№ 665
гр. Русе, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. С.
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520102520 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищцата Г. М. П. твърди, че работила при ответника в ГКПП - Русе от
Гранично полицейско управление - Русе, към Регионална дирекция "Гранична
полиция" - Русе при Главна дирекция "Гранична полиция" на длъжност
"системен оператор" в ГКПП - Русе. Твърди, че на 09.09.2023г. й била
връчена покана за даване на сведения рег. № 5403-23816 от зам. началник на
ГПУ - Русе при РДГП - Русе и Началник ГПКК Русе към ГПУ - Русе при
РДГП Русе. Поканата й била връчена ранния следобяд и трябвало да даде
сведения до 19,00 часа на същия ден. В поканата се изисквало ищцата да
напише за всички справки извършени от нея в периода 01.03.2022г. до
17.10.2022г. и които не са отразени в дневника за извършване на справки в
АИС - МВР воден в ГКПП Русе, както и да опише подробно основанието за
извършване на справките, заявителя и целта на извършване. Към поканата
били приложени таблици в които се съдържали данни за лица, за които са
правени справки в системата и за МПС. Обясненията следвало да бъдат
дадени в рамките на работното време, докато ищцата изпълнявала трудовите
1
си задължения.
Ищцата твърди, че на 25.01.2023г. й била връчена друга покана за даване
на писмени сведения рег. № 3282р-2423/25.01.2023г. от Комисия назначена
със Заповед рег. № 3282з-4575/09.12.2022г. на Директора на Главна дирекция
„Гранична полиция", изменена със заповед рег. № 3282з-328/23.01.2023г. С
поканата я уведомили, че във връзка с постъпило становище № 4066р-
17889/28.11.2022г. на Директора на РДГП - Русе и материали за проверка
обобщени в справка № 5303р-24731/24.11.2022г. е образувана проверка за
изясняване на изложените факти и обстоятелства в становището на директора
на РДГП - Русе.
Ищцата твърди, че на 01.03.2023г., когато се явила на работа за дневна
смяна съгласно утвърденият от началника на ГКП - Дунав мост и началник на
ГПУ - Русе работен график с рег. №5403р-3117/24.02.2023г. при опит да
осъществи достъп до информационните масиви на МВР до които имала
служебен достъп, установила, че не може да влезе в системата, тъй като
достъпът й е отнет, а на монитора се изписвал текста "Няма такъв
регистриран потребител в системата".
На 21.03.2023г. ищцата получила по личния си имейл писмо рег. №
3282 00-5650/21.03.2023г. от Директор Главна дирекция „Гранична полиция",
с което я уведомили, че във връзка с проверка приключила със справка рег. №
3282р-3811/07.02.2023г. е отнет достъпа й до АИС на МВР.
На 07.04.2023г. на ищцата била връчена Заповед № 3282з-
1545/06.04.2023г., издадена от комисар Росица Д. - Директор на ГДГП -
София, с която й било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за
извършени системни нарушения на трудовите задължения.
Ищцата счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна,
по следните съображения:
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
незаконосъобразно наложеното на Г. М. П. дисциплинарно наказание
"уволнение" със Заповед № 3282з-1545/06.04.2023г., издадена от гл.комисар
Росица Д. - Директор ГДГП и да отмени същото като незаконосъобразно,
както и да я възстанови на длъжността заемана преди незаконното уволнение.
Претендират се разноски по делото.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ГД „Гранична полиция“ гр.София
е подал писмен отговор на исковата молба, в който взема становище за
неоснователност на исковете. Счита, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, като същото е наложено от компетентен орган,
съгласно чл.192, ал.2 от КТ, с мотивирана писмена заповед, при съобразяване
изискванията по чл.195 от КТ. Спазен е срокът по чл.194 от КТ за налагане на
наказанието.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от
ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Не е спорно обстоятелството, че ищцата е работила при ответника на
длъжност „Системен оператор“, с място на работа ГКПП-Русе от ГПУ Русе,
към РД „Гранична полиция“.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
09.09.2023г. на ищцата била връчена покана за даване на сведения рег. №
5403-23816 от зам. началник на ГПУ - Русе при РДГП - Русе и Началник
ГПКК Русе към ГПУ - Русе при РДГП Русе. Поканата била връчена на
ищцата в ранния следобяд, като следало да се дадат сведения за всички
справки извършени от нея в периода 01.03.2022г. до 17.10.2022г. и които не
са отразени в дневника за извършване на справки в АИС - МВР воден в
ГКПП Русе, както и да опише подробно основанието за извършване на
справките, заявителя и целта на извършване със срок до 19 часа на същия ден.
Обясненията ищцата следвало да даде в работно време, докато си изпълнява
трудовите задължения.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
25.01.2023г. на ищцата била връчена нова покана за даване на писмени
сведения рег. № 3282р-2423/25.01.2023г. от Комисия назначена със Заповед
рег. № 3282з-4575/09.12.2022г. на Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция", изменена със заповед рег. № 3282з-328/23.01.2023г. С тази покана
П. била уведомена, че във връзка с постъпило становище № 4066р-
17889/28.11.2022г. на Директора на РДГП - Русе и материали за проверка
обобщени в справка № 5303р-24731/24.11.2022г. е образувана проверка за
изясняване на изложените факти и обстоятелства в становището на директора
на РДГП - Русе. В указания срок П. дала обяснения по поставените й въпроси.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че на 01.03.2023г., когато П. се явила на работа за дневна смяна съгласно
утвърденият от началника на ГКПП - Дунав мост и началник на ГПУ - Русе
работен график с рег.№ 5403р-3117/24.02.2023г. при опит да осъществи
достъп до информационните масиви на МВР констатирала, че достъпът й е
отнет без да бъде уведомена. Същия ден Г. П. изпратила докладна записка
рег. № УРИ5403р-3415/01.03.2023г. до Директора на ГДГП, чрез Директор
РДГП- Русе, чрез Началник ГПУ- Русе и чрез Началник ГКПП - Русе, в която
обяснила ситуацията в която е попаднала и че няма достъп до
информационните системи в МВР, като по този начин не може да изпълнява
трудовите си задължения. Тъй като не получила никакъв отговор П.
изпратила сигнал до Дирекция "Инспекция по труда" - Русе.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
21.03.2023г. П. получила на личния си имейл писмо рег. № 328200-
5650/21.03.2023г. от Директор Главна дирекция „Гранична полиция", с което
я уведомили, че във връзка с проверка приключила със справка рег. № 3282р-
3811/07.02.2023г. с утвърдено предложение в т.1 от справката е отнет достъпа
й до АИС на МВР.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
месец март 2023г., на П. била връчена покана за запознаване със справка рег.
№ 3282р-3811/07.02.2023г., становище рег. № 3282р-7229/16.03.2023г и за
даване на писмени обяснения. В поканата било посочено че е установено по
категоричен начин, че на 23.03.2022г. в 20.30ч., 31.03.2022г. в 21.15 часа,
20.04.2022г. в 23.35 часа, 23.04.2022г. в 10.06 часа и на 29.05.2022г. в 10.32
часа и 10.33 часа П. била извършила нарушения на трудовата дисциплина „по
смисъла на чл.187, ал.1, т.10 „неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на
трудовото правоотношение" от КТ."
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
07.04.2023г. на П. била връчена Заповед № 3282з-1545/06.04.2023г., издадена
от комисар Росица Д. - Директор на ГДГП - София , с която й било наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени системни нарушения на
трудовите задължения. В мотивите на заповедта за налагане на
4
дисциплинарно наказание е посочено, че извършените системни нарушения
на трудовата дисциплина на 23.03.2022 г., 31.03.2022 г., 20.04.2022 г.,
23.04.2022 г. и на 29.05.2022г. представляват нарушение на чл.12, ал.2 във вр.
с ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. за реда за обработване на
лични данни на МВР, което представлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ. Същевременно в
мотивите на заповедта изрично е посочено следното: "Действително не се
установява да е запозната срещу подпис с вътрешно-нормативната
уредба за работа с информационните масиви на МВР, и че и е проведено
обучение във тази връзка, но независимо от това Г. П. е следвало при
съобразяване с разписаните и в длъжностната й характеристика
длъжностни задължения, да познава и спазва общодостъпната
обнародвана в Държавен вестник нормативна уредба на МВР, отнасяща
се до предмета на дейност и регламентираща реда за работа с АИС,
каквато именно е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. за реда за обработване на лични
данни на МВР. "
От показанията на св.Ш. М. Г. се установява, че служителят, който е
следвало да запознае Г. П. при постъпването й на работа със заповедите и
вътрешноведомствените актове на МВР е нейният наставник. Свидетелят
установява, че Г. П. не е била запозната със Заповед N:1666/08.06.2016г. на
Директора на ГДГП. Твърди, че от извършената проверка установили, че в
системата за справки на МВР има над 200 извършени такива от които една
трета били вписани в дневника. Приели, че след като не са вписани в
дневника, значи е нямало „служебна необходимост“.
От показанията на св.Р. Н. С., началник на ГКПП Русе се установява, че
ищцата е работила като системен оператот от 2019г. а той е бил нейн пряк
ръководител. Установява, че наставник на Г. П. е била Д.Т.. Свидетелят
установява, че ако началник издаде устна или писмена заповед на системния
оператор за извършване на справка за конкретно лице, той е длъжен да я
изпълни, без да разсъждава дали това лице е преминало или не границата.
Установява, че системния оператор няма как да знае дали в действителност
проверяваното лице преминава границата.
От показанията на св.В. Д. Р., началник смяна, се установява, че е
5
работил за кратко в една смяна с Г. П.. Твърди, че винаги когато е изисквал от
нея справки те са записвани в дневника. Установява, че имало монети когато
е много натоварено и имало случаи, някоя справка да не бъде записана в
дневника. Свидетелят установява, че системния оператор не знае и няма
начин да разбере дали действително проверяваното лице преминава
границата. Свидетелят Р. установява, че лично тий има достъп до системата
за справки на МВР. Твърди, че лично на него му се наложило докато попълва
декларация да напише ЕГН на своя син и понеже не знаел всички цифри от
ЕГН и било неудобно да му звънне в 23,30 часа през нощта е накарал тогава
Г. П. да влезе в раздел – „родствени връзки“ и да му каже ЕГН на неговия син.
Свидетелят твърди, че се е случвало системата на МВР да бъде използвана за
лични цели, като описания случай но това не било злоупотреба, тъй като
станало с изрично негово устно разпореждане към Г. П., а тя била длъжна да
изпълни разпореждането, а такива справки не се вписвали в дневника.
Свидетелят Р. установява случаи в които се правят справки за лица които не
преминават границата, например явява се дете за излизане от страната без
декларация „съгласие“ от родител. В такива случаи задължително се правят
справки в системата за наложени ограничения детето да не напуска страната.
Свидетелят установява, че има множество случаи когато служител на МВР,
различен от ГКПП да прави проверки/справки за лица дали са напускали или
влезли в страната. В такива случаи се правят справки но проверяваните лица
не са преминали границата. Свидетелят съобщава за искани справки за лица
от НАП и от Митница.
От показанията на св.М. Х., зам началник ГПУ Русе се установява, че
същият няма обяснение защо Г. П. е била извадена от проверката която е
възложена със заповед N:2343/29.11.2022г. и на нея да й бъде извършена
индивидуална проверка. Твърди, че към този момент директор е бил Димитър
Чорбаджиев и заповедите идвали от него.
Свидетелят Х. установява, че извършваните справки по служебна
необходимост се вписват в дневник, който стои в стаята на системния
оператор. Исканията за справки в системата се подавали от служителите на
терен които устно искали от системния оператор да извърши справки за
конкретни лица за които има необходимост. Според св.Х. „служебна
необходимост“ за извършване справка на лице има когато това лице е на
ГКПП. Свидетелят описва случаи когато справка за лица се иска и чрез
6
обаждане по телефона до системния оператор. Свидетелят твърди, че
отговорността за оформяне и попълване на дневника е на системния оператор
и началник смяната.
Свидетелят Х. установява, че при извършване проверка на работата на
П. решили да приемат, че само за лицата преминали границата е налице
„служебна необходимост“. Същевременно свидетелят описва и ситуации в
които се искали справки и за непреминаващи границата лица (например от
различни оперативни служби). В заключение свидетелят заявява, че
„служебната необходимост „ имала много аспекти, но всичко което били
написали за работата на П. се базирало в крайна сметка на това, че имало
много извършени справки без те да са вписани.
От показанията на св.П. Г., участвала в проверките се установява, че е
действала въз основа на заповед на директора Димитър Чорбаджиев.
Установява че нарушенията които констатирали представляват невписване в
дневника на извършени справки.
От заключението на експерта по назначената и приета СТЕ се
установява, че Г. М. П. е изпълнявала функцията на системен оператор.
Изпълнявайки своята дейност е имала достъп до мрежата за предаване на
данни на МВР, която функционира, чрез активна директория (централизиран
метод за управление на достъпа базиран на потребителски профили) и достъп
до АИС (автоматизирани информационни системи).
Експертът установява, че всеки потребител притежава индивидуални
права за достъп до функционалните дейности на системата за граничен
контрол, които са базирани на принципа „необходимо да се знае".
Направената проверка установила, че Г. М. П., изпълнявайки дейността си
като системен оператор е имала достъп до:
- Интегрирана информационна система „Справки" - ИИС
„Справки" е централизирана информационна система за достъпване на
информация, обработвана в информационните фондове на МВР.
Информацията в информационните фондове, достъпвана чрез ИИС
„Справки", се въвежда, обработва, актуализира и изтрива, чрез приложенията
на други автоматизирани информационни системи. Системата предоставя
достъп и до следните АИС: АИС „Национален регистър на българските лични
документи" и АИС „Централни справки за пътуване";
7
- АИС „Граничен контрол";
- АИС „Издирвателна дейност и Национална Шенгенска
информационна
система;
- АИС „Административно - наказателна дейност";
- АИС „Единен регистър на чужденците";
- ЦАИС „Деловодство".
Експертът установява, че системните администратори на централно
ниво на всички АИС на МВР, са служителите на Дирекция „Комуникационна
и информационна сигурност" - МВР, които извършват администриране на
базите данни и приложния софтуер за работа с АИС. След направен анализ е
установено, че оптични носители на данни към писма с рег. № 5290р-
17963/24.10.2022 г. и рег. № 5290р-17297/12.10.2022г. на Директора на
Дирекция "КИС" - МВР, са възпроизведени от информационните системи на
МВР и представляват журнални справки на дейностите, по извършване на
справки, от Г. М. П. в различните АИС на МВР за период от 01.03.2022г. до
17.10.2022г.. Няма данни за извършена манипулация с информацията и такава
не може да бъде установена.
Експертът установява, че данните, които са записани на оптични
носители към писма с рег. № 5290р-17963/24.10.2022г. и рег. № 5290р-
17297/12.10.2022 г. на Директора на Дирекция "КИС"- МВР и
представляващи журнални справки на дейностите, за извършване на справки
от Г. М. П. в различните АИС на МВР за период от 01.03.2022г. до
17.10.2022г. са възпроизведени на хартиен носител и са приложени към
настоящата съдебно-техническа експертиза. Приложените към делото два
компакт диска, съдържат общо осем файла. В тези файлове са записани
журнални справки, отнасящи се до действията на Г. М. П. в рамките на
автоматизираните информационни системи на МВР, до които тя е имала
право на достъп.
След проведен задълбочен анализ на предоставените файлове,
експертът установил, че общият брой на извършените справки за периода
01.03.2022г. до 17.10.2022г. възлиза на 1453 броя. В хода на анализа на
предоставените материали е установено, че справките, записани във
8
журналните файловете приложени към делото, съдържат системни записи тип
„СПРАВКА ЗА ПОТВЪРДЕНИ ХИТОВЕ В АИС ИД ОТ ПОДСИСТЕМА:
АИС ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ", които не съдържат конкретни данни за
български или чужди граждани, регистрационен номер на автомобил и др. и
следователно, не бива да се броят, като статистика за направена проверка
(справка). Наблюдава се също, че са провеждани множество проверки по един
и същ критерий (например ЕГН, имена и дата на раждане, регистрационен
номер на кола, номер на документ за самоличност, номер на паспорт) на
интервали от няколко минути, което води до значително дублиране на
записите в журналните файлове. Допълнително, проверки, отнасящи се до
едно и също лице, но с различни критерии (например промяна на периода на
справката или коригиране на грешки в изписването) също са довели до
множество справки за едно и също лице. Въз основа на тези наблюдения, при
преброяването на извършените проверки в журналните файлове, са отчетени
само тези записи, които предоставят уникална информация, което води до
корекция на общия брой на справките до стойностите отбелязани в
следващата таблица (общо: 761 броя).
За да се установи идентичност на дневника за вписване на справките, с
приложените по делото сканирани страници от него, експерта посетил
сградата на ГПУ - отдел „Деловодство", където се съхранява „Дневника за
извършени с АИС - МВР справки" за периода 09.04.2021г. до 19.01.2023г.
(към момента дневника се съхранявал в архива на отдел „Деловодство").
Експертизата е установила пълна идентичност между приложените към
делото сканирани страници и тези, които са част от „Дневника за извършени с
АИС -МВР справки" в който са вписвани справките за периода 09.04.2021 г.
до 19.01.2023 г.
След направена проверка в „Дневника за извършени с АИС - МВР
справки" за периода 01.03.2022 г. до 19.10.2022 г. е установено, че в дневника
от Г. М. П. са въведени общо 544 записа за направени проверки, а в
журналните файлове са отчетени 761 , което прави разлика от 217 справки,
които не са регистрирани в дневника.
Експертът установява, че организацията на работния процес на
системните оператори работещи на ГКПП-Русе е базиран на работни смени от
12 часа и непрекъсваем работен процес. Системния оператор получава достъп
9
до операционната система на системния терминал (компютърна система),
чрез въвеждане на уникален личен идентификатор, който е съвкупност от
потребителско име и парола. Достъпа до информационните масиви на МВР,
се осъществява, чрез идентификация на потребителите посредством
потребителско име и парола, които се различават от същите, с които се
осъществява достъп операционната система на системния терминал.
Съгласно процедурните правила регламентирани със Заповед №8121з-
774/29.07.2020 г. (относно: Утвърждаване на вътрешни правила за мрежова и
информационна сигурност на комуникационните и информационни системи
на Министерството на вътрешните работи) и Заповед №8121з-52/16.01.2019 г.
(относно: Утвърждаване на „Организационно - технологични правила за
работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол")
подписани от Министъра на вътрешните работи на Република България, всеки
потребител на информационните системи използва единствено и само
персонално предоставените му данни за лична идентификация
(потребителско име и парола). Всеки потребител на тези системи има
задължението да опазва своите данни за лична идентификация и да не
позволява на други лица да ги използват, което означава, че след всяка
направена справка е необходимо да се осъществява изход от съответните
информационни системи, а при необходимост от нова справка, пак да се
идентифицира в системата с предоставените му потребителско име и парола.
Експертът установява, че организацията на работния процес на
системните оператори работещи на ГКПП - Русе е базиран на работни смени
от 12 часа и непрекъсваем работен процес. В този смисъл при необходимост
се прилагал подход за изход на съответния потребител от операционната
система, което гарантира сигурност и невъзможност за използване на
системния терминал, без да се осъществи повторен процес по идентификация
и въвеждане на персонални данни за достъп до операционната система
(респективно приложния софтуер) на терминала. При направения анализ не е
открита реална пречка за изключване на системния терминал от системния
оператор, което дава възможност на операторите при желания да изключват
цялата система. Което и от двете действия да е предприето от системния
оператор: изключване на компютъра или изход на съответния потребител от
операционната система, при последващ опит от негова страна за достъп до
системата е необходимо да се приложи процедурата за идентификация на
10
потребителя с въвеждане на потребителско име и парола за да се гарантира
достъп до системата.
Експертът установява, че системният терминал е част от компютърната
среда на МВР и като такъв, достъпа до помещението в което се намира е
регламентиран от Заповед №8121з-774/29.07.2020 г. (относно: Утвърждаване
на вътрешни правила за мрежова и информационна сигурност на
комуникационните и информационни системи на Министерството на
вътрешните работи) и Заповед №8121з-52/16.01.2019 г. (относно:
Утвърждаване на „Организационно - технологични правила за работа с
автоматизираната информационна система „Граничен контрол") подписани
от Министъра на вътрешните работи на Република България. Съгласно
описаните в тези документи процедури, достъп до помещението в което се
намира процесния терминал имат:
- Системните оператори, които извършват граничните проверки;
- Системните администратори, в т.ч. инженерно техническите
специалисти, които обезпечават работата на компютърната среда;
- Началник КПП, зам. Началник на ГКПП и Началникът на смяна
(командирът на отделение).
екретната брава на вратата на помещението от външната страна е тип
„топка" и при затваряне на вратата, достъпа до помещението се блокира и е
възможен единствено и само с използването на секретен ключ за влизане.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове отмяна на
незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на
труда.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
По правилата на чл.154, ал.1 от ГПК тежестта, т.е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят.
В съдебното производство именно работодателят следва да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
11
правоотношение в хипотезата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът
може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е
направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава.
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че в настоящия случай не е извършена надлежно
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. Това е така, тъй като работодателят, в
качеството му на наказващ орган, в поканата по чл.193, ал.1 от КТ не е
уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, които счита, че е
извършила ищцата, поради което той не би могъл да иска обяснения за
осъществяването им. Така например в Покана рег. 3282р-7253/16.03.2023г. за
даване на писмени обяснения и запознаване със справка и становище, няма
зададени въпроси към ищцата Г. П., по които тя да даде обяснения, а са
налице основно констатации, че същата е извършила системни нарушения на
трудовите си задължения, като и препращат да даде възражение/обяснения на
база на документите, с които я запознават. Също така в поканата изрично е
посочено и вида на дисциплинарното наказание, което ще бъде наложено на
П. а именно "уволнение".
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /вж. напр. решение №
432/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2009 г., III г. о./, преди налагане на
дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната
процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме
писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани
в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на
въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят
уведомява работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи
точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това
дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните
12
доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служител
към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице,
писмените обяснения, респ. изслушване, се явява единственото в рамките на
дисциплинарната процедура средство за защита.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да
приеме писмените обяснения и да събере и оцени посочените обстоятелства и
доказателства. Разпоредбите в КТ, уреждащи дисциплинарната отговорност,
вменяват задължение на работодателя след като събере всички доказателства,
вкл. и обясненията от служителя по конкретно посочените нарушения и
поставените въпроси, да ги оцени и да прецени тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на служителя.
Очевидно е, че в процесния случай, искането за даване на обяснения от П. по
реда на чл. 193 от КТ, е направено формално, тъй като работодателят, още
преди изслушването е решил да й бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение". Посоченото е категорично доказателство за злоупотреба с права
от страна на работодателя.
Дисциплинарното наказание на ищцата Г. П. е наложено за това, че на
дати, посочени в заповедта, същата е извършвала справки с лични данни,
съдържащи се в информационния фонд, без служебна необходимост, с което
е нарушила разпоредбата на чл.12, ал.2 от Инструкция № 8121 з-
1280/07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в Министерство на
вътрешните работи, което е посочено, че представлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 от КТ - неизпълнение на
други задължения предвидени в закони и др. нормативни актове.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по категоричен начин, че на ищцата не е провеждано въвеждащо обучение
при постъпването й на работа за работа с информационните масиви и за
запознаване с основните длъжностни права и задължения по длъжностната и
характеристика. Установява се от събраните писмени и гласни доказателства,
че П. не е запозната нито с инструкцията, нито със заповед № № УРИ:3282з-
1666/08.06.2016г. относно типовите дневници, които се водят на ГКПП, на
Директора на ГДГП - МВР, нито с други нормативни и вътрешни актове,
свързани с изпълнението на трудовите й задължения.
От показанията на св.Р., посочен като един от провелите изпита на П.
13
след завършване на обучението, както и в Протокол от проведен изпит на
служител на ГКПП Русе от 05.02.2020 г., рег. № 5403р-1961/06.02.2020 г. /
лист 93 от том II/ се установява, че подписът под номер З, където е посочено
неговото име, не е негов, и не се е разписвал на протокол от проведен изпит
на ищцата Г. П., удостоверяващ, че същата е била запозната с основните
длъжностни права и задължения по длъжностната и характеристика и е
проведено въвеждащо обучение при постъпването и на работа за работа с
информационните масиви.
Както в процесната заповед, така и в справка с рег. № 3282р-
3811/07.02.2023г. изготвена до ВПД Директор ГДГП - МВР /стр.29-22 от том
II на представените с отговора доказателства/ е посочено, че ищцата не е
запозната с вътрешнонормативните актове /заповеди, наредби, правила и др./
на МВР и ГДГП, касаещи служебните й задължения. В Справка с рег. №
3282р-3811/07.02.2023г. изготвена до ВПД Директор ГДГП - МВР
констатациите на комисията са, че на Г. П. не може да се налага
дисциплинарно наказание за извършване на нарушения на трудовата
дисциплина - извършване на справки в АИС на МВР без да има служебна
необходимост и без да са отразени в Дневника за извършени справки в АИС
на МВР, тъй като същата не е запозната със заповед № № УРИ:3282з-
1666/08.06.2016г. относно типовите дневници, които се водят на ГКПП, със
нормативните документи, регламентиращи дейността, както и с нормативната
уредба, свързана с работата и като системен оператор. Цитираната справка е
изготвена във връзка с приключилата проверка по Заповед № 3282з-
4575/09.12.2023 г. на Директор ГД "Гранична полиция" /ГДГП/ при МВР,
изменена със Заповед № 3282з-328/23.01.2023 г. /удължен е срока на
проверката от 25.01.2023 г. до 07.02.2023г./
В процесната заповед, независимо, че е констатирано, че П. не е
запозната с вътрешно-нормативната уредба за работа с информационните
масиви на МВР и не и е проведено обучение в тази връзка, се приема, че
същата на база разписаното в длъжностната и характеристика, сама следва да
познава и спазва общодостъпната обнародвана в ДВ нормативна уредба на
МВР, отнасяща се до предмета на дейност и регламентираща реда за работа с
АИС, тъй като такава е и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Инструкция № 81213-1280/07..10.2021г. за реда за обработване на лични
данни в Министерство на вътрешните работи.
14
Твърдението на ответника, заложено и в процесната заповед, че П. е
могла да се запознае с Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., но не е
изпълнила задълженията си по същата, поради което и на това основание е
налице нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание
уволнение, е абсолютно незаконосъобразно. Това е така, тъй като в
разпоредбата на самата инструкция се сочи, че със същата се определя реда за
обработване на лични данни в МВР, а не начин на работа със
информационните системи на МВР. За начина на работа с информационните
системи е необходимо да бъдат изготвени организационно - технологични
правила на информационните фондове в МВР, с които правила служителите с
разрешен достъп да са запознати.
В писмените доказателства, представени с отговора, съдът не
установи наличието на документ, от който да е видно, че П. се е запознала
с организационно - технологични правила на информационните фондове.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 от КТ работодателят е
длъжен при постъпване на работа да осигури на служителя нормални условия
за изпълнение на работата му по трудовото правоотношение, като го запознае
с указанията за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и
упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за
вътрешния трудов ред и т.н. Очевидно в настоящия случай работодателят не е
изпълнил основните си задължения при постъпване на работа на нов
служител регламентирани в КТ. Обстоятелството, че П. не е била запозната с
вътрешнонормативни актове, но приемайки, че е била длъжна да знае,
дисциплинарния орган, възприел като нарушение на служебната дисциплина,
съставомерно по чл.187, ал.1, т.10 от КТ. Безспорно от една страна това е
незаконосъобразно, а от друга представлява и злоупотреба с права, още
повече че соченото нарушение /според наказващия орган/ е установено и за
други служители назначени на длъжност „системен оператор" в РДГП - Русе,
но които не са били уволнени, а само преместени на други длъжности в РДГП
- Русе след отнемане на достъпа им до информационните системи в МВР,
като в последствие след проведено обучение са върнати да изпълняват отново
длъжността системен оператор.
Съгласно чл. 8, ал.1 от КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно с изискванията на закона, като
15
добросъвестността се предполага до установяване на противното /чл. 8, ал.2
от КТ/.
В практиката си ВКС приема и настоящият състав се придържа към
даденото разрешение, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по
чл.330, ал.2, т.6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на
законите.
Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се
установи, че единственото му желание е чрез привидно законово допустими
средства да постигне една, единствена цел: прекратяване на трудовия договор
с конкретен служител или работник. Оборването на презумпцията за
добросъвестността на работодателя, предполага пълно и главно доказване, че
правната възможност за прекратяване на трудовия договор от работодателя
/допустимо, възможно само по себе си правно действие/, с
оглед конкретиката на случая е използвана целенасочено. За да обоснове
нарушение по чл.8, ал.1 от КТ съдът преценява не доколко работодателят има
обективен интерес от уволнението на П., а фактите и обстоятелствата, които
обосновават твърдението за злоупотреба с право.
Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства дава
основание на съда да формулира извод, че в настоящия случай правото на
работодателя да прекрати трудовия договор, не е упражнено поради системно
нарушаване на трудовата дисциплина, а с оглед прекратяване на трудовия
договор с конкретен работник или служител. В тази хипотеза за работодателя
не може да възникне правото да прекрати едностранно трудовото
правоотношение, независимо че обстоятелствата, предвидени във
фактическия състав на разпоредбата, която предвижда това право, са
формално изпълнени, тъй като защитеният от разпоредбата правен интерес не
е налице. Нормата на чл.8, ал.1 от КТ установява мярката, с която трябва да се
преценява упражняването на правата и изпълнението на задълженията на
страните по трудовото правоотношение.
Добросъвестността при осъществяването на трудовите права и
задължения означава тяхното реализирани с добра воля, с грижата на добрия
работник и коректния и доброжелателен работодател. От справка рег. №
4066р-4689/27.03.2023г. изготвена от гл. инспектор М. Х. - заместник
16
началник на ГПУ Русе при РДГП и инспектор П. Г. - полицейски инспектор в
сектор „Гранични проверки" при РДГП Русе се установява, че в периода
29.11.2022г. до 27.03.2023г. въз основа на заповед е извършена проверка на
лицата заемащи длъжността „Системен оператор" при ГКПП-Русе във връзка
с постъпили предварителни данни за неспазване на реда за документиране и
контрол на извършените справки в автоматизираните информационни
фондове на МВР. В справката е посочено, че се извършва по отношение на
всички лица, заемащи длъжността „Системен оператор", но Г. П. не фигурира
в тази проверка, независимо, че към този момент не й е било прекратено
трудовото правоотношение. От справката става ясно, че по отношение на
проверяваните лица се установява, че има извършени от тях справки в
информационната система, които не са отразени в Дневника и за които няма
служебна необходимост. Като за две от служителките М.Ж.Ж. и С.С. Х.а се
установява съответно за първите извършени и неотразени в дневника 199
справки, от които 106 без служебна необходимост, а за С. Х.а извършени и
неотразени в дневника 236 справки, от които 96 без служебна необходимост.
Абсурден и тенденциозен е според съда подхода на комисията по
отношение на анализиране на получената информация в хода на проверката и
по-специално, дадените обяснения – „комисията е приела всички дадени
обяснения от служителите за натовареност на граничния пункт, което е
довело до не записване на извършените проверки в дневника, но и сама е
приела, че също като друга причина непосочена в обясненията на
проверяваните лица може да се приеме и бежанската вълна от украински
граждани, във връзка с войната в Украйна.“ Именно такъв „подход“, липсва
при извършване на проверка за Г. П., отразена в Справка рег. № 5403р-2473
1/24.11.2022г., независимо, че и в тази проверка е участвал гл. инспектор М.
Х..
От справка рег. № 4066р-4689/27.03.2023г. е видно, че комисията е
констатирала, че на системните оператори не може да им се търси
дисциплинарна отговорност, тъй като не са запознати с
вътрешнонормативните актове /заповеди, наредби, правила и др./ на МВР и
ГДГП, касаещи служебните им задължения, както и не са запознати със
Заповед № 3282з-1666/08.06.2016г. относно типовите дневници, които се
водят на ГКПП. Комисията е констатирала също така, че на ГКПП Русе не е
създадена необходимата организация за осъществяване на контрол по
17
използването на автоматизираните информационни системи от служители на
ГКПП, изпълняващи длъжността „системен оператор", съгласно Инструкция
№ 8121 з-1280/07..10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в
Министерство на вътрешните работи.
По отношение на двете служителки М.Ж.Ж. и С.С. Х.а, които са
извършили най-голям брой справки в информационните системи на МВР без
служебна необходимост и без да бъдат вписани в дневника, комисията е
предложила да им се отнеме достъпа до информационните фондове на МВР
поради непознаването им на нормативната уредба, свързана със работата им,
като комисията е препоръчала повторно предоставяне на достъп да се
извърши след като им бъде проведено обучение и положен изпит пред
комисия от РДГП Русе.
От представеното по делото трудово досие на С. Х.а се установява, че
до провеждане на обучението и полагане на изпит, същата е била преместена
на друго работно място, като след това й е предоставен отново достъп до
информационните системи на МВР и същата отново е продължила да
изпълнява длъжността „системен оператор".
Анализа на събраните по делото доказателства сочи по категоричен
начин на различен подход при извършване на проверките. Така например, при
проверката на П., отразена в Справка рег. № 5403р-24731/24.11.2022г.
комисията не е приела нито едно от нейните обяснения нито е предположила,
че е възможно да не са отразени справки поради голяма натовареност на
граничния пункт. Също така, извършените от П. 6 справки без служебна
необходимост, ако се приеме, че са извършени без служебна необходимост
според работодателят представлява системни нарушения на трудовата
дисциплина, които същата е извършила виновно с форма на вина евентуален
умисъл, тъй като е запозната с вменените и длъжностни задължения.
Безспорно налице е различно третиране на служителите, заемащи
длъжността „системен оператор" и извършили едни и същи нарушения. В
единия случай е прието, че нарушенията са извършени от служителите
поради непознаването им на нормативната уредба, свързана с работата, и
следва да бъдат обучени, тъй като не са запознати с вътрешнонормативните
актове /заповеди, наредби, правила и др./ на МВР и ГДГП, касаещи
служебните им задължения, както и не са запознати със Заповед № 3282з-
18
1666/08.06.2016 г. относно типовите дневници, които се водят на ГКПП, а в
другия случай, по отношение на П. е прието, че същата макар и да не е
запозната, е била длъжна сама да се запознае с вътрешнонормативните актове
/заповеди, наредби, правила и др./ на МВР и ГДГП, касаещи служебните и
задължения и поради което и се налага дисциплинарно наказание
„уволнение".
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 от КТ е успешно оборена, а
доводът за недобросъвестност при упражняване на правото на прекратяване
от работодателя за доказан. Последното е упражнено от работодателя с
единствената цел да се прекрати ТПО на ищцата. Чрез привидно допустими
от закона средства, работодателят постигнал прекратяване на
правоотношението с ищцата, което според съда съставлява злоупотреба с
правото на уволнение.
Доколкото залегналите в чл.8 от КТ принципи са нарушени, то
атакуваната заповед за уволнение се явява незаконосъобразна.
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и поради това, че ищцата е полагала труд
при ответника по трудово правоотношение за неопределено време,
настоящият състав приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и
уволнената служителка следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „системен оператор” с място на работа ГКПП Русе.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 750,00 лева за заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на съда разноските по платено
възнаграждение за вещо лице по назначените СТЕ в общ размер на 1400,00
лева.
Ответникът следва да заплати на съда и дължимата държавна такса за
всеки от обективно съединените искове, а именно два неоценяеми иска - по
50,00 лева за всеки или общо в размер на 100,00 лева, съгласно чл.3 от
19
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на Г. М. П. с ЕГН:********** извършено със
Заповед №3282з-1545/06.04.2023г. на Росица Д. – Директор ГД “Гранична
Полиция“ МВР, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от
07.04.2023г. е прекратено трудовото правоотношение на Г. М. П. с
ЕГН:********** по трудов договор N:3282р-24846/29.10.2019г. и
ОТМЕНЯ Заповед №3282з-1545/06.04.2023г. на Росица Д. – Директор
ГД “Гранична Полиция“.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Г.
М. П. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност
„Системен оператор“ в ГКПП Русе от ГПУ Русе към РДГП Русе при ГДГП-
МВР.
ОСЪЖДА ГД„Гранична полиция„ МВР, гр.София да заплати на Г. М. П.
с ЕГН:********** сумата от 750,00 лева представляваща разноски по делото
за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГД„Гранична полиция„ МВР, гр.София да заплати по сметка
на Русенски районен съд сумата от 100,00 лева държавна такса.
ОСЪЖДА ГД„Гранична полиция„ МВР, гр.София да заплати по сметка
на Русенски районен съд сумата в общ размер от 1400,00 лева
представляваща платени от бюджета на съда възнаграждения на вещо лице по
назначените и приети СТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
20