Р Е
Ш Е Н
И Е № 259
гр. Стара
Загора, 28.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, публично съдебно
заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА -ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело №
221 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „Студио Д.М.“ ЕООД, гр.Гълъбово, против Решение №30/10.04.2020г.,
постановено по АНД №203/2019г. по описа на Районен съд гр.Гълъбово, с което е
потвърдено наказателно постановление № 453523-F480777/29.07.2019г., издадено на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с наложена на
касатора „имуществена санкция“ в размер на
500 лева на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185,
ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2018г. на МФ, във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението като неправилно и необосновано, като се моли
съда същото да бъде отменено.
Ответникът по
касация - ТД на НАП-Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото. В писмено становище процесуалният му представител
юриск. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена,
а решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Гълъбово е потвърдил като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление №453525-F480777/29.07.2019г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№F480777/07.04.2019г., с което на касатора, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00
лв. на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 26.03.2019г., в 15:40
часа, на обект – фризьорски салон, находящ се в ***, стопанисван от „Студио Д.М.“
ЕООД, представлявано от управителя Д. Т. К., е констатирано, че дружеството
в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не е осигурило съхраняването на
свидетелството за регистрация на регистрираното за конкретния обект фискално
устройство на територията на обекта. Дружеството не е осигурило съхраняването
на свидетелство за регистрация на ФУ модел TERMOL ZM-KL, с ИН на ФУ ZK034868 и
ИН на ФП 50040007. Същото не е било предоставено на органите по приходите по
време на извършената проверка. Нарушението не води до неотразяване на приходи.
Нарушението е установено и документирано с ПИП
серия АА, №0329521/26.03.2019г. С това деяние е прието, че е извършено
нарушение от дружеството на чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да потвърди наказателното
постановление, Районен съд Гълъбово е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са спазени, изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Обосновано е, че двата акта са издадени от компетентни органи в
предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Посочено е, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, спазени са изискванията на закона и от събраните по делото
доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение,
неговият извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Въз основа на
възприетата от съда фактическа обстановка се установява, че
дружеството-жалбоподател не е съхранявало свидетелство за регистрация на ФУ,
както и че същото е лице по чл.3 от
Наредба №Н-13/2006г. Изложени са съображения, че в конкретния случай не са
налице предпоставки за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
установените факти не сочат наличието на такива смекчаващи обстоятелства,
обуславящи определянето на деянието като такова, с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, като установените
смекчаващи обстоятелства са взети предвид при определяне на административното
наказание в минимален размер. Обосновано е, че деянието е формално осъществено
и съдържа белезите на административното нарушение, а неизпълнението на
задълженията по наредбата са довели до извършването на деяние, което покрива
белезите на осъщественото административно нарушение. Всичко това е дало
основание на въззивния съд да потвърди наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Предвид
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ
на закона е изводът на Районен съд – Гълъбово за осъществяване на състава на
нарушението по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Според
посочената разпоредба, в търговския обект, лицето по чл.3 от Наредбата е длъжно
да съхранява свидетелство за регистрация на ФУ. В случая е безспорно
установено, че касационният жалбоподател е задължен субект – лице по чл.3 от
Наредбата, извършващо продажба на стоки или услуги. С оглед на това е бил
задължен да съхранява в проверения и стопанисван от него търговски обект,
горепосочения документ, но не са представени доказателства същият да е бил
изпълнил това си задължение.
Въз
основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за
установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното
постановление деяние, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му
нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин,
поради което правилно и законосъобразно срещу него е образувано
административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност и му е наложено съответното
наказание за него. Последното е определено правилно по вид и размер. Изложени
са мотиви в тази посока, а също и относно преценката за неприлагане на чл.28 от ЗАНН,
които се споделят и от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат
преповтаряни.
С
оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид изхода на спора е основателно
искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция,
като на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №30/10.04.2020г., постановено по АНД №203/2019г.
по описа на Районен съд Гълъбово.
ОСЪЖДА „на „Студио Д.М.“ ЕООД, гр.Гълъбово, Булстат *********,
да заплати на Национална агенция по
приходите гр.София съдебно-деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.