Р Е
Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 5996 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435
ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, с вх. № 2705/ 01.06.2020 г., подадена от длъжника
„А.**“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, чрез
процесуалния му представител, против постановление, изх. № 3893/ 19.05.2020 г.
по изп. д. № 20207880400218 по описа на ЧСИ М. К.с рег. № 788 на КЧСИ, с което
са били определени разноски по изпълнението. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, длъжникът е изпълнил доброволно задължението си да предаде
владението върху недвижимия имот, не били извършвани други процесуални
действия, поради което не следвало да се начисляват други такси по изпълнението.
Възнаграждението на адвоката на взискателя било прекомерно, поради което
следвало да бъде намалено до минималния, предвиден в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размер. Настоява се за отмяна на
постановлението.
Взискателят И.Г.А., чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмено становище, в което е изразил несъгласие с оплакванията на
длъжника и настоява за потвърждаване на постановлението.
От приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на
съдебния изпълнител става ясно, че намира подадената жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба от
19.05.2020 г., подадена от И.Г.А. от гр. София, ж. к. „********, чрез
процесуалния му представител, и приложен изпълнителен лист от 15.04.2020 г.,
издаден по ч. гр. д. № 13187/ 2020 г. по описа на СРС, 65 – и състав, с който
длъжникът „А.**“ ООД е бил осъден да предаде на кредитора владението върху
апартамент № 11, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4338.111.1.11, находящ се в гр. София, район „********, със застроена
площ от 84.97 кв. м., състоящ се от коридор, дневна – кухня – трапезария, две
спални, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, заедно с 4.77 % ид. части от
общите части на сградата, както и да му заплати разноските по делото в размер
на 2 480 лв. В молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е
посочено, че се претендира единствено въвод в посочения недвижим имот.
На 19.05.2020 г. на длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, в което е посочено, че се насрочва въвод във владение на
недвижимия имот на 10.06.2020 г., както и че има парично задължение в размер на
6 138.86 лв., от които 2 480 лв. пресъдени по изпълнителния лист
разноски, 1 930 лв. разноски по изпълнителното дело, които представляват разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и 1 728.86 лв. такси по
ТТРЗЧСИ. На същата дата било изготвено и атакуваното постановление, с което са
приети разноски на взискателя, както следва: 1930 лв. адвокатско възнаграждение
и такси по тарифата в размер на 1 686.86 лв., от които по т. 1 – 24 лв.,
по т. 3 – 6 лв., по т. 5 – 24 лв., по т. 9 – 54 лв., по т. 22 – 1173.50 лв. и
по т. 26 – в размер на 447.36 лв., всички с ДДС.
С молба, вх. № 2590/ 27.05.2020 г. длъжникът изпълнил
доброволно задължението си за предаване владението върху недвижимия имот,
предавайки ключовете и чипа за апартамента и поискал намаляване на адвокатското
възнаграждение до законоустановения размер.
С молба от 28.05.2020 г. длъжникът поискал изменение на
определените от ЧСИ разноски, която молба е оставена без уважение.
На 17.06.2020 г. взискателят посочил банкови сметки за
превеждане на сумите по изпълнителния лист и по изпълнителното производство.
При така
изложените фактически данни Градският съд достига до следните правни изводи:
Подадената жалба попада в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК,
изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт
на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, предвид
следното:
По възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя:
Разпоредбите на чл. 10 т. 1 и т 3 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда,
че за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 100
лв. и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот –
1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота.
От
представения договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и
адвоката му, се установява, че същият е с предмет образуване, процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното производство с предмет
въвод на недвижимия имот, за което е платено възнаграждение в размер на 1930 лв.
Единственото
процесуално действие във връзка с предмета на изпълнителното производство е
отправянето на покана за доброволно изпълнение, като длъжникът е изпълнил
задължението си доброволно в срока за доброволно изпълнение.
Следователно
на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10
т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., в размер на 100 лв., за образуване на
изпълнително производство.
Възнаграждение
за процесуално представителство и защита по изпълнителното производство не му
се следва, поради което в тази му част постановлението на ЧСИ следва да бъде
отменено.
По възражението за недължимост на таксите
по ТТРЗЧСИ:
Видно
от молбата за образуване на изпълнително производство, кредиторът е поискал
образуване на такова единствено във връзка с въвода във владение на недвижимия
имот, предмет на изпълнителния лист. Не се съдържа никакво искане за събиране
на парични вземания, представляващи присъдени с изпълнителния лист разноски,
поради което не може да се приеме, че съдебният изпълнител е бил сезиран с
такова искане. Не е посочен изпълнителен способ за събиране на парични вземания
и не е възложено на ЧСИ да предприема изпълнителни действия. Поради тези
съображения проучване имущественото състояние на длъжника не е било необходимо,
а наложените запори върху вземанията в банковите му сметки е лишено от
основание като преждевременно, още повече, че таксите за тези процесуални
действия би следвало да бъдат събрани авансово от взискателя. В този случай на
ЧСИ се дължи таксата по т. 1 от ТТРЗЧИ в размер на 24 лв. с ДДС. При положение,
че единственият предмет на изпълнителното производство е въвод във владение, не
се изисква проучване имущественото състояние на длъжника, поради което не дължи
таксата по т. 3 от Тарифата. Таксата по т. 5 е дължима за изпращането на
поканата за доброволно изпълнение. При положение, че въводът във владение не
изисква налагане на запори, то таксите по т. 9 са недължими към момента на
изготвяне на постановлението от 19.05.2020 г. Ако взискателят надлежно сезира
ЧСИ за събиране на сумите по изпълнителния лист с молба, която отговаря на
изискванията на чл. 426 ал. 2 от ГПК, то би могъл да пристъпи към
законосъобразно налагане на запори и събиране на парични вземания, съответно би
настъпило основание за дължимост на таксите, предвидени в ТТРЗЧСИ, които се
начисляват при принудително изпълнение на парични вземания на взискателя. Подадената
в последствие молба за превеждане на събраните от ЧСИ суми по изпълнителния
лист по сметка на взискателя е ирелевантна, тъй като до този момент той не е
сезирал съдебния изпълнител надлежно и не му е възлагал събирането на тези
суми. Не се дължи и сумата, която ЧСИ е определил като такса по т. 22 от
Тарифата, тъй като длъжникът е изпълнил доброволно задължението си. Настоящият
съдебен състав не приема прилагането по аналогия на разпоредбата на т. 26 от
Тарифата относно дължимостта на пропорционалната такса независимо от
доброволното изпълнение след изпълнителното производство, тъй като от една
страна, самият текст на т. 26 предвижда начисляване на такса за изпълнение на
парично вземане, върху събраната сума, каквото принудително изпълнение не е
било надлежно въведено от взискателя. От своя страна, чл. 22 от Тарифата
предвижда начисляване на таксата при въвеждане на взискателя във владение,
каквото не е извършено. Формалното изготвяне на протокол за въвод във владение
не представлява необходимо изпълнително действие, след като длъжникът вече е
изпълнил доброволно задължението си.
Разпоредбата
на т. 26 от ТТРЗЧСИ предвижда начисляване на пропорционална такса върху
изпълнението върху парично вземане, каквото изпълнителното производство до
настоящия момент няма за предмет и в процесния случай следва да бъде изчислена
единствено върху размера от 100 лв. за адвокатско възнаграждение на взискателя.
В сумата, върху която ЧСИ начислява пропорционалната такса следва да бъдат
изключени начислените обикновени такси по правилото на заб. 4 към т. 26, тъй
като в този случай се начислява такса върху таксите.
Предвид
всички изложени съображения, настоящият съдебен състав намира за основателна
жалбата на длъжника.
Водим
от горното и на основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
постановление, изх. № 3893/ 19.05.2020 г. по изп. д. №
20207880400218 по описа на ЧСИ М. К.с район на действие СГС, вписан под № 788 в
КЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА,
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, дължимите на взискателя И.Г.А. от гр. София,
ж. к. „********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лв.
ПОСТАНОВЯВА
дължимост от длъжника „А.**“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********,
следните такси по ТТРЗЧСИ:
По т. 1 – 24 лв. с ДДС;
По т. 5 – 24 лв. с ДДС;
По т. 26 – 12 лв. с ДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.