Решение по дело №142/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК е и образувано по искова молба на М. Г. З. , гражданин на Р. Г., със съдебен адрес: гр. Б., ул. Т. А. № *, .*, офис *. срещу И. В. П. - ЕГН * с адрес: гр. Б., ул. „. Т." № *.

Сочи се в исковата молба, че на 11.11.2010 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 по ГПК срещу ответника за сумата от 80 000 евро, равняващи се на 156 000 лева – сума, дължима по Запис на заповед от 08.06.2009 г.

Във връзка с него с разпореждане, постановено по ч.гр.д № 3488 / 2010 г. по описа на Районен съд – Б. била здадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника И. В. П. срещу заповедта за изпълнение, като ищецът бил уведомен за това на 29.11.2010 г. чрез пълномощника си адв. Р..

Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Поддържа се, че на 08.06.2009 г. в полза на ищеца бил издаден Запис на заповед от И. В. П., с който същият се задължил да ми върне дадената в заем сума от 80 000 евро, равняващи се на 156 000 лева.

Твърди се обаче, че на падежа - 08.09.2009 г., ищецът не не получил дължимата сума.

След тази дата многократно търсил длъжника, като били осъществени и няколко срещи на територията на Р. Г. и град Б., за да се разберат относно изплащането на сумата, но до настоящия момент това не било сторено.

Поради горното и ищецът предприел действия по снабдяване с изп.лист въз основа на докумен по реда на чл.417 ГПК и след издаване на заповед за незабавно изпълнение и образуване на изп.производство бил уведомен, че длъжникът е депозирал възражение, в което твърди, оспорва вземането по издадения изпълнителен лист, тъй като не дължи същото.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на И. В. П., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. „. Т." № *, че дължи на М. Г. З., гражданин на Р. Г., сумата от 80 000 евро, равняваща се на 156 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2010 г. /датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумата, както и сторените от ищеца разноски по ч.гр.д № 3488 / 2010 г. по описа на Районен съд - 3 120 /три хиляди сто и двадесет/ лева, представляващи дължима държавна такса, както и сторените разноски по настоящото дело.

С исковата молба е направено доказателствено искане за приобщаване като доказателства по делото на Запис на заповед от 08.06.2009 г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 11.11.2010 г., Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8184 / 12.11.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 3488 / 2010 г. по описа на Районен съд -Б., Изпълнителен лист от 12.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3488 / 2010 г. по описа на Районен съд – Б..

За всеки един от документите е пояснено кои факти се иска да се установят с него.

Едновременно с това е направено искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с които да се установят фактите, че длъжникът е канен многократно да изплати дължимата сума и договорките, които са постигани на осъществените с длъжника срещи.

Поискано е прилагането на ч.гр.д. № 3488 / 2010 г. по описа на Районен съд - Б., по което срещу И. В. П. са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, както и на изп.д. № 687 / 2010 г. по описа на ЧСИ М. В., per. № *, с район на действие - Окръжен съд - Б., образувано срещу длъжника И. В. П. за събиране на дължимата сума.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът е представил такъв.

В същия предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК се оспорва изцяло по основание и размер.

Не се оспорва факта, че в законоустановения срок ответникът подал възражение по издадената заповед за изпълнение, с което оспорих изцяло дължи мостта на сумата, както по основание, така и по размер.

Поддържа, че една от необходимите предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 422 ГПК е безспорното установяване на обстоятелството, че ценната книга /в случая Запис на заповед/, от която ищецът черпи права е издадена от посочения издател - поемател на менителничното задължение и че същата е редовно несъдебно изпълнително основание, съдържащо всички необходими реквизити по чл. 535 и сл. ТЗ.

За случая се твърди, че ответникът не е издавал представения от ищеца запис на заповед и не е имал волята и намерението да поемам каквото и да е парично задължение и в този смисъл не дължа претендираната от заявителя парична сума. Отделно от това поддържа, че записа на заповед не е редовен от външна страна и не удостоверява наличието на изискуемо вземане в полза на ищеца срещу ответника.

Освен това се възразява, че според правната доктрина и постоянна съдебна практика Записа на заповед по съществото си представлява абстрактна сделка, която за разлика от каузалните такива не съдържа основание, с оглед неговата действителност. Независимо от това обаче, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определената сума. Следователно, с оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищеца следва да установи наличието на каузално правоотношение с ответника, във връзка с издаването на процесната ценна книга.

В случая в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът с едно изречение навежда твърдение за каузално отношение, обосновало издаване на записа на заповед – договор за заем, по силата на който е предоставил в заем процесната сума.

Във връзка с това се поддържа, че между страните по делото никога не бил сключван какъвто и да било договор за заем, не била предоставяна каквато и да е парична сума, под каквото и да е форма, като с това лице никога не съм се намирал в облигационни отношения.

Ето защо се оспорва, че е налице каузално отношение, обосноваващо издаване на процесния запис на заповед, а още по-малко сключен /формален или неформален/ договор за заем.

Твърди се, че ответникът не е имал с ищеца по делото нито търговски, нито менителнични нито друг вид облигационни отношения, които да са породили мое парично задължение и то за сумата от 80 000 Евро.

Твърди се, че договорът за заем е реален такъв и е необходимо доказване на реално предаване на заемната сума в брой или по банков път.

Поддържа се, че ответникът не е получавал от ищеца в брой или по банков път, под каквато и да е форма и на каквото и да е основание парични суми, а още по-малко процесната, поради което и твърдяното заемно отношение не е учредявано, въз основа на такова не ми е предавана сума и липсва каузално основание за издаване на записа на заповед.

Тези безспорни факти кореспондират и тезата ми по т. 1 от отговора, като същите са достатъчни за отхвърляне на исковата претенция изцяло.

По доказателствените искания:

Възразява се срещу доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, за установяване на посочените по т. 1 от исковата молба факти, т.к. за тези обстоятелства е недопустимо събирането на гласни доказателства.

Отделно от горното, фактите, които ищеца се домогва да докаже чрез разпит на свидетели, са ирелеватни към предмета на правния спор.

Моля, да допуснете до разпит, при условията на довеждане двама свидетели, които ще установят обстоятелството, дали между мен и ищеца са съществували търговски, облигационни или менителнични отношения, въз основа на които да е възникнало парично задължение.

Б. окръжен съд в настоящия състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 и чл.146 ГПК намира следното:

Преценявайки твърденията на страните и заявените доводи по повод предявената претенция съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за установяване съществуването на претендираното от дружеството ищец вземане спрямо ответника, основано на поето от него менителнично задължение, е процесуално допустим.

За пълнота следва да се отбележи, че с оглед неприлагането на ч.гр.д. № 3488/2010 г. по описа на РС Б. към настоящия момент не може да се установи категорично кога ищеца е получил съобщениет за предявяване на настоящия иск.

Този факт съдът ще установи безспорно след прилагане на цитираното ч.гр.д. по настоящето.

Съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане по реда на чл.415, ал.1 ГПК, който към настоящия момент счита за предявен в срока, установен от ГПК.

Правата си по вземането ищецът основава на менителничен документ – запис на заповед, които се поддържа да съдържат всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ, и по който ответникът е поел менителнично задължение за заплащане на претендираната сума от 80 000 евро.

Ответникът оспорва качеството на кредитор на ищеца, като оспорва автентичността на менителничния документ и твърди, че подписът под него на мястото «издател» за това задължение не е негов.

Оспорва, че документът съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, без обаче да кокнретизира кои, както и че е налице каузално правоотношение по договор за заем между страните по делото, стоящо зад абстрактната менителнична сделка.

При гореизложеното и с оглед правната квалификация на претенцията съдът указва, че е в тежест на ищеца е да докаже съществуването на материалното правоотношение между страните по делото, на което се основава вземането му към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, вкл. и към настоящия момент – абстрактното менителничното задължение, зад което стои каузално такова – договор за заем за сумата от 80 000 евро, с наличието на всички елементи от фактическия състав на договора за заем.

В тежест на ответника е да докаже правноизключващото си възражение за неавтентичност на менителничния документ в частта му, касаещ него като издател.

Съдът намира, че представените към исковата молба документи следва да се приобщават като доказателства по делото, като относими към предмета на спора, вкл. и записа на заповед, доколкото ответникът, въпреки въведеното възражение, не е оспорил по реда на чл.193 ГПК истинността /автентичността/ на същия документ.

Съдът счита, че направеното доказателствено искане за допускане събирането на глесни доказателства по делото е своевременно направено, но фактите, които се иска да се установяват с тях – за неотносими към предмета на спора, поради което и следва да се остави без уважение.

За попълване на делото с всички релевантни за неговия предмет обстоятелства следва да се приложат и ч.гр.д. № 3488/2010 г. по описа на РС Б., което да се изиска повторно, както и изп.д. № 687/2010 по описа на ЧСИ М. В., рег.№ * от РКЧСИ.

Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на елементите от фактическия състав на договор за заем, сключен между страните по делото.

Указва на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на оспорването си на автентичността на процесния запис на заповед.

Съдът напътва страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Б. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Запис на заповед от 08.06.2009 г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 11.11.2010 г., Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8184 / 12.11.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 3488 / 2010 г. по описа на Районен съд -Б., Изпълнителен лист от 12.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3488 / 2010 г. по описа на Районен съд – Б..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства по делото за сочените в исковата молба обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ и приложат ч.гр.д. № 3488/2010 г. по описа на РС Б., както и изп.д. № 687/2010 по описа на ЧСИ М. В., рег.№ * от РКЧСИ.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже съществуването на материалното правоотношение между страните по делото, на което се основава вземането му към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, вкл. и към настоящия момент – абстрактното менителнично задължение по записа на заповед, зад което стои каузално такова – договор за заем за сумата от 80 000 евро, с наличието на всички елементи от фактическия състав на договора за заем.

В тежест на ответника е да докаже правноизключващото си възражение за неавтентичност на менителничния документ в частта му, касаещ него като издател.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на елементите от фактическия състав на договор за заем, сключен между страните по делото.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на оспорването си на автентичността на процесния запис на заповед.

ДОКЛАДВА по реда на чл.140, ал.3 ГПК делото, съгласно изложеното по-горе.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 08.06.2011 година от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението, което е окончателно, да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: