№ 56
гр. Ямбол, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500005 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, у.*********, чрез пълномощник -
адв.В.К. от АК-Ямбол против Решение №355/12.11.2021 г., постановено по гр.д.№941/2021
г. по описа на РСЯмбол, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника искове с
правна квалификация чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД за осъждане на въззиваемата
страна "Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ Клиник"
ЕАД гр. София ЕИК ********* да му заплати сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие некачествено осъществена на
13.11.2019 г. от др Г.Г. медицинска процедура-вазектомия ,както и сумата от 8 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на същата процедура,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането -13.11.2019 г. до окончателното
изплащане. Жалбоподателят чрез пълномощника си оспорва първоинстанционното съдебно
решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост на правните изводи. Аргументира възражение за
неправилност на обусловилия изхода на делото фактически извод за недоказаност на
правопораждащия фактически състав на непозволеното увреждане, лимитиран в чл.45 ЗЗД, с
изложение на доводи относно опорочената съдебна процесуална дейност и за съществени
пропуски в дължимия обективен прочит на събраната доказателствена съвкупност. Релевира
допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение с приемането в с.з. на
02.11.2021 г. на представен от ответника фиш за хистологично изследване от 24.11.2019 г. в
разрез с императивно предписаните в чл.133, чл.147 и чл.266 ГПК преклузивни срокове.
Твърди се, че посоченият процесуален порок в развитието си с оглед съдържанието на
приетия документ е предпоставил промяна на заявената в с.з. позиция на изготвилото СМЕ
вещо лице, и незаконосъобразно е залегнал във формираните съдебни изводи в аспекта на
доказване на поведение, съобразено с медицинските стандарти, у извършилия вазектомията
лекар. Маркирани са конкретно възпроизведени от констативно-съобразителната част на
проведената СМЕ установявания по съдържанието на предоставените за изследване
доказателствени материали, в контекста на които въззивникът поддържа
1
собствена,несъвпадаща с позицията на ЯРС доказателствена оценка: закрепените в
Оперативен протокол №795/13.11.2019 г. приложени два вида взаимоизключващи се
анестезии при липса на вписване на участвал анестезиолог, според жалбоподателя
изключват информативността и достоверната значимост на протокола досежно вида на
приложената анестезия; неяснота на база издадената медицинска документация в т.ч. в
Епикриза от 13.11.2019 г. и декларация за информирано съгласие на пациента относно
приложения метод на медицинска интервецния - класическа вазектомия или вазектомия на
катинар; неизпълнение на задължението на лекаря оператор за провеждане на хистологично
изследване, потвърждаващо прекъсване на семепроводите на пациента, както и невписване
на резултатите от хистологията в епикризата; неизпълнение на задължението на лекаря при
проведени контролни прегледи на 10.02.2020 г. и на 13.08.2020 г. да изготви амбулаторен
лист, отразяващ действителния статус на пациента след манипулацията; неизпълнение на
задължението на провелия прегледите лекар след анализ на назначените от същите дати
спермограми на пациента същият да бъде пълноценно осведомен за резултатите и
ефективността на оперативната интервенция. Изброените в жалбата медицински пропуски,
подложени на съпоставително обсъждане с отделни страни от констатациите в изслушаната
СМЕ, според въззивника осъществяват елементите на деликтната отговорност по см. на
чл.45 ЗЗД спрямо извършилия операцията лекар. В жалбата се акцентира върху обективните
проявления на настъпилите вреди в нематериалната сфера на въззивника в обсега на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, свеждащи се в настъпило състояние
на бременност на съпругата на въззивника, вследствие некачествено проведената, в
отклонение от медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика
вазектомия, разрив в брачните отношения и съпружеско отчуждение. Твърдените
усложнения в брачната връзка според жалбоподателя намират несъмнена доказателствена
опора и са в пряка каузална корелация с бездействието на лекаря по отношение
задължението му за уведомяване на пациента относно действителните резултати от
проведените на 10.02.2020 г. и 31.08.2020 г. спермограми. Пледира ЯОС в пределите на
решаващата си компетентност да ревизира и отмени изцяло първоинстанционното решение,
като вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Направено е искане
за присъждане на извършени съдебно-деловодни разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззиваемата страна
"Диагностичноконсултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ Клиник" ЕАД гр.
София, представлявано от М.С., чрез процесуалния представител -адв. Ц.М. от САК, в което
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, а атакуваното съдебно
решение е преценено като валидно, допустимо и правилно. Изложена е пространна позиция,
отговаряща последователно на всяко от релевираните с въззивната жалба възражения. На
отправената в жалбата критика за допуснато съществено процесуално нарушение на
съдебния орган, приел в о.с.з. фиш за хистологично изследване на пациента от 24.11.2019 г.,
противопоставя съображения, изхождащи от обективираното процесуално поведение на
насрещната страна, която след запознаване с представения фиш е изразила съгласието си за
приобщаването му към подлежащата на съдебна оценка доказателствена съвкупност. По арг.
на чл.193, ал.1 ГПК се позовава на преклудираната процесуална възможност на въззивника
да оспори фиша, предвид което счита, че е в кръга на процесуалните правомощия на
първостепенния съд да приеме документа и да конструира фактическите си изводи въз
основа на експертната оценка на съдържимите се в него обстоятелства на вещото лице. По
отношение на упрека относно едновременно фигуриращо в Оперативния протокол
отбелязване на две несъвместими видове анестезия се противопоставя довод за наличието на
техническа грешка, предвид становището на вещото лице в самата СМЕ и в обясненията му
в проведеното на 02.11.2021 г. с.з. Относно възражението за липса на конкретизация на
точния вид вазектомия в относимата медицинска документация, в т.ч. в общо заявено
информирано съгласие за извършване на вазектомия от страна на пациента, се поддържа, че
въззивникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи неосъществяване на
очаквания и съгласуван с д-р Г. конкретен вид оперативна интервенция. Твърди се, че
първостепенният съд е извършил цялостна проверка и старателна преценка на относимата
доказателствена маса, като проследимия през мотивите му процес на формиране на
вътрешното убеждение отразява съблюдаването на стриктно очертания от процесуалните
норми и правилата за разпределение на доказателствената тежест път. В този контекст като
2
правилен и съобразен с изискванията на чл.172 ГПК е окачествен подходът на ЯРС, с който
са оценени като недостоверни показанията на съпругата на въззивника, и е формирано
доказателствено заключение за неуспешно изпълнение възложената на въззивника тежест да
установи твърденията си, че при проведени контролни прегледи е получил уверенията на д-р
Г., че вазектомията е успешна и ефективно би предотвратила същият да има деца. На тази
основа се мотивира позиция за недоказаност на елементите от фактическия състав на
обезпечително-гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД на въззиваемото дружество, с оглед
недоказаност на нейната материална предпоставка - деликтна отговорност по см. на чл.45,
ал.1 ЗЗД на извършилия медицинската интервенция д-р Г.. В рамките на формулираните
контрааргументи срещу претенцията за претъпрени неимуществени вреди въззиваемата
страна отрича наличието на доказана пряка причинно-следствена връзка между поведението
на лекаря и твърдяното засягане на нематериални блага на въззивника. Откроява несъгласие
с необоснованата продължителност на периода, за който се претендират вредите и
окачествява като неправомерно поведението на въззивника, който е бил длъжен по
собствена инициатива да проследи статуса си чрез нова спермограма и да неутрализира
настъпването на негативни последици в нематериалната си сфера. По същество настоява
въззивният съд да потвърди проверяваното съдебно решение.
В о.с.з. въззивникът чрез пълномощника си адв.К. поддържа въззивната жалба с
формулирана към съда претенция за отмяна на първоинстанционното решение поради
материалноправна незаконосъобразност и допуснати съдопроизводствени нарушения,
свързани с неправилно прилагане на нормите, уреждащи процесуалните преклузии. По
същество мотивира искане за присъждане на имуществени вреди в размер на 1500 лв. и
неимуществени вреди, в размер определен от съда по справедливост, съпътствано с искане
за присъждане на съдебно –деловодни разноски съгл. представен списък по чл 80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника й адв. Ц.М. излага съображения, обусловени от
подробно развитите аргументи в жалбата, в насока за потвърждаване на
първоинстанционното решение поради законосъобразно формирана преценка на ЯРС за
неосъществяване на материалноправните предпоставки на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД в процесния
случая. Заявява отсъствие на претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство.
След внимателен преглед и индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателства,
като взе предвид фактическите твърдения и възражения на страните, съдът достигна до
следните фактически констатации:
Като безспорни и пред настоящата инстанция се открояват следните обстоятелства: на
13.11.2019 г. на ищеца-въззивник Д.К. е извършена хирургическа интервенция „вазектомия“
в Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център Хил клиник“ ЕАД
гр.София от д-р Г.Г. /уролог/; лекарят оператор е бил в трудовоправна договорна връзка с
клиниката ответник, съгл. Трудов договор от 01.07.2009 г.; въззивникът е заплатил на
въззиваемото дружество сумата от 1500 лв. за предоставената медицинска услуга; съгласно
удостоверение за раждане №0402/06.11.2020 Г. на Общ.Ямбол детето А.Д.К. произхожда от
бащата Д.К.К., въззивник по делото.
Приложен е комплект от медицинска документация, относима към проведеното хирургично
лечение: 1. В Оперативен протокол №795/13.11.2019 г. , в който е записано, че „в условията
на локална анестезия се направи ляв скротален разрез, верифицира се дуктус деференс /.../.
Взе се 1 см от дължината му за хистология и двата края се лигираха.Повтори се същата
процедура и от дясно.“ В реквизита анестезия е посочена разновидност „спинална“;
2.изследване за определяне на кръвна група към 13.11.2019 г. на Д. К. К.; 3 протокол за
състояние след операцията; 4. Предоперативна епикриза, в която е вписано желанието на
пациента за извършване медицинска интервенция „Вазектомия“; 4. Декларация за
информирано съгласие, подписана от лекаря оператор д-р Г.Г. и пациента Д.К. за
провеждането на медицинска процедура „вазектомия“ ;5. Декларация за информирано
съгласие относно диагностично-терапевтични процедури, подписана от д-р Г. и пациента
Д.К., в което на пациента се предоставя информация за провеждане на лечение
„вазектомия“, вкл. за възможните последици от хирургичното лечение, сред които
вероятност при диагностично-терапевтичните /вкл.хирургически процедури/ да се получат
усложнения, липсата на пълни гаранции за резултата от лечението ; 6. Амбулаторна карта
3
№32827 на Д. К. К.; 7. Епикриза ИЗ №32827/76064, в която е отбелязана препоръка за
„контролна спермограма след 3 месеца“.; 8 резултат от спермален анализ от 10.02.2020 г..
спермален анализ от 13.08.2020 г., спермален анализ от 09.11.2020 г.
Въз основа на изброената медицинска документация и извършен преглед на въззивника по
делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, която е кредитирана от съда като
обективираща научно обосновани отговори в обхвата на поставените задачи. Вещото лице
констатира, че от оперативния протокол не става ясно какъв вид вазектомия-
конвенционална или без скалпел е била приложена. Изтъква несъответствие между
описателната част на протокола, в която е записано приложението на локална анестезия и
отразената разновидност в реквизит “ анестезия“- „спинална анестезия“, която предполага
убождане в гърба между прешлените на пациента, и обездвижване на долната част на
тялото, каквато пациентът отрича да му е прилагана. Отбелязан е пропускът за вписване
името на анестезиолога, което е неотменима част от оперативния протокол. Експертът е
акцентирал върху липсващите в обсъдимата документация фишове за хистопатологично
изследване за ляв и десен семепровод, които са същинската доказателствена основа за
обстоятелството, че е било реално извършено прекъсване на семепроводите, и очертава
като неизпълнено задължителното изискване за вписване в епикризата на резултатите от
хистопатологичното изследване. В експертното изследване при проследяване на резултатите
от спермограми от 10.02.2020 г., 13.08.2020 г., извършени в ответната клиника, както и със
спермограма от 09.11.2020 г. на въззивника е заложена констатацията за наличие на
сперматозоиди с „терозооспермия“, впоследствие и с „астенозооспермия“, както и че с
напредване на времето от момента на хирургичната процедура показателите на
спермограмата се подобряват, като не би следвало да има изобщо сперматозоиди в еякулата.
В заключението се възпроизвеждат данни, снети от самия въззивник в хода на прегледа при
вещото лице в насока, че е спазил предписанията на хирурга за тримесечения период след
интервенцията, като е извършил спермограми и е провел контролен преглед на 10.02.2020 г.,
впоследствие разговор по телефона на 13.08.2020 г. с д-р Г., който е дал уверение на
пациента, че вече не е в състояние да има деца. В генерален план вещото лице конкретизира,
че вазектомията без скалпел не е със 100% гарантиран ефект. Според него дори при
безукорно оперативно изпълнение съществува възможност за реканализация , като
сперматозоидите успяват да намерят път през блокираните краища на семепровода, като
процентното изражение на тази вероятност е 0,2%. Обсъдено е и съотношението на
възможността за реканализация във времето – през първите 2-3 месеца след операцията
„вазектомия без скалпел“ варира с честота 1/500, а на по-късен етап /1-4500/.
В о.с.з., проведено на 02.11.2021 г. вещото лице конкретизира изводите в СМЕ, като посочва
че в контранаправление на отразения в оперативния протокол извършен "ляв скротален
разрез" на въззивника, т.е. на документираното провеждане на кръвна операция, при
прегледа на пациента на са установени находки на белези от разреза. Уточнява, че идеята на
операцията е да няма никакви сперматозоиди в еякулата при спермограмата, което не
отговаря на факта, че в първите контролно направени спермограми, три месеца след
операцията, на 10.02.2020 г. се съдържат 67 милиона сперматозоиди при норма над 39, като
прогресивно подвижни са 33%.Наличието на сперматозоиди при спазване на изискванията,
след три месеца е индикация, че нещо не е наред. Посочва, че във втората спермограма от
13.08.2020 г., проведена в Хил Клиник се установява количество от 52 милиона в еякулата
при норма над 39 милиона. В спермално изследване от 09.11.2020 г., проведено в
лаборатория "Рамус" е налице състояние на астенозооспермия, при което количеството на
подвижните сперматозоиди в еякулата е значително намалено, но сперматозоидите с
нормална морфология са 70 %,докато на първата спермограма са били 2 %. Вещото лице
акцентира, че ако вазектомията е извършена качествено, не трябва след три месеца да има
никакви сперматозоиди. Очертава, че е допустимо получаването на реканализация в много
малък брой случаи, като при вазектомия без скалпел, обикновено в първите 2-3 месеца след
операцията, с честота 1/4500. Посочва още, че от Хил Клиник, след като са се запознали с
първата спермограма /10.02.2020 г./ е трябвало да уведомят пациента, че нещо не е наред и
че би трябвало да се повтори вазектомията. На въпрос относно съблюдаването на
критериите по медицински стандарт вещото лице е маркирало и несъответствието в
приложения вид анестезия, като в оперативния протокол е записано локална анестезия , а
същевременно е отразена "спинална упойка", липсва и името на анестезиолога в
4
оперативния протокол, като е възможно да се касае за технически пропуск. Посочено е, че
няма изготвена документация, изрично конкретизираща вида на приложено оперативно
лечение, като в т.см. попълнените документи за информирано съгласие не внасят яснота,
дали се касае за операция "класическа вазектомия" или "вазектомия на катинар". След
представен в с.з. от клиниката ответник фиш от хистологично изследване от 24.11.2019 г.,
предявен на вещото лице, същото е констатирало, че този документ прави целият протокол
правилен, операцията е извършена по правилата, но не може да каже, какъв е бил методът на
извършването й
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. К., съпруга на въззивника,
която заявява че след операцията на 13.11.2019 г. със съпруга си спазвали медицинските
указания, в продължение на 3 месеца половите контакти да бъдат с предпазни мерки ,за да
се изчистят каналите и след това да се извърши контролен преглед. Излага опосредствано
възприети фактически подробности, разказани от съпруга й относно проведен контролен
преглед на 10-11.02.2020 г. след назначена спермограма, в рамките на който съпругът й
получил уверенията на лекаря за ефективността на операцията. Посочва, че на 01.04.2020 г.
установила, че е бременна, като по преценка на проследяващия лекар бременността
датирала от 22-24 февруари. Пресъздава обстоятелства от емоционално-негативния спектър
в по-нататъшното развитие на отношенията й с въззивника, който реагирал остро на
новината за бременността й, подложил под съмнение вероятността да е биологичен баща на
детето, инспирирал скандали и обвинения в изневяра, като последвала фактическа раздяла
за известен период. Заявява, че поддържали отношения само по повод грижите за децата,
които били напрегнати и обтегнати, като едва през м.август 2020 г . свидетелката го убедила
да повтори спермалното изследване в Хил Клиник. Уточнява, че отново не е присъствала на
консултацията с д-р Г., но по думите на съпруга й, лекарят отново го уверил в успешния
резултат от вазектомията и невъзможността повече да има деца. Спермалното изследване от
13.08.2020 г. било прегледано и от личния лекар на въззивника, д-р В., който обяснил на
Д.К., че анализът на изследването ясно показва, че той все още може да има деца. При
последното посещение на въззивника при д-р Г. последният окачествил състоянието му като
медицинско чудо и му предложил да повторят интервенцията за сметка на пациента.
На база така установените фактически положения и при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила, предписани в разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно
легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора
пред ЯРС и съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Съгласно процесуалната регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва проверка на
правилността на атакуваното решение в контекста на формулираните в жалбата оплаквания,
а в пределите на служебните контролни правомощия на въззивната инстанция попадат
валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и
съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.
В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно,
допустимо, а разгледано по същество, намира същото за частично неправилно при следните
аргументи:
Прегледът на очертания с исковата молба петитум предопределя изводът, че РС-Ямбол
законосъобразно е индивидуализирал материалноправната квалификация на иска по чл.49
вр. чл.45 ЗЗД. Нормативно -оценъчните съждения на първата инстанция, квалифициращи
претенцията за обезщетение на вреди, причинени от виновно поведение на лекар при и по
повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ и др. медицински дейности по
Закона за здравето по чл.49 ЗЗД са прецизни и законосъобразни. Посочената разпоредба
установява сложният фактически състав на обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя на определена работа, в случаите, когато натоварените с осъществяването й
изпълнители -физически лица са извършили деликт /противоправно деяние/, което се намира
в причинно-следствена зависимост с конкретно настъпила вреда. В случая формулираният
пред първата инстанция петитум на иска обхваща материалноправна претенция за
5
присъждане на обезщетение за имуществени вреди -сумата от 1500 лв., представляваща
стойността на некачествено извършена манипулация, както и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8 500 лв. за претърпени болки и страдания.
В Постановление № 7 от 29.XII.1958 г. синтезно са указани обезпечително-гаранционните
белези на отговорността по чл.49 ЗЗД- за чужди виновни противоправни действия и т.к. тя
не произтича от вината на възложилия работата не подлежи на разискване въпросът за
презумптивната виновност и нейното опровергаване. Очертани са елементите на сложния
правопораждащ фактически състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, сред които 1. Вреди,
причинени на пострадалия (ищеца); 2. Вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл.49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; 3. Вредите са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4. Работникът да има вина за
причинените вреди. В т.2 на Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС е посочено, че
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се
предполага до доказване на противното.
При установената доказателствена основа районният съд е мотивирал вътрешното си
убеждение за недоказаност твърденията на въззивника- ищец, че действително са му били
проведени контролни прегледи от д-р Г. на 12.02.2020 г. и 13.08.2020 г., при които е получил
заключение от д-р Г., че вазектомията е успешна и повече не може да има деца. Позовал се е
на отсъствието на документална обоснованост за действителното провеждане на тези
прегледи и изолираността на единствения гласен доказателствен източник /показанията на
съпругата на въззивника/. Тези показания съдът е обособил като ненадеждна
доказателствена основа при условията на чл.172 ГПК,а и поради спецификата на техния
доказателствен интензитет, достоверност и информативност, т.к. същите пресъздават
непреки, опосредствени възприятия, от разказите на въззивника.
Според настящия състав в случая не е формирана законосъобразна доказателствена
преценка в синхрон с принципните изисквания, установени в разпоредбите на чл.12, чл.202
и чл.236, ал.2 ГПК. Във фокуса на обсъждането си първостепенният съд не е поставил
всички релевантни към елементите на отговорността по чл.49 ЗЗД експертни изводи в СМЕ,
не е извършена съпоставка или поне обикновено сравнение и оценка на взаимовръзката им с
останалите доказателства по делото, а е направено избирателно позоваване на отделни
констатации и изводи на вещото лице при игнорирането на други, което като закономерна
своя последица е довело до необоснованост на правните изводи по въпроса, дали в случая е
допуснато медицинско действие или бездействие с противоправно съдържание и настъпили
ли са вследствие на него вреди за ищеца. Не е извършена обстойно аргументирана правна
оценка във всички аспекти на чл.80, ал.1 Закона за здравето, според който качеството на
медицинската дейност се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1
от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина. Правната уредба, съдържаща се в нормата на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ
прокламира гарантиране съответствието на дейността на лечебните заведения и на
медицинските и други специалисти, които работят в тях, с медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. В
Решение № 77/30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016 г., IV г. о., ГК, е посочено, че
когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност, той дължи комплексно обсъждане и формиране на безпротиворечиви и
категорични изводи, не само на база доказателствата за фактите относно извършените
действия/бездействия и допуснатите пропуски от медицинските специалисти, но и оценка
за съответствието им с дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да
установи и обсъди характера на всяко нарушение на утвърдените медицински стандарти и
правилата за добрите медицински практики. Както в заключението на СМЕ, така и при
изслушването й, проведено в о.с.з. на 02.11.2021 г. вещото лице е констатирало
несъответствия с правилата на добрата медицинска практика и установените стандарти при
изготвяне на медицинската документация от страна на хирурга в "Хил Клиник". Посочило е,
че на база събраните данни от непосредствения преглед на пациента- ищец не се
установяват белези от отразения в оперативния протокол способ на интервериране чрез
6
извършване "ляв скротален разрез" , като изминалия времеви период до провеждане на
прегледа не е достатъчен за заличаване на белези с подобен характер. Посочило е, че от така
изготвения оперативен протокол, епикризата и подписаната декларация за информирано
съгласие е генерирана неяснота и дезинформираност относно извършения спрямо пациента
вид на хирургическо лечение, дали се касае за "класическа" вазектомия или "вазектомия на
катинар". В този см. сред прокламираните в чл.86, ал.1, т.8 ЗЗ права на пациента,
съществено място заема правото на пациента да бъде информиран за състоянието си, за
възможните усложнения, за методите на лечение, включително и иновативни, и
алтернативни, а изводът на съда за противоправно поведение не се повлиява от
обстоятелството, че част от изброените действия не са били задължителни / в процесната
хипотеза неточности и неясноти в изготвяне на медицинската документация /(така в
Решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г., III г. о., ГК)/. Казаното има
значение не само в аспекта на нарушението на правото на информираност на пациента, а на
влиянието на индивидуалните, имплицитно следващи от тази информацията обстоятелства
върху решението и избора на пациента, доколкото вещото лице и в СМЕ, и в о.с.з. е
откроило разлики в ефективността на двете оперативни форми на интервенцията
"вазектомия". На стр.88 и стр.89 от СМЕ е посочено, че вазектомията без скалпел е
изключително ефективна в 99, 85% до 99,9 %, което се дължи на използван от мъжа
"резервен контрол на раждаемостта, докато лекаря не се убеди, че в спермата му не са
останали сперматозоиди ", и че специално внимание изисква факта, че "вазектомията без
скалпел не е 100% гарантирана за ефективна. Дори когато процедурата се извърши
перфектно, може да възникне възможност за реканализация. " Следователно,
констатираното несъответствие с правилата на медицинските стандарти при изготвяне на
медициската документация не само създава неяснота относно вида на действително
проведеното хирургично лечение. Допуснатото нарушение е обусловило засягане на правото
на информираност и непълнота на получените от пациента разяснения преди операцията,
което от своя страна е ощетило и стеснило обхвата на декларирания в т.5 от Декларация за
информирано съгласие относно диагностично-терапевтични процедури, спектър на
получени познания относно липсата на пълни гаранции за резултата от лечението, с оглед
различната степен на ефективност при двете разновидности на оперативния подход. В този
контекст несъстоятелно е бланкетно мотивираното възражение на въззиваемата страна,
изхождащо от т.11 на Декларация за информирано съгласие, според която пациентът е
декларирал, че е получил достатъчно информация за предоставяне на съгласието си за
използване на посочените процедури.
Предвид тези изводи на вещото лице за допуснати нарушения на критериите на
медицинския стандарт, които намират обективно потвърждение при прегледа на
медицинската документация, настоящият състав оценява като противоречиво и по тази
причина не кредитира заявеното от него впоследствие, при предявяването на фиша от
хистопатологично изследване от 24.11.2019 г. , че оперативният протокол е правилен и
операцията е извършена по правилата. С оглед липсата на надлежно отразяване в
медицинската документация /оперативен протокол и епикриза/, в т.ч. в Декларацията за
информирано съгласие за оперативно лечение и Декларация за информирано съгласие
относно диагностично-терапевтични дейности, подписана от пациента, на конкретизация
относно вида на интервенцията, въззивната инстанция не би могла априори да приеме, че е
осъществен тип на хирургично лечение "вазектомия без скалпел". В тази връзка и в отговора
на жалбата и в контролираното решение е неправилно изведено едно предположение за
качественото изпълнение на операцията, а вероятностните изводи, с които то се
характеризира произтичат от липсата на годни и сигурни доказателства. Въз основа на това
предположение не може да бъде генерализирано крайното заключение, че изобщо се касае за
операция "вазектомия на катинар", която е качествено и безукорно осъществена, а
пациентът-въззивник попада в лимитираните 0,2 % редки случаи на реканализация, които се
срещат конкретно при този тип манипулация, в каквато насока са и формулираните в
отговора на въззивната жалба защитни съображения.
Относно ненадлежното изготвяне на медицинската документация още веднъж следва да се
отбележи и неколкократно очертаното от вещото лице противоречие в записа на самия
оперативен протокол., като в описателната му част е посочено приложението на локална
анестезия , а същевременно в полето "анестезия" е отразена "спинална упойка", като не е
7
вписано и името на анестезиолога в оперативния протокол.
В Решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., ГК е разяснено, че
"Предмет на договорното задължение може да бъде и извършването на определени действия
(напр. провеждане на лечение), ако те бъдат извършени надлежно, длъжникът не отговаря, в
случай че не бъде постигнат целеният резултат. При деликта когато едно лице действа и от
това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно,
като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват
вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да
извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не
отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат." Следва да се
приеме, че излекуването на пациента, в случая ефективността на хирургичната интервенция
"вазектомия", в 0,2% от случаите не е постижим и задължителен резултат, но лекарят на
първо място дължи надлежно поведение, отговарящо на правилата на лекарската професия и
лечебната дейност. Вещото лице, както в експертизата, така и на непосредствено
поставените му въпроси в с.з. еднозначно е откроило дефицит в резултатността на
интервенцията, като е посочило, че идеята на операцията е да няма никакви сперматозоиди в
еякулата, а тяхното наличие според контролната спермограма от 10.02.2020 г. на пациента-
въззивник, в която се установяват 67 млн. при норма 39 млн. или 33 % прогресивно
подвижни сперматозоиди , "е индикация, че нещо не е наред." На стр. 135 от делото,
експертът е конкретизирал изрично, че ако вазектомията е извършена качествено, не би
трябвало след три месеца да има никакви сперматозоиди, констатация придружена със
съпътстващия коментар на прогресиращото съдържание на сперматозоиди в последващите
спермални анализи на въззивника. На тази плоскост и предвид изтъкнатите от вещото лице
аргументи, че медицинските специалисти от "Хил Клиник" след като са се запознали с
първата спермограма /10.02.2020 г./ е трябвало да уведомят пациента и да повторят
вазектомията, е следвало да бъде проведено задълбочено доказателствено обсъждане
относно поведението на лекаря оператор, в периода след изтичане на 3 месеца от
оперативното лечение. Приобщената доказателствена база е достатъчна, за да бъде
формулиран според позицията на настоящия състав качествено различен отговор на
централния за спора правен въпрос, дали е налице неизпълнение на професионални
задължения на лекар при извършване на изследвания, консултации, лечение и др.
медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с медицинските стандарти, регламентирани по реда на чл.6,
ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ,
регламентирани в чл.81, ал.2, т.1 и чл.86, ал. 1, т.3 ЗЗ, в резултат на което е причинено
увреждане. В Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК са
въведени принципни постановки относно дефинитивните рамки на понятието причинна
връзка като елемент от правопораждащия фактически състав на отговорността по чл.45
ЗЗД. "Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването
на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента.
Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже.В хипотезата на чл.45
ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той следва по пътя на пълно главно
доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/
свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и
да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието." Относими са и
теоретично-правните постановки за еквивалентността на причинната връзка, според която
проверката, дали деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, е възможна
тогава, когато при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.
е., ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи. Причинният процес се
обсъжда в обсега на неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. Според
теорията на адекватността, деянието не е причина, ако е напълно негодно да предизвика
настъпилия резултат. Конструираният в съдебната практика механизъм за изследване
наличието на противоправно поведение и причинната връзка - като предпоставки за
уважаване на иска с правно основание чл.45 ЗЗД - изисква съвкупна преценка на всички
ангажирани доказателства по делото, съобразяване на всички факти, при отчитане на
8
връзките между тях, съобразно дадените от експертизата отговори, на базата на опитните
правила и логиката/вж. Решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/09 г. на III г. о./
В случая, на база спермалните анализи на ищеца въззивник от 10.02.2020 г., от 13.08.2020 г.,
извършени при въззиваемата страна "Хил Клиник" и резултата от 09.11.2020 г.,изготвен в
лаборатория "Рамус" , както и въз основа на останалата относима медицинска документация,
в т.ч. приетият в о.с.з фиш за хистопатологично изследване от 24.11.2019 г., вещото лице е
дало заключение за неефективност на хирургичната процедура,и обусловените от тази
неефективност необходимост от съпътстващо проследяване и лекарски контрол, в т.ч.
повторение на оперативното въздействие. Възражението на въззиваемата страна за
недопустимост да се кредитират показанията на лице от семейното обкръжение на ищеца-
въззивник и еднородните с тях съдебни разсъждения на ЯРС, настоящият състав намира за
неправилни, поради неизпълнение на указанието в чл.172 ГПК за подлагането им на
контролна преценка с оглед на всички други данни по делото, на фона на които да се
прецени влиянието на фактора "заинтересованост". Въззивният съд не се наема да оспорва
законодателната техника за разпределение на доказателствената тежест, заложена в
правилото на чл.154 ГПК, съгл. което в контекста на делото в тежест на ищеца е да проведе
доказване относно противоправното поведение /действие/бездействие/ на изпълнителя на
медицинската интервенция, чийто възложител е ответната клиника, настъпилия вредоносен
резултат и причинно -следствената връзка. В случая обаче, в доказателствения прочит на
прървоинстанционния съд е игнорирана наличната по делото стройна система от косвени
доказателства, които изграждат единна и непрекъсваема логическа верига от факти,
съответстващи на фактическите твърдения в исковата молба относно конкретни деликтни
бездействия от страна на д-р Г., които са необходимо условие и каузална причина за
настъпване на вредите и са в пряка причинна връзка с вредоносния за ищеца резултат –
болки, страдания, разстройство на семейните отношения, както и претърпени имуществени
вреди в размер на 1500 лв. Фактическото изложение в исковата молба, съдържащо
изброяване на медицинските указания на д-р Г. към ищеца в продължение на 3 м. след
операцията - да се въздържа от необезопасени полови контакти, след изтичане на който
период да направи контролна спермограма и контролен преглед, съответства на отразеното
в епикризата и разясненията на вещото лице, за дължимо и адекватно постоперативно
поведение,чиято цел е в рамките на "20-30 контролирани семеизправания да се изчистят
напълно сперматозоидите, останали в каналите." На следващо място, в съответствие с
дадените указания, липсва спор по делото, че спермалните анализи от 10.02.2020 г. /три
месеца след провеждане на вазектомията/ и от 13.08.2020 г. са проведени именно във
въззиваемата клиника "Хил Клиник". Според въззивната инстанция, преценени по своята
структура и съдържание, показанията на св. С.К., пресъздават достоверно съществените
моменти от картината на събитията, относими към факта на извършените от д-р Г.
контролни прегледи на въззивника на 10.02.2020 г. и обаждане по телефона на 13.08.2020 г.
на пациента след запознаване със спермалните изследвания, както и съпътстващите от
страна на лекаря уверения за успешността на хирургичната процедура. Следва да се посочи,
че показанията на свидетелката относно провеждането на оперативно лечение,
лабораторните изследвания, контролни прегледи при д-р Г. не се опровергават, а са в
съответствие с останалите писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, поради което неправилно районният съд е отказал да ги кредитира. Съобразно
принципа на адекватните очаквания, при наличие на здравословен проблем, във връзка с
който пациент се обръща за помощ към специалист в областта на медицината, адекватните
очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с
медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в
нормативните актове права на пациента. В случая при разчитането на контролните
спермални изследвания и прегледите на въззивника са последвали бездействия на д-р Г.Г.
по отношение на задължението му да оцени състоянието на пациента след операцията,
своевременно да го информира за безуспешността на интервенцията, при необходимост да я
повтори, предвид което същите са в противоречие с принципите за достатъчност и качество
на медицинската помощ по чл.81, ал.2 ЗЗ. Предвид изложеното дотук съдът приема, че
съставомерните действия, които ангажират отговорността по чл.49 ЗЗД на въззиваемото
дружество, са изяснени в пълен обем, а дължимата лекарска грижа не е положена. В този
смисъл неоснователни са релевираните в отговора на въззивната жалба възражения за
9
недоказаност на противоправно поведение от страна на служител във въззиваемата клиника,
аргументирана с тезата за спазването на всички правила и медицински стандарти при
изпълнение на възложената медицинска дейност. Твърде полемичен е и характерът на
визираното в обжалваното съдебно решение, и в отговора на въззивната жалба задължение
за провеждане на пълно и главно доказване от ищеца, чрез прилагане на относима
медицинска документация на факта на действителното извършване на контролни прегледи и
тяхното съдържание, доколкото в чл. 86. ал.1, т.13 ЗЗ е въздигнато в основно право на
пациента- правото му на достъп до медицинската документация, свързана със
здравословното му състояние. Предвид особената специфика на възложената медицинска
манипулация, която освен че засяга анатомични органи и физиологични функции,
съставлява въздействие в строго интимната и неприкосновена лична сфера на въззивника, е
трудно обяснимо поставянето на изискване за доказването на прегледите от страна
пациента,още повече на тяхното съдържание чрез показания на свидетели, извън кръга по
чл.172 ГПК.
Посочените до тук пропуски в провеждания лечебен процес по отношение на Д.К., според
въззивния съд съставляват професионална небрежност от страна на работещия във
въззиваемото лечебно заведение лекар. Деликтните бездействия са необходими условия,
обусловили реалната възможност за настъпване на вреди и са в пряка причинна връзка с
вредоносния за въззивника резултат –неимуществени вреди, изразили се в душевно
страдание, отчуждение и напрежение в брачните отношения, трансформиране на семейното
битие, чрез временна фактическа раздяла, както и имуществени вреди в размер на 1500 лв.,
заплатени за хирургичното лечение.
В Решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., ГК е разяснено,
че "Когато вредата е имуществена, ищецът не е длъжен да доказва вида и паричната
равностойност на всяко намаляване на имуществото му и на всяка пропусната възможност
за увеличаването му, а когато вредата е неимуществена той не е длъжен да доказва всяко
свое психично изживяване и всяка своя телесна болка или друго страдание. Когато искът е
установен в своето основание (налице е вреда), но няма достатъчно данни за неговия размер,
съгласно чл.162 ГПК съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на
вещо лице. В тежест на пострадалия е докаже пълно наличието на вреда, но не и в какво
точно се състои вредата." В случая лишено от спор с оглед позициите на страните е
обстоятелството, че за извършената вазектомия въззивникът е заплатил сумата от 1500 лв.,
което е доказано с приложено по делото копие от касов бон, издаден от ДКАРЦ "Хил
Клиник" на 13.11.2019г.
Относно дължимия размер за неимуществени вреди и направеното възражение в
отговора на въззивната жалба, по същество преповтарящо селектирани части от
контролираното съдебно решение, в насока че претенцията за репрарация на неимуществени
вреди е лична, а показанията на съпругата пресъздават индивидуалните й негативни психо-
емоционални преживявания:
По делото не е направено конкретно оспорване на достоверността на изложените
от св.С.К. факти, че информацията за бременността й , установена след период от повече от
3 месеца след операцията на Д.К., е породила нарушение в брачната връзка, необосновани
кавги и обвинения, които са резултирали във фактическа раздяла на съпрузите за известен
времеви период и смущения в нормалната организация на семейните отношения. Що се
касае до възражението срещу продължителността на периода, за който се претендира
обезщетение на неимуществените вреди и съпътстващата го логическа аргументация,
почерпена от становището на в.л., че въззивникът е бил физически годен да си направи нова
спермограма и да се консултира със специалист, същото въвежда проблем, чието третиране
вече е получило отговор в анализа на противоправния характер на бездействията на д-р Г..
Не се касае за неправомерно поведение на въззивника, от което той черпи права, както е
посочено в отговора на въззивната жалба, а за медицински пропуск в постоперативния
лечебен процес, свързан с правилното разчитане на изследванията и надлежно и
своевременно информиране на пациента за ефекта и последиците от вазектомията. В случая
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди цели постигане на морално
удовлетворение - признаване, че действията на деликвента са противоправни, и ангажиране
отговорността на възложителя на работата за причинените вреди, като размерът на
10
паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за
обогатяване./ в т.см. Решение №9/02.02.2018 по дело №1144/2017 на ВКС, ГК, III г.о./
Общественият критерии за "справедливост" по смисъла чл.52 ЗЗД не е абстрактна
категория, а функция на обоснованата и съобразена с единните критерии в ППВС № 4/1968
г. оценка на съвкупността от конкретни обективно съществуващи обстоятелства, изразяващи
увреждането на засегнатите защитими права, които в същността си нямат парична оценка.
Константно използваният в съдебната практика ориентир се извежда от конкретните
обществено-икономически условия към момента на увреждането и обикновената съпоставка
с аналогични случаи. Понятието "справедливост" е еманация на общественото разбиране за
тежестта на увреждането и социалната оценка на засегнатите нематериални ценности. А в
сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.
/Решение №9/02.02.2018 по дело №1144/2017 на ВКС, ГК, III г.о./ При търсено обезщетение
за причинените неимуществени вреди, предметът на спора е лимитиран в рамките на
обичайните негативни преживявания от съответното деяние. В случая не се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за особеностите на установената по
делото фактология, не се твърди настъпването на специфични увреждания на здравето на
въззивника, нито конкретни обстоятелства относно личността на увредения, нарушения в
социалното му битие, авторитет или обществено положение. В предмета на иска са
конкретизирани вреди от неимуществен характер, които нямат трайни и неотстраними
последствия. Претендира се понасянето на вреди с негативно отражение в психиката на
въззивника, който е изпитвал емоционален дискомфорт, напрежение и разочарование,
нарушили нормалното функциониране на брачните му отношения, обусловили решение за
временна фактическа раздяла със съпругата, придружено с напускане на семейното
жилище, което е било от естество да създаде смущения в контактите и съвместното
полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата за период от около 4-5 месеца.
Адекватният и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в този случай
е 2000 лв., като уважаването на иск за неимуществени вреди в по-голям или по-малък
размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните
вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост. Така определените
обезщетения се дължат ведно със законната лихва от датата на деликта - в случая датата
13.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която
исковете по чл.49 ЗЗД срещу ответната клиника са отхвърлени за предявения размер на
сумата от 1 500 лв. за имуществени вреди и до размера на сумата от 2000 лв. за
неимуществени вреди и да се потвърди в частта, с която претенцията за неимуществени
вреди е отхвърлена за разликата до целия предявен размер от 8 500 лв.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски само по отношение на уважената част
на исковите претенции. Следва да се съобрази и че по отношение на направените разноски
за адвокатски хонорар в размер на 830 лв. пред ЯРС ответната страна е заявила възражение
за прекомерност. ЯОС дължи преценка за съотношението на цената на адвокатската защита
и фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с указаното в т.3 на ТР 6/2012
г. ОСГТК ВКС, съдът съобрази, че за процесуалната активност и участие на пълномощника
на ищеца в рамките на първоинстанционното производство е заплатен адвокатски хонорар в
размер на 830 лв., изцяло съобразен с лимитирания минимален праг в чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгл.
цитираната разпоредба в поднормативния източник при материален интерес от 10 000 лв.
минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 830 лв., поради което липсва
нормативен механизъм за допълнително намаляване поради прекомерност на заплатения от
ищеца хонорар на адвоката в размер на 830 лв. Съдебно-деловодните разноски, които
въззивникът-ищец е направил пред първата инстанция съгл. списък по чл.80 ГПК възлизат
на 1639,50 лв. /400 лв. държавна такса, 409, 50 лв. депозит за СМЕ и 830 лв. за заплатен
адвокатски хонорар/ , а за въззивното производство възлизат на сума в размер от 500 лв. /200
лв. държавна така и 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар/. Предвид това на въззивника
следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от размера на предявените искове по
чл.49 вр.чл.45 ЗЗД съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 748, 82 лв.
На въззиваемата страна също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от
11
исковата претенция, но предвид изявлението й, както пред първата, така и пред въззивната
инстанция, че не претендира такива, съдебно-деловодни разноски не следва да й се
присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ГПК, Окръжен съд- Ямбол
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №355/12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 941/2021 г. по описа на
Районен съд- Ямбол, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. К. К., с ЕГН
********** срещу Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център Хил
Клиник" ЕАД- гр.София ЕИК ********* искове по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени вследствие некачествено осъществена на 13.11.2019 г. от д-р
Г.Г. медицинска процедура - вазектомия, имуществени вреди в размер на 1500 лв. и за
неимуществени вреди до размера на сумата 2000 лв.; както и в частта за разноските изцяло.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център Хил
Клиник" ЕАД- гр.София ЕИК ********* да заплати на основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД на Д.
К. К., с ЕГН **********, гр. *****, ул.******* обезщетение за претърпени вследствие
некачествено осъществена на 13.11.2019 г. от д-р Г.Г. медицинска процедура - вазектомия
имуществени вреди в размер на 1500 лв. и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно
със законната лихва върху посочените главници, считано от 13.11.2019 г. до окончателното
им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №355/12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 941/2021 г. по описа
на Районен съд- Ямбол в останалата част, с която искът за обезщетение за неимуществени
вреди по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата до предявения размер на сумата от 8
500 лв.
ОСЪЖДА "Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център Хил
Клиник" ЕАД- гр.София ЕИК ********* да заплати на Д. К. К., с ЕГН ********** сумата от
748, 82 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12