Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.
Варна. ........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
- първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на двадесет и осми
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД №560 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №23-0001216 от 20.12.2018г., на Главен инспектор в Областен отдел
„АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на П.Г.М. с ЕГН **********, адрес *** е
наложена ГЛОБА в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на осн. чл. 179 ал.6 т.3 от
Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П.Г.М., против НП №
23-0001216 от 20.12.2018г. на Главен инспектор Областен отдел "Автомобилна
администрация" гр.Варна, с което на М. е било наложено административно
наказание: „Глоба” в размер на 500.00лв. на основание чл. 179 ал.6 т.3 от ЗДвП.
В
жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено е при
допуснати нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон
и моли съда да го отмени.
В
съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се
представлява, депозирал е писменно становище в което поддържа жалбата си и по
същество прави искане за отмяна на процесното НП, а алтернативно за изменение
размерът на глобата на 200.00лева, като твърди, че констатираната неизправнот
на гумата е била „значителна“, но не е била „опасна“, поради което и следва да
се наложи глоба по реда на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
След
като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 07.08.2018 г.
на автомагистрала „Хемус“, на пътен възел „Аерогара Варна“, жалбоподателя управлявал влекач „Скания“ с
рег.№ РВ 4345 КН, с прикачено полуремарке, с Рег.№ РВ 3500 ЕВ, извършващ
обществен превоз на товари – безалкохолни напитки по маршрут гр.Костинброд -
гр.Добрич. При проверката било установено, че водача извършва превоза с
технически неизправно МПС – има констатирана техническа неизправност на
тегленото полуремарке, на първа ос в дясно гумата е била с разкъсвания и се е
виждала кордата.
Свид. И.
съставил срещу жалбоподателя АУАН, в който посочил, че същия е нарушил разпоредбата
на чл.
139, ал.1 т.1 от ЗДвП вр. чл. 101 ал.4 от ЗДвП вр. Приложение 5, част 1, т. 5.2.3
буква „г“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Актът
бил предявен и връчен на надлежно на въззивника, който не направил възражения,
а дори собственоръчно отбелязал, че няма такива. Въз основа на акта било
издадено и процесното НП, в което АНО е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по
делото доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и
в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В тази връзка съдът не споделя
наведените в жалбата възражения за несъответствие на акта и НП с нормите на
чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат достатъчно факти
описващи съставомерни обективни признаци на нарушението, за което е привлечен
към отговорност въззивника, посочени са дата, място, както и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и нарушената законова норма. Неоснователно се явява и възражението за
нарушение на чл.34 от ЗАНН при съставянето на акта. Съгласно посочената
разпоредба не се образува адм. наказателното производство, а образуваното се
прекратява ако не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на
нарушителя или една година от извършване на нарушението.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна
следното:
По отношение нарушението на чл. 139,ал. 1
т.1 ЗДвП, следва да се посочи, че посочената за нарушена разпоредба предвижда,
че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически
изправни. При възникване по време на движение на повреда или неизправност в
пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът
е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Наказанието е
наложено за нарушение на разпоредбите на чл.139,ал.1, т.1 от ЗДвП, които
вменяват в задължение на водача на МПС да се движи с
технически изправно ППС.
Съгласно действащата разпоредба на
чл. 101 от ЗДвП се запазва задължението за водача, при възникване по време на
движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване (ал. 1), както и възможността, когато отстраняването на повредата
или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното
превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само
след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението (ал. 2).
Новото законодателно решение (ДВ,
бр.2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г.) е с нормата на чл. 101, ал. 3, според
която разпоредбата на ал.2 не се прилага при
възникване или констатиране на опасни неизправности, като е нова и разпоредбата
на ал.4, според която неизправностите и тяхната класификация се определят с
наредбата по чл. 147, ал.
1. Това е Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, като съгласно т.5.2.3., б.
„г“ от Приложение 5 към от Наредбата, констатираната при проверката
неизправност – повреждане на гумата с разкъсвания по ходилото, при което се
вижда кордата може да се квалифицира като "опасна" техническа
неизправност. По аргумент и от § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. В случая приложение намира нормата на чл.
101, ал. 2 от ЗДвП, не се прилага. Нормата на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, въвежда правилото според което движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Предвид изложеното санкционната норма
на чл. 179, ал. 6 т.3 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.) предвиждаща наказание глоба от: 1. петдесет лева – при
констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани
значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности е приложена правилно.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че е налице
съществено процесуално нарешение тъй като при извършената му проверка са му
били съставено два броя АУАН. Закона не забранява за всяко едно установено
нарушение на закона да бъде издаден отделен АУАН. Съдът също така не приема
възражението, че не е спазено правилото предвидено в Приложение 5 към наредба
Н-32 за начина на установяване на целостта на гумата, тъй като по отношение на
точка 5.2.3 е предвиден метод чрез визуална проверка на цялата гума. В хода на
проверката е направена и снимка на увредената гума която АНО е приложил по
преписката, и от нея се вижда ясно установената неизправност. За съдът е ясно,
че се касае за нарушение целостта на гумата причинено от преминаването през
камъчета както твърди въззивника, а се касае за силно изнасена и амортизирана
гума, с ясно видимо разкъсване и личаща си отдолу под разкъсването корда.
Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, е от
категорията на противоправните допустителства, като съдът намира,
че степента на обществена опасност
на конкретно извършеното нарушение не се отличава
от обичайната за съответния вид. Това нарушение е посочено в
Регламент ЕС/2016/403 на Европейската комисия в Група нарушения 5, раздел
Техническа изправност, точка 2 като: превозното средство не е поддържано в
безопасно и изправно техническо състояние, което води до сериозна повреда на
спирачната система, кормилната уредба, колелата/гумите, окачването или шасито,
или друго оборудване, което би могло да създаде такъв непосредствен риск за
пътната безопасност, който да доведе до решение за спиране от движение на
превозното средство и е квалифицирано като управление на МПС с неизправности,
което създава непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата.
Извършването на обществен превоз на товари с техническо неизправно пътно
превозно средство в крайна сметка застрашава живота и здравето на всички
участници в движението.
При определяне
на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е
съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира, че наказанието е правилно
определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Факта, че по
делото е представено копие на фактура, от която се установява закупуването на
два броя гуми, които са били монтирани на процесното превозно средство в деня
на проверката не изключва ангажирането на отговорността на върззивника.
Водим от горното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: