О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 15.02.2016 г.
Софийски
градски съд, ІV А, ВО, в закрито заседание на петнадесети
февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова ч. гр. дело № 142/2016г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.Б.П. срещу разпределение на суми от продажба на
съсобствен недвижим имот на публична продан между неговите съделители, сред
които и жалбоподателят.
Жалбоподателят
твърди, че на 23.09.2015г. ЧСИ М. изготвила разпределение по изпълнително дело
№ 201479004002796 на постъпилата от публичната продан на недвижим имот сума
между неговите съсобственици, съобразно определените им от съда квоти. Така
били определени за изплащане съответните суми и на съделителите З.П.., М.К.П., Н.М.В.,
М.Й., Е.Х. и В.М., всички от Република Сърбия. Тези суми обаче би могло да бъдат
различни, ако съдебният изпълнител бил изчакал приключването с влязло в сила
решение на производството по исковата
претенция по чл.31, ал.2 ЗС на жалбоподателя П. срещу посочените съделители.
Делбеният имот бил изкаран на публична продан прибързано от взискателите, а те
били граждани на друга държава и нямали
имущество на територията на Р България, поради което щяла да се осуети
възможността на жалбоподателя да удовлетвори евентуалното си вземане срещу тях по
чл.31, ал.2 ЗС. С тези доводи се иска от съда да „не допуска изплащане на
сумите на взискателите до приключване с влязло в сила решение на въззивното
дело“ по претенцията по чл.31, ал. ЗС.
Насрещните
страни по жалбата З.П.., М.К.П., Н.М.В., М.Й., Е.Х. и В.М., чрез адв Д., я
оспорват.
В
становището си по чл. 436, ал.3 ГПК ЧСИ М. излага мотиви за недопустимост на
жалбата.
Съдът,
като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира
жалбата за недопустима по следните съображения:
Изпълнително
дело № 2014*04002796 на ЧСИ М. е образувано по молба на съделителите З.П.., М.К.П.,
Н.М.В., М.Й., Е.Х. и В.М. за извършване на публична продан на изнесения на
публична продан с влязло в сила съдебно решение недвижим имот, съсобствен между
тях и Р.П., П.П., В. П., Е.Т., И.А. и А.А..
След извършване на публичната продан,
съдебният изпълнител е разпределил постъпилата от продажбата суми между
съделителите съобразно определените им със съдебното решение квоти. Въпросният
акт е озаглавен разпределение и той е предявен на страните на 13.10.2015г. Същият
обаче, независимо от заглавието си, не представлява разпределение по смисъла на
чл. 460 ГПК - постановление на съдебния
изпълнител, с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване,
какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или
частично изплащане на всяко едно от тях. Предпоставките за извършване на
разпределението по чл. 460 ГПК са две: в изпълнителното производство да има
повече от един взискател и постъпилата от изпълнението сума да е недостатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели, и те не са налице в случая. Процесното
изпълнително производство не е образувано за принудително удовлетворяване на
съдебно признато притезание, а за фактическо приложение на определения от съда
способ за ликвидиране на съсобствеността. Подалите молбата за извършване на
публична продан съделители не са взискатели и останалите съделители не са техни
длъжници. Целта на образуваното изпълнително производство е осребряване на
съсобствения имот по указания от съда способ - публична продан, за бъдат
изплатени съответните на дела на всеки съделител суми от продажната цена. В
тази връзка изчисленията на съдебния изпълнител за полагащата се съобразно
квотата на съответния съделител сума от проданта е чисто техническа дейност,
която не е разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК. Следователно липсва акт по чл. 460 ГПК, поради
което и частната жалба е лишена от предмет.
Недопустимо е и отправеното до съда
искане в жалбата – „ да не допуска изплащане на сумите на взискателите до
приключване с влязло в сила решение на въззивното дело“. Изплащането на
постъпилите от проданта суми по сметката на съдебния изпълнител въз основа на
платежно нареждане в полза на съделителите е дължимо действие от съдебния
изпълнител в случай, че не е налице законова пречка за това – така чл. 455,
ал.2 ГПК. Нито едно от изложените от жалбоподателя съображения не представлява
законова пречка за изплащане на сумите. Не съществува и ред по чл.435 и сл ГПК,
по който „недопускането на изплащането“ да бъде постановено от съда по жалба на
страна в изпълнителното производство срещу действия на съдебния изпълнител.
Предвид
изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Б.П., съдебен адрес адв. А.К., гр.**********,
срещу разпределение от 23.09.2015г. на
суми от продажба на съсобствен недвижим имот на публична продан, извършено по изпълнително
дело № 2014*04002796 на ЧСИ Р. М., с район на действие СГС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба
пред САС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: