М О Т И В И
към решение по НАХД № 487/2014 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия Е.Р.Г. е
внесено предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание по реда на чл.78 А от НК, за извършено
престъпление по чл.313 ал.3 вр. с ал.1
от НК, тъй като на 10.01.2014 г.
в гр. К., обл. П., е потвърдил неистина в частен документ- декларация за
гражданство и гражданско състояние, като е декларирал гражданско състояние
„неженен” и липса на предходен брак, в който по изрична разпоредба на закон, а
именно- чл.25, ал.8 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, обн. ДВ. бр. 104 от 6 Декември 1996г. -
чл.25, ал.8 (редакция ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. „При
извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред
нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден
от министъра на правосъдието със Заповед № JIC – 04- 224/20.06.2003г.“, е
бил специално задължен да удостовери истината и е употребил този документ като
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред И.Х.К.- помощник
нотариус при нотариус С.Р. с per. № 099 на Нотариалната камара с район на
действие района на Районен съд К., при прехвърлянето собствеността върху лек
автомобил марка „Мерцедес” модел „Ц 180” с рег. № *****.
Р.п.К.
представлявана в с.з. от прокурора Димитрина Шекерева поддържа направеното
предложение. Счита, че са налице безспорни доказателства за авторството на
обвиняемия в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение,
поради което пледира същия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му бъде наложено административно наказание в размер на 2000 лв.
Обвиняемият
Г., явява се лично и с адв. З.- упълномощен по делото. Признава се за виновен,
като не оспорва фактическите положения, описани в постановлението на Р.п.К.
Пледира се обаче за приложение на чл.9 ал.2 от НК или алтернативно се иска
налагането на административно наказание в минимален размер.
Съдът,
след като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на Р.п.К. и след преценка на събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият
Е.Р.Г., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Д.. ******. Разведен е,
като от брака си с Е.А.Г. имат родено едно дете- Ж.Г., родена 19**** г. Към настоящия момент
има родено през 20****
г. още едно дете- Р. Г.. Занимава се с оглеждане на животни. Живее в с. П., П.
обл., ул. „*******“ № *. Не е осъждан.
С
Решение № 999 от 12.03.2012 г. по гр. дело № 15436/2011 г., влязло в сила на
03.04.2012 г., Пловдивският районен съд прекратил гражданския брак между
Е.А.Г., ЕГН ********** и Е.Р.Г., ЕГН **********. Преди това обаче, по време на
брака им, през 2008 г. от „*******“ ЕООД- С. бил закупен лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Ц 180 Компресор", рама № *******, двигател № *******,
цвят- черен металик, регистриран с № *****. След развода обвиняемият Е.Г.
продължил да ползва този автомобил, а съпругата му- друг автомобил, придобит по
време на брака. След развода двамата бивши съпрузи не извършили делба на
семейното имущество.
На
10.01.2014 г. Е.Г. пристигнал в гр. К., в автокъща на ЕТ „*******“ и предложил
на свидетеля В.Я. да закупи лекия автомобил „Мерцедес“ с № *****. Свидетелят
харесал автомобила, постигнали споразумение относно продажната цена с
обвиняемия и се съгласил да го закупи. При тази първа среща между Я. и
обвиняемия присъствал и св. Д.А.. Я. и А. още в този момент, имайки опит от
предишни сделки с автомобили, се поинтересували за семейното положение на Г., с
оглед осигуряване съгласие и присъствие на съпругата или надлежно
представителство. Обвиняемият Г. уверил и двамата свидетели, че не е женен и
няма предишни бракове. Още същия ден, след постигане на съгласие помежду им
относно клаузите на планираната сделка, лицата отишли в кантората на нотариус
С.Р. в гр. К. за сключване на договор за покупко- продажба на автомобила в
изискуемата от закона / чл.144 ал.2 ЗДвП/ форма- писмена с нотариална заверка
на подписите на страните. При пристигането си в гр. К. обвиняемият бил
придружен от жена с малко дете, които не присъствали в кантората на нотариус Р..
За
осъществяване на сделката била изготвена изискуемата по чл.25, ал.8 от Закона
за нотариусите и нотариалната дейност декларация за гражданство и гражданско
състояние, съгласно утвърден от Министъра на правосъдието със заповед №
******** г. образец. Преди съставянето и подписването на същата свидетелят
И.К.- помощник- нотариус, който непосредствено се ангажирал с подготовката на
документите и изповядването на сделката- изрично и ясно попитал обвиняемия дали
автомобила, който продава е семейна или бивша семейна собственост, попитал дали
има или е имал до момента сключени или прекратени бракове с оглед изясняване
собствеността на автомобила и лицата, който следвало да вземат участие при
сключване на договора. Свидетелят К. подробно изяснил смисъла на употребените
понятия и необходимостта от изясняване действителното положение около
собствеността на автомобила. Обвиняемият заявил, че не е женен и не е сключвал
брак до момента, няма предишни бракове,
което било отразено в декларацията. На свидетеля Я., който бил видял
придружаващите го жена и дете дори Г. заявил и го успокоил, че не е женен и
няма брак с въпросната жена, както и с друга. След като декларацията била
изготвена, същата била предоставена на обвиняемия за запознаване с текста и за
подпис. Г. прочел внимателно текста на така изготвената и представена
декларация, в която било отразено твърдяното от него семейно положение, а
именно неженен и факта, че няма предишни бракове, и я подписал собственоръчно.
Видно от приложената към делото декларация /л.32/ в текста на същата бил
подчертан текста „неженен“, въпреки, че на същия ред съществувал като възможен
вариант на семейно положение „разведен/а“- отговарящ на действителното семейно
положение на Г.. На следващия ред, отново въз основа на заявеното от обвиняемия,
бил подчертан текста относно наличие на предишни бракове- „няма“.
Тези
обстоятелства Г. потвърдил и гласно неколкократно пред присъстващите в
кантората свидетели- помощник нотариус И.К., В.Я. и Д.А.- служител в салона на
Я..
След
като се уверил в спазването на особените изисквания на закона свидетелят К.
заверил подписите върху сключения договор за покупко продажба на описания лек
автомобил.
На
13.01.2014 г. дъщерята на обвиняемия и бившата му съпруга- Ж.Г. случайно се
натъкнала на обява в Интернет за продажба на лекия автомобил Мерцедес, за който
знаела, че е семейна собственост на родителите й и чиято подялба тепърва
предстояла. Озадачена, съобщила това на майка си- св. Емилия Кирякова. Двете се
обадили на посочения в обявата телефон, за да проверят случая и се свързали със св. В.Я., който им
съобщил, че е закупил наскоро автомобила и го е обявил за продажба в
автосалона, на който е собственик. Впоследствие св. Я. се свързал с обвиняемия
по телефона и му съобщил за разговора си с бившата му съпруга, но Г. му казал,
че тя няма нищо общо с автомобила.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обяснения на обвиняемия, дадени в съдебното производство,
показанията на свидетелите К., Г., Я., А. и К.; приобщените по делото писмени
доказателства- решение по гр.дело № 15436/2011 г. по описа на ПРС, справки от
ОДП- Пловдив, Сектор „ПП“, справка АИС- БДС, договор за покупко- продажба,
справка от нотариус Р., декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК, декларация за
гражданство и граждански състояние, протокол за доброволно предаване, копие на
удостоверение за граждански брак, СРМПС- част І, 2 бр. фактури, договор за
покупка- продажба от 23.08.2008 г., вносна бележка, приходна квитанция,
платежно нареждане, трудов договор, заповед № *******/25.02.2013 г.
Изложената
по- горе фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно
установена въз основа на депозираните в досъдебното производство гласни
доказателства, прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между
събраните по делото доказателства не съществуват противоречия. От тях точно и
категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на
делото- извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от
значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените
доказателства, събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка. Същата не противоречи на изложените
фактически положения в постановлението на Р.п.К.
При
така констатираното, съдът намира, че обвиняемият Е.Р.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като на
10.01.2014 г. в гр. К., обл. П., е потвърдил неистина в частен документ-
декларация за гражданство и гражданско състояние, като е декларирал гражданско
състояние „неженен” и липса на предходен брак, в който по изрична разпоредба на
закон, а именно- чл.25, ал.8 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, обн. ДВ. бр. 104 от 6 Декември 1996г. -
чл.25, ал.8 (редакция ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. „При
извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред
нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден
от министъра на правосъдието със Заповед № JIC – 04- 224/20.06.2003г.“, е
бил специално задължен да удостовери истината и е употребил този документ като
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред И.Х.К.- помощник
нотариус при нотариус С.Р. с per. № 099 на Нотариалната камара с район на
действие района на Районен съд К., при прехвърлянето собствеността върху лек
автомобил марка „Мерцедес” модел „Ц 180” с рег. № *****, поради което следва да бъде признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият
е осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав, като на
посочената дата в обвинението е потвърдила неистина в частен документ- писмена
декларация по чл. 25 ал.8 от ЗННД, като е декларирал, че гражданско състояние „неженен” и липса на
предходен брак, и е употребил тази декларация пред
нотариус при прехвърляне на собствеността върху лек автомобил, включен в
семейна имуществена общност по прекратения му граждански брак.
От
субективна страна, Г. е извършил деянието
умишлено, при пряк умисъл, потвърдил е неистина в посочената декларация,
употребена от него пред нотариус при продажбата на автомобила като е съзнавал, че е задължен да
удостовери истинските обстоятелства, а именно, че е разведен.
За престъплението по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият Г. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът
приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и освободи обвиняемият от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК и наложи административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв.
до 5000 лв. Справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персоналната
и генерална превенция в случая е определянето на административно наказание
глоба в размер на 1200 лева. Изводът на съда е основан на преценката на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност
на деянието и на дееца. Обвиняемият, извършил престъплението е с чисто съдебно
минало, с добри характеристични данни и признава вината си. В резултат от
извършеното обаче са накърнени интересите на бившата съпруга на обвиняемия. От
друга страна посочената декларация е била използвана в нотариално производство,
където степента на защитеност на интересите на гражданите е изключително
висока. Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на
обвиняемия следва да се наложи наказание, ориентирано към минимума, а именно
глоба в размер на 1200 лв. С така определеното по вид и размер наказание съдът
намира, че ще бъдат изпълнение индивидуалната и генерална превенция, визирани в
чл.36 от НК, като ще се въздейства преди всичко предупредително и
превъзпитателно по отношение на обвиняемия, за да спазва в бъдеще установения в
страната правов ред.
По изложените мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ