Решение по дело №6213/2017 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер……,                        08.08.2018 година,                    град Варна,

 

           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,             СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

 

На десети юли                                        две хиляди и осемнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: Дияна Д.,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 6213 по описа за 2017 г. на ВРС,за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 и сл. от ГПК и насрещен установителен иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.68 от Закона за собствеността.

 В исковата молба се твърди, че първите петима ищци – Р.Д.С., Н.Д.А., Р.Х.Х., З.Х.А. и Д.А.Д. са наследници по закон на М.И.Я., бивш жител ***, починала на 23.03.1965 г.

С Решение № 197 от 25.03.1994 г. Поземлена комисия гр. Варна, въз основа на заявление вх. № 40543/26.02.1992г., е възстановила правото на собственост на наследниците на М.И.Я. в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 4.000 дка, четвърта категория, в гр. ******, съставляващ имот пл. № **** от КП от 1956 г., при граници: изток-пл. № ****, запад-път, север-пл. № ****, юг- пл. № ****, и пл. № ****. По КП Траките мащаб 1:1000 от 1987 г. имотът включва част от имоти пл. №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, при граници: изток-част от пл. № ***, запад-път и част от пл. № ***, север-част от пл. № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, юг-част от пл. №№ ***, ***.

С Решение от 06.06.1995 г. по гр. дело № 8612/1994 г. на Районен съд Варна, XXII състав, е отменено частично Решение № 197 от 25.03.1994 г. Поземлена комисия гр. Варна, в частта, с която на наследниците на М.И.Я. е отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. ***, и представляващи част от нива с площ от 850 кв. метра в м. ***, част от имот пл. № **** по плана на местността до общ размер 4850 кв. метра, при граници: имоти пл. №№ ****, ****, ****, **** по плана на местността от 1956 г.

С Решение № 503/13.05.1998 г. Поземлена комисия Варна, на основание Решение от 06.06.1995 г. по гр. дело № 8612/1994 г- на Районен съд Варна, XXII състав, е отменила Решение № 197/1994 г. и е признала правото на собственост на наследниците на М.И.Я. в съществуващи стари реални граници на имот с площ от 4.850 дка, четвърта категория, в гр. ******, съставляващ имот пл. № **** от КП от 1956 г., при граници: изток-пл. № ****, запад-път, север- пл. № ****, юг- пл. № ****, и пл. № ****. По КП **** мащаб 1:1000 от 1988 г. имотът включва части от имоти пл. №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и път.

Последната от ищците-П.Т. е наследник по закон, дъщеря, на Г.Н.Д., бивш жител ***, починал на 25.08.2005 г.

С Протокол № 4 от 10.07.1992 г. Общинска поземлена комисия гр. Варна, въз основа на заявление вх. № 40089/26.11.1991г., е възстановила правото на собственост върху земеделски земи на Г.Д.в гр. **** ***, представляващи имоти пл. № **** и пл. № **** по Кадастрален план „****" от 1956 г., при граници: изток- имот пл. № ****, запад-път, север- имот пл. № ***, юг-имот пл. № ****.

Възстановеният имот пл. № **** обхваща части от имоти по Помощния план към ПНИ на СО ****, одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006г., както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Имотите по посочените решения се намират в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ на кв. Виница.

В границите на възстановените имоти пл. №№ **** и **** попада имот пл. № *** по КП **** мащаб 1:1000 от 1988 г. и по Помощния план към ПНИ на СО ****, одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. За този имот няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК посоченият имот пл. № *** представлява поземлен имот с идентификатор ****.***, с административен адрес: гр.****, СО. ****, местност ****, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 969 кв. метра, стар номер *******.

Частта от поземлен имот с идентификатор ****.***, попадаща във възстановения имот пл. № **** е с площ от 266 кв. метра, а частта -попадаща във възстановения имот пл. № **** е с площ от 703 кв. метра. В исковата молба се твърди, че в регистър на имоти Варна-**** на стр. 42 като собственик на имот *** е вписан К.К.В.. Същият е починал като е оставил за наследници съпругата си Н.В.В., и децата си Н.К.Д. и К.К.К.. Ответниците предявяват права върху процесния имот, поради което за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за отричане на техните права. За ищците административната процедура по възстановяване правото на собственост върху процесния имот не е приключила, тъй като плана на новообразуваните имоти за процесния имот не е влязъл в сила и не е извършена процедурата по чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4к от ЗСПЗЗ.

Поради изложеното, молят съда да постанови решение, с което да приемете за установено, че ответниците Н.В.В., Н.К.Д. и К.К.К. не са собственици на поземлен имот с идентификатор ****.***, с административен адрес: гр. ****, С.О. ****, местност М****, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 969 кв. метра, стар номер *******, от който поземлен имот реална част с площ от 266 кв. метра попада във възстановения от ПК-Варна на наследниците на Г.Д. имот № **** по КП от 1956 г. и реална част с площ от 703 кв. метра попада във възстановения от ОПК-Варна на наследниците на М.Я.имот № **** по КП от 1956 г.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците. Считат иска за недопустим алтернативно за неоснователен. Твърдят, че ищците са заявили самостоятелни права на собственост върху процесния имот, като твърденията си подкрепят с решения на ОбПК. В исковата молба обаче липсва описание на твърденията на ответниците относно собствеността на имота. Няма описани фактически и правни действия от страна на ответниците, с които да сочат на конкуренция на притезателни права. Единственото, което се сочи е, че името на наследодателя на ответниците присъства в регистъра към помощния кадастрален план като собственик на спорния според тях поземлен имот. Поради това считат, че този  административен акт, не поражда самостоятелни права за К.К.В.. Попадането на името в този регистър може да бъде резултат от най-разнообразна административна дейност и дори в резултат на административна и фактическа грешка. В никакъв случай не може да се твърди и не се твърди в исковата молба, че записването на В. в регистъра е резултат от съзнателна дейност на ответниците или на техния наследодател. Не се твърди в исковата молба проява на конкуренция на права от страна на ответниците. Нещо повече - в исковата молба се твърди,че ПНИ за имота не влязъл в сила и процедурата не е приключила.

Следователно ищците имат правна възможност да оспорят ПНИ ако в него ответниците бъдат признати за собственици на имота.

След като се твърди, че процедурата по ЗСПЗЗ не е изчерпана, счита че предявяването на настоящия отрицателен установителен иск е преждевременно. Още повече, че от приложената към делото скица от АГКК, като собственици на имота са вписани именно ищците, а не ответниците. Алтернативно считат иска за неоснователен. Твърди се в исковата молба, че имотът е бил земеделски и е реституиран, което се опровергава от представената скица. От нея е видно ,че сега имотът е в строителните граници на гр. Варна и в него има постройка, което е индиция, че е бил даден по постановление и е застроен преди 1991г., а отбелязването в кадастъра сочи,  че постройката е законна.

С исковата молба са представени решения на поземлената комисия и се твърди, че с тях е реституиран процесния имот. Ответниците не са участвали в административното производство, в което е издадено решението за възстановяване правото на собственост върху спорния имот. Съдът на основание чл. 17 ал.2 от ГПК следва да извърши т.нар. косвен контрол по отношение законосъобразността на този индивидуален административен акт. С настоящия отговор правят ВЪЗРАЖЕНИЕ за материална незаконосъобразност на решенията на общинската поземлена комисия предвид данните, че ответниците притежават права по § 4а и 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ / имотът е в урбанизирана територия и е застроен преди 1991 г./.

Съображенията им за това са следните: С решението си ПК не е възстановила собствеността на лицата, които са били собственици на имота - наследодателите на ищците не са били собственици на имота;

Към момента на фактическото отнемане на имота или в момента на включването му в селскостопанска организация имотът не е бил земеделска земя по своето предназначение по смисъла на ЗСПЗЗ. Процесният имот не е бил фактически отнет от бившите собственици. Правото на собственост не е могло да бъде възстановено по аргумент от чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ защото имотът се е намирал в урбанизирана територия и в него е имало изградена сграда към 01.03.1991г. Правото на собственост не е могло да бъде възстановено, защото са съществували ограниченията на чл.10б от ЗСПЗЗ. Земята не съществува в стари / реални или възстановими/ или в нови граници / с план за земеразделяне/. Решението на поземлената комисия не е придружено със скица и не е извършен въвод във владение от техническо лице от ПК. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска.

1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ответниците права по положителния установителен иск –  В насрещната искова молба се твърди, че ищцата Н.В.В. е бивша съпруга на К.К.В., а ищците Н.К.Д. и К.К.К. са негови деца. От 1976г. К.К.В. е ползвал имот, находящ се в землището на кв. ******, местност „****", още наричана „М****", „******" или „******".

Същия е записан в разписния лист към кадастралния план на **** от 1987 г. за имот №***.

С решение от 13.08.1995 г. по гр. дело №340 по описа за 1995 г на ВОС, административна колегия е отменен отказа на кмета на община Варна да признае на К.К.В. права по параграф 4а от ЗСПЗЗ, да заплати и стане собственик на земеделска земя 600 кв.м в землището на гр. Варна, местност „******".

В последствие на основание на горецитираното съдебно решение е изготвен оценителен протокол №2118/21.04.1997 г. от кмета на р-н ******.

С вносни бележки №16624, №16625, №16626 и №16627 от 23.04.1997 г. на „******" клон Варна, К.К.В. е заплатил стойността на земята по сметка на общината.

Към момента на заплащане на земята К.К.В. е бил в брак с доверителката ми Н.В.В., видно препис на удостоверение за граждански брак №26 от 28.05.1958 г.

В имота са изградили масивна жилищна сграда в периода 1982-1983г., с приблизителна разгъната застроена площ от 50 кв.м.

С оглед горното двамата са придобили в условия на СИО 600кв.м. от недвижимия имот, като е преобразувано правото на собственост в право на ползване.

От 23.04.1997г., когато е заплатена стойността на земята, качеството на ползвателите се е променило и от държатели те са започнали да владеят имота като свой.

На 31.05.1999г. е влязло в сила съдебно решение на ВРС, с което брака между К.К.В. и Н.В.В. е прекратен, видно от удостоверение от 30.06.1999г. на районен съд Варна.

К.К.В. е починал на 15.10.2007 г., като е оставил за наследници Н.К.Д. и К.К.К., видно от удостоверение за наследници изх.№8071/29.01.2018 г. на р-н ******.

Н.В.В. е започнала да владее имота заедно със съпруга си още от 1976г., като продължава да го владее и в момента.

Н.К.Д. и К.К.К. постоянно живеят в имота от 2000 г. и продължават да го владеят в момента, заедно със своята майка.

Претендират придобиване правото на собственост върху процесния имот с площ 969 кв.м. на основание изтекла десет годишна придобивна давност в рамките на периода от 22.11.1997г. до предявяване на исковата молба през 2017г. Като по отношение на Н.В.В. десет годишния период е изминал от 22.11.1997г. до 22.11.2007г. а по отношение на Н.К.Д. и К.К.К. от 2000г. до 2010г.

Към 2010г. Н.К.Д. е била вдовица а К.К.К. е бил разведен.

Ответниците по насрещния иск считат същия за неоснователен,тъй като към момента процедурата по възстановяване правото на собственост на наследниците на М.И.Я. и на  наследниците на Г.Н.Д. все още не е приключила, т.е. все още няма начален момент от който да тече давност в полза на ищците. Молят съда да отхвърли насрещния иск.

          Съдът, след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

От представените с исковата молба удостоверения за наследници на М.И.Я., бивш жител ***, починала на 23.03.1965 г., се установи, че ищците Р.Д.С., Н.Д.А., Р.Х.Х., З.Х.А. и Д.А.Д. са единствени нейни наследници по закон. С Решение № 197 от 25.03.1994 г. Поземлена комисия гр. Варна, въз основа на заявление вх. № 40543/26.02.1992г., е възстановила правото на собственост на наследниците на М.И.Я. в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 4.000 дка, четвърта категория, в гр. ******, съставляващ имот пл. № **** от КП от 1956 г., при граници: изток-пл. № ****, запад-път, север-пл. № ****, юг- пл. № ****, и пл. № ****. По КП Траките мащаб 1:1000 от 1987 г. имотът включва част от имоти пл. №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, при граници: изток-част от пл. № ***, запад-път и част от пл. № ***, север-част от пл. № ***, 358, ***, ***, ***, ***, ***, юг-част от пл. №№ ***, ***.

С Решение от 06.06.1995 г. по гр. дело № 8612/1994 г. на Районен съд Варна, XXII състав, е отменено частично Решение № 197 от 25.03.1994 г. Поземлена комисия гр. Варна, в частта, с която на наследниците на М.И.Я. е отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. ***, и представляващи част от нива с площ от 850 кв. метра в м. ***, част от имот пл. № **** по плана на местността до общ размер 4850 кв. метра, при граници: имоти пл. №№ ****, ****, ****, **** по плана на местността от 1956 г.

С Решение № 503/13.05.1998 г. Поземлена комисия Варна, на основание Решение от 06.06.1995 г. по гр. дело № 8612/1994 г- на Районен съд Варна, XXII състав, е отменила Решение № 197/1994 г. и е признала правото на собственост на наследниците на М.И.Я. в съществуващи стари реални граници на имот с площ от 4.850 дка, четвърта категория, в гр. ******, съставляващ имот пл. № **** от КП от 1956 г., при граници: изток-пл. № ****, запад-път, север- пл. № ****, юг- пл. № ****, и пл. № ****. По КП **** мащаб 1:1000 от 1988 г. имотът включва части от имоти пл. №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и път.

Ищцата П.Т. е наследник по закон - дъщеря, на Г.Н.Д., бивш жител ***, починал на 25.08.2005 г. На последния с Протокол № 4 от 10.07.1992 г. Общинска поземлена комисия гр. Варна, въз основа на заявление вх. № 40089/26.11.1991г., е възстановила правото на собственост върху земеделски земи на Г.Д.в гр. **** ***, представляващи имоти пл. № **** и пл. № **** по Кадастрален план „****" от 1956 г., при граници: изток- имот пл. № ****, запад-път, север- имот пл. № *****, юг-имот пл. № ****.

Възстановеният имот пл. № **** обхваща части от имоти по Помощния план към ПНИ на СО ****, одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006г., както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

В границите на възстановените имоти пл. №№ **** и **** попада имот пл. № *** по КП **** мащаб 1:1000 от 1988 г. и по Помощния план към ПНИ на СО ****, одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006г. За този имот няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК посоченият имот пл. № *** представлява поземлен имот с идентификатор ****.***, с административен адрес: гр.****, СО. ****, местност М****, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 969 кв. метра, стар номер *******.

Ответниците от своя страна предявяват установителен иск по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.68 и чл.79 от ЗС, обоснован с обстоятелството, че процесния имот с площ 969 кв.м. е придобит от тях на основание изтекла десет годишна придобивна давност в рамките на периода от 22.11.1997г. до предявяване на исковата молба през 2017г. Като по отношение на Н.В.В. десет годишния период е изминал от 22.11.1997г. до 22.11.2007г. а по отношение на Н.К.Д. и К.К.К. от 2000г. до 2010г.

От приложените с отговора и насрещният иск писмени доказателства се установява, че ответниците са законни наследници на К.К.В., поч. На 15.10.2007г., като ответницата Н.В. е негова преживяла съпруга , а Н.К.Д. и К.К.К. са негови деца.

По делото се установи че с удостоверение № 248/24.09.1987г. от ОбНС-Варна, на К.К.В. е предоставена за ползване ХАВРА с площ от 600 кв.м., находящ се в землището на гр. Варна, местност „******".

Същия е записан  и в разписния лист към кадастралния план на **** от 1987 г. за имот №***. С решение от 13.08.1995 г. по гр. дело №340 по описа за 1995 г на ВОС, административна колегия е отменен отказа на кмета на община Варна да признае на К.К.В. права по параграф 4а от ЗСПЗЗ, да заплати и стане собственик на земеделска земя 600 кв.м в землището на гр. Варна, местност „******".

В последствие на основание на горецитираното съдебно решение е изготвен оценителен протокол №2118/21.04.1997 г. от кмета на р-н ******. С вносни бележки №16624, №16625, №16626 и №16627 от 23.04.1997 г. на „******" клон Варна, К.К.В. е заплатил стойността на земята по сметка на общината.

В подкрепа на твърденията за придобиване на имота по давност от страна на ответниците са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на св.Т.Т.и св.В.Г., се установи, че познават добре имота на ищците и имат преки и непосредствени впечатления от него. Твърдят, че го владеят от 1976г. до настоящия момент необезпокоявано. Описват границите и съседите му.  Твърдят че както е заграден през 1976г. така е и до момента. Не им е известно наследодателя на ответниците или те да са продавали имота или някой да им е оспорвал собствеността върху него. Твърдят, че около 1982г. са построили вила в имота. След 1997г. се установили постоянно да живеят там. Според свидетелите  е с площ от около 900 кв.м. Според свидетелите единствено ищците са стопанисвали и владяли процесния имот и никой не е предявявал претенции срещу тях.

От заключението по назначената и приета съдебно техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че ПИ №***0 се владее от ответниците. Процесният имот с площ от 969кв.м. и попада върху части от стари имоти по ПКП № ***/бивш пл.№**** от КП 1956г./ и № ***/част от бивш пл.№ **** от КП 1956г./ В границите на имот № *** по ПКП към ПНИ на СО „****“ идентичен с ПИ № 101***520.*** по КТ на Варна, влизат 763 кв.м. от стар имот № *** на М.И.Я. и 206 кв.м. от стар имот № *** на Г.Н.Д..

За територията в която попада процесният имот има кадастрален план от 1956г. КП на ползвателите на имота по ПМС от 1987г., попълване на същия КП, прието с протокол № 44/14.09.2000г. и ПНИ с ПКП, приети с протокол от 17.07.2002г., ПНИ на СО „****“, одобрен със Заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006г. на Варненския областен управител. В имота има изградена сграда преди 1987г., но няма данни по какъв проект е правена. Във връзка със спорове за собственост ПНИ по отношение на този имот № ***  не е влязъл все още в сила.

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на предявения иск:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Конкретният правен интерес за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните спор. Когато наред с отричане на правото на собственост на ищеца върху вещта, ответникът заявява и свои собствени права върху нея, за ищеца е налице правен интерес от провеждане на установителен иск, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване на правата му и се поражда нужда от защита. От волята на ищеца зависи да избере дали да защити правата си чрез предяваване на положителен или отрицателен установителен иск. Действително, при уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще се изчерпи само с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че ищеца е собственик на вещта, но само поради това не може да се отрече правния интерес от провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи край на правния спор, ищецът ще отблъсне неоснователните претенции на заявяващия самостоятелни права върху имота ответник. С оглед изложеното и предвид предприетото от ответника процесуално поведение, с което се оспорват правата на ищците, нещо повече предявяват насрещен иск за собственост разкрива правен интерес от отричане със сила на присъдено нещо заявените от същите собствени права върху имота.

Предявеният отрицателен установителен иск за собственост възлага в тежест на ответника да докаже правопораждащия факт на въведеното от него придобивно основание.

В настоящото производство обаче ответниците твърдят че са придобили спорната реална част от имота по силата на придобивна давност в резултат на фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 1997г. до сега.

Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване правото на собственост, се включват два елемента: владение /т.е. фактическо упражняване на съдържанието на вещното право/ и определен срок от време /през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79 ЗС предвижда правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, в случай, че владението е добросъвестно. Същевременно разпоредбата на чл. 82 ЗС установява принципа, че при правоприемство може да се присъединява владението на проводателя. Присъединяването на владение е прибавяне на периода от време, през който един или няколко предходни владелци са упражнявали владение върху една вещ, към времето, през което сегашният владелец е владял същата вещ, за да допълни той недостига между времетраенето на своето владение и целият давностен период и по този начин да придобие собствеността върху тази вещ. Първата предпоставките за присъединяване на владението е наличието на правоприемство и при установеното такова за ответниците Н.К.Д. и К.К. К. като деца на починалия К.К.В. /вписан като собственик на имоти в гр.Варна-****/ позоваването е допустимо. За да се приеме обаче, че ответниците са станали собственици на имота на въведеното оригинерно правно основание съдът следва да прецени дали обектът на владелчески действия е могъл да бъде придобит по давност, респективно наличето на законова забрана за това. Именно в контекста на тава са и възраженията на ищците – че давност не тече до приключване на процедурата по възстановяване на правото им на собственост. При така въведеното възражение в тежест на ищцата е да установи твърдяните свои права, изключващи възможността имотът да бъде придобит по давност.

За да се установи дали ответниците са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност се явява основателно.

В настоящия случай, с оглед доказване основателността на предявения насрещен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК ответниците се позовават на придобиване на процесните имоти посредством изтекла в тяхна полза давност през периода от 22.11.1997г. до предявяване на исковата молба през 2017г., като по отношение на ищцата Н.В.В. десет годишния период е изминал от 22.11.1997г. до 22.11.2007г. а по отношение на Н.К.Д. и К.К.К. от 2000г. до 2010г.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че по отношение на ответниците е налице хипотезата на осъществявано недобросъвестно владение по смисъла на 68 от ЗС поради липсата на годен да ги направи собственици правен акт. Субективния елемент на владението се предполага от обективния съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗС.

Чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че владелецът става собственик след изтичане на 10 години от установяването на фактическата власт. От 1997г., която се сочи от ответниците като начало на осъществяване на владение върху процесния имот съгласно твърденията в исковата молба и свидетелите до 2017г. осъществяваното владение е годно за придобиване на имота по давност.

Въпреки това обаче предявеният предявеният насрещен иск се явява неоснователен.

В настоящия казус, Решение № 197 от 25.03.1994 г. Поземлена комисия гр. Варна и Протокол № 4 от 10.07.1992 г. Общинска поземлена комисия гр. Варна са постановени в редакцията на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ преди изменението й с ДВ бр.68 от 1999г., при така наречената „еднофазност“ на административното производство, при което решението на административния орган е финализиращия акт, без да е необходимо издаването на заповед по §4к ал.7 ЗСПЗЗ. Съгласно константната съдебна практика, вкл. и по реда на чл.290 ГПК, постановеното преди 30.07.1999г. решение ще има конститутивен ефект само ако в него възстановеният имот е надлежно индивидуализиран по стар или действащ план. В случая, в решение № 197/25.03.1994г.  имотът е индивидуализиран по стари планове /КП от 1956г./. Следователно, то е финализиращият административен акт, без да е необходимо издаването на заповед по § 4к. В същото време следва да се държи сметка на това към кой момент настъпва конститутивния ефект – към датата на влизането му в сила или в по-късен момент, когато възстановеният имот е индивидуализиран като конкретна вещ, обект на правото на собственост в плана по чл.28 ал.4 ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба, действаща към дата на издаване на процесното решение на ПК предвижда, че границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ да се определят едва с плана на образуваните имоти /ПНИ/. Именно с този план се определя точното разположение и форма на тези имоти, отразявайки придобитите от ползвателите, респ. бившите собственици права при съобразяване ограниченията и възможностите по §4з ЗСПЗЗ /ползвателят по §4а има право да закупи 600 кв.м., като горницата се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот/.

В настоящия случай, видно от обсъдените по-горе доказателства, на наследодателя на ответниците е бил предоставен за ползване имот с площ от 600 кв.м., а реалната площ на ползвания от него имот според КП от 1987г. е 969кв.м. По реда на §4а за изкупени само 600 кв.м., чието точно местоположение все още не е определено. Поради това, и доколкото тези им права се оспорват от ищците едва от приемането на ПНИ, може да започне да тече давност в тяхна полза, тъй като от този момент ще са определени пространствените предели на правата и на двете страни /в т.см. и Решение № 288/2014г. по гр.д. № 2058/2013г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В настоящия случай тази Заповед по § 4, ал.7 № РД-02-7706 е издадена на 24.01.2006г., но по отношение на спорния имот  № *** не  е влязла в сила. Поради това и за периода от 1997г., претендиран като начална дата на давностното владение до  датата на исковата молба 11.05.2017г. давност за процесния имот не е могла да тече.

Поради това и към датата на предявяване на иска изискуемият се 10-годишен давностен срок не е изтекъл. Това налага и извода, че ответниците не са собственици на претендирания имот, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Изводите за неоснователност на насрещният иск, са основание да се приеме, че предявеният главен отрицателен установителен иск е основателен и доказан.

Предвид изводите на съда и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 3147.10лв. съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът счита, за неоснователно възражението на ответниците за прекомерност на адвокатските възнаграждения, доколкото претендираното такова е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за всеки един от ищците. По делото са проведени общо три съдебни заседания на които адвокатите са се явявали. Изслушана е една експертиза, има обосновка на становище по направените с отговора на исковата молба възражения, разпитвани са свидетели, представена е писмена защита. Все пак следва да се отбележи, че съдът не следва да налага ограничения в свободите договорките между страните и да редуцира размер на хонорара, винаги когато се иска, защото по този начин неоснователно, ще налага санкции на страната и ще се намесва в облигационни отношения, към които няма пряко отношение. В случая иска е уважен изцяло, поради което и претендираното възнаграждение за адвокатски труд, следва да се уважи като изцяло съответстващо на фактическата и правна сложност на делото и работата на процесуалните представители на ищците.

Отделно от горното размерът на адвокатските възнаграждения (1800лв. + 300лв.) общо от 6 ищци е почни еднакъв (2100лв.)  от претендирания от тримата ответници и след като те определят труда на техния защитник в тези граници, не могат да твърдят, че работата на процесуалния представител на другата страна следва да се оценява по-ниско.

 

         Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.Д.С. с ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.*, чрез адв.П.В. ***, че Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис ** чрез адв.С.С.С.-***,  не са собственици на поземлен имот с идентификатор ****.***, с административен адрес: гр. ****, С.О. ****, местност М****, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 969 кв. метра, стар номер *******, от който поземлен имот реална част с площ от 266 кв. метра попада във възстановения от ПК-Варна на наследниците на Г.Д.имот № **** по КП от 1956 г. и реална част с площ от 703 кв. метра попада във възстановения от ОПК-Варна на наследниците на М.Я.имот № **** по КП от 1956 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис * чрез адв.С.С.С.-***,  насрещен установителен иск за собственост върху поземлен имот с идентификатор ****.***, с административен адрес: гр. ****, С.О. ****, местност М****, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 969 кв. метра, стар номер *******, от който поземлен имот реална част с площ от 266 кв. метра попада във възстановения от ПК-Варна на наследниците на Г.Д.имот № **** по КП от 1956 г. и реална част с площ от 703 кв. метра попада във възстановения от ОПК-Варна на наследниците на М.Я.имот № **** по КП от 1956г., на основание изтекла десет годишна придобивна давност в рамките на периода от 22.11.1997г. до 11.05.2017г., на осн. чл.124 от ГПК във вр. с чл.68 и чл.79 от ЗС, против Р.Д.С. с ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В. *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С.С.С.-***, да заплатят на Р.Д.С. с ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В. ***, сумата от 3147.10лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :