Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на тринадесети февруари 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Светослав
Стойнов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 5 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на
„С.Х.М.“
ООД срещу Решение № 2063/15.11.2019г. постановено от ХХХІІ състав на ВРС по нахд № 3022/2019г., с което е потвърдено НП № 01875-52/18.06.2019г. издадено от Директора на РИОСВ - Варна, с което на „С.Х.М.“ ООД за извършено
нарушение на чл.17, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ вр. с
чл.35, ал.1 и чл.36 от Наредба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на
документи за правоспособност на лицата, извършващи дейности с оборудване,
съдържащо флуросъдържащи парникови
газове, както и за документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи
парникови газове /Наредбата/ на основание чл. 34и, ал.24 от ЗЧАВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.
Касаторът, в
касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде отменено НП.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото
производство е Решение № 2063/15.11.2019г. постановено от ХХХІІ състав на ВРС по нахд № 3022/2019г. С оспореният съдебен акт е потвърдено НП № 01875-52/18.06.2019г. издадено от Директора на РИОСВ - Варна, с което на „С.Х.М.“ ООД за извършено
нарушение на чл.17, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ вр. с
чл.35, ал.1 и чл.36 от Наредба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на
документи за правоспособност на лицата, извършващи дейности с оборудване,
съдържащо флуросъдържащи парникови газове, както и за документирането и
отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови газове /Наредбата/ на
основание чл. 34и, ал.24 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“
в размер на 1000 лв.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 01.04.2019 г. е
извършена проверка на входящ дневник на РИОСВ-Варна от гл.експерт в РИОСВ –
Варна. При проверката е установено, че „С.Х.М.“ ООД е оператор на стационарно
климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове,
поради което на основание чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ и чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба
№ 1/2017 г., издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на
вътрешните работи за дружеството е съществувало задължение в срок до 15.02.2019
г. да представи годишен отчет, съдържащ информация за оборудването за предходната
календарна година, съгласно приложение № 6 от Наредбата. Установено е, че
дружеството не е представило такъв годишен отчет чрез справка във входящия
дневник за 2019 г. на РИОСВ –Варна. При така установените факти, на дружеството
е съставен АУАН за нарушение на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 35 ал.1 от
Наредба№1/2017 г.
АНО възприел
констатациите в АУАН и издал разглежданото от въззивния съд НП.
Въззивният съд
констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при
спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод,
че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че
нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба. На горните
констатации и изводи съдът потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на
нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
Спорът пред
въззивния съд, както е формиран от страните е бил за това:1./ Следвало ли е
наказаното дружество да участва в производството по установяване на
административното нарушение и в обекта да бъде извършена проверка или
нарушението може да бъде установено само чрез документална проверка?; 2./
Неправилното посочване на името на обекта, в който е въведена в експлоатация
инсталацията функционираща с флуросъдържащи парникови
газове, представлява ли такова съществено нарушение на материалния закон,
влечащо отмяната на НП; 3./ Наличен ли е обект стопанисван от
дружеството, в който да е въведена в експлоатация инсталация функционираща с флуросъдържащи парникови газове; 4./ Следвало ли е в НП
посочената инсталация /оборудване/ да бъде индивидуализирана с модел, марка и
т.н.?; 5./ Правилна ли е квалификацията на нарушението и ясен ли е
квалификационния състав? и 6./ справедливо ли е наложено наказанието и следвало
ли е да се приложи чл.28 от ЗАНН или да се изложат мотиви относно приложимостта
му?
В касационната жалба се сочи, че
въззивният съд не е дал правилни отговори на посочените спорни въпроси, поради
което съдебният акт бил незаконосъобразен. Тези доводи на касатора са
неоснователни.
Касационната инстанция намира, че въззивният
съд е дал мотивиран и съобразен със материалния и процесуалния закон отговор на
поставените пред него въпроси. Настоящият
съдебен състав намира за правилна преценката на районният съдия, че наказаното
дружество е лице попадащо в обхвата на понятието „оператор“, чиято легална
дефиниция в законодателствата на Р България е дадена в §1,т.10 от ДР на
Наредбата и, съгласно която „оператор“ е физическо или юридическо лице по
смисъла на чл.2, т.8 от Регламент /ЕС/№517/2014г., включително собственик на
инсталацията включена в обхвата на Регламент /ЕС/№517/2014г. След като
дружеството е собственик /“оператор“/ на инсталация /оборудване/ съдържаща флуросъдържащи парникови газове, за него е приложимо
задължението за ежегодно деклариране на посочените в наредбата обстоятелства.
Спор по факта, че дружеството не
е изпълнило задължението си и не е представило в срок годишен отчет няма. Спор,
че дружеството не е заявило обстоятелството, твърдяно във въззивната жалба за
извеждане на инсталацията от експлоатация няма.
Задължението за подаване на
годишен отчет по чл.31 – чл.35 от Наредбата ежегодно в посочения от закона срок
не е отпаднало за „С.Х.М.“ ООД към
момента на документалната проверка. Не са представени доказателства за
извеждането на инсталацията от експлоатация, с оглед релевираните в
касационната жалба твърдения, че този факт не бил обсъден от съда. При липса на
такива доказателства се обосновава извод, че релевираното твърдение не е
основателно.
Касационната инстанция намира, че в НП се
съдържат достатъчно данни за собственика на оборудването, за вида на
оборудването, от които да се изведе извод за осъществяването на нарушението
именно от посоченото от АНО лице.
Доводът относно местонахождението на обекта,
в който е въведено в експлоатация оборудването е неоснователен. В Наредбата са
въведени задължения за 1. регистрация на „оператора“ на оборудването и 2.
„оператора“ на оборудването да подава годишни отчети, което налага извод, че
съставомерен признак на извършеното нарушение е 1. операторът на оборудването и
2. да не е изпълнил задължението си за подаване на годишен отчет в
законоустановения срок, а не да не го е подал за конкретен регистриран обект.
Неоснователен е доводът в касационна жалба за
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП представляващо
необсъждане от АНО на наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Нарушението
засяга информация необходима на контролните органи свързана с чистотата на
въздуха. Чистотата на околната среда е в пряка връзка със здравето и живота на
множество хора, поради което за това нарушение не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН.
На изложените съображения касационната
инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в
касационната жалба и, че следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2063/15.11.2019г. постановено от ХХХІІ състав на ВРС по нахд
№ 3022/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.