№ 11
гр. Гълъбово, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200083 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление с № 447а-233 от 08.04.2021г. на С.П.Б
Началник РУ на МВР - Гълъбово, с което на ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН **********, за нарушение
по чл.87, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата си жалбоподателят моли обжалваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В с.з. не се явява чрез пълномощник изразява становище,
че НП е незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Изразява становище, че НП следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО-Гълъбово, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата и след като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства съобразно изискванията на Закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН ********** е притежател на Разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с №
1
20160187102/17.03.2016г., валидно до 16.03.2021г. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в
едномесечен срок преди изтичането на срока на разрешението, лицето, получило
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях следва да подаде заявление за подновяването му.
На 11.03.2021г. ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН ********** предал на съхранение в РУ-Гълъбово
оръжието си. На 12.03.2021г.в около 12.00 ч., ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН ********** в сградата на
РУ – Гълъбово, находяща се на ул. "Г.Бенковски" № 13a, Д.Димитров, се явил, за да подаде
заявление за подновяване на срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях /РНУСОБ/. К. К. М., мл. ПИ "КОС" при РУ на МВР
Гълъбово, съставя на жалбоподателя ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН **********, АУАН с бл. № 635191
за това, че на същата дата – 12.03.2021г.. същия се е явил в гр. Гълъбово, в сградата на РУ –
Гълъбово, находяща се на ул. "Г.Бенковски" № 13a, за да подаде заявление за подновяване
на срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях. При подаване на заявлението се установило, че лицето не е спазило срока
– в едномесечен срок преди изтичане на разрешителното да подаде Заявление по образец за
подновяване на разрешението до Началника на РУ-Гълъбово, с което е нарушил чл. 87, ал. 1
от ЗОБВВПИ.
Нарушителя подписал съставения му АУАН и отразил в него, че няма възражения В
законоустановения срок не били подадени възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено атакуваното Наказателно Постановление с
№ 447а-233 от 08.04.2021г. на С.П.Б Началник РУ на МВР - Гълъбово, с което за нарушение
на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ на ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН
********** наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
По доказателствата
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията
на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства: Наказателно
постановление № 447а-233 от 08.04.2021г.; Служебна бележка на С.П.Б от 19.10.2018г.,
издадена от ОД на МВР; Заповед № 81213-595/26.05.2015г.; договор за правна защита и
съдействие, АУАН с бл. № 635191.
В хода на съдебното следствие като свидетели по делото бяха разпитани
актосъставителят К. К. М. и свидетеля по акта ХР. Д. Г.. Показанията на двамата служители
на РУ – Гълъбово разкриват същата фактическа обстановка, описана в АУАН и в
обжалваното НП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични,
последователни и непротиворечиви – кореспондират едни с други и със събраните писмени
доказателства.
От правна страна
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
2
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата
е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът
намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът намира, че хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице.
В конкретния казус, както процесното НП, така и актът за установяване на
административно нарушение не отговарят на установените от закона императивни
изисквания - липсва коректно посочване на времето на извършване на административното
нарушение, което препятства възможността привлеченото към отговорност лице да разбере
за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
съответно съдът да извърши проверка извършено ли е такова нарушение. Касае е се за
нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на издаденото наказателно
постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е
необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението
и неговото авторство.
Според чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от
него длъжностно лице, съответно Началникът на РУ на МВР, издава разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване
на заявлението. Явно този нормативно установен месечен срок за произнасяне от решаващия
орган е съобразен от Законодателя и в случая на продължаване на разрешението, защото,
именно, той налага извода, че въпросният срок за подаване на заявлението в този смисъл е
краен - същият следва да е такъв, че да позволи на органа да изпълни в срок задълженията
си. Иначе казано, ако конкретно лице иска продължаване на срока на разрешителното, то
следва да подаде заявление със съответните документи за това не по-късно от един месец
преди изтичане на срока за разрешението. В конкретния случай, щом валидността на
разрешителното е до 16.03.2021г., то това е следвало да бъде сторено до 16.02.2021 г. и
3
неизпълнение на задължението по подаване на заявление, придружено с другите изискуеми
се документи, е следвало да бъде сторено до 16.02.2021г., която дата и ще е датата на
нарушението по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Тази дата – 16.02.2021г., а не датата на която Е.Е.
се е явил в РУ-Гълъбово и е подал заявлението си или е оставил на съхранение оръжието си,
се явява и датата на извършване на нарушението.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата
страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат. Видно от
представеното по делото пълномощно жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги, който
адвокат видно от договор за правна защита и съдействие е получил възнаграждение в размер
на 400 /четиристотин/ лева. На основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, въззиваемата страна е
направила възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7,
ал. 2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на адвокатите е 300
/триста/ лева. В конкретния случай с оглед фактическата и правна сложност на делото
възнаграждението следва да се намали до 300 /триста/ лева, която сума да се присъди като
разноски.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление с № 447а-233 от 08.04.2021г. на С.П.Б -
Началник РУ на МВР - Гълъбово, с което на ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН **********, за нарушение
по чл.87, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора Емил да заплати на ЕМ. Т. ЕНЧ. с ЕГН **********
сумата в размер на 300 /триста/ лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението
пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4