РЕШЕНИЕ
№.............
21.10.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 19.10.2020
година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа
докладваното от съдия Бишуров АНД № 1158 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
МБАЛ „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от изп. директор д-р Ц.С. против НП № 13-676от 08.04.2020
година на изп. директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което на основание
чл.229 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/,
във вр. с чл.29, т.4 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска
помощ, приета с МПС № 119/22.05.2006г. /НОПДМП/, във вр. с чл.81 ал.3 от ЗЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Алтернативно се иска изменение на НП и
намаляване размера на санкцията до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание
жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност.
За АНО се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност. Иска потвърждаване на НП и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на
страните и при съобразяване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството МБАЛ „Х.“ АД е санкционирано, след като по силата на Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със Заповед № ИАМН-РД
13-748/27.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“, комисия от агенцията
извършила проверка на лечебното заведение, находящо се в гр. Пазарджик, ул.
„Свети Иван Рилски“ № 3.
В хода на проверката било установено следното:
От съдържанието на История на бременността и раждането /ИБР/
№ 3743/535/2019 на пациентката Г.С.Ш., станало ясно, че тя била приета по спешност в отделението по „Акушерство и
гинекология“ МБАЛ „Х.“ АД на 15.06.2019г. в 00:20 часа, насочена с „Направление за
хоспитализация“ издадено от ДКЦ „Х.“ ООД. Била прегледана от д-р И.С., която
поставила диагноза МКБ Z33: „Състояние присъщо на
бременността. Придружаващи заболявания и усложнения МКБ О342: „Медицински грижи
за майката поради маточен цикатрис от предшестваща хирургична намеса. Терапия.
ХоспитализИ.се по спешност“. При приема в болничното заведение е поставена насочваща
диагноза „Наблюдение върху протичането на бремонността при жена с хабитуални
аборти в анамнезата“. В отделението била поставена окончателна диагноза МКБ №
082.1: „Спешно цезарово сечение“. За лекуващ лекар е била определена д-р Г.-Г.,
като на 15.06.2019г. в 02:10 часа е било предприето „Спешно цезарово сечение“,
описано в оперативен протокол № 86/15.06.2019г. В горепосоченото ИЗ на
пациентката имало попълнено „Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“
от 15.06.2019 г., като горната заявила, че предпочита извършването на „Цезарово
сечение“ да бъде осъществено от д-р Г.-Г. с цена, която трябва да плати за
избора от 490 лева.
В ИЗ на пациентката, направлението за хоспитализация и епикризата,
д-р Г.-Г. е посочена, като лекуващ лекар на пациентката, като е подписала
издадената епикриза.
От горепосочения оперативен протокол е видно, че оператор
при извършеното цезарово сечение е бил д-р Г.-Г..
За избора според заявлението пациентката е заплатила на
лечебното заведение сумата от 490.00 лв., видно от приложени Приходен касов
ордер №**********/19.06.2019 г., и справка от счетоводния отдел, издадени от
МБАЛ „Х.” АД.
Лечебното заведение не е представило фискален бон за
извършеното плащане, поради което е изготвен констативен протокол за липси от дата
21.11.2019 г., подписан от изпълнителния директор на МБАЛ “Х.” АД и членовете
на проверяващия екип.
От цялостната проверена медицинска документация по
горецитираното ИЗ става ясно, че пациентката е постъпила по спешност в
медицинското заведение. Извършено е било „Спешно цезарово сечение“, като
пациентката е заплатила за избор на лекар. Същевременно лечебното заведение е приело
плащането за избор на лекар въпреки ограничението по чл. 29, т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ /Наредбата/. В конкретния случай, когато пациентката е
попълнила заявлението за избор на лекар/екип, лечебното заведение е следвало да
откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него, тъй като
същият противоречи на чл.29, т. 4 от Наредбата, т.е. избора на лекар е бил
неправомерен.
С така установеното било прието, че МБАЛ „Х.” АД е
нарушило чл. 29, т.4 от Наредбата, която правна норма разписва: „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип: т.4. в
условията на спешност“, във връзка с чл. 81, ал.3
от ЗЗ, който гласи: „Условията и редът за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ по ал.1 се определя с наредба на
Министерския съвет“.
Нарушението
е било извършено на 19.06.2019 г, т.е. на датата, на която пациентката
е заплатила с ПКО на болничното заведение за избор на лекар.
Нарушението
е установено на 21.11.2019 г. - датата на двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, с който е предадена медицинската документация
отнасяща се до пациента. Нарушението е било извършено за първи път.
Във връзка с
констатираното нарушение против МБАЛ „Х.” АД бил съставен акт
за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта било издадено
и атакуваното НП. То било изпратено по куриер и връчено на жалбоподателя на 14.05.2020година.
Жалбата против НП била подадена по куриер чрез АНО на 21.05.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което
е процесуално допустима като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициИ.съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства: показанията на актосъставителя – св. Ю.Г., както и от писмените
доказателства, приети по делото.
Съдът кредитИ.изцяло
събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и
взаимно се допълват.
При така
установеното съдът намира, че по същество жалбата е частично основателна.
В хода на административнонаказателното
производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното
нарушение и авторството на същото в
лицето на дружеството жалбоподател. Тук веднага следва да се вметне, че по
гореописаната фактическа обстановка спор между страните по делото няма.
На следващо място
трябва да се каже, че Законът за здравето регулИ.обществените отношения,
свързани със здравеопазването. В глава III, раздел I са предвидени правила,
осигуряващи медицинско обслужване на граждани, като в чл. 81 от ЗЗ
е предвидено правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ
при условията и по реда на този закон
и на Закона за
здравното осигуряване, което се осъществява при прилагане на
принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ,
равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, зачитане правата на
пациента. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че условията и редът за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се определят с наредба на
Министерския съвет. Това е НОПДМП, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г.
Въпросите, свързани с възможността за избор на лекар/екип от пациента, приет за
лечение в медицинско заведение за болнична помощ, са уредени в чл. 25
– 29 НОПДМП,
като в чл.25 се посочва, че при хоспитализирането му пациентът може да поиска
да избере лекар или екип от медицински специалисти, за което попълва заявление
по образец, което задължително се подписва от пациента. Разпоредбата на чл. 26 НОПДМП
предвижда, че след разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно
ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено
искането. В чл. 28 от Наредбата е посочена допустимостта на избор на лекар или
екип да бъде извършена за конкретна интервенция, манипулация или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. В чл. 29, т.4
от НОПДМП пък е разписано императивно, че не е допустимо
извършването на избор на лекар/екип в условията на спешност, т.е. следва да се
разбира, когато пациент е приет за лечение по спешност, а според § 1, т.6 от ДР на
НОПДМП "Спешно състояние" е остро
възникнала промяна в здравето на човека, която може да доведе до тежки
функционални и морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи.
Горепосочените правни
норми са относими към настоящия казус, т.к. при хоспитализиране в лечебното
заведение на гореспоменатата пациентка е приета по спешност, след което веднага
е преценено, че е необходимо да бъде направена операция – спешно цезарово
сечение и такова е направено.
При това положение
е било абсолютно недопустимо да се допусне от страна на дружеството тя да
направи избор на лекар за въпросната операция, още по-малко да плати за него. Всички
тези обстоятелства са били известни за санкционираното дружество, което е следвало
да откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него.
С оглед на всичко
казано до тук и щом е категорично установено, че дружеството е приело плащане от пациента и е удовлетворило направен от него
избор в нарушение на забраната по чл.29, т.4 от НОПДМП, то извършеното административно нарушение законосъобразно
е било санкционирано по нормата на чл.229, ал.3
от ЗЗ, която предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо
лице, което наруши разпоредбите на този закон или
нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в. В
разглеждания случай става въпрос за нарушение на подзаконов нормативен акт –
НОПДМП, издадена въз основа на чл. 81, ал. 3
ЗЗ.
Не може да бъде
споделено възражението на защитата за незаконосъобразност на обжалваното НП,
т.к. с неговото издаване бил нарушен принципът non bis in idem /не два пъти за едно и също/. Защитата
подкрепя това свое възражение с факта, че против същото дружество било издадено
и НП № НП-13-676-9 от 08.04.2020г., с което била наложена също имуществена
санкция за нарушение на забраната по чл.29 от НОПДМП, като тази забрана - по
второто НП, била нарушена по отношение на същия пациент, респ. по същата
история на заболяване, по същото време и на същото място.
Да, действително по
настоящото дело е прието като писмено доказателство НП № НП-13-676-5 от 08.04.2020г., с което
дружеството е санкционирано на основание чл.229 ал.3 от ЗЗ за нарушение на
чл.29, т.1 от ЗЗ, извършено на същата дата и място, досежно заплащане за избор
на лекар от страна на същия пациент, както и по обжалваното в настоящото
производство НП. Разликата между двете НП се състои само в това, че по едното НП,
предмет на настоящото производство, дружеството е санкционирано за нарушението
на забраната по чл.29, т.4, а по второто – на чл.29, т.1, от Наредбата,
забраняваща допускането на избор на лекар, който да лекува и наблюдава пациента
за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно
определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.
Тук е мястото да се
посочи, че в нормата на чл.29 от НОПДМП са разписани казуистично общо пет на
брой хипотези, всяка от които въвежда конкретна забрана за избор на лекар/екип.
Според настоящия съдебен състав, когато изборът на лекар/екип е бил допуснат в
нарушение на една, от която и да е от петте хипотези, то ще е налице едно
административно нарушение, защото всяка от петте точки на разпоредбата съдържа
самостоятелен състав. Когато обаче изборът е бил допуснат в нарушение на повече
от една от забраните, то ще са налице толкова административни нарушения,
колкото забрани са били нарушени. В този ред на мисли е напълно възможно при
прием на един пациент да бъдат нарушени едновременно и петте забрани, при което
ще бъдат извършени пет отделни административни нарушения, защото както вече се
каза, всяка от забраните представлява самостоятелен състав на административно нарушение.
Не може да бъде
споделено възражението на защитата за незаконосъобразност на обжалваното НП,
развито в писменото становище по съществото на спора. Защитата аргументИ.това
свое възражение с твърдението, че нарушението не е било извършено на посочената
в акта и НП дата – 19.06.2019г., т.е. когато пациентът е заплатил за избора на
лекар/екип, а на друга дата, когато лечебното заведение е приело заявлението на
пациента за избор на лекар/екип и му е посочило цената за това, т.е. когато
изборът е бил уважен.
Според настоящия
съдебен състав процесът по избор на лекар/екип представлява един сложен
фактически състав. Той започва в хипотезата на чл.25 от НОДМП, като се заявява
писмено от пациента, който попълва заявление по образец съгласно приложението.
След това преминава през разглеждане на заявлението по реда на чл.26 от
Наредбата, при което избраният лекар, съответно ръководителят на екипа,
уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането. Накрая фактическият състав завършва с плащане
от страна на пациента на съответната цена за направения от него и уважен от
лечебното заведение избор. Няма съмнение, че плащането може да стане след
подаване на заявлението и разглеждането му от страна на лечебното заведение,
както и преди или след извършването на съответната медицинска интервенция, но
във всички случаи то трябва да стане в рамките на престоя на пациента в
лечебното заведение. Аргумент за това е нормата на чл.32 от НОДМП, която сочи,
че при поискване на пациентите се осигурява възможността да заплатят
допълнително поисканите услуги по банков път в рамките на престоя си в
заведението. Не може да има съмнение, че с плащането от страна на пациента се
завършва фактическия състав на избора на лекар/екип, защото ако хипотетично
едно болнично заведение удовлетвори избор на пациент в нарушение на някоя от
забраните по чл.29 от Наредбата, но след това не поиска плащане от страна на
пациента, респ. той не плати за направения избор и интересите му не са били
засегнати по никакъв начин, то тогава няма да е налице състав на нарушение по горецитираната
правна норма. В такава хипотеза, т.е. без заплащането на удовлетворен избор нарушението
няма да е довършено/завършено, а ще е налице опит към административно
нарушение, който обаче няма да е наказуем за конкретното нарушение по аргумент
на чл.9 ал.2 от ЗАНН.
Основателно се
явява обаче възражението за явна несправедливост на наложената имуществена
санкция, а в този смисъл и искането за изменение на НП, респ. намаляването на
размера на същата се явява основателно. С издаденото НП наказващият орган е
определил среден размер на имуществената санкция, т.е. от 1250 лева, което е
мотивирал с това, че в хода на проверката са били констатирани общо 39 броя
аналогични нарушения, които са били извършени в относително кратък период от
време, а самите нарушения били „значителни“ !? /вероятно идеята е била да се
изтъкне, че са със завишена степен на обществена опасност – съждението мое/,
което изключвало инцидентност в действията и показвало устойчивост на
противоправното поведение.
Според настоящия
съдебен състав обаче, при отмерване на размера на имуществената санкция АНО не
е държал сметка първо за това, че са били проверени общо 463 отделни случая
/ИЗ, ИБР/ за избор на лекар/екип от страна на пациенти, като от тях са
констатирани 39 нарушения, което се равнява на 8.42 % от всички проверени
случаи. Казано с други думи, процентът на констатираните нарушения не е нито
фрапиращ, нито дори значително висок. Отделно от това всяко едно адм. нарушение
е било санкционирано отделно, дори когато са били нарушени едновременно няколко
забрани по чл.29 от Наредбата, касаещи един и същ пациент и един и същ направен
от него избор. На следващо място е следвало да се държи сметка и за това, че
всяко едно от установените административни нарушения е било извършено за първи
път, нещо което е отразено и във всяко от издадените НП, като няма данни
дружеството да е извършвало други аналогични нарушения в минал период. На
последно място, но не по значение, при отмерване на санкцията АНО е следвало да
държи сметка и за това, че наказателните постановления се издават в момент,
когато в страната е обявено извънредно положение във връзка с възникнала
пандемия в световен мащаб от коронавирусна инфекция, която продължава
развитието си и днес. Ноторно е, че по време на пандемията и най-вече на
извънредното положение, почти всички болнични заведения в страната излязоха от
обичайния си ритъм на работа, доколкото бяха преустановени планови операции и
други медицински интервенции, неналагащи намеса по спешност. Силно бе ограничен
и достъпът на пациенти за извършване на прегледи, консултации и други неспешни
мед. манипулации. Всичко това пък рефлектИ.по посока на намаляване на
финансовите приходи на болниците. Също
така в голяма част от болничните заведения, както и в това на санкционираното
дружество, бяха обособени спешни отделения за прием по спешност и лечение от
Ковид 19, което пък наложи да се направят извънредни, но немалки финансови
разходи за недопускането на вътреболнични инфекции и спазването на изискванията
за работа в епидемична обстановка, като например допълнителни разходи за дезинфекция,
лични предпазни средства за болничния персонал, специални защитни предпазни
средства за медицинския персонал в обособените т. нар. Ковид-отделения и т.н.
Ето защо и ако АНО
бе държал сметка за всички гореизтъкнати обстоятелства, той би стигнал до
законосъобразния извод, че за всяко едно от установените нарушения следва да
наложи имуществените санкции в минималния предвиден в закона размер. В този ред
на мисли, според настоящия съдебен състав, целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН ще се постигнат, като издаденото НП бъде изменено и наложената имуществена
санкция бъде намалена до минималния размер от 500 лева.
С оглед направеното
искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се каже, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл.143, ал.1
от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай
съдът констатира, че са налице основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл.143 ал.1
от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на
отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът
намира, че в посочения случай следва на основание чл.144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл.78, ал.1
и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът, съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл. 37 ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило
в едно съдебно заседание, респ. същото не представлява фактическа и правна
сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3
вр. с ал. 1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно за сумата от 32 лв. /тридесет и два лева/.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № НП 13-676 от 08.04.2020 година на изп.
директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което на МБАЛ „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, представлявано от изп. директор д-р Ц.С., на основание чл.229 ал.3 от Закона за
здравето /ЗЗ/, във вр. с чл.29, т.4 от НОПДМП, във вр. с чл.81 ал.3 от ЗЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА МБАЛ „Х.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано
от изп. директор д-р Ц.С. ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“-гр.София, представлявана от
изпълнителен директор сумата от 32 лв. /тридесет и два лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: