ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ..............
гр. Пловдив, ......................... 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2606 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост ЗОС/.
2. Образувано е по жалба от Янко Борисов Янков, ЕГН **********, в качеството на ЕТ „Борко – Янков Янков -2012“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Брезово, с. Чоба, ул. „Рожен” № 2, чрез адвокат Т.Ч., срещу заповед № 985 от 13.09.2022 г. на кмета на община - Брезово, с която е наредено да се изземе от оспорващия недвижим имот - частна общинска собственост, находяща се в УПИ II- ракиджийница, кв. 22 по Кадастрален и Регулационен план на с. Чоба, с площ 1796 кв.м., в едно с построените в него навес с площ 45 кв.м.; навес с площ 96 кв.м. и паянтова сграда с площ 39 кв.м., за които има съставен акт за частна общинска собственост № 3362/11.06.2012г., поради това, че се държи без правно основание след прекратяване на наемно правоотношение по договор № 95/06.12.2012г.
В жалбата е формулирано искане съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения индивидуален административен акт. Суспензивното искане е основано на твърдението, че не обжалваната заповед е нищожен административен акт, постановен без правно основание. Твърди се, че не са налице визираните в чл. 60 от АПК основания за предварително изпълнение на заповедта. Поддържа се, че спирането на придаденото по силата на закона предварително изпълнение не ще доведе до засягане на обществения интерес. Сочи се, че изпълнението ще засегне неблагоприятно оспорващия, тъй като ще обезсмисли осъществените от него значителни капиталови разходи по реализиране на дейността по ракиеизваряване, ще възпрепятства поетите към трети лица задължения в най – силния период от годината. Твърди се, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни загуби, не само поради вложените за дейността средства, но и поради пропусни ползи.
4. Административният орган е депозирал становище, в което се поддържа за неоснователност на искането. Сочи се, че имотът е иззет с констативен протокол на 11.10.2022 г. и към настоящия момент не са налице основния за спиране на предварителното изпълнение.
5. Искането е направено от материално легитимирано лице - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е процесуално ДОПУСТИМО. По същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС и съобразно правилото на ал. 4 от същия текст, оспорването й по съдебен ред не спира нейното изпълнение. Тоест, предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо от административния орган да се издава нарочно разпореждане и да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. Правомощието по чл. 65, ал. 1 от ЗОС цели да охрани особено важни обществени интереси, а именно правомерното управление и стопанисване на общинското имущество в полза на населението на съответната община.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗОС съдът има възможност да постанови спиране изпълнението на тази категория заповеди, при наличие на съответните предпоставки за това. Отговорът на въпроса, кои би следвало да се предпоставки за основателността на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е ясен и не будещ съмнение. Това са факти и обстоятелства от категорията на тези посочени в чл.166, ал. 1 от АПК. Особеното в тази хипотеза е, че доколкото предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, тежестта на доказване се измества изцяло върху оспорващия, който следва да установи наличието на предпоставките по чл.166, ал. 1 от АПК, а именно, че предварителното изпълнение може да му причини значителна или трудно поправима вреда, поради което ще следва да се даде превес и защита на собствения му интерес пред защитения от закона обществен интерес.
Наведените доводи за нищожност на оспорения административен акт се явяват извън предмета на настоящото производство. В случая, жалбоподателят по никакъв начин не е конкретизирал финансовите параметри, респ. значимостта на вредата, за опасността от чието настъпване твърди, нито е подкрепил с доказателства доводите, че една такава вреда ще бъде трудно поправима. Твърденията на оспорващия, че има опасност да се увредят интереси на трети лица, са само хипотетични предположения. Представените разписки от трети лица, за направени заявки не съдържат данни стойност на услуги, нито са годни да удостоверят заплащането на такива. Соченият от жалбоподателя размер на вредата от около 4000 лева не е обоснован с разходооправдателни документи, а почива единствено на твърдения. Настъпването на финансови загуби за оспорващия се явява неминуема последица от възстановяване на владението върху общинската собственост. Тоест сочените в случая имуществени и неимуществени вреди произтичат от самото волеизявление на органа по защита на общинската собственост и спецификите на наемното правоотношение, а не от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Последното по никакъв начин не прегражда възможността на оспорващата да търси нови способи и средства за реализиране на дейността си като източник на доходи. Спирането на допуснатото по силата на чл. 65 от ЗОС предварително изпълнение на акта единствено на основание типичните за всяко отнемане на владение върху недвижима вещ последици, би означавало интересите на наемателя да бъдат поставени над обществените и доходите му да се явяват за сметка на общинската собственост под условие на едно бъдещо несигурно събитие. Такъв подход ще лиши от ефективност защитата на особено важните обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел.
От друга страна, при благоприятен съдебен акт за жалбоподателя, по основаното съдебно производство, за него ще възникне и право на обезщетение, което цели да компенсира именно настъпилото неблагоприятно засягане на правната му сфера в резултат на изземване на вещта.
По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Тоест не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя. Ето защо, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Янко Борисов Янков, ЕГН **********, в качеството на ЕТ „Борко – Янков Янков“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Брезово, с. Чоба, ул. „Рожен” № 2, чрез адвокат Т.Ч., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 985 от 13.09.2022 г. на кмета на община - Брезово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: