Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260565 / 18.5.2021г. 18.05.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На деветнадесети април Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00221 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М.М.Д., с ЕГН:**********, М.Г.Д., с ЕГН:**********, и А.Г.Д., с ЕГН:**********, и тримата със съдебен адрес:г*** „***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците не дължат на ответника нито солидарно, нито разделно, сумата от 4292,88лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.09.2006г.- 30.04.2009г., сумата от 994,76лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.10.2006г.- 08.10.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С.Б.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№***. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 29.03.2010г., с
който ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата от 4292,88лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.09.2006г.-
30.04.2009г., сумата от 994,76лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 30.10.2006г.- 08.10.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
11.01.2010г.- до окончателното изплащане на вземането, сумата от 230,75лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Въз основа на процесния
изпълнителен лист и по молба на
ответника от 15.11.2010г. е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б., като в молбата
са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
В съдебно заседание на ПРС
от 19.04.2021г. страните са заявили, че по изп.д.№***. на ЧСИ С.Б. не са
събирани парични суми от длъжниците, нито такива са изплащани на взискателя.
Това се потвърждава и от липсата на отбелязвания на гърба на изпълнителния
лист.
Последните изпълнителни
действия по процесното изпълнително дело са запори върху банковите сметки на
длъжниците от 15.05.2018г.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК,
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането
на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за
изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на
чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са
само фактите, които са настъпили след 29.03.2010г., когато
е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
Последните изпълнителни действия по изп.д.№***. на ЧСИ С.Б. са от 15.05.2018г., когато са наложени три запори върху банковите сметки на длъжниците, поради това и от този момент е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания.
Предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК съдът намира, че тригодишната давност е изтекла на 15.05.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните вземания са погасени поради изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Всеки от ищците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280,00лв. Ищците са направили разноски за държавна такса, преводни такси и такса за прилагане на изпълнителното дело в общ размер на 248,51лв. или всеки от ищците е направил разноски от 82,42лв. Или всеки ищец е направил разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, преводни такси и такса за прилагане на изпълнителното дело в размер на 362,84лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от М.М.Д., с ЕГН:**********, М.Г.Д., с ЕГН:**********, и А.Г.Д., с ЕГН:**********, и тримата със съдебен адрес:г*** „***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищците не дължат на ответника нито солидарно, нито разделно, сумата от 4292,88лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.09.2006г.- 30.04.2009г., сумата от 994,76лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.10.2006г.- 08.10.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на всеки от ищците М.М.Д., с ЕГН:**********, М.Г.Д., с ЕГН:**********, и А.Г.Д., с ЕГН:**********, и тримата със съдебен адрес:г*** „***, сума от по 362,84лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, преводни такси и такса за прилагане на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: