Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , …………..   2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                        ПАВЕЛ ПАНОВ

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Деян Маринов като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.ч.д.№ 3 461 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

                       

 

Производството е по реда на гл. ХХІ вр. чл.306, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения М.З.М. ( подадена чрез защитника му адв. Ц. В.) срещу определение от 08.07.2019г., постановено по НЧД № 7 170/19г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените му наказания по НОХД № 16792/2018 година по описа на СРС, НО, 104 състав, НОХД №10295/2018 година по описа на СРС, НО, 4 състав, НОХД №900/2018 година по описа на СГС, НО, 29 състав, НОХД №1775/2016 година по описа на СГС, НО, 13 състав и НОХД №21039/2016 година по описа на СРС, НО, 134 състав, определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от  7 ( седем) години и 6 ( шест) месеца, увеличено по реда на чл. 24 НК с 1 ( една) година и 6 ( шест)  месеца, като определено за изтърпяване общо най- тежко и увеличено наказание в общ размер от 9 (девет) години  „лишаване от свобода”.

 Изтърпяването на наказанието е постановено при първоначален строг режим, като е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК изтърпените наказания по присъдите, включени в определената от съда съвкупност, както и времето, през което осъденият М. е бил задържан по някои от делата, включени в съвкупността.

 

С жалбата, подадена от служебно назначения защитник на осъдения М. – адв. Ц.В.,  се изразява недоволство от определението на съда в частта му относно приложението на чл.24 от НК, като се счита същото за завишено и в този смисъл – несправедливо.  В тази насока защитникът се позовава размера на отделно наложените наказания, като счита, че осъденият е поправен и превъзпитан и липсва необходимост от увеличаването на наказанието с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция. Прави искане за отмяна на определението на СРС в частта му, с която  е приложен  чл. 24 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

Защитникът на осъдения – адв. В. моли съда да уважи въззивната жалба, като счита, че приложението на чл.24 НК от първоинстанционния съд е необосновано и явно несправедливо. Сочи, че приложението на чл.24 от НК се явява проява на ненужна репресия и няма да способства за неговото поправяне и превъзпитание. Прави искане за изменение на определението на СРС, като на подзащитния й бъде определено общо най-тежко наказание от 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.

Осъденият М. моли въззивния съд да отмени приложението на чл.24 от НК.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

 М.З.М. е осъждан 10 пъти, въпреки че  понастоящем е на 33 години, като с определение на СГС, НО, 29 с-в по НЧД № 1766/29018г., влязло в сила на 22.06.2018г. е извършено групиране на наказанията му по НОХД №900/2018 година по описа на СГС, НОХД №1775/2016 година по описа на СГС и НОХД № 21039/2016 година по описа на СРС, като му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от  7 ( седем) години и 6 ( шест) месеца, увеличено по реда на чл. 24 НК с 1 ( една) година и 6 ( шест)  месеца, като определено за изтърпяване общо най- тежко и увеличено наказание в общ размер от 9 (девет) години  „лишаване от свобода”.

Поради влизането в сила на съдебните актове по НОХД  № 10295/ 2018г. на СРС ( на 27.02.2019г.) и по №16792/2018г. на СРС ( на 15.04.2019г.) е възникнала необходимостта от ново групиране на наложените наказания на М..

С атакуваното определение СРС, НО, 104 с-в е включил в съвкупността, определена от СГС по НЧД № 1766/29018г. и двете осъждания на М. от 2019г. – по НОХД  № 10295/ 2018г. на СРС и по №16792/2018г.  на СРС, приемайки че престъпленията и по 5-те осъждания са извършени в условията на реална съвкупност, като е обективно положението на осъдения не е влошено – резултатът от определеното общо и увеличено наказание „ лишаване от свобода“ е идентичен с този, постановен от състава на СГС по НЧД № 1766/29018г. – 9 ( девет) години „ лишаване от свобода“ въпреки двете „нови“ негови осъждания.

Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на СРС за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на 5-те осъждания е правилен. Така М. е осъден:

 1) по НДОХ №16792/2018 година по описа на СРС, НО, 104 състав, с определение влязло в сила на 15.04.2019 година, за извършено престъпление на 16.08.2016 година, за което е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода” при строг режим.

2) по НОХД №10295/2018 година по описа на СРС, НО, 4 състав, с определение влязло в сила на 27.02.2019 година за престъпление, извършено на 23.10.2016 година, за което е наложено наказание една година „лишаване от свобода” при строг режим.

3) по НОХД №900/2018 година по описа на СГС, НО, 29 състав, с определение влязло в сила на 28.03.2018 година за престъпление, извършено на 28.11.2015 година, за което е наложено наказание две години „лишаване от свобода” при строг режим.

4) по НОХД №1775/2016 година по описа на СГС, НО, 13 състав, с присъда влязла в сила на 05.04.2017 година за престъпление, извършено на 17.11.2015 година, за което е наложено наказание седем години и шест месеца „лишаване от свобода” при строг режим.

5) по НОХД №21039/2016 година по описа на СРС, НО, 134 състав, с определение влязло в сила на 02.12.2016 година, за извършено престъпление на 30.11.2016 година, за което е наложено наказание десет месеца „лишаване от свобода” при строг режим.

Деянията на осъдения М., предмет на наказателно преследване по всички горепосочени осъждания,  съпоставени с датите на влизане в сила на присъдите и определенията, имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на. чл.383, ал.1 от НПК, води до извод, че и петте му осъждания е възможно да бъдат включени в посочената група, тъй като престъпленията по всички 5 наказателни производства са  осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. М. е извършил престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание – в случая това, наложено му по №1775/2016 година по описа на СГС  – 7 (седем) години  и 6 ( шест) месеца „лишаване от свобода“ при строг режим. 

В съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната превенция СРС е приложил института на увеличаване на така определеното общо наказание, тъй като видно от изложеното по –горе и 5-те деяния, за които е определено едно общо наказание са извършени от М. за еднородна престъпна деятелност, свързана с престъпления против собствеността на различни граждани и в условията на опасен редицив ( като 2 от тях са съставни престъпления „грабеж“, т.е. с упражняване и на принуда спрямо жертвите). Следва извод – особено като се вземе предвид и предходното съдебно минало на дееца, че определеното общо най-тежко наказание от 7 (седем) години и 6 ( шест) месеца „лишаване от свобода“ не се явява адекватно на степента на обществена опасност на дееца, а оттам е и в невъзможност да осигури обществения интерес от преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне  превъзпитаване на дееца. Напълно законосъобразно е постъпил СРС като е упражнил правомощието си по чл.24 от НК и е увеличил общото най-тежко наказание по - близо до минималния, отколкото до максималния предвиден в разпоредбата размер от ½ от определеното общо най-тежко наказание, с 1 (една) година и 6 (шест) месеца,  изхождайки именно от завишената степен на обществена опасност на дееца, като същевременно увеличеното наказание не надвишава нито сбора от отделните наказания, нито максималния размер на наказанието „лишаване от свобода“, предвиден в чл.39,ал.1 от НК. В този смисъл ( каквито доводи се съдържат във  въззивната частна жалба и пледоарията на защитата) така увеличеното общо наказание не е явно несправедливо, а се явява адекватен обществен отговор на завишената обществена опасност на дееца и конкретните деяния чл. 196 и чл. 199  от НК, като наказанието от 9 ( девет) години  „лишаване от свобода“ е в рамките на средния, предвиден за множеството извършени от М. престъпления по чл.199 от НК размер.

Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното наказание времето, пред което осъдения М. е търпял наказание лишаване от свобода по отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането под стража по отделните  (подлежащи на групиране) наказателни производства.

По изложените съображения атакуваното определение на СРС, 104 с-в следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

            Водeн от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

           

           

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 08.07.2019г., постановено по НЧД № 7 170 / 2019г.  по описа на Софийски районен съд,  НО, 104 състав.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                               

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                          2.