имот пл.№ 62215, като в мотивите на решението не се споменава
друг номер на имота.Неправилно е добавен и установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост по иска по чл.108 ЗС.Молят съда да
отмени обжалваните решения и да отхвърли исковете.Претендират разноски. Правят
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците по
въззивните жалби-С.П.Т., С.В.Т.- А., Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д.
и Н.Й.Т. оспорват същите.Поддържат, че предявените искове са с правно основание
чл.53, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС, и че ответниците не притежават права, които да са
им противопоставими.Твърдят, че ответниците, респ. наследодателите им не са
били собственици на имота към минал момент и нямат право да оспорват решението
на ОСЗГ.Изразяват становище, че първоинстанционният съд правилно е приел
възражението им за придобивна давност за неоснователно, тъй като имотът е
подлежал на реституция.Молят съда да потвърди обжалваните решения.Претендират
разноски.Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС.Ищците-
В.Г.Т. /с конституирани наследници по чл.227 ГПК С.П.Т., С.В.Т.-А. и Г.В.Т./, С.В.Т.
/с конституирани наследници Ц.Г.Т., С.В.Т.-А. и Г.В.Т./, Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т.,
Ц.И.Т., И.Й.Д., Н.Й.Т. и С.Й.Т. / с конституиран наследник Ц.И.Т./ твърдят, че
с решение № 301/12.12.07 г. ОСЗГ-П. е възстановила правото на собственост на
наследниците на М.Д.И. върху нива от 1 380 кв.м., находяща се в
строителните граници на кв.Горубляне, м. „Долни завои“, имот пл.№ 62214 от к.л.
№ 607, при граници и съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица,
неразделна част от решение по адм.д.№ 2402/06 г. на СГС, който имот е с
проектен пл.№ 435, к.л. № 607, попадащ в кв. „Д.М.“ върху имот пл.№ 348, 347,
457, 352 от комбинирана скица по к.л. № 607.След възстановяване на
собствеността им са подали молба до СО-р-н „Искър“ за нанасяне на имота в
регулационния план.Ответниците Н.И.Т., И.Г.Т. и З.Г.Т. оспорват правото им на
собственост.Твърдят, че същите са наследници на Г. И.Т. и владеят имот пл.№ 347
по к.л. № 607 по кадастралния план на гр.София, м. „Долни завои“, с площ от 280
кв.м., представляващ част от имот пл.№ 62214 от к.л. № 607 без правно
основание.Ищците молят съда да признае за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР /чл.53, ал.2 ЗКИР в първоначалната редакция/, че е налице непълнота в
кадастралната основа по отношение на имоти с пл.№ 348 и 347 и на основание
чл.108 ЗС да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на имот с пл.№ 62214 от к.л. № 607 при граници и съседи: по буквите
Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решение по адм.д.№
2402/06 г. на СГС с проектен пл.№ 435, к.л. № 607 и да осъди ответниците на
основание чл.108 ЗС да им предадат владението върху 280 кв.м. от имота по
цифрите 3-4-7-8-3 от заключението на тройната експертиза от 10.11.14 г.
Видно от протокол от
07.06.1950 г. по ч.гр.д.№ 11/46 г. по
описа на Софийски околийски съд, II отд. М.К.Г.е
получила в дял част от нива в землището на Горубляне, м. „Долните завои“,
цялата от 10 дка при съседи: Д.К., Е.С., Б.Я.и Т.А., а само нейната част от 1,6
дка при съседи: М.П., Д.К., Я.Д.и Б.Я./р-л V,
т.12/.
Видно от удостоверение за наследници № 97/08 г. на
СО-р-н „Младост“ М.Д.М.е починала на 22.05.1960 г. и е оставила за наследници: Г.
К. Т., М.К.Т. и И.К.Т..От удостоверение за наследници № 95/08 г. на СО- р-н
„Младост“ е видно, че И.К.Т. е починал на 16.11.90 г. и е оставил за наследници
по закон: Ц.И.Т., Н.Й.Т., С.Й.Т. и И.Й.Д..От удостоверения за наследници №
26/06 г. и № 20/03 г. на СО-р-н „Младост“
е установено, че М.К.Т. е починал на 07.12.91 г. и е оставил за наследници: Г.М.Т.
и Н.М.Т., а Г. К. Т. е починал на 17.10.97 г. и е оставил за наследници: С.В.Т.,
Ц.Г.Т. и В.Г.Т..
С нотариален акт № 65 по н.д.№
3098/59 г. Г. С. И./А./ е признат за собственик на нива в землището на
с.Горубляне, м. „Долни завои“ с площ от 2,5 дка, дадена му от ТПС комисия в
замяна срещу включената в блока на ТКЗС нива в същото землище, м. „Под излако“
от 2,5 дка.
С решение № 301/12.12.07 г. ОСЗГ-П. е признала правото на собственост на наследниците на М.Д.И.
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,581 дка,
находяща се в строителните граници на Горубляне, м. „Долни завои“, имот №
62214, к.л. № 607 при граници: Я.Д.И., И.П.А., М.П..Д.и е възстановила правото
на собственост на наследниците на М.Д.И. върху 1,380 кв.м. от описания имот при
граници /съседи/: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица на в.л. по
адм.д.№ 2402/06 г. на СГС.
Видно от представеното с въззивната жалба удостоверение
от 11.02.85 г. на отдел АБ при РНС-Искър, издадено на Г. И.Т. и И. И.Т. цената
на сградата и постройките, находящи се в гр.София, кв. „Д.М.“ № 99 е, както
следва: едноетажна жилищна сграда със застроена площ около 45,78
кв.м.-6 998 лв., гараж със складово-стопанска постройка, застроени общо на
86,92 кв.м.-4 809 кв.м.Представена е и скица от 11.02.93 г. за имот пл.№
347 на СО, в която е отразено, че в имот пл.№ 347, к.л. № 697, кв. „Д.М.“ има
нанесени постройки.
От заключението на приетата техническа експертиза на
в.л.В.Д. е установено, че в процесния имот пл.№ 62214, нанесен в к.л.№ 607 по
кадастралния план на гр.София, кв. „Д.М.“, м. „Долни завои“ с площ от
1 380 кв.м., попада част от ПИ № 347 с площ от 280 кв.м., обозначена по
цифри 3-4-7-8-15-3, повдигната с кафяв цвят.Имот пл.№ 347 е застроен с масивна
едноетажна жилищна сграда, разположена в югозападната част на имота, както и с
две временни сгради и съоръжения.В район „Искър“ не са издавани строителни
разрешения за постройките.В процесната част от ПИ № 347 с площ от 270 кв.м.
няма изградени постройки.Имот пл.№ 347 е нанесен в кадастралната карта на
местност „Части от Слатина и Горубляне/, р-н „Искър“, СО, одобрена със заповед
№ РД-18-27/03.04.12 г. и в кадастралния план на м. „Д.М.“, земл. на Горубляне,
изработен след 1960 г. в к.л. № 607, актуализиран със заповед №
РД-17-1/10.07.07 г. на изп.дир. на АКИР, както и със заповед на кмета на р-н
„Искър“ № 294/02.04.09 г.Източната имотна граница на ПИ № 347 по цифри
8,6,5,13,12,11,10,9,14 и 8 върху скица № 2 към ТЕ е променена с нанасяне на
новообразуван имот пл.№ 438, от което следва отнемане на част от площта на ПИ №
347 по цифри 8,6,9,14 и 8, повдигнато с тъмносин цвят.На основание чл.53, ал.1
и 3 вр. с чл.34, ал.1 ЗКИР е проведена процедура по възстановяване на нива от
1 380 кв.м. в м. „Долни завои“, имот пл.№ 62214, к.л. № 607 по адм.д.№ 2402/06 г. и решение №
301/12.12.07 г. на ОСГЗ-П. и кадастралният план на м. „Д.М.“ е допълнен с
новообразуван имот проектен № 435, к.л. № 607.
От заключението на тройната ТЕ на вещите лица В.Д., Г.Г.
и Д.П.е установено, че имот пл.№ 347 с площ от 280 кв.м. попада в процесния ПИ
№ 62214 и е застроен с масивна едноетажна сграда, разположена в югозападната
част на имота с площ от около 150 кв.м. и две временни сгради.Имот пл.№ 347 е
нанесен в кадастралния план след 1960 г., актуализиран със заповед № РД-17-1/10.07.07
г. на изп.дир. на АКИР, а със заповед № 294/02.04.09 г. на кмета на р-н „Искър“
същият е нанесен и в КК на местността, одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.12
г.В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че е налице непълнота в
кадастралния план, която се изразява в ненанасяне на имот № 62214.
Съгласно заключението на допълнителна ТЕ на в.л.В.Д.
имотът, описан в нотариален акт № 65, н.д.№ 3098/59 г., към 1960 г. е имал
земеделски характер.В разписната книга на имотите, частично попадащи върху имот
пл.№ 62214 имот пл.№ 347 е записан на името на И. И.Т. и Г.Т..Имот пл.№ 347 не
попада в строителните граници на гр.София.
Разпитаната по делото свидетелка Тр. П. твърди, че
познава И., И., З. и Н.Т., и че И. и брат му са си е купили място през 1962 г.
в кв. „Д.М.“.В имота са живеели И. и Г.-баща на З., като след смъртта му в
имота идват наследниците му-И., З. и Н..Те са строили къща в мястото преди 1976
г., в мястото има и парници.Свидетелката не е чувала от 1962 г. досега други
лица да имат претенции за имота.
Свидетелят И.Д.твърди, че познава ответниците, и че
братята И. и Г. са купили имот в кв. „Д.М.“.В имота има голяма къща и голям
парник, построени след 1970 г.От 1963 г. мястото се ползва от двамата братя, а
след смъртта на Г. имотът се ползва от З..Свидетелят не е чувал някой да им е
оспорвал собствеността.
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Й.В., тъй като
те не касаят имота, предмет на спора пред настоящата инстанция.
Пред настоящата инстанция е прието заключение на в.л. Л.Й.,
от което е установено, че в процесния имот пл.№ 347 от к.л. 607, кв. „Д.М.“ са
нанесени три сгради-двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 145 кв.м.
/на южната и западната граница на имота/, която се състои от три части и е
строена преди 30-40 години; селскостопанска едноетажна сграда с площ от 76
кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с площ от 11 кв.м.Посочените сгради
са извън имот пл.№ 347.На 5 метра от южната граница на посочения имот е
изпълнен масивен кладенец, с който е бил водоснабден имота.Посочените сгради са
в режим на „търпими строежи“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на настоящото производство са исковете по чл.54,
ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС, предявени от С.П.Т., С.В.Т.- А., Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д.
и Н.Й.Т. срещу Н.И.Т., З.Г.Т. и И.Г..В останалата част решението е влязло в
сила поради необжалването му.
Ищците се позовават на придобивно
основание-реституция по ЗСПЗЗ въз основа на решение № 301/11.12.07 г. на ОСЗГ- „П.”. Ответните страни са
оспорили материалноправните предпоставки на реституцията, като са поддържали,
че са придобили част от възстановения имот по силата на частен писмен договор
от 10.12.62 г. от наследодателите им И. И.Т. и Г. И.Т., като са
противопоставили и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Ответниците не са
участвали в административната процедура по възстановяване на собствеността,
поради което решението на ОСЗГ /сега ОСЗ/ им е непротивопоставимо и по
предявените срещу тях петиторни искове същите могат да противопоставят
възражения, свързани с възстановяване на собствеността, включително и такива,
изключващи реституцията, каквото е възражението по чл.18, ал.3 ППЗСПЗЗ /Р №
194/16 г., гр.д.№ 2072/16 г., I ГО, постановено по чл.290 ГПК/.От събраните по делото
доказателства се установи, че по отношение на процесния имот е налице пречка за
възстановяване на собствеността, тъй като същият е бил застроен преди влизане в
сила на ЗСПЗЗ.Съгласно цитираната разпоредба когато е извършена замяна по реда
на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота,
притежаван преди замяната.При застрояване или извършване на разпоредителни
сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила.В този случай
при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна
на земи между двама собственици.При това положение извършеното застрояване
върху имота е пречка за настъпване на реституционния ефект на решението на
ОСЗГ.Ирелевантно в случая е обстоятелството дали строителството е законно /Р №
84/11 г., гр.д.№ 1767/09 г., ВКС, I ГО, постановено по чл.290 ГПК/.Без значение е и
обстоятелството, че строителството не попада в процесната част от възстановения
имот, тъй като при преценка за приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ се съобразява
състоянието на получения по замяна имот в неговата цялост.
По изложените по-горе
съображения следва да се приеме, че ищците не са установили активната си
материалноправна легитимация на собственици на процесния имот на посоченото в
исковата молба придобивно основание- реституция по ЗСПЗЗ, тъй като към този
момент не са притежавали право на възстановяване на собствеността и издаденият
в тяхна полза индивидуален административен акт не е породил конститутивен
ефект.Поради изложените съображения предявените собственически искове следва да
се отхвърлят като неоснователни, като без значение за изхода на спора е преценката
дали ответниците се легитимират като собственици на имота на релевираните от
тях възражения, тъй като предмет на делото е претендираното от ищците право на
собственост върху процесния имот /Р № 136/17 г., гр.д.№ 4813/16 г., ВКС, I ГО, постановено по чл.290 ГПК/.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците за
недопустимост на решението от 30.11.15 г., тъй като в съдебно заседание на
11.03.14 г. ищците изрично са заявили, че са предявили иск по чл.54, ал.2 ЗКИР установяване
на непълнота в кадастралния план.
Неоснователно е и оплакването, че съдът не е
следвало да се произнася с установителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС, и че
не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е приел, че с
решението на ОСЗГ е възстановено правото на собственост върху имот пл.№ 62215, а в мотивите не е посочен друг номер
на имота.Съдът е бил сезиран с вещни искове, касаещи имот пл.№ 62214, формирал
е воля в мотивите по отношение правата на страните за този имот и посочването в
диспозитива на имот с друг планоснимачен номер представлява техническа грешка,
която подлежи на отстраняване по реда на чл.247, ал.1 ГПК.Съгласно разясненията
по т.2А от ТР № 4/14.03.16 г. по т.д.№ 4/14 г. на ОСГК на ВКС ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете
искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот.Когато по предявен
иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив
за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на
процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна
фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.Поради изложените
съображения след като в мотивите на решението първоинстанционният съд е приел,
че ищците са собственици на процесния имот, но е пропуснал да се произнесе с
установителен диспозитив за правото на собственост, решението за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК е допустимо.Несъстоятелни
са и оплакванията, свързани с индивидуализацията на процесния имот в решението
от 20.09.16 г., тъй като съдът е посочил имота както съгласно регулационни му
статут, така и с оглед описанието му от тройната техническа експертиза,
неразделна част от решението.
Поради
изложените съображения по делото не е установена активната материалноправна
легитимация на ищците и искът следва да се отхвърли като неоснователен, без да
се произнася по възражението на ответниците за придобивна давност.
Поради
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение от
30.11.15 г. следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.54,
ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС, предявени от С.П.Т., С.В.Т.- А., Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т.,
Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. срещу Н.И.Т., И.Г. и З.Г.Т., както и решението
от 20.09.16 г. по чл.247 ГПК по отношение на посочените искове, което е част от
основното решение, като вместо това следва да се постанови решение, с което
исковете срещу тези ответници да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззивниците сумата 937,50 лв.Съдът намира за неоснователно възражението на въззивниците
по чл.78, ал.5 ГПК.С оглед цената на иска и на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения договорената и
платена сума от 400 лв. е под минималния размер.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решенията от
30.11.15 г. и от 20.09.16 г. на СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 43814/09 г. в частта, с
която са уважени исковете с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС,
предявени от С.П.Т., С.В.Т.- А., Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д.
и Н.Й.Т. срещу Н.И.Т., И.Г. и З.Г.Т., както и в частта, с която Н.И.Т., И.Г. и З.Г.Т.
са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 3 360 лв. разноски
по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Т.
с ЕГН **********, С.В.Т.-
А. с ЕГН **********, Г.В.Т.
с ЕГН **********, Ц.Г.Т.
с ЕГН **********, Г.М.Т.
с ЕГН **********, Н.М.Т.
с ЕГН **********, Ц.И.Т.
с ЕГН **********, И.Й.Д.
с ЕГН ********** и Н.Й.Т.
с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, к-ра 422 /адв.В.К./ срещу Н.И.Т.
с ЕГН **********, И.Г.Т. с
ЕГН ********** и З.Г.Т. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***
/адв.Д.И./ искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване
за установено, че в кадастралната карта на местност „Части от
Слатина и Горубляне, р-н „Искър“, Столична община, одобрена със заповед №
РД-18-27/03.04.12 г. на изп.директор на АГКК е
допусната непълнота, като не е бил
нанесен собственият на С.П.Т., С.В.Т.- А., Г.В.Т.,
Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т., поземлен имот № 62214 от к. л. № 607,
възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ
1380 кв.м., находящ се в строителните граници на кв.
Горубляне, местност „Долни завой“, при граници и съседи: по буквите
Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решението по адм. д. № 2402/06 г.
на СГС, който имот към настоящия момент е с нов проектен № 435 и който се
припокрива с имот пл. № 347 за площ от 280 кв. м., повдигната с
кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3 на комбинираната скица към заключението на
тройната експертиза от 10.11.14 г. на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П. и с
правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на Н.И.Т., И.Г.
и З.Г.Т., че С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т., Ц.Г.Т.,
Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т. са собственици на поземлен
имот № 62214 от к. л. № 607,
възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ
1380 кв.м., находящ се в строителните граници на кв.
Горубляне, местност „Долни завой“, при граници и съседи: по буквите
Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решението по адм. д. № 2402/06 г.
на СГС, който имот към настоящия момент е с нов проектен № 43 и
осъждане на посочените ответници да предадат на С.П.Т., С.В.Т.-А., Г.В.Т., Ц.Г.Т., Г.М.Т., Н.М.Т., Ц.И.Т., И.Й.Д. и Н.Й.Т.
владението върху площ от 280 кв.м., представляваща част от собствения на ищците
поземлен
имот № 62214 от кадастрален лист № 607, възстановен им по реда
на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.07 г. на ОСЗГ-П., с площ 1380 кв. м., находящ се в
строителните граници на кв. Горубляне, местност „Долни завой“, при граници и
съседи: по буквите Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от
решението по адм. д. № 2402/06 г. на СГС /с нов проектен № 435/, която площ от
280 кв. м. е повдигната с кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3
на комбинираната скица към заключението на тройната експертиза от 10.11.14 г.
на вещите лица В.Д., Г. Г. и Д.П., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.П.Т. с ЕГН **********, С.В.Т.-
А. с ЕГН **********, Г.В.Т.
с ЕГН **********, Ц.Г.Т.
с ЕГН **********, Г.М.Т.
с ЕГН **********, Н.М.Т.
с ЕГН **********, Ц.И.Т.
с ЕГН **********, И.Й.Д.
с ЕГН ********** и Н.Й.Т.
с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, к-ра 422 /адв.В.К./ да
заплатят на Н.И.Т. с ЕГН **********, И.Г.Т. с
ЕГН ********** и З.Г.Т. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***
/адв.Д.И./сумата 937,50 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.