№ 64
гр. К., 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200252 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Н. СТ. Г., ЕГН ********** от гр. Б., против
Електронен фиш серия К № *****, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като твърди, че към момента на заснемането
автомобилът е бил управляван от друго лице, като е подал декларация за това в ОД на МВР,
но тя не е взета под внимание, въпреки, че е посочил пълни лични данни на това лице.
Твърди, че ЕФ съчетава характеристиките на АУАН и НП, поради което следва да
има реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН – име и длъжност на издадел, дата на издаване,
възможността за обжалване и др., каквито по същество липсват. Твърди, че липсва снимков
материал към ЕФ, както и че в него няма данни за изправността на техническото средство и
преминаването му за метрологичен надзор.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ.
Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително
писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен
представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане
на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като липсват
доказателства за точен момент, когато на жалбоподателя е било връчено писмо, с което на
основание чл. 189, ал. 7 е уведомен, че издадения ЕФ няма да бъде анулиран поради липса
на копие от СУМПС на лицето, за което с декларация от жалбоподателя се твърди че е
управлявало автомобила към момента на заснемането с АТСС.
Липсват доказателства за точен момент, в който жалбоподателя е бил уведомен за
този отказ, а в жалбата се твърди, че това се е случило на 25.05.2021 г., като освен това,
според разпечатка от АИС АНД, ЕФ е съставен на 26.08.2020 г., а е връчен на
жалбоподателя на 05.04.2021 г. Приложено е копие от плик с пощенско клеймо от
15.04.2021 г., с който вероятно е изпратена декларацията по чл. 189, ал. 4, изр. 5 от ЗДвП.
Жалбата е изпратена по поща на АНО на 03.06.2021 г. /датата е вероятна поради трудно
четимо пощенско клеймо на приложеното копие от пощенски плик/.
По същество е неоснователна.
Обжалвания ЕФ е съставен на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната
утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след
като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел
ARH CAM S 1, № 11743с1, на 24.08.2020 г. в 13.14 часа, в с. Л., общ. Б., посока изход, при
въведено ограничение в населено място 50 км.ч. е заснет автомобил марка/модел „Ф.П.“ с
рег. № СО **** АК, докато същият се е движил със скорост от 88 км.ч.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното
МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено
административно наказание „глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 38 км.ч., при което са
приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима
грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща
проверка на АТСС.
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на
основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно
снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез
координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост
на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се
до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено
доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила,
собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената
посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени
тези данни в обжалвания ЕФ.
Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с
2
която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след
като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената
АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия
последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези
обстоятелства.
Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и
конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от
приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на
основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се
установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето
нарушението. Не съставлява съществена нередовност липсата на точен административен
адрес в населеното място, където е извършено заснемането, след като в протокола за
използването на АТСС е посочена улица „6-ти септември“ пред № 3, след като
ограничението за движение със скорост до 50 км.ч. на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е за
цялото населено място, а не за определен участък, за която е въведено ограничение по реда
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на снимков материал към
ЕФ, след като закона не изисква такива доказателства да бъдат представени при връчване на
ЕФ, а такива доказателства са налице по преписката и жалбоподателя би могъл да се
запознае с тях при желание.
Неоснователни са и възраженията относно изправността на техническото средство,
след като са представени доказателства за периодична проверка на конкретната АТСС, а
така също и копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени
доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип,
заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно
с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като
веществено/, протокол за използване на АТСС, декларация и отказ за анулиране на
издадения ЕФ, справка регистрация на МПС и справка АИС АНД при МВР съдът намира,
че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания
ЕФ.
Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан
собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „Ф.П.“ с рег. № СО **** АК,
заснето при движение на 24.08.2020 г., в 13.14 часа в с. Л. общ. Б., с посока на движение
изход, със скорост превишаваща с 38 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение
в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и
осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на
движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.
3
Неоснователно е възражението за несъобразяване от страна на издаващия орган с
подадената декларация. Изрично чл. 189, ал. 4 предвижда, че ЕФ се издава на собственика
на превозното средство, като възможността за анулирането му и издаване срещу друго лице
предвижда подаване на декларация от страна на собственика, в която да бъде посочено това
друго лице, като бъде приложено и копие от свидетелството му за управление. Доколкото от
страна на жалбоподателя не е приложено копие от СУМПС на това лице напълно
основателно от страна на въззиваемата страна е отказано анулиране на издадения ЕФ, като
практически е приложена процедурата по чл. 189, ал. 6 и 7 от ЗДвП, когато се оспорва
издаден ЕФ на друго основание.
Неоснователни са възраженията относно реквизитите на ЕФ, след като в закона
изрично е предвидено какво е неговото съдържание и конкретния ЕФ е издаден в утвърден
съгласно закона образец, без да е налице правно основание изискванията и задължителните
елементи от едно наказателно постановление да се отнесат като изисквания и към тази
специфична форма за осъществяване на административно наказателната отговорност.
Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 400 лв. за превишаване от 31 до 40
км.ч.
Предвид изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *****, съставен от ОД на МВР С.,
с което на Н. СТ. Г., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. СТ. Г., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80
/осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4